№ 87
гр. Велико Търново, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20224110200098 по описа за 2022 година
Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от гр. Горна Оряховица против Наказателно
постановление № 21-1275-002047 от 17.11.2021 г. на Началника на Сектор ПП към ОДМВР
гр. Велико Търново, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от с.з. са й наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539
на МВР са й отнети общо 10 контролни точки. Претендира се негова отмяна с оплаквания за
незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателката поддържа жалбата
си, като претендира и разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактически и правна страна следното:
С Наказателно постановление № 21-1275-002047 от 17.11.2021 г. на Началника на
Сектор ПП към ОДМВР гр. Велико Търново на жалбоподателката, на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и
1
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539
на МВР са й отнети общо 10 контролни точки. Същото е издадено, затова, че на 23.08.2021
г., в 10:10 часа, в гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“, до № 7, в посока на движение към
ул. „Седми юли“, управлявала собствения си лек автомобил марка "Хюндай И30ЦВ", с рег.
№ ВТ 13 64 КТ, черен металик, който не бил регистриран по надлежния ред. При
извършената справка се установило, че МПС е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП от 27.07.2021 г. /жалбоподателката не била изпълнила задължението си като водач и
собственик на МПС да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Наказателното постановление е издадено на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на
постановление на ВТРП от 15.10.2021 г., с което отказано образуването на наказателно
производство и е прекратена преписка вх. № 6704/2021 г. на ВТРП, водена за престъпление
по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
За да прекрати наказателно производство наблюдаващият прокурор е приел, че
деянието, макар формално да съдържа признаците от обективната и субективната страна на
престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, поради своята малозначителност разкрива явно
незначителна обществена опасност, поради което съгласно чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно.
От представената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР гр.
Велико Търново, е видно, че жалбоподателката и преди това е санкционирана за нарушения
по ЗДвП.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и
административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
С измененията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН /ДВ бр. 63/2017 г., в сила от 05.11.2017г./,
законодателят предвиди, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се
образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство, като причисли този случай към
изключението от общия принцип за установяване на административните нарушени – по чл.
36, ал. 1 от ЗАНН.
С тази законова редакция, законодателят коренно промени принципите на
административнонаказателния процес, като допусна да се ангажира
административнонаказателна отговорност и без за това нарушителят да е запознат с
предмета на производството. Тази промяна налага и промяна в застъпваното до този
момент становище, че тази процесуална възможност следва да намери приложение само
2
спрямо субект на наказателния процес – т.е. привлеченото към наказателна отговорност
лице, тъй като допусна това да се случи и при отказ за образуване на наказателно
производство.
В настоящият случай, след получаване на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, наказващият орган правилно е зачел неговата сила по
отношение на фактите.
От формална страна наказателното постановление притежава необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган.
По същество обаче е налице неправилно приложение на материалния закон, поради
което се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
За да е съставомерно едно деяние като административно нарушение е необходимо
най-малко от субективна страна да е осъществено по непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН.
В случая обаче, от установените факти, освен че не може да се направи извод за
умишлено осъществяване на деянието, то не може да се формира такъв и за действие по
непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК, която намира субсидиарно приложение
и в административното наказване, незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва както умисъла така и
непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост /14, ал. 2 от НК/ – т.е. деецът да е бил длъжен и да е могъл да узнае тези
обстоятелства, но въпреки това да не го е направил.
В настоящата хипотеза не са налице доказателства, затова, че жалбоподателката е
била информиран по какъвто и да е начин, че МПС е с прекратена регистрация и че тя
умишлено е бездействала. Напротив, видно е, че уведомяването на жалбоподателката за
прекратената регистрация на МПС е след датата на деянието. Следва да се отчете и факта, че
автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, въз основа на които е констатирано
и нарушението. Т.е. не са били налице външни белези, от които жалбоподателката да
установи липсата на регистрация.
Ето защо, макар и да се приеме, че в качеството си на собственик жалбоподателката
е била длъжен да управлява МПС регистрирано по съответния ред, то с оглед
обстоятелствата тя е действала в грешка, която изключва и непредпазливостта, тъй - като не
е могла да узнае релевантните за деянието факти.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на жалбоподателката за
присъждане на разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Видно от приложения по делото договор за правна
защита и съдействие, защитникът е предоставил безплатна правна помощ на
жалбоподателката на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В случаите като
този, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
3
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го
заплати. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА, е предвиден минимум на
възнаграждението от 300 лв. С оглед изхода от спора, а именно отмяната на процесното НП,
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 300 лв. адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката. Предвид горното,
неоснователно е искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за осъществена
юрисконсултска защита.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1275-002047 от 17.11.2021 г. на
Началника на Сектор ПП към ОДМВР гр. Велико Търново, с което на жалбоподателката
***, с ЕГН **********, от гр. Горна Оряховица, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания глоба в размер на
200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са й отнети и общо 10 контролни точки, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на адв. *** сумата в размер на
300 /триста/ лева, представляващи разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Вeлико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4