Р Е Ш Е Н И Е
№ 148 / 13.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На шестнадесети септември две
хиляди и десета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………М. П.……..........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.......298.........по
описа за............2009..................година
Производството
по настоящото дело е образувано по повод предявения от ищцата Н.И.Д. иск за извършване на съдебна делба и намира
своето правно основание в чл. 34 от ЗС и
чл. 69 ал.1и ал.2 от ЗН и чл.341 и сл. от ГПК на останалите им
сънаследство от наследодателите им И. Г. Г.и Е. И. Г.2 бр. недвижими имоти ,
находящи се в село В., Община С. , обл. Б. , а именно : дворно място образуващо УПИ V – 36 в кв. 6 по ПУП на село В. с площ от 1 692 кв.м. ,
заедно с построените в него жилищна
сграда , плевник и навес с оградни стени
, както и всички останали подобрения и насаждения в него и 2. дворно място образуващо УПИ ІІ- 22 в кв. 6 по ПУП на село В. , с площ на същото от 1 447 кв.м. ,
празно, незастроено , заедно с всички подобрения и насаждения , които имоти са
много точно посочени и индивидуализирани в исковата молба.
Ответницата
Г.И.Д. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК оспорва така предявения иск
за съдебна делба по отношение на горепосочените недвижими имоти , като твърди,
че същите са придобити от нея по силата
на извършеното от покойния й баща И. Г. завещателно разпореждане във формата на
саморъчно завещание . Същата твърди, че въз основа на него се е снабдила и с 2
бр. нотариални актове за право на собственост
на основание давностно владение и наследство по отношение на процесните
недвижими имоти , а именно : нотариален
акт за собственост върху недвижим имот , придобит на основание давностно
владение и наследство № 149 том ІІІ рег. № 2335 дело № 307 от 2009 година на
нотариус Нели Стоянова с район на действие като нотариус на същата – района на
Районен съд К. и с рег. № 570 на НК на Р
България по отношение на дворното
място образуващо УПИ V – 36 в кв. 6 по ПУП на село В. с площ от 1 692 кв.м. ,
заедно с построените в него жилищна
сграда , плевник и навес с оградни стени
, както и всички останали подобрения и насаждения в него и нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот
придобит на основание давностно владение и наследство № 61 том ІV рег. № 2522 дело № 402
от 2009 година по описа на нотариус Нели Стоянова с район на действие
като нотариус на същата – района на Районен съд К. и с рег. № 570 на НК на Р България по
отношение на дворното място образуващо
УПИ ІІ- 22 в кв. 6 по ПУП на село В. , с
площ на същото от 1 447 кв.м. , празно, незастроено , заедно с всички
подобрения и насаждения , като въз основа на тези посочени от нея доказателства
същата моли тази претеция да бъде отхвърлена . В първото по делото съдебно
заседание тази ответницата в същия преклузивен срок определен по чл. 341 ал.2 от ГПК е поискала съдът да включи в наследствената
маса и земеделски земи по решение №
20442 от 10.07.1998 г. на ОС „ З „ гр. С. постановено по поземлена преписка №
2572 / 1991 г. на същата ОС „ З „ гр. С. за възстановяването на правото на
собственост на наследниците на И. Г. З.върху 4 бр. земеделски земи , находящи
се в землището на село В., Община С. ,
обл. Б. и 12 бр. земеделски земи по решение № 20 от 24.02.1999 г. на Общинска
служба по земеделие гр. С. постановено по поземлена преписка № 9869 / 1998
година на ОС „ З „ гр. С. за определяне на имотите , предоставени като
обезщетение на основание влезли в законна сила съдебни решения в землището на
село В. , Община С. , обл. Б. на наследниците на И. Г. З., както и включването
в наследствената маса и съдебната делба и на
15 бр. движими вещи, точно посочени от нея в списък , които са под
номера от № 1 до № 15 вкл. и са на обща стойност от 4 780 лв.
Другата ответница З.И.И. в
преклузивния горепосочен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК не е подала отговор по
повод на исковата молба , нито е взела становище по предявения от ищцата Н.И.Д.
иск за съдебна делба по отношение на процесните недвижими имоти .
С нарочна молба от 17.02.2010
година представена в съдебното заседание от 25.03.2010 година ищцата Н.И.Д.
чрез процесуалният си представител е направила много оспорвания на представените по делото доказателства , а
именно : оспорила е като нищожно представеното от ответницата Г. Д. саморъчно завещание извършено на дата 25.08.2002 г. от
наследодателя на страните по делото И. Г. Г./ З./ в полза на Г.Д. с твърдение, че то е нищожно на
основание чл. 42 б. „ Б „ от ЗН във връзка с чл. 25 ал.1 от ЗН тъй като не било написано / съставено / от
наследодателя И. Г. и не изразявало по този начин неговата изрична воля.,
оспорени са като неистински и нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит на основание давностно владение и наследство № 149 том ІІІ дело № 307
/ 2009 година на нотариус Нели Стоянова , с район на действие на същата –
района на Районен съд К. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит на основание давностно владение и наследство№ 61 том ІV дело № 402 /
2009 г. на нотариус Нели Стоянова с район на действие на същата – района на
районен съд К. като се иска тяхната отмяна по реда на чл. 537 ал.2 от ГПК ,
като освен това на основание чл. 343 от ГПК при условията на евентуалност е
оспорила и направеното в полза на ответницата Г.Д. саморъчно завещание като по
този начин е предявила и иска по чл. 30 ал.1 от ЗН с който иска намаляване на
това завещателно разпореждане до
размера на запазената част на ищцата от наследството на завещателя , която част е
опредЕ. в чл. 29 ал.1 от ЗН като се иска
нейната запазена 1 / 3 ид. част от процесните имоти.
В съдебно заседание ищцата чрез
процесуалният си представител поддържа така предявените от нея горепосочени
искове и иска тяхното уважаване изцяло .
Ответницата Г.Д. чрез
процесуалният си представител оспорва иска за делба като неоснователен понеже
твърди и представя доказателства, че недвижимите имоти находящи се в село В. ,
чиято съдебна делба се иска с исковата молба са лично нейна собственост , като
иска съдебна делба де се допусне и извърши по отношение на земеделските земи
посочени по- горе и по отношение на посочените от нея движими вещи.
Ответницата З.И.И. редовно
призована не се явява и не взема становище по така предявените искове.
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Видно
от приетите като доказателства по настоящото дело удостоверение за наследниците
на И. Г. Г.№ 106 издадено на дата 10.09.2008 година от Кметство село В. ,
Община С. , обл. Б. и удостоверение за
наследниците на Е. И. Г.№ 107 от дата 10.09.2008 г. издадено от Кметство село В.,
Община С. , обл. Б. е че страните по
настоящото дело – ищцата Н.И.Д. и ответниците З.И.И. и Г.И.Д. са законни
наследници на техните починали родители – майка Е. И. Г.-починала на 03.03.1978
година и баща- И. Г. Г.- починал на 10.02.2005 година . Видно от влязлото в
законна сила съдебно решение № 60 от 21.06.1979 г. на КРС постановено по
делбено дело № 284 / 1978 г. по описа на КРС е че приживе същите страни по
делото и техния баща И. Г. , всички действащи като наследници на починалата Е.
Г.са делили притежаваните от тях в съсобственост недвижим имот находящ се в
село В. – жилищна сграда и паянтов плевник построени в дворното място образуващо парцел VІІ в кв. 13 по плана на
село В. , но без самото дворно място , което в момента е един от недвижимите
имоти , чиято съдебна делба се иска , а именно – УПИ V – 36 в кв. 6 по ПУП на
село В. и движими вещи , като по този начин КРС е установил със задължителна
сила и за настоящия съд, че този наследодател на ищците И. Г. е собственик на парцела в който са построени
горепосочените постройки и затова му ги е възложил в дял като негова
собственост . По този начин видно от тези доказателства , а също и от
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел И. Д. , който се явява
съпруг на ищцата Н.Д. се установява , че наследодателят на ищците И. Г. Г.приживе-
по отношение на процесните дворни места, чиято съдебна делба се иска и след извършването на предишната
горепосочена делба – по отношение на постройките построени в едно от дворните
места е бил техен единствен и
изключителен собственик , като неговата собственост върху процесните недвижими
имоти не е била оспорвана по какъвто и да е начин от другите наследници на Е.
Г.. По този начин съдът не намира за основателни възраженията направени от
ищцата Н.Д. чрез процесуалният й представител , че същите процесни имоти са
били съсобствени между този наследодател на страните по делото и последните и
поради това извършеното от този наследодател И. Г. саморъчно завещание от 25.08.2002 година с което той е завещал на
ответницата Г.Д. тези процесни недвижими имоти ,накърнил притежаваните от
другите страни права на собственост спрямо същите процесни недвижими имоти. По
този начин съдът стигна до категоричния си правен извод, че процесните
недвижими имоти , поискани за съдебна делба с настоящата искова молба , а
именно : дворно място образуващо УПИ V – 36 в кв. 6 по ПУП на село В. с площ от 1 692 кв.м. ,
заедно с построените в него жилищна
сграда , плевник и навес с оградни стени
, както и всички останали подобрения и насаждения в него и дворно място
образуващо УПИ ІІ- 22 в кв. 6 по ПУП на село В. , с площ на същото от 1 447 кв.м. ,
празно, незастроено , заедно с всички подобрения и насаждения , които имоти са
много точно посочени и индивидуализирани в исковата молба се явяват само и
единствено собственост на този наследодател.
Видно
от приложеното като доказателство по настоящото дело завещание е че на дата
25.08.2002 година същият наследодател на страните по делото И. Г. Г./ З. / е
съставил това саморъчно завещание с
което е направил завещателно разпореждане за след смъртта му по отношение на процесните
недвижими имоти , а именно : къщата и
прилежащите към нея 4 дка двор находящи
се в село В. , които да останат собственост на ответницата Г.Д.. Със същото
завещание той е завещал и допълнително имущество на същата заветница Г.Д. *** 4
дка , но същият не е индивидуализиран
точно , както горепосочените имоти . На 09.09-.2009 година е съставен протокол
за обяваването на това саморъчно завещание , предадено за пазене в кантората на
нотариуса Н. С.- с рег. № 570 на НК на Р България и с район на действие- района на Районен съд К.
по силата на който същото завещание е било обявено при спазването на
териториалната компетентност от същия нотариус. Ищцата Н.Д. чрез процесуалният
си представител е оспорила така направеното завещателно разпореждане на своя
наследодател обективирано в съставеното
от същия саморъчно завещание като нищожно с твърдение, че
то е нищожно на основание чл. 42 б. „ Б „ от ЗН във връзка с чл. 25 ал.1 от ЗН тъй като не било написано / съставено / от
наследодателя И. Г. и не изразявало по този начин неговата изрична воля . По
делото е извършена съдебно графологическа експертиза , по която заключение е
дало вещото лице С.И.Ж. , чието
заключение като неоспорено / тъй като не са представени от страните по делото
писмени доказателства касаещи неговата неистинност / от страните по делото ,
съдът е приел като абсолютно доказателство е че ръкописният текст в двете части
на същото процесно саморъчно завещание и подписите в него са изпълнени от
наследодателят на ищците И. Г. Г. / З./ . По този начин съдът намира, че това
саморъчно завещание е напълно валидно
съобразно разпоредбите на чл. 19 ал.1 от ЗН
и чл. 25 от ЗН тъй като с него
завещателят Г. се е разпоредил с имущество което е притежавал в изключително
негова собственост към момента на
съставянето на това саморъчно завещание от негова страна и към момента на
неговата смърт , а това са процесните недвижими имоти посочени в исковата
молба. По отношение на тях съдът намира, че въз основа на гореизложеното и
понеже завещанието е извършено лично от завещателят и при спазването на
изискванията на горепосочените разпоредби на ЗН
това завещателно разпореждане е произвело целения с него ефект с който е
прехвърлило правото на собственост спрямо процесните недвижими имоти от
патримониума на завещателя Г. в патримониума на заветника Г.Д. . По този начин
тя е придобила правото на собственост върху процесните недвижими имоти и това
изключва правото на собственост на останалите страни по делото спрямо процесните
недвижими имоти . Придобитото от заветника Г.Д.
право на собственост върху същите недвижими имоти е удостоверено при зачитането на придобивната
давност изтекла в полза на същата заветничка и с процесните горепосочени нотариални актове №№ 149 том ІІІ дело № 307 / 2009 г. по
регистъра на нотариус Нели Стоянова с рег. № 570 на НК на Р България и с район
на действие на същата – района на Районен съд К. и с нотариален акт № 61 том ІV дело № 402 / 2009 г. на нотариус Нели
Стоянова с район на действие на същата – района на районен съд К..Това насочва
настоящия съд до правния му извод, че придобитото от заветника право на изключителна собственост спрямо
процесните недвижими имоти изключва респективно игнорира напълно наследствените права на законните наследници
на наследодателя И. Г. и затова и съдът намира, че предявеният иск за съдебна
делба следва да бъде отхвърлен изцяло като напълно неоснователен и недоказан
ведно с всички законни последици от това.
С това съдът намира, че процесните горепосочени нотариални актове са с
истинско и вярно съдържание и като такива същите не следва да бъдат отменяни.
Ищцата
е оспорила същото саморъчно завещание като нищожно тъй като твърди , че към
момента на извършването му респективно съставянето му- 25.08.2002 г.
завещателят И. Г. не е бил способен да действа разумно понеже е бил болен от слабоумие и поради това не е можел да завещава , като в
случая съдът намира, че същата ищца оспорва завещателните качества на И. Г.
свързани със способността му да завещава и намира, че по този начин тя твърди,
че завещанието е унищожаемо по смисъла на чл. 43 ал.1 б. А от ЗН .По делото в
тази връзка ищцата е представила следните писмени доказателства – медицинско
удостоверение № 935 от 13.9.2004 г. издадено от Областен диспансер за психични
заболявания със стационар „ Професор д-р И. Т. „ ЕООД – Б. където е посочено,
че наследодателяат на страните по делото И. Г. при извършения му преглед на
дата 10.09.2004 г. в същото лечебно заведение не се води на психиатричен отчет
, но има поставена диагноза - мозъчна и
генерализирана атеросклероза , лакунарна към глобална деменция , както и
медицинско удостоверение издадено от д-р А.А.А. от което се удостоверява , че
при извършения на 20.09.2004 г. медицински преглед на същия И. Г. той е страдал
от старческа и склерозна деменция и му е поставена диагноза – атеросклерозис
генерализата . По делото са разпитани свидетели посочени от ищцовата страна К.
Г. Д. – съпруг на ищцата Н.Д. *** – без родство със страните по делото , М. Д.
Б. – без родство със страните по делото
, М. М. Г. – без родство със страните по делото и Б. Ст. Н. – без родство със
страните по делото и такива посочени от
ответната страна Г.Д. – Т. В Г.- без родство със страните по делото , Г. Т. Г.–
роднина по сватовство със страните по делото и лекарят извършил приживе преглед
на наследодателя на страните по делото – д-р- А. А. А. – без родство със
страните по делото , като същите посочват / без св. А. / , че този наследодател
на страните по делото е имал старческа деменция
като е боледувал от атеросклероза , но не могат да установяват точно
дали е бил способен да завещава към момента на извършването от негова страна на
саморъчното му завещание – 25.08.2002 година . Съдът намира, че най- обективен
се явява свидетелят по делото д-р А. който потвърждава , че към момента на
извършения от него преглед 20.9.2004
година този завещател е бил напълно здрав и е бил годен и в способност да
завещава. Съдът стига до този си извод , тъй като това лице е единственото
такова с медицинско образование и то се явява напълно незаинтересовано от изхода
на настоящото дело. В стремежа си да докаже невъзможността на завещателя Г. да
завещава към момента на съставянето на саморъчното завещание от него ищцата Н.Д. е поискала назначаването
на послесмъртна съдебно – психиатрична експертиза като съдът е уважил това нейно искане и е
назначил по същата вещото лице д-р Ж.С. като същата дава заключение, въз основа
на горепосочените писмени доказателства ,че наследодателят И. Г. е боледувал от
мозъчна и генерализирана атеросклероза , лакунарна към глобална деменция и посочва, че към момента на
съставянето на саморъчното завещание – 25.8.2002 г. този наследодател не е бил в състояние и не е разбирал свойството и значението на
извършеното от него / изготвеното от него саморъчно завещание / и не е могъл да контролира действията си
т.е.към онзи момент е бил недееспособен . Това заключение е оспорено от страните по делото- ответницата
Г.Д. в съдебно заседание по отношение на
неговата вярност и затова и съдът макар и да го е приел като доказателство по
делото намира, че съдът е длъжен в изпълнение на разпоредбата на чл. 202 от ГПК да го обсъди с
другите доказателства по делото тъй като
самото вещо лице в съдебно заседание , посочва, че го е съставила въз основа на
данните дадени й от пълномощника на ищцата Н.Д. по делото – нейната дъщеря Е. К.
Д. и по делото няма достатъчно медицинска документация от която може да се направи извод, че това
лице към момента на съставянето на
саморъчното завещание дали е бил напълно
или ограничено недееспособен . С оглед на гореизложеното съдът намира, че не
следва да кредитира като достоверно това доказателство – горепосоченото
заключение на вещото лице Ж. С. по делото понеже то е съставено в грубо
нарушение от закона – съставено е по данни на заинтересовано от изхода на
делото лице и въз основа на непълни медицински данни относно това към дата –
25.08.2002 г. завещателя И. Г. дали е бил способен за завещава т.е. дали е бил
дееспособен , но въпреки това по незнайни причини вещото лице посочва, че към
онзи момент И. Г. е бил напълно недееспособен. Затова съдът намира, че така
представеното заключение на вещото лице не бива да се приема като абсолютно
доказателство по делото въз основа на
което съдът да приеме, че завещателят Г. към датата на завещанието е бил
недееспособен , още повече, че свидетелят д-р А. подчертава , че към по- късна
дата това лице е бил здрав – физически и умствено. Затова и съдът намира, че
това заключение не отразява действителното фактическо положение по делото във
връзка с възможността на наследодателя да завещава и неговата дееспособност ,
тъй като поражда съмнения от съда и то основателни за неговата вярност и затова
съдът не може да обоснове решението си по настоящото дело и намира, че
завещателят Г. към момента на изготвянето от негова страна на процесното
завещание е напълно дееспособен и е бил напълно във възможността валидно да завещава
. Това още един път навежда съда до извода му , че с процесното завещание
процесните 2 бр. недвижими имоти са преминали след смъртта на завещателя Г. в
патримониума на ответницата Г.Д. , което е още един обоснован извод на съда да
отхвърли предявения иск за съдебна делба като неоснователен, ведно с всички
законни последици от това, които съдът очерта по- горе. С оглед на това съдът
намира, че следва да разгледа и претенцията с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН предявена от ищцата Н.Д. и която е за намаляването на завещателните
разпореждания с горепосоченото саморъчно завещание на наследодателя И. Г. до размера на запазената й 1 / 3 ид. част от
наследството на същия. С горепосоченото саморъчно завещание , което е обявено
по законовия начин горепосочения наследодател И. Г. приживе е завещал на
ответницата Г.Д. – негова дъщеря за след смъртта му целите процесни недвижии
имоти , които са посочени по- горе. Затова и ищцата Н.Д. съобразно
предоставената й възможност понеже е
останала недоволна от този разпоредителен акт на покойния й баща И. Г. с правото на собственост спрямо процесните
недвижими имоти и е предявила настоящия иск с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН във връзка с чл. 29 от ЗН с който е
оспорила горепосочения завещателен акт
на нейния наследодател в полза на ответницата Г.Д. , като твърди, че този неин
наследодател с извършването му е излязъл
извън рамките на разполагаемата се част и по този начин е накърнил нейната запазена част от същия имот , като наследник
със запазена част от процесните имоти. Наистина в този случай законът- законът
за наследството предвижда настоящата
възможност – използвана от ищцата в
качеството й на наследник със запазена част – в случая тя се явява низходящ ,
да може да иска намаляване на завещателните разпореждания извършени от наследодателя й посочен по- горе с горепосочения акт и
възстановяването на исканата и посочена запазена част от процесните недвижими имоти –явяваща се такава в размер на 1 / 3 ид. част. В този случай
намаляването на завещателното
разпореждане се извършва в размер
, необходим за допълването на запазената част на ищцата / в качеството й на наследник / , която е поискала това , като
определянето на запазената част и
размера на разполагаемата се част се извършва по начина указан в чл. 31
от ЗН и
за тази цел следва да се образува
една маса от всички имоти / движими и недвижими / , които са
принадлежали на наследодателя на страните по делото към момента на смъртта му , вкл. и
имуществото по чл. 12 ал.2 от ЗН и
вземанията на същия наследодател, като тази разполагаема част се изчислява
само върху чистия актив на имуществото
, тъй като само с него може да се правят съответните облагодетелствувания. В
тази връзка въпреки оспорването ищцата не е ангажирала никакви доказателства
вкл. и назначаването на съдебно- оценъчна експертиза на стойността на чистия
актив на имуществото на наследодателя Г. с оглед определянето на разполагаемата
му се част от това имущество и съответно определяне на запазената част на
ищцата по делото , нито пък същата ищца е ангажирала доказателства ,отнасящи се
за посочване на всички имоти и движими
вещи , които са принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му съгласно и в изпълнение на горепосочената разпоредба на
чл. 31 от ЗН . При тази фактическа обстановка съобразно разпоредбата на чл. 29
ал.1 от ЗН не може да се определи разполагаемата
се част на наследодателят И. Г. която при три деца е 1 / 3, нито да се оцени същата по
равностойност. По такъв начин не може да се определи какъв е бил и размера на
запазените части на децата на този
наследодател. Затова и този иск също като неоснователен следва да бъде
отхвърлен изцяло с последица отхвърлянето на иска за съдебна делба по отношение
на процесните недвижими имоти . Накратко казано искът за допускането и
извършването на съдебна делба по отношение на недвижимите имоти описани в
исковата молба следва да бъде отхвърлен .
Ответницата
Г.Д. е поискала да бъдат включени в наследствената маса и движимите вещи посочени в писмената й молба от № 1 до № 15
вкл., които са на обща стойност 4 780 лв.
, както и земеделските земи възстановени на наследниците на И. Г. Г./ З./
по решение № 20442 от 10.07.1998 г. постановено по поземлена преписка вх. №
2572 / 1991 г. на Общинска служба по земеделие гр. С. и по решение № 20 от
24.02.1999 година по поземлена преписка вх. № 9869 / 1998 година на Общинска служба
по земеделие гр. С.. По отношение на движимите вещи съдът намира, че не се
представиха доказателства дали съществуват същите в момента и кой ги държи и
затова съдът намира, че същите не следва да се допуснат до извършването на
съдебна делба . По отношение на недвижимите имоти представляващи земеделски
земи описани в горепосочените решения на Общинска служба по земеделие гр. С. ,
то съдът намира, че те са съсобствени между страните по делото и по отношение на тях следва да се допусне извършването
на съдебна делба между страните по делото тъй като липсва съгласие да извършат доброволна
респективно извънсъдебна делба на същите имоти, понеже и се установи по един
несъмнен и безспорен начин следните обстоятелства - че те са съсобствени процесни недвижими имоти чиято делба се иска ,че
страните по делото са съсобствениците им
и каква квота от правото на собственост по отношение на същите недвижими имоти
притежава всеки един от съсобствениците , то съдът намира , че следва да
постанови съдебно решение по чл. 344 ал.1 от ГПК с което да допусне
извършването на съдебна делба между страните по делото по отношение на
процесните недвижими имоти представляващи земеделски земи само при съответните идеални части от правото на
собственост за всеки един съделител от същите имоти , още повече , че на
настоящия етап страните нямат фактическа възможност да извършат доброволна
извънсъдебна делба на същите процесни недвижими земеделски имоти .
Освен
това съдът намира, че поради отхвърлянето на иска за делба предявен от ищцата Н.Д.
същата следва освен съответната държавна такса
в размер на 50 лв. , да заплати на ответницата Г.Д. и направените от нея
съдебни разноски , които са в размер на 500 лв. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
.
Мотивиран
от гореизложените си съображения, К.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
иска за извършване на съдебна делба с правно основание чл. 34
от ЗС и чл. 69 ал.1и ал.2 от ЗН и чл.341 и сл. от ГПК предявен от Н.И.Д.
с ЕГН ********** *** срещу З.И.И. с ЕГН **********
*** и Г.И.Д. с ЕГН ********** *** и с друг адрес гр. С.бул И Г. № 102 ет.3 ап.9
и със съдебен адрес за призоваване на същата гр. К., обл. Б. ул. С. К. № 2-
адв. кантора на адв. С.Г.- Т. на
останалите им сънаследство от наследодателите им И. Г. Г.и Е. И. Г.2 бр.
недвижими имоти , находящи се в село В., Община С. , обл. Б. , а именно :
дворно място образуващо УПИ V – 36 в кв. 6 по ПУП на село В. с площ от 1 692 кв.м. при граници : запад – УПИ VІ – 35 ,
изток - УПИ ІV -37, север- УПИ ІІ – 22 , УПИ VІІ – 21 и юг- улица , заедно с построените в него жилищна сграда на два етажа , стопанска сграда , паянтова
конструкция с площ от 52 кв.м. и навес с
оградни стени ,паянтова конструкция с
площ от 23 кв.м. както и всички останали
подобрения и насаждения в него и дворно
място образуващо УПИ ІІ- 22 в кв. 6 по
ПУП на село В. , с площ на същото от
1 447 кв.м. , празно, незастроено ,при граници на същото : запад – УПИ VІІ
– 21 , изток- път, север- УПИ І – 20 , и юг- УПИ V – 36 и УПИ – ІV – 37 , заедно
с всички подобрения и насаждения ,като неоснователен и недоказан, като в тази
връзка ОТХВЪРЛЯ и иска респективно искането с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН предявен от ищцата Н.И.Д. срещу
ответниците З.И.И. и Г.И.Д. за намаляването на завещателните разпореждания в
размер на 1 / 3 ид. части извършени от покойния наследодател И. Г. Г./ З./ със
съставеното от него саморъчно завещание на дата 25.08.2002 година , което е
обявено с протокол за обявяването му от
дата 09.09.2009 г. на нотариус Нели Стоянова с рег. № 570 на НК на Р България и
с район на действие на същата – района на Районен съд К. и с което същият
наследодател И. Г. Г.е завещал на Г.И.Д. горепосочените 2 бр. недвижими имоти
находящи се в село В., Община С. , обл. Б.
и с което била накърнена нейната запазена част от същите наследствени
имоти , като неоснователен и недоказан изцяло., като Отхвърля и направеното
искане от Г.И.Д. за включването в наследствената маса и извършването на съдебна
делба по отношение на следните движими вещи , а именно : шевна машина
Кьонлер, рибарска мрежа / серкме /- 1
бр. , вълнени дрехи – одеала и халища –
5 бр. , национален костюм- 1 бр.,
сребърни монети- 15 бр., сребърна китка – украса за национален костюм – 1 бр.
сребърни пафти – 1 двойка , медна рания / бакър / , овце – 8 бр. , овце- 2 бр.
, златни монети – 2 бр. на общо тегло 30 грама , чинии и домашна посуда – 100
бр. чинии, 3 бр. комплекти кухненски ножове и дърворезбована хурка с резбован кожен колан – 1 бр. , всички
вещи оценени от ищцата Г.Д. на обща стойност 4 780 лв., също като
неоснователно и недоказано.
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между Н.И.Д.
с ЕГН ********** *** З.И.И. с ЕГН **********
*** и Г.И.Д. с ЕГН ********** *** и с друг адрес гр. С.бул И Г. № 102 ет.3 ап.9
и със съдебен адрес за призоваване на същата гр. К., обл. Б. ул. С. К. № 2-
адв. кантора на адв. С.Г.- Т. на
останалите им в наследство от И. Г. Г./ З./ б.ж. на село В., Община С. , обл. Б.
, починал на 10.02.2005 г. в село В.,
Община С. , обл. Б. съсобствени поземлени имоти представляващи земеделски
земи находящи се в землището на село В., Община С. , обл. Б. и възстановени на наследниците на И. Г. Г./ З./
с решение № 20442 от 10.07.1998 година на Общинска служба по земеделие гр. С.
постановено по поземлена преписка вх. № 2572 / 1991 г. на същия поземлен
административен орган и по решение № 20 от 24.02.1999 година на Общинска служба
по земеделие гр. С. постановено по поземлена преписка вх. № 9869 / 1998 г. по описа на Общинска служба по земеделие гр. С. , а именно: 1. нива от 5 дка , четвърта
категория в м. Алана представляваща имот № 034004 по плана за земеразделяне на
землището на село В., 2. нива от 2, 795 дка шеста категория , находяща се в м.
Орешака представляваща имот № 043021 по плана на землището на село В. , 3. нива
от 2, 205 дка осма категория находяща се в м. Хаджи Борун и представляваща имот
№ 057026 по плана на землището на село В., 4. нива от 4, 999 дка , трета
категория , находяща се в м. Кепчелика и представляваща имот № 068048 по плана
на землището на село В. , 5. нива от 3, 573 дка находяща се в м. Алана и
представляваща имот № 035005 по плана на землището на село В., 6. нива от
2,501дка, находяща се в местността ЙОЗА и представляваща имот № 040015 по плана за земеразделяне на
землището на село В.; 7. нива от 7,491дка, находяща се в местността БОРУНИТЕ, представляваща имот № 047002 по
плана за земеразделяне на село В.; 8. нива от 3,00дка, находяща се в местността
ШЕШЛИШОВ ПЪТ ,представляваща имот № 049004 по плана за земеразделяне на село В.;
9. нива от 1,446дка, находяща се в местността КАВАК ТАРЛА, представляваща имот
№ 050001 по плана за земеразделяне на село В.; 10. изоставена нива от 3.622дка,
находяща се в местността ГЕРЕНА представляваща имот № 053010 по плана за
земеразделяне на село В.; 11. нива от 3.413дка, находяща се в местността СЕЛСКО
ДЕРЕ, представляваща имот № 053012 по плана за земеразделяне на село В.; 12.
нива от 7.000дка, находяща се в местността ГЕРЕНА, представляваща имот № 056073
по плана за земеразделяне на село В.; 13. изоставена нива от 5.128дка, находяща
се в местността ГЕРЕНА, представляваща имот № 056076 по плана за земеразделяне
на село В.; 14. нива от 1.720дка, находяща се в местността ГЕРЕНА,
представляваща имот № 056077 по плана за земеразделяне на село В.; 15. нива от
3.308дка находяща се в местността КАВАК ТАРЛА, представляваща имот № 063018 по
плана за земеразделяне на село В. и 16.
нива от 3.393дка, находяща се в местността АЙКЪНА, представляваща имот №
069020 по плана за земеразделяне на землището на село В. при следните идеални части от правото на собственост
спрямо същите недвижими имоти за всеки
един от съделителите , както следва : за съделителят Н.И.Д. - 1/ 3 ид. част от правото на собственост
спрямо горепосочените недвижими имоти , за съделителят З.И.И. – 1 / 3 ид. част
от правото на собственост спрямо същите недвижими имоти и за съделителят Г.И.Д. - останалите 1/ 3 ид. част от правото на собственост спрямо същите
недвижими имоти .
ОСЪЖДА. Н.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Държавата държавна такса в
размер на 50 лв. , както и държавна такса в размер на 5 лв. за издаване на
изпълнителен лист за същата сума , които суми следва да се преведат по сметката
на Районен съд К. .
ОСЪЖДА Н.И.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на Г.И.Д. с ЕГН ********** *** и с друг адрес гр. С.бул И Г. № 102 ет.3
ап.9 и със съдебен адрес за призоваване на същата гр. К., обл. Б. ул. С. К. №
2- адв. кантора на адв. С.Г.- Т. сумата от 500 лв. представляваща направените
от нея съдебни разноски на основание чл.
78 ал.3 от ГПК във връзка с отхвърления предявен от нея иск за съдебна делба .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: