РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Свиленград, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200682 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 2024-351-634 от
14.05.2024 година на Началника на РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, с
което на П. Х. С. с ЕГН ************** от град
**************************, със съдебен адрес: град Златоград, бул.
„България” № 114, етаж 2, офис № 2, област Смолян, чрез адвокат Н. Д., за
нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
незаконосъобразен и неправилен, поради нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост – не било описано
пълно, точно и ясно нарушението, липсвали дата и място на извършване на
нарушението (посочената дата за промяна на постоянния адрес била невярна,
1
а посоченото място било това на проверката), неправилна била правната
квалификация, не ставало ясно какво точно по вид наказание се налага, не
било отправено предложение за сключване на Споразумение, деянието
представлявало маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и т.н.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. С
Писмено становище процесуалният му представител - адвокат Н. Д. иска от
Съда да отмени обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, като
допълнително сочи, че връченият на жалбоподателя Акт бил в нечетлив вид.
Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна) - Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Жалбоподателят притежава Разрешение за съхранение, носене и употреба
на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с № 20170295321 и приложение
към него от 17.12.2021 година, издадено от РУ – Свиленград, валидно до
16.12.2026 година. Притежава 2 броя дългоцевно огнестрелно оръжие,
вписани в посоченото Разрешение.
На 14.02.2024 година жалбоподателят променя постоянния си адрес от
град *************** на град ********************. В тази връзка се
снабдява с нова Лична карта, която е издадена на************** година от
ОДМВР - Хасково.
При извършена проверка в началото на месец март 2024 година в единния
2
автоматизиран регистър на КОС при МВР, свидетелят Г. С. Ч. установява, че
жалбоподателят е променил постоянния си адрес. Свидетелят Ч. изчаква
жалбоподателя да си получи новата Лична карта с нанесен на нея нов
постоянен адрес, след което го уведомява, че следва да се яви в РУ –
Свиленград за съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) по ЗОБВВПИ.
На 24.04.2024 година около 13.20 часа в сградата на РУ – Свиленград,
находяща се в град Свиленград, област Хасково, на улица „Крайречна” № 2,
свидетелят Ч. извършва отново полицейска проверка, при която установява,
че жалбоподателят не е уведомил писмено или по електронен път РУ –
Свиленград в 14-дневен срок за промяната на постоянния си адрес и не е
представил необходимите за това документи, свързани с промяната на
постоянния му адрес.
На същата дата - 24.04.2024 година, в присъствието на жалбоподателя и
на лицето Е. А. П. от свидетеля Г. С. Ч. – Младши експерт КОС в РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково (полицейски орган, респ. орган на МВР), е
съставен АУАН серия АД и с бланков № 025264. В изготвения АУАН
актосъставителят Г. С. Ч. излага описание на фактическото нарушение,
свързано с неуведомяване от страна на лице, получило Разрешение за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях, писмено или по електронен път РУ – Свиленград в 14-
дневен срок за промяната на постоянния си адрес и непредставяне на
необходимите за това документи, свързани с промяната на постоянния адрес; а
досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите
на чл. 86, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2 от ЗОБВВПИ, които вписва за нарушени.
Жалбоподателят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е,
като сочи че няма възражения относно констатациите в Акта, което вписва в
съответната графа в АУАН. Срещу подпис получава екземпляр от Акта. АУАН
е заведен в съответните регистри на АНО на дата 24.04.2024 година под №
2024-351-634.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на РУ – Свиленград при ОДМВР -
Хасково, издава процесното НП № 2024-351-634 от 14.05.2024 година. В
3
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната му квалификация, дадена от контролния
орган - чл. 86, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2 от ЗОБВВПИ и налага на жалбоподателя
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. НП е редовно връчено
лично жалбоподателя на 12.06.2024 година, видно от Разписката, напираща се
в преписката и надлежно оформена – датирана и подписана (в същия смисъл е
и изявлението на жалбоподателя, направено в Жалбата). Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗОБВВПИ, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-
595/26.05.2015 година на Министъра на МВР и вземайки предвид факта, че Г.
С. Ч. заема длъжността „Младши експерт КОС в РУ – Свиленград към
ОДМВР - Хасково” и че Бончо Цветанов Бонев се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗОБВВПИ –
Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Служебно известно на Съда е персоналното заемане на длъжността „Началник
на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково” от Бончо Цветанов Бонев, а в тази
насока е и Писмо с вх.рег.№ 5927 от 15.07.2024 година, приложено към
приетото и приобщено АНД № 545/2024 година на Районен съд - Свиленград.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
4
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 6965 от 19.08.2024 година, ето защо
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в
резултат на плащане на финансовата санкция.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 215, ал. 1 от ЗОБВВПИ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от
ЗАНН, вр.чл. 215, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от органите на МВР. В процесния
казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 24.04.2024 година
актосъставителят Г. С. Ч. е заемал длъжността „Младши експерт КОС в РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково”, т.е. бил е орган на МВР. В тази насока е и
изявлението на свидетеля Ч., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 17.09.2024 година. Лицето, подписало НП е заемало към
момента на издаването му длъжността „Началник на РУ – Свиленград при
ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ –
Свиленград.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но констатираното не
съставлява съществено процесуално нарушение на императивните норми на
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Действително, видно от самия АУАН, установява се, че
същият е съставен в присъствието само на един свидетел, като изрично е
отбелязано, че свидетелят е по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН (по съставянето на Акта)
(в този смисъл са и изявленията на свидетеля Ч.). Същевременно
разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН боравят с
множественото число на термина „свидетели”, а чл. 43, ал. 1 от ЗАНН указва
възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите. Това
означава, че съставянето на Акта в присъствието на един свидетел не води до
опорочаване на процедурата до такава степен, че да представлява основание
за незаконосъобразност на НП, издадено въз основа на такъв акт. Настоящата
инстанция изхожда от позицията, че съществено процесуално нарушение е
налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита
на санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в
5
АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в присъствието само на един
свидетел, в случая такъв по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, по никакъв начин не
накърнява правото на защита на санкционираното лице. Т.е. в случая не се
установи препятстване за разкриване на обективната истина, а критерий за
същественост на процесуално нарушение е доколко и дали ограничава
правото на защита на санкционираното лице. В този смисъл са Решение № 531
от 04.06.2018 година на Административен съд – Хасково по КАНД №
367/2018 година, докладчик Съдията Росица Чиркалева – Иванова, Решение №
397 от 18.05.2018 година на Административен съд – Хасково по КАНД №
159/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева и др.
От друга страна следва да се посочи, че съставянето на Акта по реда на
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН не е съществено нарушение на процедурата, което да
накърнява процесуалните права на санкционираното лице до степен за отмяна
на НП, доколкото разпоредбата не въвежда императивно задължение в АУАН
да бъде отбелязана конкретната причина, поради която Актът не може да се
състави в присъствието на свидетелите, присъствували при извършването или
установяването на нарушението. При спор относно фактическите
установявания, не е пречка да бъдат разпитани лицата, подписали Акта, което
бе сторено в настоящия случай с разпита на свидетеля Ч..
Вярно е че в АУАН не е посочен личен адрес на свидетеля, присъствал при
съставянето на Акта – Е. П., но този реквизит следва да е наличен в Акта с
оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид
факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и адреса по
местоработата му, както и дата на раждане е налице пълно
индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в
съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Не се спори, че жалбоподателят е имал качеството на „лице, което има
6
издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за тях” по смисъла на тълкуванието на чл. 86, ал. 1 от
ЗОБВВПИ. В случая свидетелят Ч. е категоричен, че П. Х. С. е имал валидно
Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях (в този смисъл са и писмените доказателства, представени
допълнително от АНО) и за това на него е съставен АУАН, при което той не е
възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в
Жалбата си, както и в съдебно заседание. Жалбоподателят не оспорва това
обстоятелство. Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради
което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения, идентични до някъде с тези изложени от жалбоподателя в
Жалбата и с тези, изложени от адвокат Д. в Писменото му становище:
1. Допуснато е нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1 т.
3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които осигуряват правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност, включващо и
правото му да знае в какво точно административно нарушение е обвинен, за
да може да организира защитата си в пълен обем. В
административнонаказателните производства няма място търсенето на
целесъобразност, нито е процесуално допустимо Съдът да върши работата на
наказващия орган по формулирането и доказването на неговите твърдения и
актове. В конкретния случай нито в Акта, нито в НП са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението. Датата и мястото на извършване на
нарушението са съществени реквизити на всеки АУАН и НП. В настоящия
случай в АУАН изобщо не са посочени конкретна дата и място на извършване
на нарушението. Действително в процесния Акт е вписано, че в 14-дневен
срок от настъпване на промяната на постоянния адрес не е подадено
Заявление и че проверката е извършена в град Свиленград,, ул.„Крайречна” №
2. По идентичен начин са формулирани датата и мястото на нарушението в
НП. При тази формулировка не става ясно кои са датата и мястото на
извършване на нарушението. Дори и да се приеме, че нарушението е
установено на 24.04.2024 година в град Свиленград, ул.„Крайречна” № 2
(сградата на РУ – Свиленград), остават неясни датата и мястото на
извършването му, които невинаги съвпадат с датата и мястото на
7
установяването му. Обстоятелството кога е извършено едно нарушение има
съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като
нарушител, да организира защитата си, така и предвид разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, която императивно определя преклузивните сроковете за
образуване на административнонаказателно производство, в хода на
осъществявания съдебен контрол и съгласно която не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. Датата на извършване, респ.
довършване на нарушението, има значение и за преценка относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН, при положение, че едно конкретно
нарушение бъде отстранено кратко време след неговото извършване
например. В конкретния случай АНО по никакъв начин не е установил
момента на извършване на нарушението, което е вменил на жалбоподателя.
В тази връзка нито актосъставителят, нито АНО са се ангажирали с
посочване на конкретна дата, т.е. последният ден от 14-дневния срок, в който
задължението за уведомяване на Началника на РУ - Свиленград е трябвало да
бъде изпълнено, а оттам и коя е датата на самото нарушение. Т.е. датата на
извършване на нарушението не е намерила отражение нито в АУАН, нито в
НП, в които е посочено само датата на откриване на нарушението 24.04.2024
година и датата на настъпилата според актосъставитиля и АНО промяна -
28.02.2024 година.
Дори и да се приеме, че датата на Заявлението е моментът, в който е
констатирано от съответния контролен орган изпълнителното деяние във
формата на бездействие, то не е посочено мястото на нарушението, а е
посочено мястото на полицейската проверка. Когато нарушението се изразява
в бездействие, мястото на нарушението е мястото, където се е дължало
извършването на съответното действие, т.е. в случая където се намира
административната сграда на съответния АНО. Мястото на извършване на
нарушението също е задължителен реквизит, определящ компетентността на
АНО – чл. 48, ал. 1 от ЗАНН. Липсата му прави невъзможна преценката на
Съда дали НП е издадено от компетентен орган, което представлява
съществен порок във формата на НП. Липсата на място на нарушението
поставя Съда в невъзможност да прецени и дали е компетентен да разгледа
8
конкретното дело. Без конкретизация на местоизвършване на нарушението,
Съдът не е в състояние да извърши преценка относно местната компетентност
(подсъдност) и правилно и законосъобразно ли е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
В случая не е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно
която НП се издава и когато е допусната нередовност в Акта, щом е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. Това е така, защото допуснатите от
актосъставителя нарушения са пренесени и в НП.
Предвид горното, Съдът намира, че са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила, предвидени в ЗАНН, поради което НП се явява
незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.
2. На следващо място неправилно е посочената датата на промяна на
постоянния адрес, която е тази, когато е променен постоянния адрес от
служителите на съответната Община, а не тази на издаване на Личната карта,
тъй като Лична карта с новия постоянен адрес се издава след като той е
променен в съответната Община.
Съгласно чл. 95, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, адресната
регистрация се извършва от Кмета на общината, на района или на кметството
или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето, а
съгласно чл. 98, ал. 1 от същия закон, Заявлението за промяна на постоянен
адрес се подава в общината, района, кметството или населеното място, където
лицето избира да бъде вписано в регистъра за населението и ал. 2 но чл. 98,
когато се променя постоянният адрес, изменението се съобщава чрез
Национална база данни „Население” на МВР.
Видно от събраните доказателства жалбоподателят е променил
постоянния си адрес на 14.02.2024 година и срокът за уведомяване на РУ -
Свиленград за това, предвид полученото Разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е изтекъл на 28.02.2024
година. От следващият ден жалбоподателят е в нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1,
вр.ал. 2 от ЗОБВВПИ, т.е. нарушителят е в неизпълнение на 29.02.2024
година.
Изложеното представлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП, извън посоченото в т. 1.
9
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер 400 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се
възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от
който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Дирекцията, е отговаряла ОДМВР
- Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице
и съгласно § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК те следва да се
поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да
заплати сторените в настоящото производство разноски – по аргумент от чл.
37, ал. 2 от ЗМВР.
В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна
инстанция за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните
съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна.
Спазена би била предвидената форма като констатиращият и
санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално
10
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН,
респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Съдът би приел, че самото нарушение е
описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Така изложените обстоятелства биха били напълно достатъчни за наказаното
физическо лице, за да разбере в цялост извършеното административното
нарушение и да организира адекватно защитата си.
Не биха били допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура,
които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са
основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не биха създали каквато и да е неяснота относно вмененото
на жалбоподателя противоправно деяние, съответно не би било нарушено по
никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен
обем.
Съдът би приел, че при издаването на Акта и НП са спазени предвидените
от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. По делото не се
установи на коя точно дата за контролните органи на РУ - Свиленград
нарушителят е станал известен, но както от посочената от свидетеля Ч.
приблизителна такава – началото на месец март 2024 година, както и от датата
на промяна на постоянния адрес (14.02.2024 година), така и от датата на
издаване на Личната карта (28.02.2024 година), законоустановеният
тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН би бил спазен.
Неоснователно би било наведеното в Жалбата възражение, касаещо
липсата на информация за възможността за постигане на Споразумение, тъй
като данни за тази възможност има в АУАН, с чието съдържание е запознат
жалбоподателят.
Съдът не би кредитирал наведеното в Писменото становище на адвокат Д.
възражение, свързано с нечетлив вид на АУАН, тъй като такъв е представен в
четлив вид и жалбоподателят, респ. процесуалният му представител са имали
възможност да се запознаят с него.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато
друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
11
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение, а именно: чл. 86, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ, като
в този ред на мисли би било неоснователно наведеното в Жалбата възражение,
тъй като цитираната от жалбоподателя правна норма на чл. 165, ал. 1 от
ЗОБВВПИ е всъщност санкционната такава. Съдът би приел, че
жалбоподателят е извършил процесното нарушение, тъй като не е уведомил
писмено или по електронен път РУ – Свиленград в 14-дневен срок за
промяната на постоянния си адрес и не е представил необходимите за това
документи, свързани с промяната на постоянния му адрес – ето защо
наведеното в Жалбата възражение, касаещо неточност, неяснота и непълнота
в описанието на нарушението би било неоснователно.
Действително при посочване на материалноправната норма, отнасяща се
до настоящия случай, не е посочено конкретното предложение, но Съдът би
приел, че както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради
което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето
да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно
общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да е
извършено виновно. Това означава, че за да може да бъде извършено
административното нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ е
необходимо да бъде установено, че съответното лице, съзнателно не е
уведомило писмено или по електронен път РУ – Свиленград в 14-дневен срок
за промяната на постоянния си адрес и не е представило необходимите за това
документи, свързани с промяната на постоянния му адрес. В случая би бил
налице субективният елемент от състава на нарушението – извършено е
виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук се
разкрива и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните.
Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия режим, касаещ
подаване на информация при промяна на постоянния си адрес. Съдът би
преценил че дори да се приеме, че административното нарушение е
12
извършено при условията на непредпазливост съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
„непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи”, което по аргумент от противното следва да се тълкува, че
административните нарушения, макар и извършени по непредпазливост, са по
начало наказуеми, освен ако изрично в закона не е предвидено друго за този
вид нарушения. Разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ имат
императивен характер и за конкретното деяние, не е предвидено в закона
освобождаване от административнонаказателна отговорност, когато деянието
е извършено при условията на непредпазливост.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28, вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДП на ЗАНН е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция
на извършителя. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод, следващ по
аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците
на осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава. По
принцип обществената опасност на инкриминираното нарушение е висока
предвид факта, че се касае за огнестрелно оръжие, още повече, че от това
деяние биха могли да възникнат вредни последици, които да застрашат
здравето и живота на гражданите. Изискването за съхранение по съответен
адрес има за основна функция контрол и наблюдение от съответните служби
на МВР, както и актуалност на информацията относно водените на отчет
притежатели на Разрешения за притежаване, съхранение и носене на
огнестрелни оръжия. Това е така с оглед спецификата на обществените
отношения, регулирани със ЗОБВВПИ, съставляващи потенциално високи
риск за здравето и живота на гражданите, поради което и предмет на строг
разрешителен и регистрационен режим, както и на отчетност. Ето защо
процесното деяние не би съставлявало маловажен случай, според Съда.
Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на посоченото
нарушение като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този
смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща
13
на закона. Що се отнася до смекчаващите обстоятелства по смисъла на чл. 27
от ЗАНН, а именно – първо такова нарушение, непрепятстване на действията
по производството, същите са взети предвид при определяне размера на
наказанието, наложено в минимален размер.
Описанието на нарушението в НП Съдът би приел, че съответства на
правната му квалификация, така и наказанието би приел, че е
законосъобразно наложено на посоченото правно основание по чл. 165, ал. 1
от ЗОБВВПИ.
Административното наказание, наложено за нарушението, би било
правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона минимален такъв. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не би
съществувала. Така наложеното с обжалваното НП административно
наказание, Съдът би намерил за необходимо за постигане на предвидените в
чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание. В този ред на мисли би
било неоснователно наведеното в Жалбата възражение, касаещо неяснота
относно вида на санкцията, тъй като на физически лица се налага единствено
и само административно наказание „Глоба”.
Изложената фактическа обстановка, обективирана в АУАН и възприета от
АНО в НП по отношение на посоченото нарушение, би се установила от
писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание,
проведено на 17.09.2024 година свидетел Г. С. Ч.. Писмените доказателствени
източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги
кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно
верни биха се възприели и свидетелските показания на Г. С. Ч.. С правна
преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства,
приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,
които не се оспориха от която и да е от страните в процеса (както вече бе
посочено). Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя не биха се
дължали разноски.
14
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал.
3, т. 1 и т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 2024-351-634 от 14.05.2024 година на Началника на РУ -
Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на П. Х. С. с ЕГН ********* от
град ********************, за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от
ЗОБВВПИ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на П. Х. С. с ЕГН
*********** от град ***************, сумата от 400 лв., представляваща
извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №
682/2024 година по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15