РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 67405
гр. София, 01.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110123388 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД срещу Д. П. М. за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 3105.88 лева,
представляваща сбор от:
- 800.00 лева - главница по договор за Договор за паричен заем № ********* от
18.12.2019г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на
заявителя съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г, ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането;
- 267.84 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
паричен заем № ********* от 18.12.2019г. за периода от 18.12.2019г. до 20.06.2021г.;
- 111.07 лева – мораторна лихва върху главницата по Договор за паричен заем №
********* от 18.12.2019г. за периода 20.06.2021г.-24.04.2023г.;
- 1364.16 лева – възнаграждение по чл. 6.2 от Договор за паричен заем № ********* от
18.12.2019г., наречено неустойка, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането;
- 562.81 лева – такси и разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
Съдът намира, че по отношение на търсените неустойки, такси и разходи заявлението
следва да се отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските договори и
ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими –
аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и Д. П. М. договор за заем има характер на
потребителски договор.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със
задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от
1
съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойката в настоящия случай е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение
на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по
никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението, независимо от размера й.
Начислена по този начин, неустойките са по същество добавък към възнаградителната лихва
на търговеца – заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на
принципа за справедливост в гражданските правоотношения. С нея рискът от оценката на
кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е
недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да
извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна
информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие. Изхождайки от тези
мотиви, съдът намира уговорката за неустойка за противоречаща на добрите нрави и поради
това нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което отхвърля заявлението в тази
част.
Поради неоснователността на искането за присъждане на възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство, неоснователна се явява и акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва.
Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В частта на заявената претенция за присъждане на сумата от 562.81 лева – разходи по
събиране на вземането и такси, съдът също счете, че то се основава на нищожна клауза
отново по съображения, че дейностите по отчет на договорите е задължение на кредитора да
положи грижата на добрия търговец при водене на делата си и начисляването на
допълнителна такса за това е в нарушение на добрите нрави и също води до скрито
оскъпяване на заема.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията, за които се отхвърля 1926.97
лева при претендиран сбор от 3105.88 лева), както и за съответната част от разноските
следва да бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се
издаде за сумата в общ размер на 1178.91 лева и за съответната част за разноските в размер
на 23.57 лева държавна такса и 18.97 лева за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата
за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 122396 от 03.05.2023г. на „АПС Бета България“ ЕООД
срещу Д. П. М. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за сумите 1364.16 лева – възнаграждение по чл. 6.2 от Договор за паричен заем №
********* от 18.12.2019г., наречено неустойка, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането и за 562.81 лева – такси и разходи за
извънсъдебно събиране на вземането.
2
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3