Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 05.04.2016г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
районен съд гражданска
колегия,
На тридесет и първи
март две
хиляди и шестнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:З.Р.
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №389 по описа на съда за 2016г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след като с решение на КОС от 09.02.2016г. по ВГр.Д №630/2015г. е обезсилено решение на КРС №208/13.05.2015г., постановено по гр.д.№981/2013г. и делото е върнато на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия.Мотив на съда е бил факта, че на 24.11.2014г., преди постановяване на съдебното решение е бил починал ищецът в производството-К.В.Н., а неговите наследници-К.С.Н. и М.К.Н. са конституирани като ищци в процеса едва на 19.10.2015г.-по повод администриране на подадена от ответника въззивна жалба.
При новото разглеждане, в съдебно заседание, проведено на 31.03.2016г., процесуалния представител на ищците заяви, че не оспорва извършените по делото процесуални действия, ще се ползва от тях и няма други искания.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба от К.С.Н., с ЕГН ********** и М.К.Н., с ЕГН ********** и двете с адрес ***, в конституирани в процеса след смъртта на К.В.Н., против В.М.П., с ЕГН **********, с адрес ***.Предявен е иск по чл.422 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника съществуването на вземане в размер на 4 000 лв., за което е издадена заповед за изпълнение на парично вземани по ч.гр.д.№56/2013г. на КРС.
Твърди се, че
през м.декември
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, в който е оспорен предявения иск.Твърди се, че между страните не е сключван договор за паричен заем.
По делото са представени и приети като доказателства: копие и оригинал на документ, подписан от ответника, със съдържание: В.М.П....задължавам се на 31.12.2011г. в гр.Кюстендил да изплатя безусловно заема в размер на 4 000 лв. на К.В.Н..Приета е и съдебно-почеркова експертиза, изготвена от в.л.М., която дава заключение, че имената на ответника за изписани от него и негов е положения в документа подпис.
По делото е изискано и приложено ч.гр.д.№56/13г. на КРС.
От описаните доказателства, за съда се налагат следните фактически изводи:
В.П. е издал писмен документ, подписан от него, с който се е задължил да върне взета на заем сума в размер на 4000 лв.От заключението на вещото лице, по делото се установява, че именана, ЕГН лична карта, датата 31.12.2011г. и подписа са изпълнени от В.П..
На 10.01.2013г. К.Н. подал в КРС заявление по чл.410 ГПК срещу В.П., като на 11.01.2011г. по гр.д.№56/2013г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 4000 лв.След възражение от длъжника по реда на чл.414 ГПК е подаден иска по чл.422 ГПК.
Договорът за паричен заем е неформален и реален договор-сключен е с простото предаване на парите при поето насрещно задължение за връщането им.От приетия като доказаткелство по делото документ и смисловото и граматическо тълкуване на употребените в него изрази, за съда се налага извод, че с него се доказа, че ответникът е получил от К.Н. сумата от 4000 лв., при наслрещно задължение да върне сумата на конкретно посочена дата-падеж.Този документ, по своята същност, представлява частен документ, подписан от ответника и има доказателствена сила, че съдържащото се в него изявление е направено от ответника.В този смисъл, съдът счита, че ищците доказаха, че сумата от 4 000 лв. е предоставена като заем на В.П., при поето насрещно задължение за връщането й.Ответникът от своя страна не проведе доказване, че е върнал, поради което съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.Сумата се дължи ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищците деловодни разноски в размер на 680 лв., направени в заповедното производство, 580 лв.-по гр.д.№981/13г. и 150 лв, направени в настоящето производство-по гр.д.№389/16г.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на съда изплатеното възнаграждение за вещо лице в размер на 168 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на В.М.П., с ЕГН **********, с адрес ***, че вземането на К.С.Н., с ЕГН ********** и М.К.Н., с ЕГН ********** и двете с адрес ***, в конституирани в процеса след смъртта на К.В.Н., в размер на 4 000 лв., представляващо неизплатено задължение по договор за паричен заем, с падеж на плащане 31.12.2011г, ведно със законна лихва от 10.01.2013г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№56/2013г. на КРС съществува.
Осъжда В.М.П. да заплати на К.С.Н., с ЕГН ********** и М.К.Н., с ЕГН ********** сумата от 680 лв.деловодни разноски по ч.гр.д.№56/13г., 580 лв.-по гр.д.№981/13г. и 150 лв. по гр.д.№389/16г.
Осъжда В.М.П. за заплати по сметка на КРС сумата от 168 лв.-изплатено възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен съдия: