РЕШЕНИЕ
№ 2543
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20251110204819 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на Б. М. П. с ЕГН**********, живеещ в гр.
************************************************, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания представляван от адвокат В. П. К. от
Софийската адвокатска колегия, против Наказателно постановление №КПК-НП-6, издадено
на 16. I. 2025 година от А. Т. С. в качеството му на председател на КОМИСИЯТА ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА с ЕИК по БУЛСТАТ******************* със
седалище и адрес на управление в гр.*************************
Жалбоподателката оспорва процесното наказателно постановление. Навежда доводи
за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. Пълномощницата на жалбоподателя поддържа, че в акта за
установяване на административно нарушение и в обжалваното наказателно постановление
не били изследвани обстоятелствата, при които е извършено нарушение. Според акта за
установяване на административно нарушение жалбоподателят бил сред лицата, задължени
да подават декларации за имущество и интереси по Закона за противодействие на
корупцията по силата на чл. 6, ал. 1, т. 46 от същия закон. Според обжалваното
постановление обаче той бил задължен по т. 51 от същата разпоредба. Горното
несъответствие довело до ограничаване на възможността на жалбоподателя да се защити.
Развити са съображения, че жалбоподателят не е задължен да подаде декларация по
1
никой от двете посочени разпоредби. Същият действително бил член на съвета на
директорите на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Царица
Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД за времето от 21. IV. 2021 година до 25. VI. 2024 година, но същият
бил независим член, а не представител на държавата в търговско дружество с държавно
участие в капитала по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 51 от Закона за противодействие на
корупцията. Направени са пространни правни изводи с оглед тълкуването на разпоредбите
на Закона за публичните предприятия.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление не били мотивирани.
Жалбоподателят не се явява в открито съдебно заседание. Надлежно упълномощената
му процесуална представителка се явява за него. Излага доводи за неоснователност на
жалбата и прави искане съдът да отмени процесното наказателно постановление като
незаконосъобразно издадено.
Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Председателят на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА,
ответна страна по жалбата, се представлява в съдебно заседание. Надлежно упълномощена
процесуална представителка – юрисконсулт П. Л. А., навежда доводи за безспорна
установеност на извършителя и нарушението, позовавайки се в този смисъл на гласните
доказателства и приложените по делото документи. Прави искане съдът да потвърди
процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Към 15. V. 2024 година жалбоподателят заема длъжността член на съвета на
директорите на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Царица
Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД с ЕИК********************** Обстоятелството е безспорно между
страните и се установява от проверка в търговския регистър. Жалбоподателят заема
длъжността за времето от 21. IV. 2021 година до 25. VI. 2024 година.
На 25. VII. 2024 година свидетелката М. И. Т.М. с ЕГН********** извършва проверка
регистрационния дневник на Комисията за противодействие на корупцията и установява, че
жалбоподателят не е подал ежегодна декларация за доходите си за изминалата 2023 година.
Обстоятелството не се оспорва от жалбоподателя и се установява от приложена по делото
справка, представена от административнонаказващия орган с писмо, постъпило в съда на 08.
V. 2025 година.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото
2
гласни доказателства:
показанията на свидетелката М. И. Т.М. с ЕГН**********, които съдът кредитира с
доверие, доколкото изхождат от лице, даващо показания за непосредствено
възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на
данни за възможна заинтересованост от изхода на делото;
приобщените по делото писмени доказателства:
процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление,
заповед за компетентност,
писма,
известия за доставяне,
констативен протокол,
справка от регистъра на административнонаказващия орган.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 02. VIII. 2024
година под №КПК-АУАН-ПР1974 от свидетелката М. И. Т.М. с ЕГН**********, заемаща
длъжността главен инспектор в Дирекция „Публичен регистър“ на ответната комисия, в
присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя. Актът е ръчен на жалбоподателя в
деня на съставянето му.
На 16. I. 2025 година компетентно длъжностно лице: Председател на Комисията за
противодействие на корупцията, издава въз основа на установеното в акта обжалваното
наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа
обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона
за административните нарушения и наказания, не приема на възраженията по направените в
него констатации и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1
600.00 лева на основание чл. 115, ал. 1 и чл. 120, ал. 1 от Закона за противодействие на
корупцията за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 от същия закон във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2 от
закона.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 14. III. 2025 година, а жалбата e подадена чрез
административнонаказващия орган на 26. III. 2025 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на
3
наказателното постановление от формална страна:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
представената по делото Заповед №КПК-РД-06-305, издадена на 23. II. 2024 година от
Председателя на ответната комисия на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от Закона за
противодействие на корупцията във връзка с §7, ал. 4 и §6, ал. 13 от Преходните и
заключителни разпоредби от същия закон и чл. 120, ал. 1 от закона, в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред и форма.
Съдът приема, че е спазен и тримесечният срок за издаване на акт за установяване на
административно нарушение по чл. 34 от Закона за административните нарушения и
наказания. Срокът за изготвяне на акта за установяване на административно нарушение е
започнал да тече от деня на нарушението – 16. V. 2024 година, първи ден след изтичането на
срока, в който се подават декларациите. Предвид обстоятелството, че
административнонаказващия орган поддържа регистър, от който може да се установи
подаването на декларации, всяко нарушение може да се установи в деня на изтичането на
срока. Срокът е изтекъл на 16. VIII. 2024 година. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен на 02. VIII. 2024 година, т. е преди изтичането на срока.
Обжалваното наказателно постановление е издадено на 16. I. 2025 година – преди
изтичането на преклузивния шестмесечен срок от съставянето на акта за установяване на
административно нарушение по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и
наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1-месечен срок по чл. 52, ал. 1 от
същия закон.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до
степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания,
относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни
за:
датата на извършване на нарушението – 16. V. 2024 година, денят след изтичането на
срока за подаване на декларациите,
мястото на извършване на нарушението – гр . София, където подаването на
декларацията е било дължимо,
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
Налице е и съответствие между фактическото описание и дадената цифрова
квалификация на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за
противодействие на корупцията.
4
Предвид това настоящият съдебен състав приема, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да се
явяват формални основания за отмяна на санкционния акт.
По материалната законосъобразност на наказателното постановление:
Съгласно чл. 49, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията
лицата, заемащи публични длъжности, подават декларация за имущество и интереси пред
Комисия за противодействие на корупцията. По силата на чл. 6, ал. 1, т. 51 от същия закон
такива лица са и представителите на държавата или на общините в органите на управление
или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала.
От доказателствата по делото се изясни, че през цялата 2023 година жалбоподателят е
заемал длъжността независим член на съвета на директорите към УМБАЛ „Царица Йоанна -
Исул“ ЕАД на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Царица
Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД с ЕИК********************** Жалбоподателят е заемал същата
длъжност и към 15. V. 2024 година – датата, на която е изтекъл срока за подаване на
ежегодните декларации по Закона за противодействие на корупцията.
Съгласно чл. 63 от Закона за лечебните заведения, държавни и общински лечебни
заведения – еднолични акционерни дружества, имат едностепенна система на управление.
Съветът на директорите на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ
се състои от трима членове. Членовете на органите на управление и контрол на държавните
и общинските лечебни заведения и на лечебните заведения с държавно и/или общинско
участие в капитала, които са публични предприятия по смисъла на Закона за публичните
предприятия, се избират и назначават след провеждане на конкурс по реда на Закона за
публичните предприятия.
Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна –
ИСУЛ“ ЕАД с ЕИК*************************** е търговско дружество със 100%
държавно участие. Едноличен собственик на капитала на дружеството е министърът на
здравеопазването. Видно от справка в търговския регистър, към 15. V. 2024 година
дружеството се управлява от съвет на директорите, който се състои от трима члена. Един от
тях е жалбоподателят, който е независим член на съвета.
Болница е и публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за публичните
предприятия. Според чл. 22, ал. 1 от същия закон, в съветите на директорите и в надзорните
съвети на публичните предприятия независимите членове трябва да са не по-малко от една
1
/, но не повече от една ½ от състава. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от същия закон изрично
3
предвижда, че представителите на държавата в органите за управление и контрол не са
независими членове. Тълкувайки цитираната разпоредба граматически и логически съдът
стига до извод, че жалбоподателят, като независим член на съвета на директорите на
публично дружество – лечебно заведение за болнична помощ не е представител на
държавата в орган на управление и контрол. Затова и не може да се приеме, че същият има
5
качеството на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 51 от
Закона за противодействие на корупцията – разпоредбата, посочена в обжалваното
наказателно постановление.
Поради тази причина за него не е възникнало задължението по чл. 49, ал. 1, т. 2 от
Закона за противодействие на корупцията във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 2 от същия закон
ежегодно да подава декларации за имущество и интереси. След като за жалбоподателя не е
възникнало задължение да подаде декларация, не може да се приеме, че като не е подал
такава той е извършил административно нарушение.
Оттук съдът извежда, че жалбоподателят не е извършил нарушение от обективна
страна.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е основателна, процесното
наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно издадено.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане
на адвокатско възнаграждение. За процесуално представителство по настоящото дело
жалбоподателят е заплатил адвокатското възнаграждение е в размер от 1 200.00 лева.
Съгласно решение от 25. I. 2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C438/22, чл.
101, §1 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с чл. 4, §3 от
Договора за Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.
101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. При такова тълкуване следва да се приеме,
че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент
не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба
преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, §1 от
Договора за функционирането на Европейския съюз забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики.
6
Ето защо съдът намира, че при преценка съответствието на адвокатския хонорар с
действителната фактическа и правна сложност на делото не е обвързан от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В този смисъл и поради
липсата на фактическа и правна сложност на делото – същото е приключило в едно
заседание, с разпит на една свидетелка, съдът намира, че претендираната сума от 1 200.00
лева не се явява пропорционална на предоставената защита. Възнаграждение в поискания
размер е несъразмерно на осъщественото процесуално представителство.
Затова съдът намира, че следва да присъди възнаграждение за адвокат в размер на
500.00 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. На основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
д
във връзка с ал. 1 от същата разпоредба, във връзка с чл. 58, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№*****************, издадено на 16. I. 2025 година от А. Т. С. в качеството му на
председател на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА с ЕИК
по БУЛСТАТ******************със седалище и адрес на управление в гр.
*****************, с което на Б. М. П. с ЕГН**********, живеещ в гр.
***************************************** по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания представляван от адвокат В. П.
К. от Софийската адвокатска колегия, на основание чл. 115, ал. 1 и чл. 120, ал. 1 от
Закона за противодействие на корупцията е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 600.00 лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 49,
ал. 1, т. 2 от същия Закон, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
д
2. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА с ЕИК по
БУЛСТАТ129011056 със седалище и адрес на управление в гр. София на пл. „Света
Неделя“ №6, представлявана от председателя А. Т. С., да заплати на Б. М. П. с
ЕГН**********, живеещ в гр. ******************************, по силата на чл. 61,
ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представляван от
адвокат В. П. К. от Софийската адвокатска колегия, сумата от 500.00 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8