РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Бяла, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и първи юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
202245..........0872 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делбено производство ІІ фаза – по извършване на съдебна делба.
С влязло в законна сила съдебно решение № 197/25.......2023 г. съдът е допуснал
извършването на съдебна делба между С. Д. А. и И. Р. Б. по отношение на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 05611.1.1380, с адрес: гр.Б., общ.Б., обл.Р., ул. „И. Б.” № ....., с площ
съгласно документ за собственост 620 /шестстотин и двадесет/ кв.м., а съгласно скица - 603
/шестстотин и три/ кв.м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 226,
квартал .....4, парцел VI, при съседи: 05611.1.1607; 05611.1.1608; 05611.1.1381; 05611.1.1829;
05611.1.225, ведно с построените в имота: едноетажна стопанска постройка с площ 25 кв.м.
и двуетажна жилищна сграда с идентификатор 05611.1.1380.1 със застроена площ 81 кв.м. на
първи етаж и 88 кв.м. на втори етаж, от които 7 кв.м. тераса /с даден идентификатор по
скица 05611.1.1380.2/, с едноетажна пристройка към първия етаж на сградата с площ 25,45
кв.м. и долепена до пристройката едноетажна лятна кухня с площ 16,12 кв.м., при квоти от
по ½ ид.ч. /една втора идеални части/ за всеки от двамата съделители.
В срока по чл.346 от ГПК страните са предявили искания за сметки помежду си,
приети за разглеждане в делбеното производство, както следва:
- сметна претенция на С. Д. А. против И. Р. Б. за сумата от 3600 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от право на ползване на собствената ù ½ ид.ч. от делбения имот,
за периода 08.01.2021 г.– 08.01.2024 г.;
- сметната претенция на И. Р. Б. срещу С. Д. А. за сумата 21800 лева, представляваща
обезщетение за направени в имота ремонтни работи и за сумата 825 лв. – ½ от стойността на
платен за целия имот данък сгради за периода 2012 г. – 2023 г. включително.
В срока по чл.346 от ГПК съделителят И. Р. Б. е предявил и възлагателна претенция,
приета от съда за съвместно разглеждане.
Сметната претенция на С. Д. А. се основава на твърдения, че с влязло в сила
бракоразводно решение ползването на жилището е предоставено на И. Р. Б., както и че
същият е ползвал изцяло имота, включително в периода 08.01.2021 г. - 08.01.2024 г.
Ответната страна по сметната претенция – И. Р. Б. възразява, че в претендирания
период ищцата се е намирала извън пределите на страната и че тя сама не е изразявала
1
желание и не е имала претенции по отношение на ползването на имота, както и че никога не
е била препятствана да ползва имота.
Сметната претенция на И. Р. Б. се основава на твърдения за извършени от същия
ремонтни дейности в делбения имот, както следва:
- в периода пролетта на 2021 г. – лятото на 2022 г. - основен ремонт на покрива на
къщата чрез цялостно пренареждане на циглите на покрива, частична подмяна на греди и
тачки, като циглите са закупени втора употреба, а тачките и гредите са закупени като нови,
на обща стойност 7000 лв., от които 5500 лв. за материали и 1500 лв. за труд. Сочи, че
ремонтът се е наложил поради природно бедствие през лятото на 2018 г., когато вследствие
на буря били счупени множество цигли, греди и тачки, основно на северната страна на
покрива;
- през 2021 г. - подмяна на два прозореца в спалнята и врата в коридора на стойност
.....00 лв., от които 500 лв. за материали и 500 лв. за труд, като ремонтните работи са се
наложили поради бурята през 2018 г. и ремонтът цели предпазване на имота;
- през 2014 г. ремонт на санитарно помещение – баня с тоалетна чрез закупуване и
поставяне на плочки и клекало, на стойност .....00 лв., от които 800 лв. за материали и 200
лв. за труд, като причина за ремонта се сочи това, че преди това е липсвала баня и тоалетна в
къщата;
- през лятото на 2022 г. – направа на ограда чрез извършване на поправки и
изграждане на нови пана, излИ.е на бетон 1 м и железни орнаменти, поставяне на нови
железни дворни врати, на стойност 1700 лв., от които 1500 лв. за материали и 200 лв. за
труд. Сочи се, че ремонтните работи се наложили, тъй като при природното бедствие през
лятото на 2018 г. била разрушена и оградата на имота;
- през 2019 г. - поставяне и подреждане на тротоарни плочки в двора на стойност 250
лв., от които 200 лв. за закупуване на употребявани плочки и 50 лв. за труд. Сочи се, че
ремонтните работи се наложили, за да може да се преминава в двора по изградени пътеки;
- в периода от 2021 г. до 2022 г. - направа на пристройка, представляваща лятна кухня
с дървен под, остъкляване с алуминиева дограма на стойност 2 000 лв., продължение на
лятна кухня, вложени подложка на стойност 200 лв., бетон на стойност 200 лв., скари на
стойност .....0 лв., стени от газобетонови блокчета на стойност 300 лв., изолация на стените и
тавана на стойност 500 лв., вътрешна ламперия на стойност 500 лв., покривна конструкция –
цигли, греди, тачки, на стойност 600 лв., два броя врати по поръчка на стойност 1 200 лв., 25
кв.м. теракот на пода на стойност 500 лв., 200 лв. за лепило за плочки, фугираща смес за 50
лв., както и 1 500 лв. за труд, или всичко общо 7 850 лв. Сочи, че ремонтните работи се
наложили поради липса на вътрешно санитарно помещение и кухня, снабдени с водопровод;
- през 2022 г. - направа на навес за животни и съхраняване на дърва на стойност 3 000
лв., от които 2 500 лв. за материали и 500 лв. за труд.
Съделителят И. Р. Б. твърди, че ремонтните дейности са налични в делбения имот,
като уточнява, че вложеният труд за извършването на ремонтите е извършен от трети лица,
че ремонтните работи са извършени от него като добросъвестен държател, ползвател и
съсобственик, който е полагал необходимите грижи за запазване на имота. Сочи още, че след
развода съделителката С. А. се установила в Г. и Г., където работела, като отрича да е
осъществявал връзка с нея за ремонтите, поради постоянното й пребиваване в чужбина.
Съделителят И. Р. Б. твърди още, че за периода 2012 г. – 2023 г. включително е
заплатил дължимия данък сгради за целия делбен имот в размер на 1 650 лв., включително
дължимия за частта на съделителката А. данък.
Насрещната по сметните претенции страна – съделителката С. Д. А., оспорва да е
имало природно бедствие през 2018 г. и да е извършван ремонт на покрива, както и да е
сменяна дограмата. Възразява, че тези ремонтни работи не са били необходими за запазване
на имота, а са предприети по преценка и решение на съделителя И. Р. Б., без нейното знание
и съгласие. По отношение на ремонта в санитарно помещение възразява, че същият е
извършен преди прекратяване на брака на страните. По отношение на лятната кухня,
оградата и навесите твърди, че същите са построени още през 2016 г., като изтъква, че
представляват незаконни строежи и не са търпими, като освен това заявява и възражение за
погасяване по давност на вземанията за ремонтните работи по същите. Прави възражения за
погасяване по давност и на вземанията за заплатени данък за периода преди последните пет
години от заявения от насрещната страна период.
2
Съдът, след съобразяване на твърденията, доводите и възраженията на страните
и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По извършване на делбата:
Във фазата на извършването на съдебната делба съсобствеността между лицата,
имащи право на дял от имотите, допуснати до делба при квотите, определени с влязлото в
сила решение по чл.344 от ГПК, се прекратява чрез способите по чл.349 от ГПК /възлагане
на неподеляемо жилище/, чл.352 от ГПК /съставяне на разделителен протокол и теглене на
жребий/, чл.353 от ГПК /разпределение на имотите от страна на съда/ или чл.348 от ГПК
/изнасяне на публична продан/. При избора на способ за извършване на делбата, приоритет
следва да има онзи, който ще осигури на всеки съсобственик получаване на реален дял от
съсобственото имущество, а само по изключение – когато имотът не може да се раздели
удобно, той се изнася на публична продан (арг. от чл.69, ал.2 от ЗН). Критерий за избора на
способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
В случая до делба е допуснат един недвижим имот, по отношение на който
съделителят Б. е своевременно е заявил искане за възлагане, докато съделителката А. заема
становище за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена след оглед на
делбения имот намясто, вещото лице по която сочи, че къщата в имота представлява
двуетажна жилищна сграда, на първия етаж са разположени две стаи, кухня, входно
предверие и санитарно помещение, вторият етаж е на етап груб строеж, като на същия няма
предвидени санитарни помещения /баня и тоалетна/, пред входа на къщата е изградена
пристройка, с долепена до нея лятна кухня. По правилото на чл.40 от ЗУТ всяко жилище
трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в
жилището или извън него, като е допустимо помещенията да бъдат пространствено свързани
с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. Вещото лице сочи, че къщата е проектирана като
еднофамилна и дава заключение, че предвид настоящото техническо състояние на къщата,
липсват технически възможности за обособяване на два самостоятелни обекта за реално
ползване от двамата съделители.
По делото не се спори, а и от представения препис от Решение № 332/20.02.2012 г. по
гр.дело № 6998/2011 г. на Районен съд - Русе, влязло в законна сила на 20.02.2012 г., се
установява, че страните са бивши съпрузи, чиито граждански брак, сключен на 29.11.1987 г.,
е прекратен с развод по взаимно съгласие. Допуснатият до делба имот представлява
съпружеска имуществена общност, по време на брака между страните имотът им е
принадлежал общо, т.е. съставлявал е неделима бездялова съпружеска имуществена
общност, която с развода от 20.02.2012 г. е прекратена.
От ангажирания препис от Решение № 332/20.02.2012 г. по гр.дело № 6998/2011 г. по
описа на Районен съд – Русе се установява, че към момента на развода родените по време на
брака на страните две деца са навършили пълнолетие.
С разпоредбата на чл.349 от ГПК са уредени две хипотези, при които е допустимо
възлагане на неподеляемо жилище: ако неподеляемият имот е жилище, което е било
съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и
преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане
може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти
или с пари /чл.349, ал.1 от ГПК/; ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при открИ.е на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се
уравнят с друг имот или с пари /чл.349, ал.2 от ГПК/. В случая хипотезата на чл.349, ал.2 от
ГПК е неприложима доколкото съсобствеността между съделителите по отношение на
делбения имот не произтича от наследяване. Възможността един от бившите съпрузи да
получи възлагане и изкупи съсобствения жилищен недвижим имот във втората фаза на
делбата е регламентирана с чл.349, ал.1 от ГПК, като условията за това са: 1) жилището е
било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; 2) на претендиращия
възлагане съпруг е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
3
децата от брака и 3) същият не притежава друго жилище. Условията на закона са изброени
изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие - така Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. по гр.дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, т.4, което макар и постановено при
действието на отменената правна уредба на чл.288, ал. 2 от ГПК от 1952 г., е запазило своето
действие, тъй като разпоредбата на чл.349, ал.1 от сега действащия ГПК, съвпада напълно с
разпоредбата на чл.288, ал.2 от ГПК /отм./.
Доколкото в случая при прекратяване на брака на страните децата на същите са били
пълнолетни, съответно не са били налице условия за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на децата от брака, не е изпълнена втората от посочените
по-горе предпоставки на чл.349, ал.1 от ГПК, поради което искането на съделителя Б. за
възлагане на делбения имот не може да бъде уважено, като безпредметно се явява
изследването на третата от предпоставките на закона и съдът не коментира ангажираните от
свидетеля Б. доказателства в тази насока, доколкото съществуването на предпоставките на
посочената разпоредба следва да е кумулативно, тоест следва да са налице и трите
предпоставки едновременно.
По изложените причини съделителят Б. няма потестативно право на изкупуване по
чл.349, ал.1, предл.2 от ГПК, тъй като не отговаря на всички условия, установени в този
законов текст и претенцията му за възлагане на делбения имот като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
При това положение делбата на процесния недвижим имот следва да се извърши при
условията на чл.348 от ГПК, като имотът бъде изнесен на публична продан, при която всеки
от двамата съделители следва да получи паричната равностойност на своя дял.
По сметната претенция на съделителката С. Д. А.:
Сметната претенция намира своето правно основание в чл.31, ал.2 от Закона за
собствеността /ЗС/. Посочената разпоредба предвижда, че когато общата вещ се използува
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата,
от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Вземането по чл.31, ал.2 от ЗС представлява специална хипотеза на института на
неоснователното обогатяване, частен случай на общата забрана по чл.59 от Закона за
задълженията и договорите за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Доколкото
право да си служи с общата вещ има всеки един от съсобствениците, фактът, че само един от
тях я ползва изцяло или я ползва в обем, по-голям от притежаваните права, води до
обогатяването му за сметка на патримониума на другите съсобственици.
Претенцията е за заплащане от съделителя И. Р. Б. обезщетение за лишаване от
ползването на делбения имот за периода от 08.01.2021 г.– 08.01.2024 г., като си претендира
сумата 3600 лв. С влязлото в сила решение по първата фаза на делбата, съобразно събраните
по делото доказателства, съдът е достигнал до извод за съсобственост между страните по
делото по отношение на имота при права от ½ ид.ч. за всеки от съделителите, като имотът е
придобит по време на брака на страните, прекратен с развод по взаимно съгласие с решение
по гр.дело № 6998/2011 г. по описа на Районен съд – Русе, влязло в сила на 20.02.2012 г.,
тоест към дата 08.01.2021 г. имотът е бил съсобствен между страните по делото при
посочените по-горе квоти в съсобствеността. Видно от решението по бракоразводното дело
съдът е утвърдил постигнатото между съделителите споразумение по чл.51 от СК, по силата
на което е било уговорено, че семейното жилище (процесния делбен имот) след
прекратяване на брака ще се ползва от съделителя Б.. В случая ползването на семейното
жилище не е предоставено на съделителя Б. в някоя от хипотезите на чл.56 от СК, а налице
спогодба между съпрузите, като съсобственици, за ползването на имота, оставащ в
обикновена съсобственост. Липсва определен от съда наем по чл.57, ал.1 от СК, както и
изрична договореност ползването на семейното жилище да е безвъзмездно.
При регламентиране ползването на семейното жилище законодателят изхожда от
принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго
/заем за послужване/. Ако съпрузите не са предвидили в споразумението по бракоразводното
дело безвъзмездност на ползването, възниква наемно правоотношение по аргумент на чл.57,
ал.1 от СК.
Обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС се дължи за ползването на съсобствен имот,
включително и в отношенията между бивши съпрузи за имот, придобит в режим на СИО,
прекратена поради развод, когато имотът е предоставен за ползване на единия съпруг, като в
този смисъл е трайно установената практика на ВКС /Решение № 133/04.07.2013 г. по гр.дело
4
№ 535/2012 г. на IV ГО, Решение № 528/21.03.2011 г. по гр.д. № 158/20..... г. на II ГО,
Решение № 392/01.02.2012 г. по гр.дело № 1641/2011 г. III ГО и много други/.
Между страните по делото не е налице спор, че през исковия период целият имот е
бил ползван от съделителя Б.. Спорен между страните по делото е въпросът дължи ли се
покана до ползващия бивш съпруг за заплащане на обезщетение. По този въпрос е налице
произнасяне на Върховния касационен съд с Решение № 71 от 29.06.2018 г. по гр.дело №
2750/2017 г. на II ГО на ВКС, където е прието: че в случаите, при които ползването на
семейно жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с
развода, е предоставено на единия съпруг, ако между съпрузите липсва уговорка в
споразумение по чл.49, ал.4 или чл.50 от СК, че ползването ще е безвъзмездно /т.е. при
условията на заем за послужване/, то между съпрузите възниква наемно правоотношение;
ако бракоразводният съд не е бил сезиран и не е определил размера на дължимия наем, за
всеки от съпрузите съществува възможност докато е налице правото на ползване въз основа
на съдебното решение, да поиска от бракоразводния съд по реда на чл.57, ал.2 от СК да бъде
определена наемната цена, която да се заплаща за в бъдеще; за периода от влизане в сила на
решението, с което е предоставено ползването на семейното жилище до настъпване на
условието за прекратяване на правото на ползване и предоставяне на достъп на другия
съпруг /преустановяване на ползването или осъществяване на съвместно ползване/ или до
определяне по реда на чл.57, ал.2 от СК на наемна цена, неползващия съпруг-съсобственик
има право на обезщетение на основание чл.31, ал.2 ЗС, като в този случай отправянето на
нарочна писмена покана не е необходимо, тъй като правоотношението по ползването на
семейното жилище въз основа на съдебното решение е възникнало като възмездно и
ползващият съпруг е уведомен за задължението си да заплаща наемна цена. В тази насока е
и произнасянето на ВКС с Решение № 199/15.01.2018 г. по гр.дело № 154/2017 г. на I ГО,
както и с Решение № 133/04.07.2013 г. по гр.дело № 535/2012 г. на IV ГО. В последното е
прието още, че дали съпругът, комуто е възложено ползването на семейното жилище ползва
реално или не имота е релевантно, само ако е за време след като правото на ползване е
прекратено - поради изтичане на срока или настъпване на други обстоятелства и страната
докаже че, не ползва вещта в повече от притежаваната квота от съсобствеността.
В случая страните по общо съгласие са уговорили ползването на имота след
прекратяване на брака да е за съделителя Б., като споразумението на страните по този
въпрос е утвърдено от съда. Влязлото в сила решението по бракоразводното дело, с което
съделителят Б. е получил ползването на целия жилищен имот, притежаван в съсобственост
със съделителката А., ограничава правата на последната, с което ограничение бившата
съпруга следва да се съобразява и именно заради което същата има право на обезщетение за
ползването на нейната идеална част от общата вещ в размер на средномесечния пазарен
наем, считано от датата на влизане в сила на решението, с оглед на което ирелевантно е
оплакването на съделителя Б., че съделителката А. се е намирала извън пределите на
страната, че тя сама не е изразявала желание и не е имала претенции по отношение на
ползването на имота, че никога не е била препятствана да ползва имота.
За установяване размера на средномесечния пазарен наем на имота съдът е допуснал
изготвянето на експертиза, вещото лице по която дава заключение, че за процесния период
същият възлиза на 6372 лв. /по 177 лв. месечно/, като съобразно дела на съделителката А. в
съсобствеността, дължимото на същата обезщетение за периода 08.01.2021 г. – 08.01.2024 г.
се равнява на сумата 3186 лв. Заключението на вещото лице не оспорено от страните и като
обосновано, компетентно и почиващо на установените по делото обстоятелства и
специалните знания на експерта, съдът кредитира същото.
Така в обобщение на изложеното сметната претенция на съделителката А. се явява
основателна и доказана до размера на сумата 3186 лв. – обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за
периода 08.01.2021 г. – 08.01.2024 г., като за горницата над 3186 лв. до претендираните 3600
лв. претенцията подлежи на отхвърляне.
По сметната претенция на съделителя И. Р. Б. за заплащане на за сумата 825 лв.
– ½ от стойността на платен за целия имот данък сгради за периода 2012 г. – 2023 г.
включително:
Сметната претенция намира своето правно основание в чл.30, ал.3 от Закона за
собствеността /ЗС/. Посочената разпоредба предвижда, че всеки съсобственик участвува в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това правило се прилага както в
случаите, когато съсобствеността се запазва, така и в случаите при делба на общ имот.
5
От страна на съделителя Б. се ангажират платежни документи – приходни квитанции,
издадени от Община Борово, за заплащане на данък сгради и такса битови отпадъци за
делбения имот, дължими за периода 2011 – 2023 г., с изключение на 2014 г. и 2018 г. – за тези
години платежни документи не се представят. Платежните документи удостоверяват
извършени плащания в периода 13.02.2013 г. – 02.05.2023 г.
Своевременно от страна на съделителката А. е наведено възражение за погасяване по
давност на заплатените суми за данък за периода преди последните пет години от заявения
период, което възражение намира своето правно основание в разпоредбата на чл.1..... от ЗЗД,
съгласно която с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок.
За прецизност следва да бъде отбелязано, че възражението на съделителката А. не е,
че е платено погасени по давност, т.е. несъществуващо вземане, а е в с мисъл, че вземането
за част от платеното е погасено по давност, с оглед на което релевантен в случая е моментът
на плащане на данъците за имота, доколокото именно от датата на плащането започва да
тече погасителната давност за вземането на платилия чужд дълг – така Решение №
451/14.07.2025 г. по к.гр.дело № 1349/2024 г. на I ГО на ВКС.
Сметната претенция е заявена на 08.01.2024 г. в първото съдебно заседание във
втората фаза на делбата. При това положение, с оглед датите на извършените плащания,
установими от представените платежни документи, възражението на съделителката А. е
основателно за плащанията извършени в периода 14.11.2017 г. – 13.02.2013 г., обхващащи
суми за данък сгради и такса битови отпадъци, дължими за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2015 г.,
2016 г. и 2017 г.
С приходна квитанция от 02.05.2013 г. е заплатен данък за процесния имот за 2022 г.
и 2023 г. в размер на 16,07 лв. С приходна квитанция от 18.03.2021 г. е заплатен данък за
процесния имот за 2021 г. в размер на 9,52 лв. С приходна квитанция от 17.08.2020 г. е
заплатен данък за процесния имот за 2020 г. в размер на .....,08 лв. С приходна квитанция от
......04.2019 г. е заплатен данък за процесния имот за 2019 г. в размер на 9,61 лв. Така общо
платената от сума се равнява на 45,28 лв. Извършените плащания не се оспорват от
съделителката А. и доколкото платежните документи, ангажирани по делото в оригинал, са
представят от съделителя Б., съдът приема, че плащането е извършено именно от последния.
От така посочената сума, съобразно правата на страните в съсобствеността всеки от тях е
задължен за сумата 22,64 лв. Именно до този размер сметната претенция на съделителя Б. се
явява основателна и доказана, тъй като съгласно чл.11 от ЗМДТ, данък недвижими имоти се
заплаща от собственика или от ползвателя на имота при учредено вещно право на ползване,
а в конкретния случай не е осъществена хипотеза на учредено вещно право на ползване,
поради което няма основание данъкът да се заплаща само от единия съсобственик.
За прецизност съдът намира за нужно да отбележи, че доколкото съдът в граждански
процес е ограничен от принципа на диспозитивното начало по чл.6, ал.2 от ГПК,
предвиждащ, че страните определят предмета на делото и обема на търсената защита, а в
случая претенцията е заявена за плащания на данък, съдът не съобразява сумите по
платежните документи за такса битови отпадъци и лихви, тъй като такива не се претендират.
Така в обобщение на изложеното съделителката А. следва да бъде осъдена да заплати
на съделителя Б. сумата 22,64 лв. – представляваща ½ от стойността на платен за делбения
имот данък сгради за периода 2019 г. – 2023 г., като за горницата над тази сума до заявените
825 лв. и за периода 2012 г. – 2018 г. вкл. претенцията подлежи на отхвърляне като
неоснователна и недоказана.
По сметната претенция на съделителя И. Р. Б. за заплащане на обезщетение за
ремонти работи в имота:
При защита правата на съсобственика, направил разноски по съсобствен имот, ако
разноските са извършени със съгласието на останалите съсобственици, приложение намира
разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС. Ако са извършени без съгласието им, но и без тяхното
противопоставяне, отговорността се реализира по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие по чл.60 и следващите от ЗЗД. В случаите, в които останалите съсобственици
са се противопоставили, отношенията помежду им се уреждат по субсидиарната хипотеза на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Горните разрешения са възприети с ТР №
85/1968 г. на ОСГК на ВС.
По общо правило вземането принадлежи на лицето, което е направило разноските,
поради което в тежест на претендиращия е да докаже фактическото извършване на
6
определени разходи и тяхната необходимост или полезност. За изясняване на спора от
фактическа страна по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетели. Така в показанията си пред съда свидетелката М. Х. – съседка, сочи, че след
раздялата на страните не е виждала съделителката А. да посещава имота, като заявява
знание, че същата е заминала за чужбина. Изнася данни за състоянието на банята в имота
около 20..... г. – на цимент и хоросан, за оградата на имота – мрежа около 2013 г. – 2014 г.
Сочи, че преди около година, когато влязла в имота, банята била „направена“, както и че на
мястото на оградата има постройка, кухня и хол. Споделя още за природно бедствие в гр.Б.
– градушка и нещо като тайфун, което не може да датира, като сочи, че при същото
покривът на делбения имот протекъл, в имота „течало от всички страни“, в стаята която
обитавал съделителят Б. ъгълът „бил паднал“, теч имало и в коридорчето. За природно
бедствие в населеното място свидетелства и разпитания по делото свидетел Васил Станев,
като в показанията си пред съда сочи, че помни природно бедствие през 2013 г. – 2015 г.,
когато имало градушка и много начупени цигли в имотите в гр.Б. и не помни след това да е
имало природно бедствие.
В разпита си пред съда свидетеля А.С. заявява, че със съделителя Б. се познава от
2017 г., когато се установил в гр.Б. и се сприятелили и започнали да си гостуват по домовете.
Заявява, че през 2018 г. състоянието на имота било зле – в банята нямало мивка, нямало
плочки, бойлерът бил на твърдо гориво, оградата била на мрежа. Сочи, че като майстор
направил ремонт в имота – замазка и плочки в банята, нова електрическа и ВиК инсталации
в банята; изградили кухня тридесет квадрата - от основи до покрива, плюс фаянс,
шпакловки, гипсокартон, теракот, врати, прозорци, измазване отвън с мазилка и боядисване,
изграждане на стъпала отпред за влизане в кухнята и нареждане на плочки пред вратата;
махане на мрежата и отлИ.е на бетон на оградата, поставяне на бетонни колонки на оградата
и направа на врата за излизане извън имота. Пояснява, че между бетонните колонки сложили
железни решетки, като ползвали старата основа - висока около 80 см, и на тази основа
направили колонки, високи около 1 м. Сочи, че 2018 г. започнал ремонта и за едно лято
направили кухнята, оградата и банята, а друг майстор подменил дограмата в банята. Заявява
знание за извършен в имота ремонт на покрива, като уточнява, че този ремонт не е правен
от него, както и че ремонтът на покрива е направен преди извършения от свидетеля ремонт.
Сочи още, че ремонтът, който направил свидетелят, му бил заплатен от съделителя Б. - 8 000
лв.-9 000 лв. за труд за кухнята, за оградата и за банята, като заявява, че ремонта общо за
труд и материали възлизал около 16 000 лв.
Разпитаните по делото свидетели са ангажирани от страна на съделителя Б..
Съделителката А. не ангажира гласни доказателствени средства. За установяване на
възраженията си досежна датата на ремонтите работи в имота ангажира веществени
доказателства – три броя снимки, при огледа на които по реда на чл.204, ал.2 и ал.3 от ГПК
съдът констатира, че на същите се вижда част от ограда и част от имот, както и множество
хора; оградата представлява в основата си бетон, а над бетона - железни орнаменти; вижда
се и входна към имота желязна врата, както и постройка – сграда на един етаж, с покрив и
прозорци.
При огледа съделителят Б. заяви, че не оспорвам, че това на снимките е делбеният
имот, но оспорвам тези снимки са правени през 2017 г., с оглед на наличието на отпечатване
на лицевата част на снимките на датата 17.08.2017 г. Насрещната страна не анагижара
доказателства за установяване датата на създаване на снимките /експертиза, свидетелски
показания/, нито ангажира свидетелски показания или писмени доказателства относно
периода на изграждане на лятната кухня, оградата и навесите, за които твърди, че са
построени още през 2016 г., предвид което с оглед показанията на разпитаните по делото
свидетели на съделителя Б. и най-вече тези на свидетеля Салиев, които съдът намира за
логични, последователни и без вътрешни противоречия, съдът приема че лятната кухня и
оградата са изградени през 2018 г.
От ангажираните в първата фаза на делбата писмени доказателства /разрешение за
строеж, скица/ и приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза относно
актуалното състояние на имота, включително съществуващите в същия сгради, е установено,
че допълнително изградените в имота стопанска постройка, пристройка и лятна кухня са
незаконно построено и не представлява търпим строеж по смисъла на Закона за устройство
на територията. Независимо, че допълнително изградените постройки/пристройки са
осъществени без строителни книжа, поради съществуването на същите в имота и тъй като
съобразно приетото в първата фаза на делбата заключение в случая пристроените
помещения /пристройка и лятна кухня/ не са самостоятелни, а представляват функционално
7
свързана част от жилищна сграда в имота, съдът е допуснал същите до делба, както и
селскостопанската постройка, тъй като същата няма самостоятелен характер, а представлява
подобрение и като такава следва да бъде делена заедно с дворното място. В постановките на
ППВС № 6/27.12.1974 г. по гр.дело № 9/1974 г., приложими във втората фаза на делбата, е
посочено, че незаконните строежи не се оценяват само ако подлежат на премахване и
съсобствениците не са съгласни да ги запазят, но по делото нито се твърди, нито се
установява съществуването на издадена заповед от компетентните органи за премахване на
незаконните строежи и фактически същите съществуват в имота.
По отношение на ремонтите работи в имота е допуснато изготвяне и на съдебно-
техническата експертиза /вх.№ 4876/2025 г./, заключението на която е изготвено след оглед
на имота, при съпоставяне на констатираното от вещото лице при предходен оглед на имота
за целите на изготвяне на възложена му преди това съдебна експертиза по делото. В
табличен вид вещото лице сочи извършените и налични в имота строително-ремонтни
дейности, а именно: ремонт на покрив, подмяна на два прозореца и врата, ремонт на
санитарно помещение, направа на ограда, поставяне и подреждане на тротоарни плочки,
направа на пристройка, навес за животни. Експертът описва в подробности ремонтните
работи, дава заключение за стойността на направените разноски за материали и труд по
средни пазарни цени към момента на извършването им в два варианта /съобразно
твърденията на съделителя Б. и съобразно свидетелските показания по делото/, дава
заключение за увеличената стойност на имота вледствие на извършените подобрения към
датата на заключението, дава заключение и за пазарната стойност на имота към датата на
изготвяне на заключението.
Началният момент на погасителната давност при вземания по чл.61, ал.2 ЗЗД е
моментът на извършването им, когато вземането възниква. Предвид константната съдебна
практика по въпроса за началния момент на погасителната давност при извършени
подобрения без съгласието, но и без противопоставяне на останалите съсобственици,
същият тече от момента на извършването на подобренията (Определение № 349/27.06.2018 г.
по гр. д. № 5093/2017 г. на I ГО на ВКС), като приложима е общата 5-годишна давност по
чл.1..... от ЗЗД. Вярно е, че съобразно твърденията на заявителя Б. към датата на предявяване
на сметната претенция /08.01.2024 г./ вземанията му досежно ремонтните работи в
санитарното помещение, заявени от него като извършени през 2014 г., са погасени по
давност, но възражение в тази насока от страна на съделителката А. не е заявявано, а
давност съдът не прилага служебно, поради което същите подлежат на обезщетяване.
Своевременно е заявено обаче възражение за погасителна давност по отношение на лятна
кухня и ограда, ремонтите работи по които са осъществени през 2018 г. съгласно
показанията на свидетеля Салиев и към датата на предявяване на сметната претенция е
изтекъл петгодишния давностен срок по отношение на същите и в тази си част сметната
претенция подлежи на отхвърляне от съда.
Според задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 6 от 1974 г. и ТР № 85 от 1968
г. в неотменената с постановлението част, касаеща отношенията между съсобственици,
когато съсобственик или част от съсобствениците извърши подобрения в съсобствен имот,
се провежда разграничение между различните хипотези на извършени от съсобственик
необходими разноски или подобрения в общия имот.
Доколкото съгласно заключението на вещото лице ремонта на покрива, подмяната на
дограмата в стаята и входната врата и ремонта на санитарното помещение са запазили имота
от погИ.е (т.е. извършени са необходими разноски), без значение е дали те са сторени с или
без знанието или съгласието на останалите съсобственици, защото тяхната дължимост е
проявление на принципа, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на вещта
съобразно дела си, съответно – на недопустимост на неоснователното обогатяване, като в
този случай обезщетяването на същите е по реда на чл.30, ал.3 от ЗС и отново приложим е
общия петгодишен срок по чл.1..... от ЗЗД по отношение на погасителната давност. Вярно е,
че съобразно свидетелските показания ремонтните работи по покрива са извършени преди
изграждането на лятната кухня и оградата през 2018 г. и са погасени по давност, но но
възражение в тази насока от страна на съделителката А. не е заявявано, а както съдът вече
посочи давност не прилага служебно.
Освен това следва да бъде посочено, че критерият въз основа на който се преценява
дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване към
имота, т.е. изследва се възможно ли е подобрението да бъде отделено без увреждане и
намаляване на стойността му или намаляване цената на имота. В случая по отношение на
8
тротоарните плочки и навеса за животни вещото лице сочи, че плочките са наредени върху
пясъчна основа и могат да бъдат премахнати, а една част от навеса може да бъде демонтиран
и премахнат, тъй като не трайно свързан с основи и със земята, като премахването им
според заключението на вещото лице не би намалило стойността на имота, понеже нямат
голяма пазарна стойност, с оглед на което съдът намира, че същите не подлежат на
обезщетяване, тъй като се касае преместваеми вещи.
За остойностяване на строително ремонтните работи по покрива и подмяната на дава
прозореца и врата съдът съобразява заключението на вещото във вариант по свидетелските
показания, като събразно заключението на вещото лице разходите за труд и материали към
момента на извършването им е както следва: за покрива – 2942,38 лв., за подмяната на дава
прозореца и врата – 944,79 лв. По отношение на санитарното помещение съдът съобразява
заключението на вещото лице като зачита заявеното от съделителя, че се касае за ремонт от
2014 г., като експертът дава заключение, че разходите за труд и материал към 2014 г. се
равняват на сумата 615,59 лв.
Обезщетяването на разходите за СМР за покрива и подмяната на дава прозореца и
врата следва да бъде извършено по правилото на чл.30, ал.3 от ЗС, доколкото се касае за
необходими разноски, като в този случай обезщетяването е в размер на сторените разноски.
По отношение на СМР в санитарното помещение обаче обезщетяването е по реда на чл.61,
ал.2 пр.2 от ЗЗД - в размер на по-малката сума между сумата, с която се е увеличила
стойността на имота в резултат на подобренията и направените разходи, доколкото се касае
за полезни разноски, извършени без съгласието на другия съсобственик, но и без неговото
противопоставяне, какъвто е настоящият казус съобразно твърденията на заявилия
претенцията съделител Б. и свидетелските показания по делото. Увеличената стойност на
имота вещото лице сочи, че следва да се определи в размер на 80% от стойността на СМР,
като в съдебно заседание пояснява, че този процент е определен при съобразяване
амортизацията на подобренията. При това положение обезщетяването за санитарното
помещение се равнява на сумата 492,47 лв.
При това положение, съразмерно на правата на страните в съсобствеността,
претенцията се явява основателна за сумата 2189,82 лв.
Държавни такси:
Съобразно правата си в съсобствеността, страните дължат заплащане на държавна
такса за извършване на съдебна делба в размер на 4% от стойността на дяловете си, които
съгласно заключението на вещото лице се равняват на сумата 28 000 лв., доколкото даденото
заключение за пазарната стойност на имота е за сумата 56 000 лв. Наведените от
процесуалните представители на съделителя Б. възражения в тази насока не се споделят на
настоящия съдебен състав. За установяване пазарната стойност на имота са необходими
специални знания, поради което нито съдът, нито процесуалните представители на страните
биха могли сами да дадат отговор по съответния въпрос, за който нямат нужната
квалификация и образование. Стореният в случая анализ от вещото лице при изчисляване на
пазарната стойност на имота съдът намира за задълбочен и широкообхватен – експертът
подробно е описал по какъв начин е направил изчисленията, какви източници на данни е
ползвал и защо, като в съдебно заседание същият е пояснил, критериите при избора си на
оферти на свободния пазар, поради което за съда не възникват съмнения в правилността на
даденото заключение, предвид неговата пълнота, яснота и обоснованост.
Така дължимата от всеки един от съделителите държавна такса за извършване на
съдебна делба е в размер на 1120 лв.
По предявената претенция по сметки на съделителката А., съобразно отхвърлената и
уважената част на иска, съделителката А. дължи държавна такса в размер на 16,56 лв., а
съделителят Б. – 127,44 лв. По сметната претенция на съделителя Б. за данъци, с оглед
цената на иска и съобразно отхвърлената и уважената част на иска, съделителката А. дължи
държавна такса в размер на 1,37 лв., а съделителят Б. – 48,63 лв. По сметната претенция на
съделителя Б. за сумата 21800 лв., съобразно отхвърлената и уважената част на иска,
съделителката А. дължи държавна такса в размер на 87,59 лв., а съделителят Б. – 784,41 лв.
Всеки от съделителите дължи държава такса и по пет лева в случай служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран така, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция по чл.349 от ГПК, предявена от съделителя И.
Р. Б., ЕГН **********, гр.Б., обл.Р., ул.“И. Б.“ № ....., срещу съделителката С. Д. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Б., обл.Р., ул.“И. Б.“ № ....., за поставяне в дял на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 05611.1.1380, с адрес: гр.Б., общ.Б., обл.Р., ул. „И. Б.”
№ ....., с площ съгласно документ за собственост 620 /шестстотин и двадесет/ кв.м., а
съгласно скица - 603 /шестстотин и три/ кв.м., предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план 226, квартал .....4, парцел VI, при съседи: 05611.1.1607; 05611.1.1608;
05611.1.1381; 05611.1.1829; 05611.1.225, ведно с построените в имота: едноетажна стопанска
постройка с площ 25 кв.м. и двуетажна жилищна сграда с идентификатор 05611.1.1380.1 със
застроена площ 81 кв.м. на първи етаж и 88 кв.м. на втори етаж, от които 7 кв.м. тераса /с
даден идентификатор по скица 05611.1.1380.2/, с едноетажна пристройка към първия етаж
на сградата с площ 25,45 кв.м. и долепена до пристройката едноетажна лятна кухня с площ
16,12 кв.м.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 от ГПК допуснатият до
делба по настоящото дело недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
05611.1.1380, с адрес: гр.Б., общ.Б., обл.Р., ул. „И. Б.” № ....., с площ съгласно документ за
собственост 620 /шестстотин и двадесет/ кв.м., а съгласно скица - 603 /шестстотин и три/
кв.м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 226, квартал .....4, парцел
VI, при съседи: 05611.1.1607; 05611.1.1608; 05611.1.1381; 05611.1.1829; 05611.1.225, ведно с
построените в имота: едноетажна стопанска постройка с площ 25 кв.м. и двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 05611.1.1380.1 със застроена площ 81 кв.м. на първи етаж
и 88 кв.м. на втори етаж, от които 7 кв.м. тераса /с даден идентификатор по скица
05611.1.1380.2/, с едноетажна пристройка към първия етаж на сградата с площ 25,45 кв.м. и
долепена до пристройката едноетажна лятна кухня с площ 16,12 кв.м., като получената
парична сума от продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им,
както следва: 1/2 (една втора) част за И. Р. Б., ЕГН **********, гр.Б., обл.Р., ул.“И. Б.“ № .....
и 1/2 (една втора) част за С. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., обл.Р., ул.“И.
Б.“ № ......
ОСЪЖДА, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, И. Р. Б., ЕГН **********, гр.Б., обл.Р.,
ул.“И. Б.“ № ....., да заплати на С. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., обл.Р.,
ул.“И. Б.“ № ....., обезщетение за ползване през периода 08.01.2021 г. – 08.01.2024 г. на
собствената й 1/2 ид. ч. от допуснатия до делба имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 05611.1.1380, с адрес: гр.Б., общ.Б., обл.Р., ул. „И. Б.” № ....., с площ съгласно
документ за собственост 620 /шестстотин и двадесет/ кв.м., а съгласно скица - 603
/шестстотин и три/ кв.м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 226,
квартал .....4, парцел VI, при съседи: 05611.1.1607; 05611.1.1608; 05611.1.1381; 05611.1.1829;
05611.1.225, ведно с построените в имота: едноетажна стопанска постройка с площ 25 кв.м.
и двуетажна жилищна сграда с идентификатор 05611.1.1380.1 със застроена площ 81 кв.м. на
първи етаж и 88 кв.м. на втори етаж, от които 7 кв.м. тераса /с даден идентификатор по
скица 05611.1.1380.2/, с едноетажна пристройка към първия етаж на сградата с площ 25,45
кв.м. и долепена до пристройката едноетажна лятна кухня с площ 16,12 кв.м., в размер на
3186 лв. /три хиляди сто осемдесет и шест лева/, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
3186 лв. до претендираните 3600 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.30, ал.3 от ЗС, С. Д. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Б., обл.Р., ул.“И. Б.“ № ....., да заплати на И. Р. Б., ЕГН **********, гр.Б., обл.Р.,
ул.“И. Б.“ № ....., сумата 22,64 лв. /двадесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ –
представляваща ½ от стойността на платен за делбения имот данък сгради за периода 2019 г.
– 2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата 22,64 лв. до заявените 825 лв. и за
периода 2012 г. – 2018 г. вкл.
ОСЪЖДА, С. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., обл.Р., ул.“И. Б.“ №
....., да заплати на И. Р. Б., ЕГН **********, гр.Б., обл.Р., ул.“И. Б.“ № ....., сумата 2189,82
лв. /две хиляди сто осемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
½ от стойността на разходите за строително-ремонти работи за покрива и за подмяната на
дава прозореца и врата в делбения имот, както и ½ от обезщетението за подобренията в
санитарното помещение в делбения имот, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата
2189,82 лв. до претендираните 21 800 лв.
10
ОСЪЖДА И. Р. Б., ЕГН **********, гр.Б., обл.Р., ул.“И. Б.“ № ....., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Бяла сумата 2080,48 лв.
/две хиляди и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща държавна
такса върху стойността на дял по дело за делба и по претенции по сметки, както и сумата 5
лв. /пет лева/ - държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., обл.Р., ул.“И. Б.“ №
....., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Бяла
сумата 1225,52 лв. /хиляда двеста двадесет и пет лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща държавна такса върху стойността на дял по дело за делба, както и сумата 5
лв. /пет лева/ - държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___________/п/____________
11