Определение по дело №24/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

С Определение № 1735/01.07.2010 г. по Г. д. № 1279/07 г. Смолянски районен съд е осъдил Р. И. по О. С. и В. Г. С. да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата от 180 лева, представляваща изплатено на А. Т. М. възнаграждение за процесуално представителство като особен представител на ответниците Х.К. Р. и Ю. К. Р. Г. д. № 1279/07 г. на Смолянски районен съд.

Това определение е обжалвано пред Смолянски окръжен съд от Р. – С. с оплаквания, че е неоснователно е недопустимо, поради което се иска да бъде обезсилено. В частната жалба се излагат доводи, че при прекратяване производството спрямо лицата, на които А. М. е била назначена като особен представител, от нейна страна искане за присъждане на разноски в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК. Твърди се, че разпоредбата на чл. 78 ал. 7 от ГПК не намира приложение, тъй като спрямо Х.К. Р.и Юс.К.Р. производството по делото е прекратено като недопустимо и лицата де факто не са получавали правна защита. Твърди се също, че обжалваното определение е постановено в нарушение разпоредбата на чл. 81 от ГПК; съдът е следвало да присъди разноските преди влизане в сила на съдебния акт /до 28.07.2009 г./ или най-късно в срока, предвиден в чл. 248 ал. 1 от ГПК. Прави се позоваване и на разпоредбата на чл. 78 ал. 9 изр. второ от ГПК.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в срок /на 06.07.2010 г. е връчено определението, жалбата е депозирана на 13.07.2010 г. /клеймото на пощенския плик/ – в указания от съда седемдневен срок/, от надлежна страна, внесена е ДТ, а по същество съдът съобрази следното:

С оглед разпоредбата на § 2 ал. 1 и 2 от ПЗР на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., следва да намерят приложение разпоредбите на ГПК отменен.

С протоколно определение от 10.06.2008 г. съдът е назначил А. Т. М. на основание чл. 25 от ЗПП и чл. 50 ал. 2 от ГПК /отм./ за процесуален представител на ответниците Х.К. Р. и Ю. К.Р.. С протоколно определение от 29.01.2009 г. производството по отношение на тези двама ответници е прекратено, определението не е обжалвано.

С Решение № 107/19.08.2009 г. на Национално бюро за правна помощ е определено да се изпрати възнаграждение на А. М. в размер на 180 лева.

Законосъобразно и обосновано с обжалваното определение районният съд е осъдил ищеца /частен жалбоподател в настоящото производство/ да заплати в полза на НБПП сумата от 180 лева, представляваща изплатено на А. М. възнаграждение.

Неоснователен е довода в частната жалба, че след като в съдебно заседание, в което производството по отношение на ответниците Х. К. Р. и Ю. К. Р. е прекратено, А. М. не е направила искане за присъждане разноски, то такива не се дължат за осъщественото процесуално представителство. След като районният съд е приел, че следва да намери приложение ЗПП, то размера на възнаграждението за осъществена по ЗПП правна помощ се определя от НБПП. Поради това съдът не би могъл в определението за прекратяване на производството по отношение на двамата ответници да се произнесе по присъждане на разноските за процесуално представителство. С оглед уредбата в ЗПП, НБПП определя размера на адвокатското възнаграждение и го изплаща, след което отправя искане до съда за присъждане на така изплатеното възнаграждение. С оглед на това и тъй като НБПП не е страна в процеса, не намират приложение сроковете по чл. 192 ал. 4 от ГПК.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че посочените ответници де факто не са получавали правна защита и производството спрямо тях е прекратено. Както се посочи по-горе, според уредбата на ЗПП НБПП определя дължимостта и размера на адвокатското възнаграждение, а прекратяването на производството спрямо тези двама ответници се дължи на процесуалното поведение на ищеца; в случая намира приложение и разпоредбата на чл. 64 ал. 3 от ГПК.

Що се касае до посочените доводи за сключена между страните спогодба, съгласно която разноските остават за страните така, както са направени, то следва да се посочи, че ответниците, спрямо които е осъществено процесуално представителство от А. М. по реда на чл. 50 ал. 2 от ГПК /отм/ не са страни в тази спогодба, спрямо тях производството е прекратено преди сключване на съдебната спогодба.

Настоящата инстанция намира, че за назначаване на процесуален представител по реда на чл. 50 ал. 2 от ГПК /отм./ ищцовата страна следва да депозира предварително определено от съда възнаграждение, а след като това не е станало и това възнаграждение е изплатено от НБПП, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 60 от ГПК /отм./, тъй като ищцовата страна безспорно дължи заплащане на назначения на ответник по реда на чл. 50 ал. 2 от ГПК /отм./ процесуален представител и в този смисъл частният жалбоподател е останал задължен за разноски по делото.

Водим от горното Смолянски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1735/01.07.2010 г. по Г. д. № 1279/07 г. на Смолянски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008 г., във вр. с чл. 280 ал. 3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.