№ 493
гр. Пазарджик, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500612 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №213/05.08.2022г., постановено по гр.д.
№20215210101252/2021г. по описа на РС- В. е признато за установено, на
основание чл.124, ал.1, във вр. чл.67 ЗС, по отношение на Община В., ЕИК:
00035158, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.„Х.А.“ №35, че
учреденото в полза на С. Ц. А., ЕГН **********, с адрес с.Д., ул.„М.“ №6,
право строеж на масивна постройка „Цех за производство на мебели и
столове“ на един етаж на застроена площ 648кв.м. с Нотариален акт за
учредяване /отстъпване/ право на строеж върху поземлен имот №658, том IV,
peг.№4781, н.дело №637/19.12.2003г. на Нотариус Г.Х. учредено върху
недвижим имот, собственост на Община В., представляващ УПИ ІІІ-
промишлени нужди, в кв.68 по ЗРИ на с.Д., общ.В., при граници на имота: от
север-ул. с О.Т 51б-О.Т 51а-О.Т. 51, от изток- ул. с О.Т. 51б-О.Т. 51в, от юг-
извън регулация, от запад шосе В.-Д. е погасено по давност.
Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. Ц. А., ЕГН **********, с
адрес с.Д., ул.„М.“ №6, да заплати на Община В., ЕИК: 00035158, със
седалище и адрес на управление гр.В., ул.„Х.А.“ №35, разноски по гр.д.
1
№1252/2021г. на Районен съд В., в размер на 106,03лв.- държавна такса,
150лв. депозит изготвяне на съдебно- техническа експертиза и 1440лв. с ДДС-
адвокатско възнаграждение.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. Ц. А..
Твърди се в него, че обжалваното решение е неправилно, защото е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, които
рефлектират върху приложението на материалния закон.
Твърди се, че то е неправилно, защото е постановено при
незаконосъобразни изводи относно установените факти, както и при такива,
несъответстващи на доказателствата по делото.
Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение, с което се
отхвърли предявения иск и се присъдят изцяло сторените пред двете съдебни
инстанции разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- Община В.
е постъпил писмен отговор.
Твърди се в същия, че неоснователно е възражението за нарушение на
процесуалните правила. В тази насока се визира, че не се сочат конкретни
възражения.
Твърди се, че бланкетно е изложено и второто възражение за
неправилност на съдебния акт, поради което не може да се отговори
конкретно.
Счита се, че решението е правилно и постановено в съответствие с
материалния закон и събраните по делото доказателства.
Моли се за оставяне без уважение представената за разглеждане
въззивна жалба и се потвърди изцяло решението на РС- В..
В съдебно заседание, жалбоподателят С. Ц. А., редовно призован не се
явява. Не се явява и пълномощникът му адв.Ч.. От страна на последния е
постъпило писмено становище, в което се иска да се уважи подадената
въззивна жалба, да се отмени обжалваното решение, като неправилно и
необосновано и се отхвърли предявения иск.
За ответникът по жалбата- Община В., редовно призован, законен
представител не се явява. За същият се явява процесуалния му представител
адв.Д. С.. От страна на последната се приема, че подадената въззивна жалба е
2
неоснователна. Излагат се доводи в тази насока. Моли се за присъждане на
разноски направени пред въззивната инстанция.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, наМ.а за установено следното:
Производството пред РС- В. е образувано по повод на подадена искова
молба от страна на Община В. срещу С. Ц. А., с която е предявен е
отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр.
чл.67, ал. 1 ЗС.
Твърди се в същата, че е налице несъществуване, като погасено по
давност, на учредено право на строеж на масивна постройка „Цех за
производство на мебели и столове“ на един етаж на застроена площ 648кв.м. в
полза на С. Ц. А., учредено с Нотариален акт за учредяване /отстъпване/
право на строеж №658, том IV, рег.№4781, н.дело №637/19.12.2003г. на
Нотариус Г.Х. с район на действие РС- В., върху имот, собственост на
Община В., представляващ УПИ ІІІ- промишлени нужди, в кв.68 по ЗРИ на с.
Д., общ.В., при граници на имота: от север- ул. с О.Т 51б-О.Т 51а-О.Т. 51, от
изток- ул. с О.Т. 51б-О.Т. 51в, от юг- извън регулация, от запад шосе В.-Д..
Твърди се от страна на ищецът, че на 29.12.2002г. е отстъпил възмездно
на ЕТ „Ю.М.“, право на строеж върху 9 броя петна с обща площ 5000кв.м.,
находящи се в УПИ III- промишлени нужди, в кв.68 по ЗРП на с.Д., общ.В., с
обща площ 13196кв.м., негова собственост, актуван с АОС
№317/05.12.2002г., при граници на имота: от север-ул. с О.Т 51б-О.Т 51а-О.Т.
51, от изток- ул. с О.Т. 51б-О.Т. 51в, от юг- извън регулация, от запад шосе
В.- Д., за строеж на производствени цехове, административна сграда с
магазин, столова и кухня, сушилни за дървен материал, котелно, трафопост и
КПП, по одобрен архитектурен проект за сумата 11280лв.
Визира се, че с Нотариален акт за учредяване /отстъпване/ право на
строеж върху поземлен имот № 658, том IV, рег. № 4781, нот. дело
№637/19.12.2003г. на Нотариус Г.Х. Г.М.М. и Ю.Р.М., в качеството му на
едноличен търговец са отстъпили /учредяват/ на ЕТ „М.- С. А.“, правото да
построи върху парцел III- промишлени нужди, в кв.68 по ЗРП на с.Д.. общ.В.,
масивна постройка- „Цех за производство на мебели и столове“ на един етаж
на застроена площ 648кв.м.
3
Твърди се, че учреденото на ответника право на строеж е погасено по
давност, поради това че не е реализирано в петгодишния срок по чл.67 от ЗС,
който е започнал да тече на 29.12.2002г., когато Община В. го е учредила на
ЕТ „Ю.М.“ и е погасено на 30.12.2007г., независимо от прехвърлянето на
правото на строеж на 19.12.2003г.
Визира се, че дори и да се приеме, че петгодишния срок е започнал да
тече на друга дата, към момента на предявяване на иска, правото е погасено
по давност.
Сочи се, че ЕТ „М.- С. А.” не е поискал пререгистрация в срок до 31
декември 2011г., поради което и на основание §5 от ПЗР на ЗТРЮЛНЦ се
счита заличен от 1 януари 2012г.
Счита се, че за Община В., като собственик на поземления имот е
налице правен интерес да установи, че правото на строеж учредено на
ответника е погасено по давност, поради което се предявява настоящия иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответникът. В него се оспорва основателността на предявения иск.
Възразява се срещу твърденията на ищеца, че правото на строеж се е
погасило поради неупражняване в предвидения петгодишен срок от
учредяването му. В този смисъл се сочи, че ответникът е положил дължимата
грижа да реализира отстъпеното му с Нотариален акт за учредяване
/отстъпване/ право на строеж върху поземлен имот №658, том IV, рег.№ 4781,
н.дело №637/19.12.2003г. на Нотариус Г.Х. рег.№156 и да построи сграда,
представляваща „Цех за производство на мебели и столове“ на един етаж на
застроена площ 648кв.м.
Твърди се, че същият се е снабдил с изискуемите строителни книжа и с
нужното строително разрешение, касаещо изпълнението на проекта. След
това обаче бил поставен от страна на Община В. в обективна невъзможност
да реализира строителство. За ответникът, практически не било възможно
започване и реализирането на строителството, защото е следвало да се
направи поправка на съответния план, касаещ процесния имот, за който е
отстъпено правото на строеж, като е било необходимо ново измерване,
защото отразеното в плана не отговаряло на действителното положение, което
е следвало да се изясни преди започване на строежа. На място нямало
4
отложени осови точки, не била открита западната улица и от там не била
материализирана западната, южната и източна граница. Установило се, че
няма изработен и одобрен невилетен план на улиците- между съответните
осови точки, които не били материализирани на място и улиците не били
изградени с трайна настилка, което е трябвало да стори от собственика на
имота- Община В.. В тази връзка, именно геодезистите отказали даването на
строителна линия на обекта, поради липсата на одобрени координати на
сградата, както и вертикално решение за начина на отводняване на имота,
поради липсата на горните обстоятелства.
Твърди се, че се е установило и, че са налице и различия по отношение
даденото строително петно на визата на скицата №1411/30.12.2003г. и
предвиденото такова петно в Плана за застрояване. Този въпрос също е
следвало да се реши от собственика на имота. Като не е изпълнил тези си
задължения, ищецът, като собственик на имота, върху който е отстъпено
правото на строеж, реално не оказал необходимото съдействие за
фактическата възможност за реализиране на отстъпеното право на строеж,
поради което не можело да тече давностен срок.
Не без значение бил и фактът, че в процесния имот било реализирано
отстъпеното право на изграждане на трафопост, за което било издадено
разрешение за ползване.
Искането е да се отхвърли предявения иск.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за
установено следното:
Видно от Договор за учредяване на отстъпено право на строеж върху
общинска земя от 29.12.2002г. сключен между Община В. и ЕТ „Ю.М.“ се
установява, в полза на едноличния търговец е учредено право на строеж
върху 9 броя петна с обща площ 5 000 кв.м., находящи се в УПИ ІІІ-
промишлени нужди в кв.68 от ЗРП на с.Д., общ.В., с обща площ 13196кв.м.,
при граници на имота от север- улица с О.Т. 51Б-О.Т. 51А-О.Т. 51, от изток-
ул. с О.Т. 51Б-О.Т.51В, от юг- извън регулация, от запад- шосе В.- Д., за
строеж на производствени цехове, административна сграда с магазин, столова
и кухня, сушилни за дървен материал, котелно, трафопост и КПП от одобрен
архитектурен проект. Договорът е вписан в Служба по вписванията В. на
03.01.2003г.
5
Установява се, че Община В. е собственик на имота, въз основа на Акт
за частна общинска собственост №317 от 05.12.2002г., издаден на основание
чл.2, ал.2, т.4 ЗОС /ред. ДВ. бр.26 от 29 Март 2000г./.
Видно от Заповед №1230/05.12.2003г. на кмета на Община В., издадена
въз основа на Решение № Х по протокол №14/04.12.2003г. на ЕСУТ и във
връзка с технологичната необходимост от ново подреждане в
последователност на производствените помещения в УПИ се установява, че е
одобрено допуснатото частично изменение на Плана на застрояване, засягащо
УПИ III с отреждане „За промишлени нужди“ в кв.68, като се приема ново
застрояване, обективирано на скицата-проект- запазва се общата застроена
площ от 5000кв.м. на петната на сградите преди изменението в съответствие с
определената площ по Договор на отстъпено право на строеж на Ю.Р.М..
Запазва се височината на застрояване в УПИ III в кв.68 на с.Д..
Не се твърди, заповедта да е обжалвана от заинтересованите лица по
смисъла на чл.131, ал.1, във вр. ал. 2 ЗУТ /ред. ДВ. бр.65 от 22 Юли 2003г./ и
да е отменена.
Не е спорно по делото, че на 19.12.2003г. ЕТ „Ю.М.“ учредява на ЕТ
„М.- С. А.“, правото да построи върху поземлен имот УПИ III- промишлени
нужди в кв.68 от ЗРП на с.Д., общ.В., при граници на поземления имот: от
север- улица с О.Т. 51Б-О.Т. 51А-О.Т. 51, от изток- ул. с О.Т. 51Б-О.Т.51В, от
юг- извън регулация, от запад- шосе В.- Д., масивна постройка-„Цех за
производство на мебели и столове“ на един етаж, на застроена площ от
648кв.м., в югозападната част на имота, в строително петно, означено с №3 на
издадената скица с виза за строеж №141/09.12.2003г., по утвърден строителен
проект.
Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза се
установява, че действащия кадастрален и регулационен план на с.Д. е одобрен
през 1983г. със Заповед №110/1995г. е изменена регулацията на парцел I-
спортен терен в кв.68 по плана на с.Д., като за сметка на част от същия
прокарва улица с О.Т. 51а и О.Т. 51б и образува парцели II-дърводелски цех и
III- промишлена площадка. По този начин е осигурен достъп и на трите УПИ.
Мястото, определено за улица е проходимо и е застлано с трошенокаменна
настилка.
С решение № X от Протокол на ЕСУТ №14 от 04.12.2003г. е одобрено
6
частично изменение на ПУП в процесното УПИ и е издадена със Заповед
№1230 от 05.12.2003г. на Кмета на Община В., във връзка с технологичната
необходимост от ново подреждане в последователност на производствените
помещения в парцела, като е прието ново застрояване, но е запазена общата
застроена площ от 5000 кв.м. на петната на сградите преди изменението в
съответствие с определената площ по Договора отстъпено право на строеж,
сключен с Ю.М.. Запазена е и височината на застрояване в УПИ III. Променен
е броя на застроителните петна на пет за: 1./ производствен блок- 3552 кв.м.;
2./ котелно със сушилня- 768 кв.м.; 3./ административно- битов блок и
магазин 560 кв.м.; 4./ трафопост- 100 кв.м.; 5./ КПП- 20 кв.м.
След сключване на Договора за отстъпено право на строеж от
19.12.2003г. между ЕТ „Ю.М.“ и ЕТ „М.- С. А.“, въз основа на отстъпеното
право на строеж и частичното изменение на ПУП на с.Д. от главния архитект
на Община В. е издадена скица №1411/30.12.2003г. с виза за проучване и
проектиране на „Цех за производство на мебели и столове“ на един етаж със
застроена площ 648 кв.м. с части архитектурна, конструктивна, В и К,
електро, отопление и вентилация, технологична и вертикална планировка. В
графичната част на скицата с виза са отбелязани сервитутите до съседните
имоти, етажността на сградата, площта й и размерите й, което съвпада с част
от петно №1 от частичното изменение на подробния устройствен план.
Фиксираните в скицата отстояния на застройката до съседните имоти са
идентични с тези в частичното изменение на подробния устройствен план за
петно №1- производствен блок 3552 кв.м.
На 20.04.2004г., съгласно Протокол №4 от 25.03.2004г. с Решение № IV
на ЕСУТ при Община В. е одобрен Технически проект на ЕТ „М.-С. А.“ и е
издадено разрешение за строеж №858/20.04.2004г. за изграждане на „Цех за
производство на мебели и столове“ в части архитектурна, конструктивна,
ВиК, електро, отопление и вентилация, технологична и аспирация. Към
преписката няма представена за одобрение част геодезия- вертикална
планировка. Разрешението за строеж е презаверено на основание чл.153, ал.3
и ал.4 ЗУТ на 19.04.2007г.
След издаване на разрешението за строеж не е съставян протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
по чл.157, ал.2 ЗУТ. Няма подавани искания от ответника или геодезист
7
проектант за предоставяне на изходни данни на координатните точки на
геодезическата мрежа на с.Д..
В Община В., няма входирани искания за частично изменение на плана
за застрояване след издаване на Заповед №1230/05.12.2003г. от името на ЕТ
„М.- С. А.“, както и искания от геодезист- проектант за предоставяне на
изходни данни на координатите на точки от геодезическата мрежа на с.Д..
Имотът има излаз на главен път и второстепенна улица, макар и
нематериализирана със съответния профил, която е временен път.
Одобрени са инвестиционни проекти на 29.12.2002г. за изграждане на
„Трафопост- тип БКТП 20 на ЕТ „Ю.М.“ в УПИ ІІІ- промишлени нужди,
кв.68, с.Д., издадено е разрешение за строеж №207/29.12.2002г.
Съгласно договор за учредяване на отстъпено право на строеж върху
общинска земя от 29.12.2002г., виза за проектиране №149/31.10.2002г.,
одобрени инвестиционни проекти на 29.12.2002г., Разрешение за строеж
№207/29.12.2002г. на Главния архитект на Община В., Протокол за даване на
строителна линия и ниво на обекта от 02.01.2003г. върху имота на отстояние
приблизително 3,65 м. от банкета на пътя с размери приблизително 2,55 м. и
2,65 м., на застроена площ от 6,75 кв.м. е изграден „Трафопост“- тип БКТП 20
kv. За същия е издадено разрешение за ползване от РДНСК- Пазарджик
№69/04.03.2003г. Строежът е нанесен в кадастралния план на с.Д..
Констатирано е от страна на вещото лице след преглед на наличната в
Община В. и след оглед на място на терена, че към 26.05.2022г. в УПИ III-
промишлени нужди в кв. 68 по ЗРП на с. Д., общ. В., други сгради, освен
трафопоста, в имота не са построени.
В проведено съдебно заседание пред първоинстанционния съд, вещото
лице Вера Клисурова изготвило заключението поддържа становище, че
трасирането на осовите точки при даването на строителна линия и ниво може
да стане, като се използват данни от Кадастралния регистър на общината и
без да има изработен нивелетен план и че нивелетния план се припокрива с
регистъра на координатните точки, които води всяка община. По инициатива
на лицето, което дава строителна линия и ниво, тези координатни точки могат
да бъдат изискани.
Видно от заключението на допълнителната съдебно- техническа
експертиза се установява, че нивелетен план за с.Д. не е изработван и
8
одобряван. Осовите точки на прилежащите улици- от североизток и
северозапад не са материализирани/отложени на място. На място трайна
асфалтова настилка в цялост е изпълнена на улицата от северозапад, която
представлява шосето от гр.В. за с.Д.. Прилежащата улица от североизток- с
осови точки 51а, 51б, 51в, 51д няма изпълнена трайна настилка, а само е
чакълирана.
В съдебно заседание, вещото лице С.Б.а изготвило експертизата излага
твърдение в насока, че не е пречка строителството да започне и без нивелетен
план. Строителната линия създава с координати, а точките с надморски
височини за даване на ниво могат да бъдат получени от службата по
кадастър, като се вземат се от работната мрежа, по която е изработена
кадастралната карта. Нанесените там работни точки, които имат коти, могат
да се получат по искане на лицето, което ръководи строителството и да
послужат за даване на строителна линия и ниво.
При тези данни въззивният съд от правна страна приема следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитиМ.ан субект, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства наМ.а, че решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл.124 от
ГПК, съгласно който, всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това.
Няма спор по делото, че ответникът е носител на правото на строеж по
силата на прехвърлителна сделка от лицето, на което първоначално е
учредено право на строеж. Искането направено от ищецът по делото е
основано, на твърдението му, че то е погасено по давност.
9
На въпросът от кой момент започва да тече срокът за реализиране на
това право е даден отговор в Тълкувателно решение №1 от 4.05.2012г. на ВКС
по т.д. №1/2011г., ОСГК. В тази насока е посочено, че когато правото на
строеж се учредява с договор между страните, от момента на сключването му
или от момента, в който те са уговорили, че ще породи действие, започва да
тече и срокът за упражняването му. Последващото прехвърляне на правото на
строеж от суперфициаря на трето лице не обвързва собствениците на земята и
по отношение на приобретателя не започва да тече нов срок за упражняване
на правото на строеж, защото той не може да има повече права от своя
праводател.
Учредителят на правото следва да съдейства на суперфициаря за
изпълнението на договора. Именно в такъв смисъл е и възражението на
ответника- в писмения отговор той е изложил доводи, че Общината в
качеството си на собственик на имота и на административен орган, не е
предприела необходимите действия, за да е възможно реализиране правото на
строеж.
Ако според естеството на учредените права в договора, суперфициарят
не може да предприеме някое от необходимите действия по реда на ЗУТ без
съдействието на собствениците на земята, или ако някой от тях
недобросъвестно се противопостави на предприети от суперфициаря
действия, собствениците на земята не могат да се позоват на забавянето на
строежа по тази причина, тъй като никой не може да черпи права от своята
недобросъвестност.
В конкретният казус, възраженията на ответника са опровергани от
заключението на експерта.
Видно от установеното от експерта, не е имало каквито и да било
пречки ответникът да упражни правото си. Липсата на нивелетен план не
съставлява такава пречка, липсата на материализирани на место осови точки,
също не е пречка за предприемане на строителството.
От страна на вещото лице се установява също така, че няма различия
между строителното петно за конкретната сграда, предвидено в плана и това,
отразено на издадените скица и виза.
За реализиране на строителство е било необходимо предприемане на
действия само от страна на ответника, като няма данни по делото, а и самия
10
ответник не твърди да е предприел такива /както е посочил експерта/ и да е
установена липса на съдействие или противопоставяне от страна на
собственика на имота.
Строителството на една от сградите в имота- трафопост от
първоначалния носител на правото на строеж е без отношение към спора.
Другите оплаквания изложени във въззивната жалба, на които съдът в
съответствие с нормата на чл.269 от ГПК следва да отговори, касаят
редовността на призоваването и възможността на ответника да упражни
правата си в процеса.
Въззивният съд наМ.а, че следва да се занимава с такива въпроси, ако
поради тези оплаквания бяха направени и съответни искания.
Доказателствени искания във въззивната жалба не са направени, като в
случая не са и налице установени процесуални нарушения. В този аспект
следва да се посочи, че не са налице действия от страна на
първоинстанционния съд в насока, ответника да е лишен от участие в
производството.
По изложените съображения съдът приема, че правото на ответника,
възникнало по силата на прехвърлителната сделка да построи сграда върху
имот на ищеца е погасено по давност, тъй като то не е реализирано в срока по
чл.67 от ЗС. Началото на срока е поставено от придобиването на правото от
праводателя на ответника през 2002г и няма основания, поради които да се
приеме, че за период от време срока не е текъл.
Действията по издаване на необходимите книжа и съответно
предприемане на строителството са били изцяло във властта на ответника и
не се установи по делото Общината, като собственик на имота и орган имащ
отношение към издаване на строителни книжа и разрешения, да не е създала
условия или да е създала пречки на ответника да реализира правото си на
строеж.
По изложените съображения съдът наМ.а, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
подадената въззивна жалба, като неоснователна се остави без уважение.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по жалбата се дължат
сторените от него пред въззивната инстанция разноски. Представени са от
страна на последния, доказателства за направени такива в размер на 1440лв.
11
От другата страна е направено възражение за прекомерност. В случая,
същото следва да се приеме за неоснователно, тъй като адвокатското
възнаграждение е в размер, съобразен с минималния, в съответствие с чл.7
ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №213/05.08.2022г., постановено по гр.д.
№1252/2021г. по описа на РС- В..
ОСЪЖДА Ангел Ц. А., с ЕГН ********** от с. Д., община В., ул.“М.“
№6, да ЗАПЛАТИ на Община В., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул.“Х.А.“ №35, сумата 1440лв.- разноски пред въззивната
инстанция- адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12