№ 22
гр. Варна, 28.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Р. Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора С. Г. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600111 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 11:55 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Я.
Жалбоподател-подсъдим Н. А. А., редовно призован, явява се лично и с
адв.Л. С. Д. от АК – Пловдив, редовно упълномощена от преди.
АДВ.Д.: Водим свидетелите С. Г. И. и В. В. Е..
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото, няма да соча
доказателства. Нямам искания за отводи. Моля да приемете постъпилите
писмени доказателства.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи. Моля да се
приемат постъпилите писмени документи, като аз също добавям едно писмено
доказателство, а именно у-ние което съдът ни поиска относно лечението на С.
Г. И..
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, както
и, че следва да се приобщят писмените доказателства, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал писмо от РС-
Варна с изх.№ 346 от 06.11.2024 г.; писмо от Апелативна прокуратура Варна с
1
рег.№ 291 от 06.11.2024 г., ведно с 1 бр. справка за водени преписки и ДП;
писмо от РС-Варна с рег.№ 10793 от 08.11.2024 г., ведно с 1 бр. определение
№10591 от 04.10.2016 г.; писмо от РС-Варна с рег.№ 12568 от 08.11.2024 г.,
ведно с 1 бр. определение № 6112 от 08.10.2021 г. и 1 бр. молба от Н. А.;
присъда № 11 по НОХД № 1426/2018 г. по описа на ВОС, ведно с мотиви към
нея и определение за мярка; у-ние с изх.№ 120/22.05.2024 г. за С. И..
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността и разпит на свидетелите:
В. В. Е. – 63 год., бълг. гражданин, неосъждана, майка на подсъдимия Н.
А.. Предупредена за отговорността по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори
истината, както и за възможността по чл.119 НПК да откаже да свидетелства.
Свид.Е.: Желая да дам показания.
На въпроси на защитата
Назад във времето отношенията им са били много разнообразни. И
двамата се обичат много, но и двамата са ревниви. Тя е много бързо
избухваща, съответно и сина ми. Била съм свидетел как се карат. От както той
е под домашен арест, доста често идва в къщи. В момента поддържат повече
от прекрасни отношения, предполагам най-вече заради детето, но са в
изключителни отношения поне от година и нещо. Докато беше в ареста ние
ходихме с мъжа ми на свиждане, и всеки път и тя също беше там. По нейно
собствено желание е идвала. Никога не сме й указвали натиск.
Доколкото разбрах и дочух в къщи, двамата обсъждат евентуалния
вариант в интерес на по-правилни отношения да се разделят, но да продължат
да поддържат добри отношения в името на детето. Той е изключително
отговорен баща. Наистина много добър. Това могат да го потвърдят много
хора, и заради детето е готов да направи всичко.
Лично не съм виждала Н. да упражнява насилие спрямо нея, но съм
виждала като се карат, избухват, и тя го е нападала. Т.е. процеса при тях не е
едностранен, категорично. Виждала съм, но слава богу не и пред детето.
Аз съм коректен човек и приемам всички хора и се старая винаги, дори и
когато съм виждала, че С. не е права, съм гледала да намеря добрия тон и да
проведем някакъв разговор. Но в добри отношения сме. Никога не сме имали
конфликти.
Никога не ми е споделяла, че се страхува от него, че може да я нарани и
убие.
Когато е била в нас, много пъти се е случвало да е разстроена от някаква
случка с нейните родители и ми споделяла, че майка й е личност, която обича
да се изпълняват нейните нареждания, нейното мнение е най-важно, общо
взето тя се страхува от нея. Според мене й указват натиск. Мога да кажа за
последния случай от лятото. Те бяха през цялата лятна ваканция в къщи – С. и
детето, и си отидоха във Варна преди рождения ден на сина ми – 15.07. На
мен ми казаха, че отиват за подарък, искаха да го изненадат. Два дена преди
рождения ден, още не бяха дошли, както си вечеряме звъни вайбъра на сина
2
ми. На видеовръзка се обади майката на С.. Крещеше невероятно, детето реве.
Беше разбрала, че С. и М. искат да се върнат на село за рождения ден на сина
ми, викаше, обиждаше, заплашваше, Н. беше стъписан, аз също. Каза „искаш
ли сега да се обадя на прокурорката и да ти ти лепна още едно отвличане“. Аз
дори се засмях и викам, нека да се обади, то ще е смешно, той и под домашен
арест а пък ще отвлича. Детето се молеше татко му да го вземе. Викаше „бабо,
дядо вие сте добри, елате ме вземете“. Много беше неприятно, съответно и С.
също плачеше. Те искаха да се върнат за рождения ден, но не дойдоха.
Върнаха се два дена след рождения ден.
Имаше един случай пред 4 години. Ние вече живеехме на село, и С., Н. и
детето дойдоха. Още като дойдоха тя се оплака, че майка й звъни постоянно
по телефона и в момента в който говорихме, майка й отново звънна и
възникна скандал. Тя й каза „стига си ми звъняла, ти не ме оставяш да живея
спокойно“. А тя отговаря „не, ти къде си, защо не се обади че тръгваш,
сигурно са те отвлекли“. Тогава С. каза „в селото където живеят майка му и
баща му на Н.“. Аз до момента не бях казвала къде живеем, защото ги
познавам какви хора са. Тя пак продължи да пита и каза „ще се обадя на
полицията, теб те няма“. С. й каза „оставете ме намира, ние сме с детето тука“.
За да се успокои майка й С. даде на мен телефона, а тя започна да ме псува,
да ме обижда. В крайна сметка не се обади на полицията, че е отвлечена С..
Прекараха два-три дена в къщи, но беше много неприятен случай.
Относно отношението на родителите на С. към Н. - много пъти съм
виждала как майката реагира много експанзивно. В много от случаите когато
съм имала информация, че С. е била виновна за нещо, но тя ги е излъгала.
Прим. е имала някаква глоба пък не била платена, а пък не й дават пари да я
плати, и такива дребни неща. Настроени са много срещу Н.. Те изобщо са
настроени срещу тях двамата, предвид връзката им, че е малко по-бурна и им е
писнало.
Свид.Е.: Подозирах, че С. е употребявала наркотици, но Н. не ми е
споделял. Пред мене не е споделяла такива неща. Аз разбрах когато влезе в
клиниката и когато майка й и баща й дойдоха нома лято на село да разговарят
с Н. дали може с нещо да помогне. Н. беше под домашен арест, а тя беше в
клиниката и майка й и баща й дойдоха на село да разговарят с Н.. Те чак сега
били разбрали казаха му „ти тогава не си ни лъгал, тя наистина е имала
проблем, ти само си искал да помогнеш“. Това само чух и се дръпнах
настрани.
Дочувала съм някои неща, но на слухови и на клюки не бих цитирала
такива работи, не съм свидетел, не съм видяла, но съм подозирала. Той
единият път ми беше казал, че е намерил пакетчета с наркотик в колата и беше
бесен. Аз точно бях пристигнала тогава, когато започна скандала и разни
други мъже. Когато са се разделяли тя изпадаше в невероятна ярост, а когато
той се беше опитал да започне някаква връзка, тогава тя започваше да го
тормози, да го търси, да блъска по вратата и съответно в същия ден отива и
3
подава някаква жалба до съда. Вечерта пак е в къщи пак е на вратата, моли го
да й прости и такива неща. Съответно и той я ревнува, защото вероятно е
имало причини.
Въпрос: Сигналите, които С. е подавала срещу Н., какво се е случвало
след това с тях? По-скоро знаете ли за оттеглянето на сигналите.
Съдът отклонява въпроса
На въпроси на прокурора:
Синът ми има две деца. Другото дете живее с майка си и с нейния
партньор. Също и Н. се грижи. В чудесни отношения са с нея. Те живеят във
Варна, а ние сме в село Садина, обл.Търговище. При нас изтърпява мярката за
неотклонение. Когато преди малко казаха че цялата лятна ваканция са били
при нас, говорих за това лято на 2024 година.
Преди С. синът ми е имал други връзки. Името на жената, от която има
дете, е Н.В.М.. Мисля, че имаше един скандал, за който е сезирала органите,
но след това всичко се оправи, те са в много добри отношения, както и аз с
нея, и със семейството й също.
Не познавам Д.Д., не мога да кажа дали е живяла на семейни начала със
сина ми.
Мисля, че имаше и някакво такова момиче М., но нямам някакви
конкретни спомени дали са живели заедно, не мога да кажа. Не зная дали тя се
е оплаквала в полицията от него.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и
същата беше освободена
С. Г. И. – с установена по делото самоличност. Предупредена за
отговорността по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Желая да свидетелствам. Аз живея във Варна, но доста често ходя в
с.Садина.
На въпроси на защитата:
С Н. сме в нормални отношения, чуваме се всеки ден, с малката също се
чуват всеки ден след училище, защото й липсва много, разбираме се, говорим
си нормално. Подавала съм сигнали и съм оттегляла някои от тях. Сега се
виждаме заради детето, и се опитваме да можем да имаме нормална
комуникация. Към момента на случилото се бяхме двойка в живота.
Да, имало е такива случаи, в които съм сезирала съда за насилие от него.
Когато аз съм подавала жалби, това е било под ефект, защото преди това сме
се скарали нещо и аз имах проблеми с наркотиците …/свидетелката плаче/…
и просто заради това нещо много се карахме. Но той не ме е карал да си
оттеглям жалбите, или пък някой да ме е натискал. И пред полицията съм
пускала жалби, и съм оттегляла тези сигнали защото съм съжалявала, че съм
направила това нещо, и не е това начина.
4
Аз съм писала, че сме се били и това е било така, и аз съч осъществявала
физическо или психическо насилие спрямо Н..
Майка ми и баща ми не харесват Н. заради това, че постоянно се караме
и се събираме – разделяме, и всеки път като сме се скарали, аз съм ходила при
тях, и съм се оплаквала, и никога не съм казвала моята вина, и те са се
настройвали още повече. Моя грешка е че съм го допуснала това нещо.
Родителите ми ми казаха, че ако искам да си сменя показанията, ще ми
бъде отнето детето, че ще ме съдят, това са го казали полицаите.
Просто когато стана случката пред къщи, майка ми и баба ми излязоха
навън, и не знаеха за проблемите ми с наркотиците, и аз не исках да разбират.
Скарахме се с Н., не ме е качвал насила в колата.
Въпрос: Имало ли е случай, който е имало лица, които са се опитвали
да Ви склонят към проституция?
Съдът отклонява въпроса.
Никой не ме е принуждавал да посещавам Н. в ареста. Той не се е
опитвал да ми оказва натиск да си променяте показанията и да свидетелствам
в негова полза. От момента на арестуването му до сега не ме е тормозил.
На въпроси на прокурора
Аз живея в момента при родителите си в местност Константин и Елена.
Знаят, че съм идвала и преди на дело. И сега също знаят. Детето ми е при мен.
То е в добро състояние. Просто й е мъчно за баща й, той й липсва много. Н. с
другото си дете е в нормални отношения в момента. Не се виждат много често,
защото тя е доста по-голяма, но преди това е била почти през седмица при нас.
Говоря за периода преди да стане тази ситуация, за която е предаден на съд.
Родителите ми са ходили в селото, където е Н., веднъж закараха М. до
там. Това беше когато съм била в болницата. Да, това беше в периода,
отбелязан в удостоверението - от 05.04. до 07.05. Разбрах, че са разговаряли за
този проблем, който аз имам, за болницата, и за наркотиците, и за детето.
Целта беше най-накрая да се разберем нормално доколкото е възможно.
Адв.Д.: Аз имам още един въпрос. След като вашите родители разбраха
за проблема с наркотиците, те промениха ли си отношението към Н.?
Свид.И.: Да, осъзнаха, че много от нещата, които той е опитвал да им
каже, са били верни. Майка ми беше много наплашена, че ако искам да си
сменя показанията, ще ми вземат детето.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и
същата беше освободена
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се приключи съдебното следствие. Делото е
изяснено от фактическа и правна страна.
АДВ.Д.: Да се приключи делото. Нямаме искания, да се приключи
делото.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
5
съдебното следствие за приключено, поради извършване на всички съдебни
следствени действия, и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от НПК съдът
пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам казаното от
мен преди възобновяване на съдебното следствие. Не намирам, че с новите
доказателства, които бяха събрани в хода на проведеното съдебно следствие
се променят изводите, които съм направила в пледоарията си по същество,
затова ще кажа, че отново поддържам протеста срещу определения размер на
наказанието от страна на първоинстанционния съд при тези аргументи, които
съм изложила при съдебните прения, като добавям следното.
Очевидно се касае за един такъв модел на поведение от страна на Н. А. и
то престъпен видно от представените от мен писмени доказателства.
Отношението му към С. И. очевидно е било и към предишните му приятелки
и затова въпросите ми отправени към свид.В. Е. бяха отношения на Ния В.,
М.К. и Д.Д.. Това са предходните приятелки, спрямо които също е упражнявал
насилие и за което те са сезирали правоохранителните органи.
От гласните доказателства не се оспорва обвинителната теза дотолкова,
доколкото фактите са били установени и към момента на
първоинстанционното производство. Те не търпят корекция и с днес дадените
показания от С. И. и от майката на подсъдимия В. Е.. Налични са и
противоречия между тях, защото С. И. обясни, че нейните родители са
посещавали един път селото, където пребивава Н. А. в периода април- май, за
разлика от свид.В. Е., която говори за лятото на 2024 г. и за съвсем други
разговори, които са били водили и причината и повода. Едната изтъква едни,
другата свидетелка изтъква други.
На следващо място свидетелката С. И. посочи, че не била казала на съда
относно показанията си. Това не отговаря на истината, защото още на ДП тя
си е променила показанията, в съдебна зала пред първата инстанция също, и
затова показанията дадени пред съдия са били приобщени по съответния
процесуален ред и са част от доказателствената съвкупност по делото.
Не отговаря на действителността обстоятелството, че тя си била
оттеглила сигналите по ГПК, дотолкова, доколкото от писмените
доказателства става ясно, че двете прекратени граждански дела са били
сторени по този начин само защото тя не е конкретизирала подадената от нея
молба, но не и защото си е оттеглила същата. А по НПК процедура по
оттегляне на сигнали няма, и затова не кореспондира на действителността
факта, че същата си ги била оттеглила. Друг е въпросът доколко в
предварителната проверка същата е променила сведенията, които вече е била
депозирала.
От всички писмени доказателства става ясно за характера и действията
предхождащи престъпното поведение на Н. А. за което е бил предаден на съд,
като обвинението по настоящото производство е безспорно доказано,
6
правилно е бил признат за виновен по възведените му обвинения, наложено
му е било наказание, като първоинстанционния прокурор е поискал
завишаване за първото относно отвличането, което споделям изцяло, че
наказанието за това престъпление следва да бъде завишено и в този смисъл
моля за съдебен акт.
АДВ.Д.: Уважаеми Апелативни съдии, излагам пред Вас съображенията
си въз основа на които следва да бъде уважена така предявената въззивна
жалба, като се придържам към изложените в нея и в протеста съображения от
предходния колега, които няма да преповтарям.
В настоящото производство ще заяви единствено и ще обърна
внимание на няколко факти и обстоятелства, които се опитахме да докажем
към момента.
Видно от обжалвания съдебен акт подзащитния ми е обвинен за виновен
по 4 престъпления - първите три от тях в които се твърди да са извършени в
условията на домашно насилие. Първото престъпление по което същият е
признат за виновен е такова по чл.142, ал.2, т.5а, а именно за отвличане на
неговата партньорка към онзи момент С. И.. Считам, че в производството по
делото в нито един момент не са се събрали доказателства, които категорично
да водят на извода, че С. И. насила се е качила в автомобила на моя
подзащитен, както и, че по някакъв начин той е указал принуда същата да бъде
качена. Днес тя заяви пред Вас, че самата тя е искала да се отдалечат от майка
си и баба си, тъй като не е искала същите да разберат за проблемите с
наркотиците. Изключително противоречиви са всички свидетелски показания,
вкл. и нейните по отношение на това как е била качена в автомобила на А.. Но
от обективна страна за да бъде прието, че е осъществен състава на това
престъпление отвличане следва да бъде ограничена волята на пострадалото
лице да определя само своята посока на движение и като цяло движението си,
което не се е случило в конкретния случай предвид факта, че неколкократно С.
е заявила, че автомобила на А. не е бил заключен и, че тя самата не е правила
никакви опити да излезе от този автомобил. Заявява на няколко пъти различни
обстоятелства, но от рода „аз не тръгнах да излизам, защото нямаше къде да
отида, ние се карахме, крещяхме си много, никой от къщата където бяхме
спрели не излезе, поради което аз мисля, че там няма хора и няма причина
поради което аз да тръгна да излизам от колата и да тичам“. Друго важно
обстоятелство поради което би следвало да се появи съмнение, че се касае за
насилствено отвеждане на С. с автомобила на А. е и поведението на нейните
майка и баба. Бабата не реагира по никакъв начин, майката тръгва да си води
внучето на детска градина, след което да отива на работа. Същата повече от
половин час след като твърди, че нейната дъщеря насилствено е отведена от
нейния партньор единственото което е направила е да се обажда на дъщеря си,
и също така на своя съпруг, но не за да го помоли той да отиде в полицията, да
подаде сигнал, да се обади на национален телефон 112. Те са се уговорили да
се чакат пред нейното работно място. Т.е. тази притеснена за своята дъщеря
7
твърдейки че е отвлечена жена отива на работа. И едва на по-късен етап
двамата съпрузи решават да сигнализират, че тяхната дъщеря е била
отвлечена.
Друго обстоятелство по отношение на обективната част от състава на
това престъпление е, че С. е имала възможност да определя своята посока на
движение. Моля да обърнете внимание на това, което тя казва, че му била
казала че иска да обърне колата и да се върнат към Варна, и той го направил.
Т.е. Н. е изпълнил желанието на С., обърнал е автомобила за да тръгнат в
посока Варна, след което отново са се скарали и отново е спрял автомобила.
След което С. е поискала да пие вода, поискала е цигари, поискала е храна и Н.
е откликнал на това желание. Завел я до близкия магазин, там е нямало онова
което търси С. и я е завел на следващ магазин. Посоката на придвижване на С.
е определяла самата тя, а не Н., поради което не считам, че се касае за
отвличане. Освен това в нито един момент от производството не се е
изследвало субективния елемент, а именно мотива на извършителя, защо той
е извършил това престъпление. Поради което и считам, че същото се явява
недоказано в процеса, и по него моя подзащитен следва да бъде оневинен.
Много общо ще обърна внимание на съда по отношение на
извършените твърдени в условията на домашно насилие три броя
престъпления, а именно отвличане, закана за убийство и осъществяване на
лека телесна повреда. Действащия към онзи момент закон се е изисквало да е
налице системни упражнявани актове на насилие от страна на дееца спрямо
пострадалото лице. Като практиката приема, че за системност може да се
говори когато има поне три извършени актове на насилие, каквито обаче не се
доказа да са извършени и потвърдени с влязъл в сила съдебен акт. Има едно
единствено съдебно решение в тази връзка, като обаче моля да обърнете
внимание, че от доказателствата които представя Апелативна прокуратура се
твърди да има подаден сигнал за нарушаване на заповед за защита, т.е.
нарушаване на този съдебен акт, но и по това обвинение не е образувано
наказателно производство и А. не е преследван за нарушаване на този акт за
домашно насилие. Единствената системност в цялата история са подаваните
образно казано сигнали, т.е. сезирането на различни институции от страна на
С. И. и след това оттеглянето на тези сигнали, като същата заяви, че причината
е афектираното състояние, лесната фрустрация, която е потвърдена и в
изготвената КСППЕ. Не споделям съображенията на ВАП по отношение на
понятието сигнали към съд, прокуратура или към полицейски органи, както и
възможността или невъзможността същите да бъдат оттегляни предвид факта,
че стана ясно, че С. И. не е юридически грамотна, не прави огромна разлика
между съд, прокуратура, правораздавателни органи като цяло, както не прави
разлика и между жалби, сигнали, молби и искове. За нея всичко което тя е
подавала са сигнали, и за нея тя е оттегляла тези сигнали. Тъй като на въпроса
каква е причината поради която ги е оттеглила, тя не отговори че не ги е
оттеглила, тя отговори защо го е направила. Т.е. факта, че същата
предупредена от съда, че в случай, че не изправи констатираните
8
нередовности, нейната молба за защита ще бъде прекратена, и ще бъде
върната обратно. След като с нейното бездействие тя е причината единствена
за прекратяване на производството, ясно е, че същата е оттеглила въпросните
сигнали. Дали назад във времето, в отношение с други жени Н. А. е имал
сходно поведение, това не води до системност за извършване на актове за
домашно насилие, тъй като се касае за различни страни. Не е без значение и
факта, че с бившата си партньорка, за която също се твърди и доказа, че е
претендирала за осъществени актове на насилие спрямо нея, А. е в прекрасни
взаимоотношения към момента.
Не съм съгласна и считам като опит за сугистиране на настоящия
съдебен състав и твърдението на представителя на ВАП, че А. има престъпно
поведение предвид факта, че към настоящия момент лицето е неосъждано.
Няма как да се твърди, че той има престъпно поведение.
По отношение на свидетелските показания, въз основа на които се
базира първоинстанционната присъда, считам, че спрямо същите е даден
прекалено висок кредит на доверие, предвид крайната заинтересованост на
родителите на С. и нейната баба, когато са давали своите показания пред
който и да е от органите в това производство. Всички разпитани днес лица
потвърдиха влошените отношения между страните и възникналата неприязън
на родителите на С., която те демонстрират към Н.. Отделно от това, днес тя
самата заяви, че родителите й не са знаели за проблемите й с наркотиците, а в
първоинстанционното производство въпреки твърденията от страна на моя
подзащитен никой не обърна внимание на това.
Още нещо моля да обърнете внимание, че всички писмени
доказателства, които са представени от страните в процеса не са представени
от С. /говоря за съдебно медицински удостоверения, амбулаторни листове/. Те
са представени от нейната майка. С. не е предприемала каквито и да е
действия за да може да поддържа твърденията си за осъществяване на актове
на насилие спрямо нейния партньор. Това е правено само и единствено от
нейната майка, която обаче е отправила и преди обвинения спрямо Н., че
същият отвлича дъщеря й, както е отправяла заплаха срещу него, че ще му
лепне още едно отвличане. Това се потвърждава и от самия сигнал към
полицейските органи, който майката на С. подава, че нейната дъщеря е
отвлечена. Т.е. тя квалифицира деянието на подзащитния ми още от самото
начало. В тази връзка моля да обърнете внимание, че изключително бързо са
се развивали всички действия по разследването, събиране на гласни
доказателства, медицински експертизи, водене на С. на лекар за да бъде
същата освидетелствана. Въпреки, че още в първия разпит С. твърди, че тя
също е нанасяла удари на Н., но той не е бил обследван. Наранявания и удари
по него не са били установявани, което пък го е лишило от неговата
възможност евентуално да се позове на института на реторсията. На него
правото му да се защити по всякакъв начин е било отнето. В тази връзка,
типично като цялото циклично поведение на С., същата наема адвокат,
консултира се с адвокат и решава, че следва да допълни своите показания.
9
Подава заявление към разследващия полицай че моли тя да бъде разпитана
отново. Но тъй като нейните родители вече са разбрали, че тя ще променя
показанията си, те са тези, които всъщност започват да указват натиска върху
нея, като това е единственото действие, което се е забавило с цели 2 седмици.
Всички други действия се развиват в рамките на ден-два. Т.е. в един момент
се чака повече от две седмици, за да може С. евентуално да бъде убедена от
своите родители да не променя своите показания. Докато след като на 12.07.
С. е повикана най-после за да може да даде показанията, които иска, едва
няколко дни след това е извикана майка й, за да обясни, че има указан натиск
срещу нея, само че натиска е указан от самата майка, а не от С..
В тази връзка ако ние приемем, че майката на С. е един буден
гражданин, който е сезирал съответните органи за това, че е извършено
престъпление, и на база основно на нейните показания са повдигнати
обвиненията срещу Н. и същият е бил осъден, то питам се аз защо тогава Н. не
е бил съден за заплаха за убийство спрямо бащата на С., спрямо бабата на С.,
спрямо полицейския служител. Предвид, че всички свидетели твърдят, че Н. е
отправял общи заплахи. Той е осъден само за закана за убийство на майката на
С., предвид факта, че той е отправял общи заплахи.
Ако ние смятаме, че Н. е имал престъпно поведение и същият за да бъде
осъден в условията на актове за домашно насилие, и се счита, че след като е
осъден в условията на актове на домашно насилие, той е осъществил системни
насилия. То защо тогава присъдата в частта в която той е обявен за виновен за
закана за убийство спрямо майката на С. и влиза в кръга на лицата, които са
включени в закона за домашното насилие, тази присъда в тази част не е в
условията на домашно насилие предвид факта, че и майката и бащата на С.
твърдят, че системно Н. ги е обиждал и заплашвал както нея така и нейния
съпруг. Поради което аз считам за изключително едностранчива тази присъда.
До голяма степен за една вендета на семейството на С. спрямо Н., като в тази
връзка ще кажа, че аз съм очевидно жена, майка съм на момиче, прекрасно
разбирам майката на С., но разбирам и майката на Н., и самия Н.. Очевидно
двете семейства не са положили достатъчни усилия да възпитат децата си как
правилно да обичат и правилно да бъдат обичани. Това се е превърнало в една
огромна житейска драма, за която считам, че Н. А. е заплатил достатъчно.
Същият вече почти две години излежава второто по тежест най-тежко
наказание а именно „домашен арест“, като бих казала, че в случая за него
това е още по-тежко. От една страна защото не може да вижда едното си дете,
а от друга страна защото не може да осъществява трудова дейност, с цел да
намали своята присъда. Поради което дори и да се приеме, че той е нарушил
закона и в някаква степен извършил закононарушения, за които следва да
понесе своето наказание, считам, че той вече е понесъл достатъчно. В
предходно с.з. по повод искане от наша страна за промяна на мярката за
неотклонение, съдебният състав отказа промяната на тази мярка и се
мотивира, че единствено гривната, която носи на крака си пази С., която
отново е в отношения с него от евентуална последваща агресия. Тези мотиви
10
на съда бяха и причината, поради която аз проведох един много сериозен
разговор с тях двамата и обясних, че към момента може би най-добре за
всички тях е да приключат тези изключително токсични отношения, да се
подложат на съответното психологическо лечение и всеки да поеме своя път
поддържайки едни цивилизовани и нормални отношения само и единствено
като родители на детето М., и в нейния интерес, което всъщност се е случило,
както разбрахте и Вие от двамата свидетели, които бяха разпитани днес. Имат
богата предистория Н. и С.. В изключително гортески вариянт се е развила
тази история, но считам, че моя клиент е осъден несправедливо, главно по
обвинението за отвличане, каквото не се доказва по смисъла на НК на
републиката по безспорен начин, че е извършено, както и категорично не
може да се приеме, че тези престъпления са извършени при условията на
домашно насилие, поради което моля да се отмени първоинстанционният
съдебен акт, а в условията на алтернативност да се намалят посочените в
първоинстанционния съдебен акт наказания.
ПОДС.А.: Искам да бъда осъден на лежаното ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.А.: Моля за справедливо решение.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ се води в съдебно заседание, което приключи в 12.55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11