РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Елин Пелин, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20211820100801 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата си молба Й. Б. Н., ЕГН ********** като майка и законен представител
на детето С. П. К.а, ЕГН ********** двете от с.Г.Е., Община Е., С. област, ул. “....................,
№ .. чрез пълномощника адв.К.К. – САК със съдебен адрес: гр.С., бул. „..................“ № ..,
ет.1. е предявила срещу ответника П. Х. К., ЕГН ********** от гр.С., ж.к. „................“, бл...,
ет.7, ап.48 иск с правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 вр. чл.149 от СК.
Излагат се твърдения, че Й. Б. Н. и ответника имали интимна връзка от месец
август 2018 г., а през месец септември заживяли заедно в къщата на родителите на ищцата
находяща се в с.Г.Е.. От връзката на страните на 18.06.2020 г. се родила дъщеря им С. П.К.а.
В началото взаимоотношенията между страните вървяли нормално, но в последствие след
като ищцата Й. забременяла отношението на ответника започнало да се променя. Започнал
да отсъства често, вдигал скандали и за най-дребни неща, като ставал агресивен на моменти.
Дори по време на бременността ищцата не получавала никаква подкрепа от ответника под
каквато и да е форма. Отказвал да заплаща сметките в домакинството, като по този начин
ищцата го издържала, с помощта на своите родители. С напредването на бременността
ответникът започнал да не се прибира по няколко денонощия, а като се прибере все едно
нищо не се било случило. Въпреки това ищцата имала огромно желание да заздрави
отношенията си с ответника, тъй като имала чувства към него, а от друга страна заради
раждането на общото им дете, поради което всеки път, когато искал да се завърне в общото
им жилище го приемала.
1
След раждането на дъщеря им София на 18.06.2020 г. ответникът почти не е
полагал грижи за детето. Продължил да се появява и изчезва от живота на Йоанна и детето
им както и преди, като отсъствието му ставало и по-дълго – със седмици, дори в
последствие с месеци. От раждането на детето С. ищцата е неотлъчно до нея и полага
ежедневни грижи за отглеждането й, осигурява й всичко необходимо за нормалното й
развитие, докато ответникът не полага никакви грижи за детето, рядко се интересува от
дъщеря си и липсва желание да общува и да я вижда. От раждането на детето ответникът не
се е задържал в къщи дълго време и постоянно отсъства. Това накарало ищцата да осъзнае,
че отношенията й с ответника никога няма да се подобрят. Тъй като цени фигурата на
бащата в едно семейство и напълно осъзнава колко е важна тя за възпитанието и развитието
на едно дете, ищцата инициирала срещи между ответника и дъщеря им, за да могат двамата
да имат лични контакти и впечатления един от друг. Тези контакти обаче се състояли едва
няколко пъти, като ответникът започнал да отказва да се вижда с детето под предлог, че е
зает и нито веднъж сам не е проявил инициатива да види детето си. Не сторил това нито за
Коледните и Новогодишните празници, нито за първи юни и първия му рожден ден. За
последно ответникът е осъществил контакт с детето С. на 21.05.2021 г. и от тогава не е
проявявал интерес към детето.
Изложеното обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск, като се
моли съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските
права по отношение на детето С. П.К.а на ищцата, да определи местоживеенето му да е при
майката. Да определи режим на лични отношения на детето с ответника, като първоначално
режимът да бъде без преспиване с оглед възрастта на детето и в присъствие на майката,
предвид факта, че личните отношения до момента между детето и бащата са били
изключително редки; да осъди ответника да заплаща на малолетната си дъщеря месечна
издръжка в размер на 400.00 лева, считано от датата на подаване на иска в съда, както и
издръжка за минало време за една година преди подаването на иска в съда в размер на
400.00 лева месечно или сума в общ размер на 4800.00 лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът П. Х. К. чрез пълномощника си адв.У.
е депозирал писмен отговор. Не оспорва факта, че от 21.05.2021 г. с ищцата Й. Б. Н. не
живеят заедно, но твърди, че причината е пореден скандал от нейна страна, поради което
той напуснал жилището й, находящо се в с.Г. Е., ул. „.................“ № и това бил последният
път, в който той видял дъщеря си С. П.К., като от този момент дъщеря им живее със своята
майка.
Твърди, че скандалът не бил провокиран от него, а от ищцата. След раждането на
детето им ищцата започнала да се държи по начин, който не е в рамките на нормалните
взаимоотношения, била емоционално нестабилна, раздразнителна и непредсказуема, като
всичко това се задълбочило. Случвало се ищцата да изпада в истерия и да гони ответника от
семейното им жилище. Затова той изчаквал няколко дни да й премине яростта и да може да
се върне при семейството си. Причините за тези скандали били незначителни битови
ситуации, които ищцата преувеличавала и най-лошото е, че тези скандали, които били
2
съпроводени винаги с крясъци се случвали пред детето. Ответникът твърди, че преди
раздялата се грижел за дъщеря си непрестанно, сменял й дрешките, приготвял й млякото,
разхождал я, играел с нея, за да облекчи ищцата. Грижел се и за домакинството като купувал
продоволствията, дрехите и вещите, от които има нужда, дори търсел понякога нужда от
брат си, за да угоди на исканията на Й.. В един период през пролетта Й. много искала да
отидат на Боровец. Ответникът не се съгласявал, защото дъщеря им била съвсем малка, а и
по това време нямал книжка и не искал детето да пътува с обществен транспорт, а и нямал
финансова възможност. След известно време се съгласил, защото Й. много настоявала да
отидат и правела скандали, затова приятел на ответника ги закарал до Боровец, а друг негов
приятел ги върнал, като за този еднодневен престой заплатил 300.00 лева, които пари взел от
брат си. Това сериозно се отразило на бюджета в семейството и скандалите отново станали
още по сериозни и инициирани от ищцата, като не спирали с дни. От друга страна още след
раждането на детето, ищцата Й. започнала да държи на дистанция родителите на ответника,
брат му и жена му, както и тяхната дъщеря, въпреки, че те им помагали много, както
финансово, така и морално, а родителите на ответника са виждали внучката си само два
пъти – единия път при изписването от родилния дом и веднъж през пролетта, когато Й.
инициирала поредния безумен скандал. Тогава родителите на ответника били тръгнали на
пазар и се отбили до жилището, за да видят внучката си и Й. предоставила детето след дълги
увещания в присъствието на майката на ответника, леля й и нейна приятелка.
След като заживели заедно в жилището на ищцата в с.Г. Е., ответникът извършил
ремонт, като 90 % от средствата били негови, както и труда и времето, тъй като жилището
било в окаяно състояние – сменил ел.инсталацията, ВиК, дограма, под, вътрешна изолация
по стените и тавана, но усилията му останали незабелязани. Всяка втора седмица бившият
приятел на Й. посещавал дома им, като докарвал общото им куче, без ответникът да бъде
информиран и това ставало винаги, когато на ответника се налагало да отсъства от дома
им.
В този смисъл част от изложеното от ищцата не отговаря на истината. Тя самата
създава пречки и изправя ответника пред невъзможност да вижда детето си и да го взима, да
го разхожда и да прекарва време с него. Твърди, че има изградена дълбока емоционална
връзка на базата на грижите които е полагал за детето и има желание да получи
регламентирана възможност за периодични срещи с нея. Не оспорва и факта, че следва да
заплаща издръжка на дъщеря си, но поисканата издръжка е непосилна за ответника, тъй
като в момента не работи на трудов договор и няма сигурни и постоянни доходи. В този
смисъл се иска съдът да отхвърли иска за минало време. Моли съдът да определи следния
режим на лични контакти – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за периода от
09.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, през лятото в периода от месец юни до месец
август за по 30 дни във време удобно за ответника, които периоди да не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката; всяка четна година детето да бъде при бащата по Коледните
празници, включително Бъдни вечер, а всяка нечетна година по време на Новогодишните
празници и Великденските празници, като периодите се отчитат от 09.00 часа на първия
3
празничен почивен ден до 19.00 часа на последния празничен почивен ден. Иска се съдът да
присъди месечна издръжка в минимален размер.
Съдът след като се запозна с представените по делото писмени доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за раждане № **********/22.06.2020 г. издадено от район Красна
поляна, Столична община е, че С. П. К.а е родена на ......г. и нейни родители са Й. Б. Н. и П.
Х. К..
От удостоверение за семейно положение, съпруга и деца изх. № ГСО-81/30.07.2021 г.
издадено от кметство с.Г.Е., С. област е видно, че Й. Б. Н. е неомъжена и има дъщеря С.
П.К.а.
Представено е допълнително споразумение № 2463/ 31.01.2019 г. към трудов договор от
16.05.2018 г., от което се установява, че Й. Б. Н. работи в «.........» ЕООД и получава брутно
трудово възнаграждение в размер на 1600.00 лева.
От удостоверение изх. № 220192103534254/09.11.2021 г. по описа на НАП – ТД София е
видно, че П. Х. К. към момента няма регистрирано трудово правоотношение.
Представена е вносна бележка удостоверяваща заплащането на издръжка през месец
ноември от ответника П. Х. К..
По делото са изготвени и прети социални доклади от Дирекция «Социално подпомагане»
Сердика и Дирекция «Социално подпомагане» Елин Пелин, в които се сочи, че в интерес на
малолетното дете С. П.К.а е да й бъде осигурена възможност да общува пълноценно и с
двамата родители, които следва да се съобразяват с нуждите и потребностите на детето, да
му осигурят спокойна и сигурна среда, като фактор за правилното му развитие и успешна
социализация.
По делото бяха разпитани свидетелите К. А. Ч.-И. и С. Г. Н. водени от ищцата.
Свидетелките И.и Н. твърдят, че познават ищцата и детето и имат преки наблюдения спрямо
живота им. Първоначално ищцата и ответника живеели заедно в жилището на ищцата,
находящо се в с.Г.Е. но тъй като взаимоотношенията им не били добри на 21.05.2021 г. се
разделили, като П.напуснал семейното им жилище и от този момент повече не е търсил
нито Й., нито детето С.. След този период грижите по отглеждане и възпитанието на детето
били поети изцяло от майката Й., която с помощта на своите родители осигурява всичко
необходимо за отглеждане и възпитание на детето. И двете свидетелки твърдят, че детето е
в добро здравословно състояние и няма някакви специални потребности.
Свидетелите И.С. Н.и В. Х. К. водени от ответника, твърдят, че докато ищцата и ответника
живяли заедно, П. полагал необходимите грижи за детето и семейството си, но тъй като Й.
непрекъснато му създавала проблеми се разделили. По време на съвместния им живот, П.
извършил ремонт на жилището, което обитавали и било собственост на родителите на Й.,
като вложил не само труда си, а и лични средства. Свидетелят К. заявява, че брат му П. бил
много щастлив, когато се родила дъщеря му С. и полагал необходимите грижи за
отглеждането й. Но още от раждането на детето, Й. и семейството й правели всичко
4
възможност семейството на П. да няма достъп до детето С., поради което са виждали детето
само няколко пъти. Твърдят, че ответника работи в строителството и е добър майстор, а към
момента прави цялостен ремонт на апартамента, в който живее, за да е подходящ за
отглеждане на детето. Свидетелите сочат, че ответника има желание да се вижда с дъщеря
си, родителите му също имат това желание, но семейството на Й. отказва да допуска
външни хора извън нейните приятели и близки до детето София.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.59 от СК: Съгласно
разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, ако родителите на детето не постигнат споразумение
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични
отношения и издръжката му, спора се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето. Не са спорни
обстоятелствата, а се установява и от представеното по делото удостоверение за раждане, че
родители на детето С. П. К. са Й. Б. Н. и П. Х. К., както и че детето е родено от
съжителството на нейните родители, без помежду им да е налице сключен граждански брак
и че същите са във фактическа раздяла от 21 май 2021 г., като от този момент детето се
отглежда от неговата майка Й. Б. Н., която следва да упражнява родителските права по
отношение на детето и местоживеенето му да е при нея.
Спорен по делото е въпроса за размера на издръжката, която ответникът следва да
заплаща на малолетното си дете, както и какъв да бъде режима на лични контакти на бащата
с детето. Раздялата на родителите налага родителските права и
задължения да се предоставят за упражняване на единия, поради невъзможността да се
упражняват заедно от двамата. В настоящия случай се установи, че майката полага
необходимите грижи за своето дете, притежава необходимия родителски капацитет, както е
налице и подходяща семейна среда, осигурена от майката, подпомагана от своето
разширено семейство в лицето на родителите й и приятелския кръг, в резултат на което
детето се развива пълноценно. Поради това съдът намира, че в интерес на детето е
упражняването на родителските права да се предостави на майката, като при нея се определи
и неговото местоживеене. На бащата, поради
гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с
детето. Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно
предявените от страните искания, като при регламентиране на същия, доколкото родителите
не могат да постигнат съгласие в тази насока, се налага утвърждаване на такъв от съда. В
този смисъл съдът намира, че бащата може да вижда детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 часа в неделя, с право на преспиване,
двадесет дни през лятната ваканция с преспиване при бащата, през време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката; на четна година официалните празнични дни за
Коледа, включително и Бъдни вечер от 10.00 ч. на първия празничен ден до 18.00 ч. на
5
последния празничен ден, детето ще прекарва с бащата; на нечетна година официалните
празнични дни за Нова година от 10.00 ч. на първия празничен ден до 18.00 ч. на последния
празничен ден, детето ще прекарва с бащата; на нечетна година за Великден през
официалните празнични дни от 10.00 ч. на първия празничен ден до 18.00 ч. на последния
празничен ден, детето ще прекарва с бащата; личните празници на детето – рождени и имени
дни ще се прекарват съвместно и с двамата родители, като бащата следва да взима и оставя
детето от дома на майката.
По иска с правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 от СК: Нормата на чл.143,
ал.1 от СК вменява на всеки родител задължение да издръжа своето непълнолетно дете. По
отношение на размера й следва да бъдат съобразени потребностите на детето,
възможностите на родителите и обстоятелството кой от тях полага непосредствена грижа за
детето. В настоящия случай се установи, че детето София е в бебешка възраст и
потребностите му са обичайните за конкретната възраст. Ответникът не оспорва
обстоятелството, че следва да заплаща издръжка в полза на дъщеря си, но не е съгласен с
претендирания размер, като твърди, че не работи на постоянен трудов договор, поради
което би могъл да осигури само издръжка близка до установения минимум.
Размерът на дължимата издръжка в полза на
детето от родителя, който не упражнява родителските права следва да се определи съгласно
разпоредбата на чл.142 от СК. Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
чл.143, ал.2 от СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Видно от представените доказателства от Териториална
дирекция на НАП София се установява, че ответникът не се осигурява и няма декларирано
недвижимо имущество. От свидетелските показания по делото се установи, че ищцата към
момента не работи по трудовото си правоотношение, тъй като е в отпуск по майчинство.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените
условия за живот за тях, като се отчита възрастта и другите обстоятелства, които са от
значение за случая. В конкретния казус, с оглед възрастта на детето и неговото динамично
израстване, несъмнено в близките години ще нарастват и неговите потребности за храна,
облекло и др., за задоволяването на които са необходими повече средства. В случая към
момента детето е на около една годинка и половина, поради което е във възраст, в която
биологично израства с месеци и се налага всеки сезон да се купуват нови обувки, дрехи,
играчки и пособия, които да задоволяват физическите и социалните му потребности,
съобразно възрастта му. От огромно значение към настоящия момент е и факта, че
понастоящем икономическата обстановка в страната е динамична и е налице драстично
повишаване цените на стоките и услугите, което несъмнено се отразява и на размера на
необходимата издръжка на детето.
Задължението за издръжка е и на двамата родители и произтича от общото им
задължение да се грижат за своето дете. Това налага съдът да определи общия размер на
необходимата издръжка за детето С., като се вземат както бе посочено по-горе освен
6
доходите на родителите, конкретните икономически условия в страната и размера на
минималната работна заплата, която за 2021 г. възлиза на 650.00 лева, която се предвижда,
че следва да покрие основните разходи необходими на едно лице, поради което съдът
намира, че за задоволяване и осигуряване на необходимите битови условия за детето С.,
които да му гарантират нормален живот и развитие месечната издръжка на детето е
около 500.00 лева месечно. Несъмнено възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като в тази връзка
следва да се вземе предвид, че ответникът, макар и да не реализира постоянни доходи по
трудово правоотношение е в трудоспособна възраст, притежава според свидетелските
показания добри умения за работа в строителството, поради което несъмнено може да
осигурява издръжката на малолетното си дете. По делото не се установява същият да страда
от заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява трудови дейности, не се
установи да са налице задължения за заплащане издръжка в полза на друг негов ненавършил
пълнолетие низходящ. Съобразно така определения от съда размер за издръжка от 500.00
лева месечно, ответникът следва да заплаща издръжка в размер на 300.00 лева месечно с
падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от подаване на иска в
съда, а майката ще поеме разликата до 500.00 лева. По-голямото участие на бащата в
осигуряването на средства за издръжката на детето се обуславя от обстоятелството, че
майката участва в издръжката изцяло с ежедневни и постоянни грижи за детето, като следва
да заплаща и разходите по поддържане на домакинството, в което се отглежда детето, като
към момента на постановяване на настоящото решение общоизвестен факт е, че
електроенергията в страната ни поскъпна драстично няколко пъти, както и цените на
горивата, което води до ежедневно покачване и на стоките от първа необходимост. Това
неминуемо се отразява и в правната сфера на малолетното дете, като размерът на
издръжката му също е пряко обусловен от тези обстоятелства. Без значение е факта, че по
делото не се ангажираха доказателства, относно доходите, които реализира ответника, тъй
като същият е в работоспособна възраст и липсват данни, да не е в състояние да заплаща
дължимата издръжка на дъщеря си. Ирелевантни за спора са обстоятелствата, дали
ответникът е участвал в ремонта на жилището, което се обитава от детето и неговата майка,
тъй като подобни обстоятелства, не могат да повлияят на размера на необходимата месечна
издръжка за детето, доколкото касаят лични взаимоотношения между родителите. Ето защо
искът се явява основателен за сумата от 300.00 лева, като в останалата част до пълния
предявен размер от 400.00 лева се явява неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на
отхвърляне.
По иска с правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.149 от СК:
По съображенията, обосновали становището на съда по иска по чл.143 от СК, искът за
заплащане на издръжка за минало време в размер на 400.00 лева месечно също следва да
бъде частично уважен. Безспорно се установи, че от раздялата на родителите – 21.05.2021 г.,
ответникът не се е интересувал от дъщеря си и дори не я е търсил да я види, нито пък е
давал каквато и да било издръжка за отглеждането й. Предвид изложеното, предявеният иск
7
с правно основание чл.149 от СК за заплащане на издръжка за периода от 09.08.2020 г. до
09.08.2021 г. в размер на 400.00 лева месечно следва да се уважи, но за периода от
фактическата раздяла на родителите - 21.05.2021 г. до предявяване на иска в съда -
09.08.2021 г. и до размер близък до минимално установения в страната от 180.00 лева
месечно или в общ размер от 470.20 лева, като в останалата му част за разликата до пълния
размер от 4800.00 лева следва да бъде отхвърлен. Това е така, тъй като както се установи по
делото, преди раздялата на родителите, те са живяли в едно домакинство, което сочи, че за
процесния период от 09.08.2020 г. до 21.05.2021 г., ответникът също е участвал в
отглеждането на детето С., поради което искът в тази част се явява неоснователен и
недоказан.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, решението подлежи на предварително изпълнение.
Относно разноските:
Предвид Определение № 385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о.
правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не намира приложение в
делата по чл.127, ал.2 от СК. Това разрешение следва от характера на производството на
спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в
случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. Съдебното
решение ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора.
С оглед изхода на делото, в тежест на ответника, на основание чл.78, ал.6 вр. чл.83, ал.1,
т.2 и чл.72, ал.1 от ГПК е дължимата държавна такса, изчислена съобразно уважената част от
исковете, при цена, определена върху размера на издръжката по реда на чл.69, ал.1, т.7 от
ГПК, т.е. в размер на 432.00 лева – по иска с правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 от СК
и в размер на 19.56 лева – по иска с правно основание чл.149 от СК или сума в общ размер
от 451.56 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето С. П. К.,
ЕГН ********** на неговата майка и законен представител Й. Б. Н., ЕГН ********** и
определя местоживеенето му да е при нея, на основание чл.127, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата П. Х. К., ЕГН ********** с детето С.П.К., ЕГН
**********, като следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 часа в неделя, с
право на преспиване;
двадесет дни през лятната ваканция с преспиване при бащата, през време, което не
8
съвпада с платения годишен отпуск на майката;
на четна година официалните празнични дни за Коледа, включително и Бъдни вечер от
10.00 ч. на първия празничен ден до 18.00 ч. на последния празничен ден детето ще прекарва
с бащата;
на нечетна година официалните празнични дни за Нова година от 10.00 ч. на първия
празничен ден до 18.00 ч. на последния празничен ден, детето ще прекарва с бащата;
на нечетна година за Великден през официалните празнични дни
от 10.00 ч. на първия празничен ден до 18.00 ч. на последния празничен ден, детето ще
прекарва с бащата;
като при осъществяване на режима на лични контакти, бащата следва да
взима и оставя детето от дома на майката;
личните празници на детето – рождени и имени дни ще се прекарват съвместно и с
двамата родители.
ОСЪЖДА П. Х. К., ЕГН ********** да заплаща на детето С. П. К., ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Й. Б. Н., ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 300.00 лева /триста лева/ считано от датата на предявяване на иска в съда -
09.08.2021 г., като отхвърля иска в останалата му част за разликата до пълния предявен
размер от 400.00 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. Х. К., ЕГН ********** да заплати на детето С. П.К., ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Й. Б. Н., ЕГН **********, сумата от 180.00 лева
месечно или в общ размер от 470.20 лева /четиристотин и седемдесет лева и двадесет
стотинки/, представляваща издръжка за периода от 21.05.2021 г. до 09.08.2021 г., като
отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от 4800.00 лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението.
ОСЪЖДА П. Х. К., ЕГН ********** да заплати в полза на Районен съд Елин Пелин
дължимите държавни такси за производството в общ размер на 451.56 лева /четиристотин
петдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
9