№ 16389
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110110425 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от И. И. Г., ЕГН ********** постоянен адрес
*********** съдебен адрес: ************* чрез адв. М. В. М., срещу „ФБ“ ЕООД с ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: ******************** за която съдът
констатира, че е редовна, а предявените с нея искове – допустими.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на -13.05.2025 г.
от 11:40 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на И. И. Г., ЕГН **********
постоянен адрес *********** съдебен адрес: ************* чрез адв. М. В. М. срещу „ФБ“
ЕООД с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: ******************** с
която се иска да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит №
***************г., а при условията на евентуалност да се прогласи нищожността на на чл.5
от договора, предвиждаша сключване на договор за гаранция/поръчителство.
Ищцата твърди, че по силата на сключения договор ***************г. за
предоставяне на потребителски кредит, тя трябва да върне сумата от 1387.62 лева, при сума
на получаване 1300.00 лева и лихва от 87.62 лева, при срок на кредита от 3 вноски. Съгласно
чл.5 договора ищцата следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството
**************, с цел да бъде обезпечен,договора за предоставяне на потребителски
кредит. По сключения Договор за гаранция, ищцата следвало да заплати сумата от 520 лева,
подробно описана и дължима и спрямо погасителния план към договора за гаранция.
Твърди се, че въпреки че е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче
1
каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният
процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по
съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението
й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя
Поддържа се, че процесния договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Прави се извод, че договора за кредит е нищожен и
поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер
на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор
за гаранция/поръчителство в размер на 520 лева не е включена в ГПР и ГЛП. Заплащането
на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия
разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.
В условията на евентуалност, се поддържа., че клаузата на чл.5 от Д О ГО ВО Р
№ ***************г. за предоставяне на потребителски кредит, въз основа на която клауза е
сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД,
чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП,
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
Исковата молба е връчена за отговор на ответника на 04.03.2024 г. и в срока по
чл. 131 ГПК- до 04.04.2025 г. ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба.
Постъпил е отговор с дата на пощенското клеймо 07.04.20205 г., който ще се цени
от съда като становище по съществото на спора.
Не се спори, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде
подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от **************
(*********).
Оспорва се като неоснователно твърдението, че поръчителство от
************** е задължително условие за сключване на договора. Излагат се доводи, че
при кандидатстване, всеки кредитополучател, може да избере да сключи договор за гаранция
с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита,
или да посочи поръчител, избран от него. Сочи се, че ************** е самостоятелно
юридическо лице. кредитна институция, лицензирана в *********, която предоставя услуги
на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги,
съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под ******** в
нарочния регистър на БНБ. В тази връзка се поддържа, че ищецът е завел исковете за
прогласяването на нищожността съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу
ненадлежна страна по делото. Поддържа се, че разхода за поръчител не се включва в ГПР по
кредита, тъй като договорът за гаранция е възмездна незадължителна услуга.
2
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 ГПК във
вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ .
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***************г., по който
ищецът е усвоил сумата от 1300 лева.
-В тежест на ответника е да установи че по валидно облигационно
правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, е
изпълнил задълженията си точно, в т.ч, че страните са били обвързани от валидна клауза за
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3