РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 899/30.11.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав, в открито
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втората година в
състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело №773 по описа на съда за 2022год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производство по реда на Глава Х,
Раздел І от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност.
2. Образувано е по Жалба на Невена Станкова Лъджева,
регистрирана като едноличен търговец с фирма „ИВС-НЕВЕНА ЛЪДЖЕВА“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Иван Соколов”
№ 25, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-171-0119171 от 02.06.2022 г., издадена
от М. Р., на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с която на основание на
основание чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 3 от ЗДДС е разпоредено запечатване
на търговски обект: кафе – аперитив, находящ се на адрес гр. Пазарджик, ул. Димитър
Казаков – Нерон, № 14 и стопанисван от ЕТ „ИВС - НЕВЕНА ЛЪДЖЕВА“, ЕИК:
*********. и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни на основание чл.186,
ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, потвърдена с Решение № ГДФК-97 от
06.07.2022 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
3. Счита се, че оспорената заповед е неоснователна и
незаконосъобразна.
Твърди се от жалбоподателката, че по време на проверката,
извършена през официален почивен ден, обектът току що е бил отворен, при което
е извършвана подредба на маси и столове от сина на едноличния търговец, който е
помагал на майка си при подредбата им в позволените параметри.
Възразява се, че не е ясно как са съобразени
местоположението на обекта - гр. Пазарджик и големината на обекта от 26.60 кв. м.
и е формиран извода относно „ ….множеството потенциални катети и с възможността
за реализиране на значителни обороти….“. Счита се, че в случая не е налице
укриване на приход от 4,70лв., а фактически действия, извършени от сина на
едноличния търговец.
Поддържа се, че няма данни за извършване на друго подобно
нарушение на дружеството, като при наличие на регистриран и работещ ЕКАФП, на надлежна
документация - паспорт, свидетелство за регистрация, изпълнението на ПАМ не е
наложително и не съответства на целите на закона. Счита се, че в случая е
игнориран принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.
Иска се наложената принудителна мярка да бъде отменена.
4. В депозирано по делото писмено становище, Началник
Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив КЪМ Централно управление на Национална
агенция за приходите, чрез юрк. Кулова е на становище, че жалбата е неоснователна.
Поддържат се и се възпроизвеждат изцяло фактическите констатации и правните
изводи, формирани в оспорената заповед и Решение № ГДФК-97 от 06.07.2022г. на
Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с което жалбата на дружеството срещу заповедта, подадена по
административен ред е оставена без уважение. Отново е заявено разбирането, че
при наличието на констатацията за осъществен фактически състав на
административното нарушение, съответния административен орган налага
принудителната административна мярка, като действа при условията на обвързана
компетентност, без да има правната възможност да осъществи преценка дали да
бъде наложена такава мярка или не. Поддържа се и становището, че в случая е
налице неотразяване на приходи и съответно, причинена вреда да фиска.
Същото становище се поддържа в съдебно заседание от
процесуалния представител на администрацията юрк. Д..
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За допустимостта :
5. Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. На 24.05.2022 г. в 11:00 часа, от инспектори по
приходите към Дирекция „Оперативен контрол“ Пловдив е била предприета проверка
на търговски обект - кафе - аперитив намиращ се в гр. Пазарджик, ул. Димитър
Казаков – Нерон, № 14, стопанисван от ЕТ „ИВС-НЕВЕНА ЛЪДЖЕВА“. Извършена е била
контролна покупка на 2 броя минерална вода и 2 броя кафе, всичко на обща
стойност 4,70 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, преди легитимация,
на Петър Иванов Лъджев работещ в обекта, като за продажбата не е издадена
фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство, модел „DATECS
DP 150“ с регистрационен номер на устройството DT438275 и номер на фискалната
памет 02438275, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията
на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Изведен е бил дневен финансов „X“ отчет от фискалното
устройство, от който е установено, че в деня на проверката до 11:00 часа, не е
имало регистрирани продажби. Извършен е опис на паричните средства с
положителната касова разлика в размер на 257,00 лева, в която сума е включена и
контролната покупка извършена от органите по приходите. Във въпросния опис,
работещият в обекта Петър Иванов Лъджев(л. 39), е вписал следните пояснения „…. Забравил съм
да включа касовия апарат и не съм издавал бележки…“.
При тези данни е формиран извод, че дружеството, в качеството
му на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.
Прието е, че извършеното нарушение води до неотразяване на приходи.
Констатациите от предприетата проверка са обективирани в
Протокол сер. АА № 0119171 от 24.05.2022г.(л. 36).
7. Процесната Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №
ФК-171-0119171 от 02.06.2022г е
издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив при Централно
управление на Национална агенция за приходите, въз основа на описаните до тук данни,
като е прието, че дружеството в
качеството му на задължено лице по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е извършило деяние, което се явява основание по смисъла
на чл.186, ал.1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на процесната принудителна
административна мярка.
8. Заповедта е
обжалвана по административен, като с Решение № ГДФК-97 от 06.07.2022г. на
Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна.
По преписката е приложена Заповед № ЗЦУ-ОПР-1148 от 25.08.2020г.
на Изпълнителния директор на НАП, с която е определено началниците на отдели
„Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на
принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.
ІV. За правото :
9. Според чл. 3,
ал. 1, изречение първо от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Аналогично е и
изискването на закона, като според чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта.
Според чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по
чл. 118 от ЗДДС.
10. В случая,
няма спор между страните за това, че дружеството в качеството му на задължено
лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18
от 04.03.2006г., не е издало фискална касова бележка при осъществената
от контролните органи покупка на 24.05.2022г.
Несъмнен е обаче
и факта, че установената при проверката фактическа наличност в касата на
фискално устройство с DT438275 в размер на 257,00 лв., не е била отразена в
данните от фискалното устройство, тоест констатирано е наличието на положителна
разлика в размер на 257,00лв. (без да са налице служебно въведени пари), като
посочената от служителя на дружеството причина за наличието на тази сума е „…. Забравил съм да включа касовия апарат и не съм
издавал бележки…“. Протокола
за извършена проверка и описа на парични
средства са подписани от работещия в обекта Лъджев.
Всичко това ще
рече, че единствения възможен извод в случая е, че при осъществяване на
търговската дейност на жалбоподателя, поне в деня на проверката, освен за
процесната продажба на минерална вода и кафе, не са се издавали фискални касови
бележки и за останалите осъществени продажби на обща стойност 257,00лв. Казано
с други думи, при извършване на търговска дейност в обекта, стопанисван от
жалбоподателя, въобще не са били издавани
фискални касови бележки за нито една от всички осъществени продажби.
11. Изложеното
до тук налага да се съобрази, че според чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки
Очевидно,
въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно
осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за
поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като
преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат
предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или
респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици
от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не
съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна
принуда. Целта в случая е в периода от време през който действа мярката, дейността
на правния субект да бъде организирана по ред и начин, който да е съответен на
установения за това нормативен ред. Несъмнено в случая, това е целта, която
административния орган преследва с налагането на процесната административна
принуда. В тази насока, в процесната заповед са изложени нарочни мотиви относно
продължителността на срока през който следва да бъде прилагана принудата.
Следва също така
да се посочи, че независимо от предвидената в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС
възможност, действието на принудителната административна мярка да се прекратява
от органа, който я е приложил, по молба на административно наказаното лице,
след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена
изцяло, налагането и прилагането на административната принуда не са обусловени
от факта на издаване или неиздаване на наказателно постановление за извършеното
административно нарушение.
Крайния извод е,
че оспорения административен акт е издаден от снабдения с правомощията за това
административен орган, във формата изисквана от закона. При постановяването му
не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, а материалните
правила са точно приложени. Спазена е типичната цел, която закона преследва с
постановяването на актове от категорията на процесния такъв.
V. За разноските
12. С оглед
констатираната неоснователност на жалбата,
на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
за осъществена юрисконсулска защита, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на
Невена Станкова Лъджева, регистрирана като едноличен търговец с фирма
„ИВС-НЕВЕНА ЛЪДЖЕВА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Иван Соколов” № 25,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-171-0119171 от 02.06.2022 г., издадена от Мария Радулска, на длъжност Началник
Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с която на основание на основание чл.186, ал. 1, т. 1, б.
„а“ и ал. 3 от ЗДДС е разпоредено запечатване на търговски обект: кафе –
аперитив, находящ се на адрес гр. Пазарджик, ул. Димитър Казаков – Нерон, № 14
и стопанисван от ЕТ „ИВС - НЕВЕНА ЛЪДЖЕВА“, ЕИК: *********. и забрана за достъп
до обекта за срок от 14 дни на основание чл.186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС, потвърдена с Решение № ГДФК-97 от 06.07.2022 г. на Директора на
Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП.
ОСЪЖДА Невена Станкова Лъджева, регистрирана като едноличен
търговец с фирма „ИВС-НЕВЕНА ЛЪДЖЕВА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Иван Соколов” № 25, да заплати на Национална
агенция за приходите, гр. София сумата от 100,00лв.(сто лв.), представляваща
възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването, за неговото
изготвяне.
Административен съдия : /п/