Р
Е Ш Е
Н И Е № 260517
гр.
Пловдив, 10.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VІII граждански състав в
публичното заседание на 07.10.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното
от съдия Цветкова в. гр. д. № 1552 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 20654/22.07.2020г. от Р.К.И., ЕГН ********* чрез адв. А.Д. против решение №
1469 от 18.04.2020г., постановено по гр. д. № 1343 по описа за 2019г. на
Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, предявен от Р.К.И., ЕГН ********** чрез адв. Р. И. против „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********** за признаване за установено, че ищецът
не дължи сумата 5000 лева, представляваща вземане по договор за кредит
овърдрафт, сключен с банката на 13.11.20107г.С решението се осъжда Р.К.И. да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата 150 лева деловодни разноски.Решението е постановено при участието на
„Дебитум инвест“ АДСИЦ, в качеството на трето лице помагач на страната на
ответника „Първа инвестиционна банка“ АД.
В жалбата се изразява становище за
недопустимост и неправилност на решението.Поддържа се, че в случая е нарушена
императивната разпоредба на чл. 26, ал. 1 от ЗПК, поради което сключеният
договор за цесия бил недействителен.Поддържа се също, че към момента на
подаване на исковата молба посоченият в нея ответник е бил пасивно легитимиран
да отговаря по предявения иск.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо
което да бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявения
иск.Претендират се разноски.
С писмения отговор на въззиваемото
дружество се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.Моли се
атакуваното решение да бъде потвърдено.Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Третото лице – помагач на страната на
ответника не е подало писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК, не изпраща
представител и не изразява становище и в съдебно заседание.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 5000 лева по банков кредит.
В исковата си
молба ищецът твърди, че не е подписвал документи за отпускане на банков кредит
от ответника, вкл. искане за това.
В хода на
производството ищецът чрез пълномощника си твърди, че вземането не се дължи,
тъй като е погасено по давност.Не отрича сключването на договор № ***г. с
ответника.Клаузата по т. 3 от договора за автоматичното му подновяване при
условията и по реда, предвиден в общите условия на Банката не била уговорена
индивидуално и била неравноправна.Твърди, че срокът на договора е изтекъл на
13.11.2009г., като от тази дата главницата по него е била дължима и към
14.11.2014г. вземането е погасено, поради изтекла 5-годишна давност.Отделно от
това не била издадена нова карта за 2012г., респ. не бил продължен срока на
овърдрафта, като договорът изтекъл най-късно на 31.12.2011г., респ.
погасителната давност за главницата изтекла на 01.11.2016г.Освен това на
02.04.2009г. процесният договор в счетоводните книги на Банката бил отбелязан в
просрочие и действието му било прекратено едностранно от страна на Банката, а
към 03.04.2014г. вземането било погасено поради изтекла пет годишна давност.
По реда на чл.
214 от ГПК с протоколно определение на първоинстанционния съд е допуснато
изменение на иска в обстоятелствената му част чрез прибавяне на ново основание
за недължимост, а именно изтекла погасителна давност по договора за кредит.
С писмения
отговор на ответника по чл. 131 от ГПК е изразено становище за неоснователност
на иска.Ответникът твърди, че на 13.11.2007г. между дружеството и ищеца е бил
сключен договор за издаване на револвираща кредитна международна кредитна карта
с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***г., въз основа
на който Банката е предоставила кредит овърдрафт по картова разплащателна
сметка на ищеца в размер на 5000 лв.Съгласно т. 3 от договора срокът за
ползване на овърдрафта бил до 13.11.2009г., като същият се подновявал
автоматично при условията и по реда, предвиден в Общите условия на Банката за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA.Титулярът
се задължавал да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина,
договорени в общите условия.Отпуснатият кредит бил усвояван от
кредитополучателя по банкова сметка *** ***,
открита на името на титуляра в Банката.Така предоставения кредит бил погасяван
частично през периода 04.12.2007г. – 08.06.2009г. общо в размер на 1971 лева.Към
датата на договора за цесия кредитополучателят не изпълнявал точно и
добросъвестно задълженията си по договора.На 27.11.2018г. между „Първа и
инвестиционна банка“ АД като цедент и „ДЕБИТУМ ИНВЕСТ“ АДСИЦ, ЕИК *********
като цесионер, бил сключен договор за продажба на вземания /цесия/, съгласно
който било прехвърлено и вземането на Банката от Р.К.И., ЕГН ********** като
титуляр, произтичащо от договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***г.Към
момента на цесията нямало издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително
дело.Направено е искане ответното дружество да бъде заместено като страна по
делото от цесионера „Дебитум инвест“ АДСИЦ.
С
определението по чл. 140 от ГПК районният съд е допуснал привличане на „Дебитум
инвест“ АДСИЦ като трето лице помагач на страната на ответника по делото.
С писмения
отговор на третото лице помагач се поддържа твърдението за валидно сключен
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***г. между ищеца и
ответното дружество и на договор, сключен на 27.11.2018г. между ответното
дружество и третото лице за прехвърляне на пакет от вземания /цесия/, индивидуализирани
в Приложение № 1 към договора, по силата на който „Дебитум инвест“ АДСИЦ като
цесионер придобило процесното вземане.
С отговора на
исковата молба е представено като писмено доказателство искане за кредитна
карта с кредитен лимит 5000 лева от ищеца Р.К.И. до „Първа инвестиционна банка“
АД и сключен договор между страните по делото на 13.11.2007г. за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № ***г.В т. 1 от договора е записано, че по искане на
титуляра Банката приема да открие и води на името на последния картова
разплащателна сметка с IBAN ***
нея на името на титуляра и/или други посочени от титуляра оправомощени
държатели револвираща/и международна/и кредитна/и карта/и с чип MasterCard
Standard.Съгласно т. 2 от договора Банката
предоставя на титуляра банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна
сметка в размер на 5 000 лв., който може да бъде усвояван с използване на
всяка от картите, издадени към картовата разплащателна сметка на
титуляра.Срокът за ползване на овърдрафта съгласно т. 3 от договора е до
13.11.2009г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда,
предвидени в Общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard
и Visa.Титулярът се задължава да погасява предоставеният овърдрафт в сроковете и по
начина, договорени в общите условия – чл. 4.В т. 11 от договора е записано, че
същият се сключва при условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ и с подписването
му титулярът е декларирал, че са му предоставени и същият е запознат с общите
условия за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
Mastercard и Visa и
Тарифата за такси и комисионни на банката и приема прилагането им при уреждане
на отношенията между него и Банката във връзка със сключване и изпълнение на
договора.
Съгласно т. 9.1
от приложените по делото Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, след
изтичане на отчетния период Банката осигурява на разположение в писмена форма
на дълготраен носител извлечение от картова сметка.Извлечението по сметка
съдържа информация за извършените операции с всички карти, издадени към
сметката, вкл. и с дигиталните/дигитализираните карти.Съгласно т. 10.1
титулярът се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако
падежът е в неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска,
посочена в извлечението по картова сметка.Обстоятелството, че титулярът не е
получил извлечението, не го освобождава от задължението да внесе в срок дължимите
на падежа суми.В т. 19.1.1 от общите условия е предвидено, че срокът на
договора, респ. срокът за ползване на овърдрафта, се удължава автоматично всеки
път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила
другата за прекратяване на договора по реда на чл. 19.2.1 – едностранно от
титуляра с писмено предизвестие за отказ от удължаване срока на договора,
подадено в офис на Банката 30 дни преди изтичане на текущия срок на договора,
съотв. по реда на чл. 19.2.2 едностранно от Банката с 60-дневно писмено
предизвестие до титуляра.
Като писмено
доказателство по делото е представен и договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.11.2018г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД
– цедент и „Дебитум инвест“ АДСИЦ, ЕИК ********* – цесионер, съгласно който
цедентът прехвърля на цесионера свои парични вземения, произтичащи от
просрочени и неизплатени задължения по договора за кредит на физически лица,
сключени между цедента, в качеството му на кредитор и физически лица, в
качеството им на длъжници, срещу
задължението на цесионера да му заплати уговорената цена.Вземанията се
прехвърлят към цесионера в състоянието им и с принадлежностите им към
относимата дата – 20 ноември 2018г. Съгласно т. 4.1 от договора цедента прехвърля
всички свои вземания, описани и индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора, на цесионера, в размера и състоянието им към относимата дата, вкл. всички техни
обезпечения, допълнителни права и права по гаранции.
Към писмения
отговор на третото лице е приложено известие за доставяне до Р.К.И. на
препоръчана пратка от „Първа инвестиционна банка“ АД, върнато с отбелязване, че
получателят е непознат на посочения адрес.В хода на първоинстанционното
производство на ищеца е връчено уведомление от „Първа инвестиционна банка“ АД
изх. № 10-3878 от 31.05.2019г., препис от което е приложено по делото.Със
същото го уведомяват на основание чл.99, ал. 3 от ЗЗД, че с договор за продажба
на вземане /цесия/ „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлила на „Дебитум
инвест“ АДСИЦ вземания в размер на 44718, 04 лева към 20.11.2018г., вкл. всички
вземания на „Първа инвестиционна банка“ АД, произтичащи от договор за издаване
на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 125РКО-А-0706/13.11.20107г.,
сключен с Р.К.И..Посочено е, че единствен кредитор по цедираните вземания е
„Дебитум инвест“ АДСИЦ, ЕИК *********, на който следва да се извършват всички
плащания.
Съгласно заключението
на приетата съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното производство
предоставеният кредитен лимит /овърдрафт/ е усвояван многократно през периода
13.11.2007г. – 24.01.2008г. до пълния размер на предоставената сума по
откритата сметка на кредитополучателя в Банката на няколко транша, подробно
описани в заключението.Усвоеният кредитен лимит /овърдрафт/ е погасяван
многократно частично по главница и лихви по откритата банкова сметка ***.Кредитът
бил в просрочие, считано от 02.04.2009г.Към 20.11.2018г. общият размер на
задълженията бил 44 718, 04 лева, включващ непогасена главница в размер на
5000 лева, непогасена договорна лихва за периода 19.04.2009г. – 20.11.208г.
вкл. – 20 658, 36 лв., непогасена наказателна лихва за периода
08.05.2009г. – 20.11.2018г. вкл. в размер на 18 942, 68 лв. и годишна
такса за обслужване на кредитна карта за 2009г., 2010г., 2011г. в размер на 117
лева.
Районният
съд е приел, че правопогасяващия факт, на който ищецът основава иска си – изтекла
погасителна давност за вземането, може успешно да бъде противопоставен само на
кредитора.Поради това, за да бъде искът основателен следва да се установи, че
ответникът по него е кредитор по задължението, чието погасяване се претендира,
че е настъпило.В случая вземането е било прехвърлено по реда на чл. 99, ал. 2
от ЗЗД и преминало към новия кредитор с всички свои привилегии, обезпечения и
други принадлежности, вкл. и изтеклите лихви – арг. от чл. 99, ал. 2 от ЗЗД.Връчването било извършено на 18.09.2019г. и от датата на уведомяването
цесията имала действие по отношение на длъжника, който вече дължал изпълнение
на цесионера.Смяната на кредиторите произвела действие и по отношение на
ответника, който вече не бил титуляр на вземането относно което се претендирало
погасяване по давност, респ. иска против него бил неоснователен.
Изложените
доводи в първоинстанционното решение не се споделят от настоящия състав на
съда.
По делото не
е доказано от ответника, чиято е доказателствената тежест, че е постигната
договореност между него и третото лице помагач за прехвърляне на процесното
вземане, респ. че същото е включено в предметния обхват на договора за
прехвърляне на вземания между тях.В сключения договор вземането не е
индивидуализирано със страни и предмет, а приложение № 1 към него не е
представено по делото.Конкретното вземане не е достатъчно индивидуализирано и в
уведомлението до длъжника за извършената цесия, където е посочен единствено
общия размер на задълженията по процесния договор за издаване на револвираща
кредитна карта, без да се уточнява какви вземания на кредитора се включват в
тази обща сума, на какво основание от договора, за какви периоди са дължими.С
оглед на това ищецът правилно е насочил иска си към кредитодателя, който за него
се явява надлежния кредитор.
На следващо
място ответникът не е доказал размера на вземането си за главница по договора с
ищеца, като в тази насока от заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза в първоинстанционното производство е установено, че усвоеният
кредитен лимит /овърдрафт/ е погасяван многократно частично – главница и лихви
по банковата сметка, открита на името на получателя в банката.По делото не е
представено извлечение от картовата сметка на кредитополучателя, респ. няма данни
за падежа и размера на дължимите месечни погасителни вноски, както и за датата
на настъпване на изискуемостта на всяка от тях.Не са ангажирани доказателства
за отправено волеизявление за прекратяване на договора по предвидения в общите
условия на Банката ред.Поради това не би могло да се направи и извод от кой
момент вземането за погасяване на главницата по процесния договор е станало
изискуемо, респ. кога е започнала да тече погасителна давност.
Предвид
гореизложеното въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена,
а оспорваното решение неправилно, поради което следва да бъде отменено, вместо
което да се постанови решение, с което искът да бъде уважен.
С оглед
изхода на делото пред настоящата инстанция в тежест на въззиваемия следва да
бъдат възложени направените от жалбоподателя /ищец в първоинстанционното
производство/ разноски пред първата инстанция за ДТ и адвокатско възнаграждение
общо в размер на 702 лева и разноски за ДТ в размер на 100 лева за настоящата
инстанция.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1469 от 18.04.2020г. на РС – Пловдив,
постановено по гр. д. №
1343 по описа за 2019г. на същия съд,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения
отрицателен установителен иск от Р.К.И., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***
чрез адв. Р. И. против „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, че ищецът
не дължи на ответното дружество сумата от 5000 лева, представляваща вземане по
договор за кредит – овърдрафт, сключен с банката на 13.11.2007г.
ОСЪЖДА
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 да заплати на Р.К.И., ЕГН **********
***, съдебен адрес:*** сумата от 702 лева – разноски за първа инстанция и
сумата от 100 лева – разноски за втора инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: