№ 28638
гр. София, 15.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Частно гражданско
дело № 20231110162257 по описа за 2023 година
Образувано е по молба, вх. № 226543/10.07.2024г. (входирана повторно от
регистратурата на СРС с вх. № 226050/10.07.2024г. – б.с.), предявена от името на длъжника
„Ю.П.”ООД, в ликвидация от ликвидатора В. К. Д. за „спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 3005/2022г. по описа на ЧСИ М.Б. по изпълнителен лист №
3382/01.02.2024г. , издаден въз основа на заповед за изпълнение № 4091/2024г. по частно
гражданско дело № 62257/2023г. по описа на СРС”.
Като основания за спирането на изпълнението се сочат осъществена „финансова
измама” (която не е описана конкретно – б.с.), както и отказ на служители в кантората на
ЧСИ да предадат на ликвидатора на дружеството-длъжник документи от преписката по
изпълнителното дело.
Софийски районен съд , 68 състав като провери предявената молба, вх. №
226543/10.07.2024г. (входирана повторно от регистратурата на СРС с вх. №
226050/10.07.2024г. – б.с.), , намира за установено следното :
Относно процесуалното естество на предявената молба, вх. № 226543/10.07.2024г.
(входирана повторно от регистратурата на СРС с вх. № 226050/10.07.2024г. – б.с.) :
В титулната част на молбата , вх. № 226543/10.07.2024г. (входирана повторно от
регистратурата на СРС с вх. № 226050/10.07.2024г. – б.с.) като нейно „правно основание” е
посочен чл.420 ГПК.
Но по реда на чл.420 ГПК се спира общо т.нар. незабавно изпълнение (чл.418,ал.1
ГПК) на издадена заповед по чл.417 ГПК (по аргумент от чл.420,ал.1 и ал.2 ГПК, чл.421,ал.2
ГПК и чл.422,ал.2 ГПК–б.с.), но не и извършването на отделни изпълнителни действия по
изпълнителното производство, осъществявани от съдия–изпълнителя, нито конкретното
изпълнително производство. Поради тази причина съдът , допуснал незабавното
изпълнение по чл.417 ГПК , няма правомощия по реда на чл.420 ГПК нито да спира или
да отменя отделни насрочени или извършени действия на съдия –изпълнителя , нито
1
да спира или прекратява цялото изпълнително производство , каквото е искането на
длъжника в конкретния случай.
По реда на чл.420 ГПК не може да се спира незабавното изпълнение и като
обезпечителна мярка.
Обжалването на действията на съдия –изпълнителя и налагането на
обезпечителни мерки се извършват в други производства , различни от реда по чл.420
ГПК и от други органи , а не от съда , издал заповедта по чл.417 ГПК и изпълнителния
лист по чл.418 ,ал.2 ГПК.
Поради посочените причини молбата , вх. № 226543/10.07.2024г. (входирана повторно
от регистратурата на СРС с вх. № 226050/10.07.2024г. – б.с.) следва да бъде ОСТАВЕНА БЕЗ
УВАЖЕНИЕ , доколкото районният съд няма правомощия да спира конкретни
изпълнителни производства (в конкретния случай- изпълнително дело № 3005/2022г. по
описа на ЧСИ М.Б., каквото е искането на длъжника ).
Относно основателността на искане по чл.420 ГПК :
Дори и да бъде квалифицирана молбата , вх. № 226543/10.07.2024г. (входирана
повторно от регистратурата на СРС с вх. № 226050/10.07.2024г. – б.с.) по гореизложените
причини като искане по чл.420 ГПК на длъжника за спиране на допуснатото незабавно
изпълнение по чл.418,ал.1 ГПК на издадената по гр.д. № 62257/2023г. заповед за изпълнение
по чл.417 ,т.10 ГПК, то тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, защото в конкретния случай не са
налице нито предпоставките по чл.420,ал.1 ГПК, нито условията на чл.420 ,ал.2 ГПК.
Длъжникът не е представил с искането за спиране по чл.420 ГПК нито писмени
доказателства за възраженията му (чл.420,ал.2 ГПК), нито обезпечение по реда на чл.180 и
чл.181 ЗЗД (чл.420,ал.1 ГПК).
Относно наличието на предпоставките на чл.420 ,ал.1 ГПК :
Спиране на незабавно изпълнение по реда на чл.420 , ал.1 ГПК може да настъпи за за
незабавно изпълнение на заповед по чл.417 ,т.10 ГПК (издадена въз основа на запис на
заповед) само ако е предявено възражение по чл.414, ал.1 ГПК срещу заповедта в срока по
чл.414,ал.2 ГПК (един месец след вдръчването на заповедта по чл.417 ГПК от съдебния
изпълнител ). Такова възражение не е предявено в конкретния случай. Предявеното
възражение по чл.423 ГПК е различно от възражението по чл.414 ГПК.
Освен това за да настъпи спиране по чл.420,ал.1 ГПК на допуснато незабавно
изпълнение на заповед по чл.417 ГПК , е необходимо длъжникът реално да представи
обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД със самото искане по чл.420 ГПК. По настоящото дело
длъжникът не е представил обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД с искането за спиране на
незабавното изпълнение.
Законът (ГПК) не урежда процедура, по която съдът в производството по чл.420,ал.1
ГПК да дава указания на длъжника за допълнително представяне на обезпечение по чл.180 и
чл.181 ЗЗД. Законът не регламентира и „условно” спиране по чл.420,ал.1 ГПК на незабавно
изпълнение– при условие , че длъжникът представи определено от съда обезпечение по
2
чл.180 и чл.181 ЗЗД.
Поради посочените причини не са налице условията по чл.420 ,ал.1 ГПК за спиране на
допуснатото незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК по настоящото дело.
Относно наличието на предпоставките на чл.420 ,ал.2 ГПК :
С молбата , вх. № 226543/10.07.2024г. (входирана повторно от регистратурата на СРС
с вх. № 226050/10.07.2024г. – б.с.) не са представени никакви доказателства, обосноваващи
наличие на обстоятелства по смисъла на чл.420,ал.2,т.1 ГПК (недължимост на
претендираните от заявителя вземания) , чл.420, ал.2, т.2 ГПК (неравноправност на клауза в
потребителски договор , на която се основават претендираните вземания) и чл.420,ал.2, т.3
ГПК (неправилно изчислен размер на претендираните везмания срещу потребител).
Основанията по чл.420, ал.2, т.2 и т.3 ГПК за спиране на незабавното изпълнение в
конкретния случай са неприложими , защото не се касае за потребителски задължения.
Заповедта по чл.417 ГПК е издадена не във връзка с потребителски договор , а по ценна
книга – запис на заповед.
Не е налице основанието по чл.420, ал.2, т.1 ГПК, защото не са представени никакви
доказателства , че „вземането не се дължи”. Твърдения за недължимоста на вземанията не се
съдържат в молбата , вх. № 226543/10.07.2024г. (входирана повторно от регистратурата на
СРС с вх. № 226050/10.07.2024г. – б.с.). Доказателства за твърденията във възражението
по чл.423 ГПК за подправка на записа на заповед към настоящия момент не са подкрепени с
доказателства.
По гореизложените причини не са налице и предпоставките по чл.420, ал.2 ГПК за
спиране на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта по чл.417, т.10 ГПК.
Посочените в молбата, вх. № 226543/10.07.2024г. (входирана повторно от
регистратурата на СРС с вх. № 226050/10.07.2024г. – б.с.) „основания за спирането” на
изпълненителното дело № 3005/2022г. по описа на ЧСИ М.Б.: 1)неконкретизирана правно и
фактически „финансова измама” и 2)отказ на служители от кантората на ЧСИ да предадат
на ликвидатора на дружеството-длъжник документи от преписката по изпълнителното дела
, не са обсотятелства , които могат да се квалифицират по чл.420,ал.1 ГПК или по
чл.420 ,ал.2 ,т.1, т.2 и т.3 ГПК , поради което са правноирелевантни в производството по
чл.420 ГПК и не могат да обосноват спиране на незабавното изпълнение на издадената
заповед по чл.417 ГПК.
Доколкото не са налице условията на чл.420,ал.1 и ал.2 ГПК молбата на длъжника за
спиране на допуснатото незабавно изпълнение на издадената по настоящото дело заповед
за изпълнение следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, вх. № 226543/10.07.2024г. (входирана
повторно от регистратурата на СРС с вх. № 226050/10.07.2024г. – б.с.), предявена от името
на длъжника „Ю.П.”ООД, в ликвидация от ликвидатора В. К. Д., със съдебен адрес : град
София, ул. „**** за „спиране на изпълнението по изпълнително дело № 3005/2022г. по
описа на ЧСИ М.Б. по изпълнителен лист № 3382/01.02.2024г. , издаден въз основа на
заповед за изпълнение № 4091/2024г. по частно гражданско дело № 62257/2023г. по описа на
СРС”.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в 7-дневен срок от
съобщенията до длъжника.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на длъжника заедно със съобщението и препис от настоящото
определение (чл.7,ал.2 ГПК).
ДА СЕ ИЗПРАЩАТ книжата до длъжника на съдебен адрес : град София, ул. „****
за ликвидатора В. К. Д..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4