гр.София,...........................2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VIII въззивен състав, в публично заседание на тридесети ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Мумджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Костадинка Костадинова
2. Габриела Лазарова
при
участието на секретаря Радка Георгиева и прокурора Дочо Дочев, разгледа докладваното от съдия
Костадинова ВНОХД №4038 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XXI от
НПК.
С присъда от 17.07.2018г. постановена по НОХД №3252/2015г.
по описа на СРС, НО, 5-ти състав, подсъдимият К.В.К., роден на *** г. в гр. Лом, българин, български гражданин,
разведен, осъждан, средно образование, постоянен адрес ***, ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 20.08.2014 г., в гр. София, в товарен автомобил, марка „Пежо”,
модел „Боксер”, с per. № ******, паркиран на паркинг, находящ
се в гр. София, пред бл. 881 в ж.к. „Люлин”, държал акцизни стоки без бандерол -
цигари на обща стойност 74 925,00 (седемдесет и четири хиляди деветстотин двадесет и
пет) лева и общо дължим акциз в размер на 37462,50 (тридесет и седем хиляди четиристотин шестдесет и
два лева и петдесет стотинки) лева, когато такъв се изисква по закон, а именно
чл. 2, т. 2 от ЗАДС; По смисъла на този закон акцизни стоки са стоките,
посочени в чл. 2 - чл. 4, т. 1 от ЗАДС; Тютюневите изделия от местно
производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху
потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата
на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване чл. 25, ал. 1
от ЗТТИ, Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на
едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка
при условията на чл. 25 - чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ, ...тютюневите изделия,
предназначени за местния пазар, се продават само облепени с бандерол - чл. 100,
ал. 1 от ЗАДС, като случаят е немаловажен и предметът на престъплението е в
големи размери,поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК е осъден на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, при първоначален строг режим.
На
основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел
в изпълнение
наказанието “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, наложено на подс.К.В.К. по НОХД
№ 23430/2011 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, което да се изтърпи при
първоначален строг режим.
Съдът е отнел в полза на държавата, предмета
на престъплението - 19 броя мастербокса - кашона, всеки от които съдържа 50
броя стека, с по 10 броя кутии цигари, марка „ВОНЕМI“
и 1 брой мастербокс - кашон, съдържащ 49 броя стека, с по 10 брой кутии цигари,
марка „ВОНЕМI“ без акцизен бандерол, което след
влизане в сила на присъдата да се унищожи.
Съдът е върнал на подс. К.
веществено доказателство - мобилен телефон, марка Нокия, модел 1134.
Съдът е възложил в тежест на подс. К. разноските по делото.
Срещу постановената присъда е депозирана
жалба от адв. В.К.-упълномощен защитник. Сочи, че
постановената присъда е неправилна, постановена при нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Излага, че по настоящото производство не се
установява безспорна фактическа обстановка, такава каквато е отразена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и такава, каквато първостепенният
съд е приел, престъплението по чл. 234 НК не е доказано от обективна и субективна страна, протоколът за претърсване и изземване не е одобрен по
надлежния ред. Посочва, че първостепенният съд е допуснал процесуални
нарушения, водещи до ограничаване правата на подсъдимия, а именно не е допуснал
до разпит поискания от защитата свидетел Ш.Е.Я.– очевидец на процесната случка. Моли съда да бъде отменена първоинстанционната присъда. Не се правят искания по
доказателствата.
В закрито заседание на 27.09.2018г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и
свидетели, изслушването на експертиза и ангажирането на други доказателства.
В откритото заседание
по делото пред въззивния съд, проведено на
15.10.2018г. съдът служебно
прецени,че се налага изискване на справка от ДАНС относима
към 20.08.2014г. за издадена заповед касателно разследващ агент Б.С.с оглед разпоредбата на чл.
194а,ал.2 от НПК / ред. към 20.08.2014г.
В
откритото съдебно заседание, проведено на 30.11.2018г., редовно уведомен, се явява подсъдимият К.В.К.. Явява се защитникът му адв. Р.Т., която преповтаря
доводите от въззивната жалба. Добавя,че
присъдата е постановена на база косвени
доказателства, от които не може да се направи категоричен извод за авторството на деянието. Защитата
твърди, че липсват доказателства подс. К. да е
знаел за инкриминираните вещи. Излага
доводи, за липса на мотиви, явавящо се основание за
отмяна на постановената присъда. Моли да се уважи жалбата и да бъде отменена първоинстанционната присъда
като неправилна и незаконосъобразна, като се оправдае подс.К., алтернативно делото да се върне
за ново разглеждане от СРС. Подсъдимият
се присъединява към изложеното от защитника. Не се признава за виновен. Моли да бъде оправдан.
Представителят
на Софийска градска прокуратура счита, че въззивната
жалба е неоснователна и предлага въззивният
съд да постанови решение, с което да потвърди присъдата.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите изложени във въззивните жалби, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира,
че не са налице основания за нейното отменяване, поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. За да
постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно
разследване. В резултат, чрез законосъобразно извършени процесуални действия от
СРС са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 от НПК
доказателства. Фактите и обстоятелствата, свързани с предмета на делото се
извеждат и установяват от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства – показанията на свидетелите Н.Л.Т., К.Х.С., Б.Б.Г., Д. Г.Д., Д. С.С., М.С.Д., Б.Б.Б., Протокол за
претърсване и изземване и албум към него (л. 11-14 и л. 17-24 от ДП),
Приемо-предавателен протокол (л. 74 от ДП), Приемо-предавателен протокол (л. 89
от ДП), Протокол за оглед на веществени доказателства и албум към него (л. 91 -
97), Справка от Агенция по вписванията, Търговски регистър (л. 106-113 от ДП),
Справка от Агенция „Митници”, Централно митническо управление (л. 115 от ДП),
Справка от СДВР относно собственост на товарен автомобил, марка „Пежо”, модел
„Боксер” с per. № ****** (л. 117 от ДП), заключението на
съдебно- икономическа експертиза (л. 100-102 от ДП), справката за съдимост на
подсъдимия, както и на останалите писмени доказателства по делото.
Поради гореописаното, въззивната
инстанция прие следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.В.К. е роден на ***
г. в гр. Лом, българин, български гражданин, разведен, средно образование,
постоянен адрес ***, ЕГН **********, осъждан, както следва:
По НОХД 2586/2001г. на СРС,
присъда в сила от 29.11.2008г. за пр. по чл. 150, пр. и пр.2 НК; пр. по чл. 152 ,ал.1,т.2 НК; пр по чл.152,ал.3,т.1,пр.1 НК, на едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ една година, увеличено по реда на чл.24 НК с три месеца
при първоначален общ режим.
По НОХД № 23430/2011г. на СРС,присъда в сила от 06.12.2012г. за пр. по чл. 150, ал.1,вр.
чл.26, ал.1 от НК; пр. по чл. 152, ал.3,
т.1,вр. чл.152, ал.1, т.2 от НК на едно общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение е било отложено по реда на
чл.66,ал.1 от НК за срок от четири години.
На 20.08.2014 год. в сектор
„П-41” на СДПОП-ДАНС била получена оперативна информация, че лице, управляващо
товарен или лек автомобил ще транспортира от гр. Пловдив до гр. София цигари
без акцизен бандерол. В хода на извършените оперативно- издирвателни
мероприятия било установено, че лицето било подсъдимият К.В.К. и управлявало
товарен автомобил, марка „Пежо”, модел „Боксер”, с per. № ******.
На 20.08.2014 год. свидетелите Б.Б.Г., Д. Г.Д. и Д. С.С. видели,
че на платения паркинг, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин” в близост до бл.
881 се намирал товарен автомобил, марка „Пежо”, модел „Боксер” с per. № ******. Установили шофьорът на
моторното превозно средство - подсъдимият К.В.К.. При проведената беседа,
същият обяснил на свидетелите Герасимов, Д.и Сеганов,
че в товарния автомобил, марка „Пежо”, модел „Боксер” с per. № ****** имало двадесет броя
мастербокса цигари, марка „Бохеми”, без акцизен бандерол. Посочените вещи се
намирали в отделение под товарния отсег на автомобила, между гредите на рамата,
което се отваряло чрез издърпване посредством метални лагери, като подсъдимият
им показал начина, по който се отваря отделението.
Впоследствие, в присъствието на
свидетелите Н.Л.Т. и К.Х.С. било извършено претърсване и изземване на товарния
автомобил, марка „Пежо”, модел „Боксер” с per. № ******, в условията на
неотложност като единствена
възможност за събиране и проверка на доказателства по настоящото производство.
В автомобила били намерени и иззети в присъствието на подсъдимия К.В.К. акцизни
стоки без бандерол - 19 (деветнадесет) броя мастербокса
- кашона, всеки от които съдържащ 50 (петдесет) броя стека, с по 10 (десет)
броя кутии цигари, марка „ВОНЕМI”
и 1 (един) брой мастербокс - кашон, съдържащ 49
(четиридесет и девет) броя стека, с по 10 (десет) броя кутии цигари, марка „ВОНЕМI”, както и мобилен телефон, марка
„НОКИЯ”, модел „1134” с ИМЕИ № 355937055756708 с един брой батерия, сим карта с надпис ”,VIVACOM” и № 89359032200022572913 и карта
памет с № AOFECM403TW.
Протоколът за
претърсване и изземване е предоставен за одобрение на СРС. / л.11-14, л.42-43,
л.44 от ДП/. С определение по НЧД №16096/2014г.
по описа на СРС, НО, 116 състав, съдът е приел, че разследващия агент от ДАНС
извършил претърсването и изземването е излязъл извън функционалната си
компетентност, тъй като пр. по чл. 234, ал.1 от НК не е такова, че да
застрашава националната сигурност. Отделно от това съдът е посочил, че по
делото липсвала заповедта по чл.194а,ал.2 от НПК. При това положение съдът не е
одобрил протокола за претърсване и изземване./ л. 45-46 от ДП/.
От
заключението на съдебно-
икономическата експертиза се установява, че
към датата на извършване на
деянието - 20.08.2014 год., общата стойност на инкриминираните цигари възлиза
на 72 925,00лв. (седемдесет и две хиляди деветстотин двадесет и пет) лева.
Стойността на дължимия акциз е в размер на 37 462,50 (тридесет и седем хиляди
четиристотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки) лева. Минималната
работна заплата към момента на извършване на деянието е в размер на 340,00
(триста и четиридесет) лева. Общият размер на инкриминираните цигари се равнява
на 220 минимални работни заплати.
Въззивният съд
подложи на внимателен анализ същите доказателства и тези събрани от въззивния съд, и не установи възможност въз
основа на тези доказателства да се стигне до различни изводи относно фактите по
делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС.
Авторството
на престъплението се доказва от събраните по делото доказателства. Въззивният
съдебен състав споделя изцяло изложените в тази връзка от СРС мотиви, както и
анализа на тези доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка.
Въззивният съд кредитира показанията на свид.
Н.Т., от които се установява, че е бил на работа на паркинга за коли, като
пазач, когато подс. К. влязъл с бус
в паркинга. Спомня си пристигането на служители на ДАНС, намерените в тайник цигари без бандерол, именно в управлявания от подс. К. бус.
Въззивният съд кредитира показанията на свид.Г.от
с.з пред СРС и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.1
от НПК досежно датата и описанието на МПС управлявано
от подс.К., последните поддържани от свид. Герасимов.
От показанията му се установява, че именно подс. К. е управлявал товарен автомобил „Пежо“ модел боксер
с ДК№ ******, в него, в тайник, специално пригоден на
носещата рама на автомобила били открити цигарите без български акцизен
бандерол.
Въззивният съд
кредитира показанията на свид. Д.от с.з пред СРС и
тези от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал.4, вр.ал.1
от НПК, които свид. Д.поддържа.
От тях се установява, че свид.
Д.лично е възприел, че подс. К. е показал, как се
отваря тайника на управляваното от него МПС, в който били намерени цигарите без бандерол.
Показанията
на свид. С.също следва да бъдат кредитирани, тъй като кореспондират с тези на свид. Г.и Димитров.
Показанията на поемното
лице С.от с.з се отличават с конкретност
досежно важни обстоятелства, а именно наличието на тайник, марка цигари, начин на опаковане,липсата на
бандерол и др., но поради липса на спомени дали е подписвал протокол, датата, и
как точно е подсигурен за поемно лице, показанията
му от ДП са прочетени по реда на чл.
281, ал.4, вр.ал.1 от НПК. Свид.
С.поддържа показанията си от ДП, обяснява неточностите с изминалото време от
датата на случилото се до датата на разпита му пред СРС.
Между горепосочените доказателства липсва
каквото и да било противоречие, същите са еднопосочни и последователни.
Защитата, отбелязва,
че съдът не е допуснал
до разпит като свид.
лицето Ш.Е., който в ДП е изложил факти и обстоятелства от значение за
делото. Следва да се уточни, че формулирано
искане пред въззивният съд за разпит на този свидетел не правено,
нито с жалбата, нито в с.з пред СГС.
Въззивният съд, счита, че правилно СРС е оставил без уважение това искане на защитата. Фактите от значение делото се установяват категорично от горепосочените гласни доказателствени
средства.
Необоснована
е тезата на защитата, че първоинстанционната присъда
е постановена при
липса на доказателства за това, че подс.К. е знаел, че
в МПС –то се намират цигари без бандерол. Всички свидетели сочат, че именно подс. К. е отворил тайника, в
който били цигарите, като преди
това е споделил пред служителите на ДАНС наличието на такива в него. Следователно
подс. К. е знаел какво държи в тайника
на въпросното МПС.
Относно възражението, че протоколът за
претърсване и изземване не е одобрен по надлежния ред.
С определение по НЧД № 16096/2014г. по описа на СРС,
НО, 116 състав, съдът е приел, че разследващия агент от ДАНС, извършил
претърсването и изземването е излязъл извън функционалната си компетентност,
тъй като пр. по чл. 234, ал.1 от НК не е такова, че да застрашава националната
сигурност. Отделно от това съдът е посочил, че по делото липсвала заповедта по
чл.194а,ал.2 от НПК. При това положение съдът не е одобрил протокола за
претърсване и изземване./ л. 45-46 от ДП/.
В производството
чл. 161 от НПК, разликата
в обема на функциите на съда, когато от него се иска разрешение или последващо
одобрение, се изразява единствено в това, че при одобрението съдът проверява
дали случаят е бил неотложен, за да не се допусне заобикаляне на закона, съдът
не следва да прави преценка дали са налице всички реквизити на процесуалния
документ и спазени ли са изискванията за провеждане на действието (например,
участие на две поемни лица). Заложената в закона цел е да се осъществи контрол
върху необходимостта от ограничаване на правата, т.е. от предприемане на действието.
В случай, че съдът при искане за одобрение, извърши проверка на годността на
доказателственото средство (протокол), той би надхвърлил правомощията си по чл.
27, ал. 2 НПК и би навлязъл в компетентността на съда по съществото на делото,
който, оценявайки доказателствата, решава въпросите за вината и отговорността.
Само съдът в съдебна фаза може да
решава доказателствената допустимост и
доказателствената стойност на представените от прокуратурата с обвинителния акт
материали. Същевременно даденото разрешение или одобряването на протокола
впоследствие не могат да ограничат задължението на съда по същество да извърши
самостоятелна преценка на доказателствената стойност на всяко едно
доказателство и доказателствено средство, включително и на тези, които са били
предмет на съдебен контрол. В резултат на анализа на доказателствата съдът по
същество може да стигне до извода, че не е спазен задължителният формален ред
за събиране на определени доказателства (например не са участвали поемни лица)
и да изключи съответния протокол като негодно доказателствено средство.
В случая се установява, че е била налице
неотложност, ПСД е било извършено в присъствието на две поемни
лица, които разпитани в съдебна фаза потвърждават,че действието е извършено в
тяхно присъствие, че при същото са били намерени и иззети инкриминираните вещи
и че са подписали протокола. Поемните лица не са
заинтересовани от изхода на делото, показанията им са обективни и
последователни. Действието по претърсване и изземване е било извършено от
разследващ агент Б.С.. Съгласно предоставената от ДАНС справка –л.25 от внохд същата е била определена със нарочна заповед за
разследващ агент по смисъла на чл.194а, ал.2 от НПК отм.бр. 14 от 2015г.
Съгласно справка на л. 71-72 от ДП, е посочено,
че с цел недопускане разпространението
на акцизните стоки на територията на гр.
София, са предприети незабавни мерки за пресичане престъпната дейност, с
разпространението на големи количества цигари без акцизен бандерол на МФ на РБ, участниците
в престъпната схема извършват посегателства насочени срещу националната
сигурност, свързани с митнически режим, в обхвата на чл.4, ал.1т.15, пр.1 от
ЗДАНС.
СРС, НО, 116 състав не разполагал
с тези данни, от друга страна не е
съобразил обхвата на съдебния контрол в конкретното производство по одобрение
на това ПСД – претърсване и изземване.
Въззивният
съд като отчете, че със свидетелски показания могат да бъдат установени всички
възприети от свидетелят факти, които са свързани с обстоятелствата по делото и
допринасят за изясняването им, и
процесуалният закон налага ограничение само по отношение на лицата, които са
участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество и
лицата извършвали действия по разследването, намери, че не може да
игнорира показанията на свид. Т.и свид.С.,
изготвения фотоалбум обективиращ намерените и иззети вещи при ПСД.
По делото е бил извършен и оглед
на ВД – л.91 от ДП, като ВД - са били
предадени на разследващ полицай в СДВР и
съответното дл. Лице
при ДАНС , вкл. 20 кашона мастербокса цигари
марка „Бохеми“- л.89 от ДП, който въззивният съд също кредитира. С оглед изложеното
възраженията на защитата са неоснователни.
Правилно е кредитирано заключението на
вещото лице по СИЕ, като изготвено от
обективно и съответстващо на другите доказателства по делото, без да се
опровергава от същите напълно или частично.
Съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, които коректно отразяват и потвърждават правно
релевантни обстоятелства включени в предмета на доказване.
С оглед на гореописаното, въззивния съд намира за
правилни анализа на доказателствения материал по делото от първоинстанционния
съд, установената от него фактическа
обстановка и основаните на тях правни изводи.
Законосъобразно първоинстанционният
съд е преценил, че подс. К. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 234,
ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК.
От обективна
страна подс. К. ***, в товарен автомобил, марка „Пежо”, модел „Боксер”, с per. № ******, паркиран на паркинг, находящ се в
гр. София, пред бл. *** в ж.к.
„Люлин”, държал акцизни стоки без бандерол - цигари на обща стойност 74 925,00 (седемдесет
и четири хиляди деветстотин двадесет и пет) лева и общо дължим акциз в размер
на 37462,50 (тридесет и
седем хиляди четиристотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки) лева,
когато такъв се изисква по закон, а именно чл. 2, т. 2 от ЗАДС; По смисъла на
този закон акцизни стоки са стоките, посочени в чл. 2 - чл. 4, т. 1 от ЗАДС;
Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния
пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да
гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез
разкъсване чл. 25, ал. 1 от ЗТТИ, Тютюневи изделия местно производство и от
внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията на чл. 25 - чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ,
...тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се продават само
облепени с бандерол - чл. 100, ал. 1 от ЗАДС, като случаят е немаловажен и
предметът на престъплението е в големи размери.
Във фактическата власт на
подсъдимия на инкриминираната дата, място и време са се намирали акцизни стоки по смисъла на чл.
4 вр. чл. 2, т.2 от ЗАДС - тютюневи изделия, без
изискуемия от чл. 28, ал.1 от ЗТТСТИ и чл. 64 и чл. 100, ал.1 от ЗАДС бандерол.
Упражнявайки фактическа власт върху процесиите цигари чрез съхраняването им в
специален пригоден за целта тайник в процесния автомобил, деецът е осъществила изпълнителното
деяние „държане“ .
Според чл.25 ал.1 от Закона за
тютюна и тютюневите изделия „Тютюневите изделия от местно производство и от
внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка
бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна
без неговото унищожаване чрез разкъсване. В чл.28 ал.1 от същия закон е
предвидено: „Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обект и складове на
едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка
при условията на чл.25”. Бандеролите се издават по утвърдени от министъра на
финансите проекти /макети/.
Равностойността на предмета на престъплението, дава основание да се
приеме наличието на квалифициращия признак по чл. 234, ал.2 т.3 ,вр.
ал.1 от НК, тъй като предметът на
престъплението е в големи размери - стойността на процесиите цигари възлиза на
74 925,00 (седемдесет и четири хиляди деветстотин двадесет и пет) лева и общо
дължим акциз в размер на 37462,50 (тридесет
и седем хиляди четиристотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки) лева. Общият
размер на инкриминираните цигари се равнява на 220 минимални работни заплати.
От субективна страна, деянието е извършено
при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е общественоопасните последици на деянието си и искал тяхното настъпване.
Въззивният състав, прие, че СРС правилно е индивидуализирал наказанието по
реда на чл.54 от НК. Наложеното от СРС наказание „лишаване от
свобода“ в размер на три години „лишаване от
свобода“ при първоначален строг режим отговаря на целите визирани в чл.36 от НК, същото е справедливо, необходимо и достатъчно за
постигане та тези
цели, като съдът е взел предвид, както конкретната
фактическа обстановка, данните за личността на дееца, така и
неговото съдебно минало.
Правилно и в
съответствие с изискванията на чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието
“лишаване от свобода” за срок от две години, наложено на подс.К.В.К. по НОХД
№ 23430/2011 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, което да се изтърпи при
първоначален строг режим, тъй като процесното деяние е
извършено в изпитателния срок на горепосочената присъда.
Режима
за изтърпяване на наложеното наказание и приведеното такова, е в съответствие с
разпоредбите на ЗИНЗС- чл.57,т.2 б.“а“ и б.“в“.
Известна
неточност се констатира в мотивите на СРС досежно посоченото, че съдът на осн. чл.59 от НК е
приспаднал времето, през което подс. К.
е бил задържан по настоящето делото и по НОХД № 23430/2011г., което наказание е приведено. Такъв диспозитив в присъдата липсва. Въззивният
съд прие, че това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
прокурора разполага с правомощия по реда на чл. 417 от НПК да приложи този текст от закона и настоящия случай е такъв.
Присъдата
е правилна и законосъобразна и в частта за веществените доказателства и
разноските.
При извършената на основание чл.314, ал.1,
вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейната отмяна или изменяване, поради което и с оглед горепосочените
съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
17.07.2018г. постановена по НОХД №3252/2015г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.