Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
тричленен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря
Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 783/2022
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на С.П.С., ЕГН **********,***,
срещу Решение № 204/08.02.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по
н.а.х.д. № 20213110204266/2021 г. по описа на тридесет и шести състав, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000604/11.06.2021г., издадено от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което,
за извършено нарушение на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл.
93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), на С.П.С. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
Решението е оспорено с твърдения за нарушение на
закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Излагат се
съображения за несъставомерност на нарушението поради представянето на
удостоверение за дейности и фактура, установяващи че през процесния период С.
не е управлявал товарния автомобил. Сочи се, че в обстоятелствената част на
наказателното постановление са описани трите хипотези на санкционната норма, а
като основание за налагане на административното наказание е посочена само
третата хипотеза, визирана в чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвтП. Аргументира се, че
деянието представлява маловажен случай на административно нарушение. Отправя се
искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на издаденото наказателно
постановление. Идентични доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение
се релевират и в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна, в депозиран чрез процесуален представител писмен
отговор на касационната жалба оспорва същата и моли за нейното
отхвърляне като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Административен съд – Варна, след като обсъди първоинстанционното
решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на
страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно
проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
срока по чл.211, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, отговаря на
изискванията на чл.212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
С обжалваното пред районния съд наказателно
постановление С.П.С. е наказан за това, че при извършена проверка от служители
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна на 16.02.2021 г.,
около 14:15 часа, в обл. Варна, на автомагистрала „Хемус“, пътен възел „Летище
Варна“, в посока гр. Добрич, като водач на товарен автомобил марка „Скания“,
кат. N3, с рег. № ****, с прикачено полуремарке с рег. № ****,
извършващ международен превоз на товари – тор, по маршрут Р. България – Р.
Румъния, оборудван с дигитален тахограф марка „Stoneridge Electronics“, тип: SE5000, №
**********, не представя за времето от 09:34 ч. (UTC) на 20.01.2021 г. до 11:03 (UTC) на 29.01.2021 г. всеки ръчен запис или разпечатка,
тахографски листове, удостоверение за дейности, както и липсва информация в
представената дигитална карта. С оглед констатацията срещу С. е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), в който описаните
обстоятелства са квалифицирани като нарушение на чл. 36, § 2, т. ii) от
Регламент (ЕС) № 165/2014. Въз основа на фактите, отразени в акта, и дадената в
него правна квалификация на деянието, е издадено оспореното пред районния съд
наказателно постановление. Въззивният съд е възприел установената от
административнонаказващия орган фактическа обстановка, кореспондираща със
събраните по делото доказателства.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган, в шестмесечния
срок по ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно
описанието на нарушението, датата и мястото, както и обстоятелствата, при които
е извършено. По приложението на материалния закон Районен съд – Варна е приел
за доказано осъществяването от страна на С. на състава на обективираното в чл.
36, § 2, т. ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 административно нарушение. Предвид
това е счел, че правилно отговорността на лицето е ангажирана
на основание чл. 93в, ал.17, т. 3 от ЗАвтП като наложеното наказание е определено във фиксирания в санкционната
норма размер. Констатирал е, че не са налице основания за квалифициране на
случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно. Настоящият тричленен състав
възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с
чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, не е
необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Проверката не сочи наличието на
нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват
касационно основание за неговата отмяна.
С оспореното пред районния съд наказателно
постановление административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател
в ангажирана за нарушение на чл. 36, § 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари
2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт /Регламент (ЕС) №
165/2014/, според която правна норма, когато водачът управлява превозно
средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да
представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: i) своята карта
на водача; ii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и
предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006; iii)
тахографските листове за същия период като посочения в подточка ii), през който
той е управлявал превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф.
В случая в хода на административнонаказателното
производство е установено, че управляваното от С.С. МПС е с дигитален тахограф,
като в представената карта на водача няма регистрирани данни за периода от 09:34
ч. (UTC) на 20.01.2021 г. до 11:03 (UTC) на 29.01.2021 г., попадащ в периода на
предходните 28 дни, поради което водачът е следвало да представи, всеки ръчен
запис и/или разпечатка за дейностите по образец. Описаното нарушение
съответства на посочената в наказателното постановление норма на чл. 36, § 2, т. ii от Регламент (ЕС) № 165/2014, тъй като не са представени всички ръчни записи и
разпечатки за процесния период, което обстоятелство не е спорно между страните
по делото. Посочването в обстоятелствената част на санкционния акт, че следва
да се представят тахографски листове, ако е управлявано МПС, оборудвано с
аналогов тахограф, или удостоверение за дейности, при липса на ръчен запис
и/или разпечатка за дейности, не означава, че се вменява такова нарушение на
водача. Посочено е, че тахографски листове се изискват само при управление с
аналогов тахограф, но такъв не е установен в МПС. Налага се извод, че
нарушението е описано в пълнота и е налице яснота за какво деяние е ангажирана
отговорността на водача, поради което релевираното с жалбата възражение в
обратен смисъл е неоснователно.
Представеното от С. с въззивната жалба удостоверение
за дейности, издадено на 29.01.2021 г., не води до извод, че нарушението не е
извършено, тъй като от граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата на
чл. 36, § 2, т. ii от Регламент (ЕС) № 165/2014 следва, че представянето на изискуемите документи е
дължимо към момента на извършване на проверката от контролните органи, което
задължение в случая не е изпълнено от касатора.
Допуснатото нарушение правилно е санкционирано на
основание чл.93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвтП, като наложеното административно
наказание е във фиксирания в тази правна норма размер, поради което пред съда
не стои въпросът за неговото редуциране.
Не са налице основания за квалифициране на случая като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Преценката по
чл. 28 от ЗАНН за наличието на „маловажен случай“ е обвързана със субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс (вж. чл. 11 от ЗАНН) и по-конкретно с
дефиницията на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9, съгласно който „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Конкретните белези на
„маловажен случай“ не се установяват от събраните доказателства.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение
извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на
чл.218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
Предвид крайния изход на спора, с оглед своевременно
заявеното искане и на основание чл.
63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, на ответната страна
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
и фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 204/08.02.2022 г. на Районен
съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110204266/2021г.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН **********,***, да заплати в
полза на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: