№ 30807
гр. София, 27.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20241110109577 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод заявлението на ЮЛ, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: адрес за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
С. В. Т., ЕГН: **********, с адрес: адрес.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата, договорната лихва
и законната лихва върху главницата въз основа на Договор за потребителски кредит №
248796 сключен на 20.12.2018 г. между ЮЛ, ЕИК *** -„Заемодател“, от една страна, и С. В.
Т., -„Длъжник“, от друга страна, вземанията по който договор са цедирани на заявителя.
Касателно претендираната сума в размер на 145.74лева -договорна неустойка и
сумата от 154.38 лева- дължими такси, съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото
искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради
коетопо отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно чл. 6 от
договора за паричен заем, заемателя има задължение в 3-дневен срок от сключване на
договора да предостави назаемодателя едно от следните обезпечения: 1/ физическо лице –
поръчител, което следва да отговаря на подробно описани в договора условия, или 2/
банкова гаранция с бенефициер - заемодателя за сума в размер на сбора на всички плащания
на задълженията. В случая в чл.6.2 от договора формално е уговорена неустойка за
неизпълнение за задължението по чл. 6 на длъжника на ответника, но СРС намира, че
фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна
печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка,
договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат
изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от
заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му
предостави поръчител/и, който/които обаче трябва да отговаря на множество изисквания –
за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е
поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и
надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно 3
дни от деня на сключването на договора. Налагането на толкова къси срокове въобще
препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той
обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да
намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези
кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и
невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то
1
СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за
снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума
за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава
гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата,
кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие
такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.6.1 от договора всъщност не дават
възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно
изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в
сферата на кредитора. Тя затова е уговорена на същата дата на която е сключен договора за
кредит и е включена в погасителния план, без да се изчака дали ще се осъществят
предпоставките за възникването й и представлява сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска. При тези трудно
изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера
СРС счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето
защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се
плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна
печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна
договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.
В настоящия случай заявителят претендира заплащане на сумата от 154.38 лева-
дължими такси по смисъла на тарифата за таксите за допълнителни услуги представляват
разходи за събиране на просрочено вземане и/или такса за удължаване срока на договора.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
каквото би било удължаване срока на договора. Така формулирани, разпоредбите на
договора противоречат на посочената норма на закона – чл.10а ЗПК, което означава, че са
неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелстват кредитора, като предвиждат
получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на
насрещно задължение. Уговорената допълнителна такса за събиране на просрочено вземане
в общите условия към договора е свързана изцяло със забавата на длъжника. Отговорността
му за разноски, така както е предвидена, по съществото си представлява неустойка за забава.
Тя не покрива реални разходи по събиране на вземането, като за направата на такива не се
сочи и в заявлението. Предвид размера на кредита съдът намира, че тези разпоредби се
явяват в пряко противоречие с чл.33 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Също така, съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна. В случая, уговореното заплащане на обезщетение за забава под
формата на такса цели именно неправомерния резултат, поради което съдът намира клаузата
за нищожна на това основание. Уговорката дава възможност на заемодателя да претендира
наред с обезщетението за забава върху главницата, така и “такса”, която отново обезщетява
забавата на длъжника. Това от своя страна ще доведе до неоснователно обогатяване на
кредитора, като се наблюдава значително неравновесие в правата на страните.
Всичко изложено води до извода за нищожност на клаузите, поради което в тази част,
за сума в размер на 145.74лева -договорна неустойка и сумата от 154.38 лева- дължими
такси, заявлението следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ЮЛ, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
адрес за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С. В. Т., ЕГН:
**********, с адрес: адрес за сумите на 145.74лева -договорна неустойка и сумата от 154.38
лева- дължими такси.
2
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3