РЕШЕНИЕ
№ 12223
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110163970 по описа за 2023 година
Фирма е предявило срещу Ж. Б. С. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият
дължи на ищеца следните суми: сумата от 347.78 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
/административен адрес/, аб.№ ******* за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 02.03.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 85.94 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 29.08.2022 г., сумата от 20.16 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 5.40 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 29.08.2022 г,
за които вземА.я е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 11414/2023 г.
по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
1
по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е депозирала отговор на
исковата молба. След изтичането на срока за отговор на исковата молба от
страна на ответника е постъпило становище, с което се оспорва ответницата
да се явява потребител на топлинна енергия и не се установявало
сключването на договор за топлинна енергия. Посочва се, че в ОУ имало
неравноправни клаузи, които се явявали нищожни. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли исковете. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище
по предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и обсъди събрА.те по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързА. със съществуването на договорни
отношения между стрА.те за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът е доставил през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб.№ ******* в твърдените количества на стойност
на 347.78 лв., както и предоставяне на услугата дялово разпределение на
стойност 20.16 лв. за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежА.ето на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От представената по делото декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с вх. №
98185 от 22.03.1998 г. се установява, че Ж. Б. С. е подала лично декларацията,
в която е посочила, че се явява собственик на ½ ид. ч. недвижим имот,
находящ се в /административен адрес/. В декларацията е посочено изрично от
ответницата, че имотът се явява съсобствен с В. Ц. С.. Така декларирА.те
2
обстоятелства представлява по своя характер признА.е на неизгоден за
страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК
с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината.
Така придобитото качество законът не огрА.чава със срок и не го поставя под
условие, в зависимост от различните нови основА.я за пораждане на
търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването
на това качество става при настъпване на законоустановения факти,
прекратяващи облигационните отношения. С оглед на гореизложеното в
разглеждА.я случай от представените по делото доказателства се установява,
че ответницата е имала качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така придобитото качество законът не огрА.чава
със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови
основА.я за пораждане на търговски отношения с нови потребители на
топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на
законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения. За
пълното следва да се посочи, че действително декларацията е подадена от Ж.
Б. С. с ЕГН **********, а исковата молба е предявена срещу Ж. Б. С., ЕГН
**********, но по делото е представено писмо от Столична община от
24.02.2023 г., в което е посочено, че Ж. Б. С. с ЕГН ********** в каталога на
ЕГН е прехвърлен на ЕГН ********** с имена Ж. Б. С.. С оглед на горното се
установява, че декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 98185
22.03.1998 г. е подадена именно от ответницата.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е
ответницата по силата на притежавА.те от нея права върху собствеността,
като същата следва да отговаря за задължения свързА. с процесния имот
съобразно притежавА.те от нея идеални части, а именно 1/2. По силата на
закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане
от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането
им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното
предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното
неоснователно се явява възражението на ответницата за липсата на
облигационна връзка.
Настоящият състав намира, че в случая по делото е безспорно
обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за процесния топлоснабден имот възлиза на
сумата от 347.78 лв. В случая ответницата следва да отговаря за задължения
свързА. с процесния имот съобразно притежавА.те от нея идеални части от
собствеността на процесния имот, поради което същата следва да отговора за
½ част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за
сумата от 173.89 лв.
След като ответницата не е изпълнила точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднала в забава и дължи
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено,
че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
3
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 85.94
лв. изчислена по реда на чл. 162 от ГПК. Ответникът Ж. Б. С. следва да
отговора за сумата от 42.97 лв., в който размер предявеният иск се явява
основателен.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписА. в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземА.я е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на Фирма, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на грА.цата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирА. на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността
4
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрА.я от тях търговец.
В случая, доколкото по делото е отделено за безспорно, че стойността на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г.
възлиза на 20.16 лв., то претенцията се явява основателна, то претенцията се
явява основателно по отношение на ответницата за сумата от 10.08 лв.
Действително след като ответницата не е изпълнила точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация би изпаднал в забава и ще се
дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За цената за
заплащане на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправени и получена покана от ответника за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което претенцията за лихва в общ размер на 5.40 лв. се явява
неоснователна.
Настоящият състав намира, че в случая не следва да разглежда
релевираното възражение от ответника за погасяване на процесните
задължения по давност, доколкото същото е направено извън срок по чл. 131,
ал. 1 от ГПК. Което обстоятелство изрично е посочено и в доклада по делото,
като съдът е приел, че в срокът по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е
депозирала отговор на исковата молба, а след изтичането на срока за отговор
на исковата молба от страна на ответника е постъпило становище. В случая
препис от исковата молба е връчен на два пъти на 03.04.2024 г. лично на
ответницата на посочени от нея адрес във възражението от 27.04.2023 г.
подадено на основА.е чл. 414 от ГПК срещу издадена заповед за изпълнение и
на 10.04.2024 г. на адв. А. В., която към този момент не се явява нито съдебен
адрес, нито процесуален представител по исковото производство, доколкото
пълномощно за същата е представено след указА.я на съда едва с молбата от
23.05.2024 г. Обстоятелството, че исковата молба е връчена на два пъти е
ирелевантно за стартиране на срока за отговор от първото редовно връчване
от 03.04.2024 г., още повече към 10.04.2024 г. адв. А. В. не е била надлежно
упълномощена нито е била съдебен адрес. С оглед правилото на чл. 60, ал. 3
във вр. с ал. 6 ГПК срокът за подаване на отговор на исковата молба е изтекъл
на 07.05.2024 г. /вторник, първия присъствен ден, тъй като 03.05.2024 г. е бил
неприсъствен/, а отговора на исковата молба е подаден на 09.05.2024 г., т. е.
след изтичането на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. С оглед на гореизложеното
не следва да се обсъжда въпросът за погасяване на процесните задължения по
давност.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основА.е чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основА.е чл. 78, ал. 8 от ГПК, 25 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 98.82 лв. На основА.е чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед на
частичната неоснователност на исковата претенция ответницата има право на
разноски, като страната претендира сумата в размер на 450 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. По делото е представен единствено договор за
правна защита и съдействие от 08.05.2024 г., в който е посочено договорно
възнаграждение в размер на 450 лв., в който е посочено че сумата била
платима при подписване на договора в брой или чрез банков превод по
5
специална банкова сметка, без да са направени уточнения как всъщност в
действителност е платена сумата нито са представени други доказателства за
същото. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. №
6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Доколкото в случая не са представени доказателства за реалното
заплащане на адвокатското възнаграждение претенцията следва да бъде
оставена без уважение. По отношение на претендирА.те от ответниците
разноски в заповедното производство съдът намира, че заповедното
производство е уредено като едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от
НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК
/в приложимата към казуса редакция/ е основА.е за отпочване на исков
процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указА.я
до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната
защита на длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за
процесуално представителство на длъжника в заповедното производство по
смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд
отчитайки обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК
по своя характер все пак представлява действие по подаване на молба,
намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в
размер на от по 200 лева. Като с оглед изхода на спора по на длъжницата
следва да бъде присъдена сумата в размер на 101.17 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление /административен адрес/ срещу Ж.
Б. С., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ , по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК с правно основА.е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, че Ж. Б. С. дължи на ЮЛ следните суми: сумата от 173.89 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: /административен адрес/, аб.№ ******* за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 02.03.2023
г. до изплащане на вземането, сумата от 42.97 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 29.08.2022 г., сумата от 10.08
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземА.я е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 11414/2023 г. по описа на СРС, 39 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 173.89 лв., до пълния претендиран размер от 347.78 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
6
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 02.03.2023
г., до окончателното изплащане, иска за лихва за забава за сумата над
уважения размер от 42.97 лв., до пълния претендиран размер от 85.94 лв.,
иска за дялово разпределение за сумата над уважения размер от 10.08 лв., до
пълния претендиран размер от 20.16 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 02.03.2023 г., до окончателното
изплащане, както и иска за сумата от 5.40 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
29.08.2022 г.
ОСЪЖДА Ж. Б. С., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/,
да заплати на ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основА.е чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 98.82 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление/административен адрес/, да заплати на Ж. Б. С., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к. „Сухата река“ бл. 18, вх. Б, ет. 13, ап. 114, на основА.е
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 101.17 лв. разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7