Определение по адм. дело №1076/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по реда на чл.145 АПК, вр. чл.118 КСО.

Образувано е по жалба на Д. С. Й. против Решение № 2153 – 03 – 79/ 25.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ Варна, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00 – 4086 – 5/ 11.03.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на Д. Й. е отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода 10.08.2024 г. – 09.06.2025 г., в размер на 37,83 лева дневно.

В проведеното по делото на 10.09.2025 г. открито съдебно заседание съдът е постановил определение за приключване на съдебното дирене и на устните състезания, и е обявил делото за решаване.

При извършена служебна проверка съдът установи, че с Определение № 500 от 03.02.2025 г., постановено по административно дело № 1559/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, е отправено преюдициално запитване до СЕС, по следните въпроси:

- чл. 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска изчисляването на размера на обезщетението за безработица да не се определя изключително от трудовото възнаграждение, получено в периода на последната заетост, когато законодателството на държавата членка, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем период за определяне на основа (база) за изчисляване на обезщетенията и когато периодът на последната заетост е по- малък от изискуемия специален период, но целият или част от периодите на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?

- чл. 62, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което предвижда различен ред за изчисляване размера на размера на обезщетението за безработица, когато необходимите периоди на заетост съгласно това законодателство са завършени изцяло съгласно същото и когато целият или част от необходимите периоди на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?,

По посоченото преюдициално запитване е образувано дело №С-116/25 год. по описа на СЕС.

Съдът намира, че поставените въпроси по преюдициалното запитване, отправено от Административен съд – Благоевград, са пряко относими към спора по настоящето дело, а именно - касаят прякото приложение на разпоредбата на чл. 62 от Регламент ЕО № 883/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите на социална сигурност, както и възможността за приложение на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Оспореният размер на ПОБ в разглеждания случай е изчислен въз основа на разпоредбата на чл. 54б ал. 8 от КСО, поради което настоящият състав счита, че решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване пряко касае начина на определяне на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката Й..

При така установеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на разпоредбата на чл.154а, ал.1, т.8 АПК, а именно - отправено е преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В тази връзка, съдът отчита обстоятелството, че по силата чл. 633 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Поради това производството по адм.д.№1076/25г. на АдмС-Варна следва да бъде спряно, до произнасяне по образуваното дело №С-116/25. по описа на СЕС. С оглед обоснованата необходимост от спиране на делото и предвид етапа на настоящото производство, следва на основание чл. 253 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът да отмени определението си за приключване на съдебното дирене и устните състезания и да възобнови съдебното дирене по делото, след което да спре производството.

Водим от горното и чл. 253 предл. І от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, и на основание чл.154а, ал.1, т.8 АПК, съдът

ОТМЕНЯ постановените в проведеното на 10.09.2025 г. открито съдебно заседание по адм.дело № 1076/2025 г. на АдмС-Варна определения, с които съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, приключил е устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното дирене по адм.дело № 1076/2025 г. на АдмС-Варна.

СПИРА производството по адм.дело № 1076/2025 г. на АдмС-Варна до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено с Определение № 500/03.02.2025 година по АД № 1559/2024 година по описа на Административен съд – Благоевград, по което е образувано дело С-116/2025 на СЕС.

ЗАДЪЛЖАВА съдебния деловодител да извършва ежемесечни справки на интернет-страницата на СЕС относно наличието на постановен окончателен съдебен акт по дело С-378/25 на СЕС и да докладва същите на съдията – докладчик по настоящото дело.

РАЗЯСНЯВА на страните, че производството по адм.дело № 1076/2025 г. на АдмС-Варна ще бъде възобновено служебно от съда или по искане на някоя от страните при наличие на окончателно произнасяне по дело С-378/25 на СЕС.

Определението в частта му на спирането подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.