Р Е Ш Е Н И Е
17.01.2020 г. гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, 16-ти граждански състав, в открито заседание на 06.12.2019 г. в състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
при секретаря: ИВАНКА ПАНЧЕВА
разгледа гражданско дело № 710/2019 г. по описа на съда.
Производството
е образувано по иск, предявен от "Белла България" АД - гр. София
срещу "Ултино" ЕООД - с. Калугерово, общ. Лесичово, за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата 23 436 лв., от които неустойка за 2 дни
забава на дължимо изпълнение в размер
200 евро, или 391,17 лв., и 23 044,83 лв. обезщетение за претърпяна от ищеца
загуба в резултат на неизпълнение на задължения на ответника, заедно със
законната лихва за забава, считано от 21.09.2018 г.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника имало сключен договор за
превоз, по силата на който ответникът се бил задължил да превози от два адреса
в Испания до България на 31.07.2018 г. стоки на ищеца – 15 тона свинско
контрафиле, предназначено за продажба в търговската верига „Билла“, и 5 тона
замразено свинско месо – суровина за производство на ищеца. Ответникът бил
предупреден, че стриктното спазване на срока е от изключително значение, тъй
като стоката се доставя на „Билла“ за акционна продажба с фиксиран срок и
според договора с веригата всяка забава се смята за неизпълнение и води до
заплащане на неустойка в голям размер. Въпреки това ответникът доставил стоката
два дни по-късно. Това довело до задължение на ищеца да заплати на „Билла“
неустойка в размер 23 436 лв. В договора за превоз с ответника била
предвидена от своя страна неустойка от 100 евро за всеки ден забава, или общо
200 евро. Претендират се тези 200 евро в левова равностойност като неустойка и
разликата до дължимата на „Билла“ неустойка – като обезщетение за преки и
предвидими вреди над размера на неустойката от 200 евро.
Правната
квалификация на исковете е по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 82 от
ЗЗД.
Ответникът
не е представил отговор. В
съдебно заседание се явява негов пълномощник – адвокат, който заявява, че не
оспорва дължимостта на неустойката по договора между страните по делото, но
оспорва иска в останалата част – за присъждане на обезщетение за вреди в
резултат на заплатената на трето лице неустойка. Според него такова обезщетение
не е предвидено в договора и не е било изобщо предвидимо при сключването и
изпълнението му, а и многократно надхвърля стойността на възнаграждението,
получено от ответника по същия този договор. Заявява освен това, че
закъснението е допуснато, тъй като периодът съвпада с лятната ваканция и почивните
дни за седмицата, поради което е бил налице сериозен трафик на ферибота и на
граничните пунктове. Тъй като обаче твърдения за тези факти не са изложени в
срока за отговор, съдът не е разпределил тежест за доказване за тях и счита, че
не следва да се вземат предвид.
Относно
разпита на свидетел, доведен от ищеца, който да установи подробности около
сключването на договора между страните, ответникът заявява, че е недопустимо
със свидетелски показания да се „дописва“ договорът или да се установяват
обстоятелства в противоречие с него, а твърдението на свидетеля, че
представителят на дружеството ответник е знаел за предназначението на стоката,
представлява такова дописване.
В
съдебно заседание и в писмена защита ищецът чрез своя пълномощник доразвива
доводите от исковата молба, като заявява, че настъпилите вреди изпълняват
всички условия за пораждането на отговорност на ответника: те са реално
настъпили, преки, непосредствени и предвидими. Сочи, че ответникът не е оспорил
изрично твърдението, че е знаел за предназначението на стоката за промоционална
продажба в „Билла“. На свой ред спецификите на тези продажби според ищеца са
известни ако не на всеки гражданин, то на всеки търговец и още повече, ако
неговата дейност е свързана с търговията с хранителни стоки: тези промоционални
продажби са с фиксиран времеви период и са съпътствани с мащабни рекламни
кампании, което води до необходимост стоката да бъде налице в началото на
фиксирания период, затова всяка забава се счита за равносилна на пълно
неизпълнение и подлежи на тежки санкции. Тези доводи ищецът излага във връзка с
възражението, че ответникът не е можел да знае, че при неспазването на срока ще
последва санкция в такъв голям размер. По-нататък ищецът посочва практика на
съдилищата, вкл. ТР 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, за това, че предвидимостта на
вредите не се отнася за размера им, а само за техния вид и основание. В отговор
на възражението на ответната страна срещу разпита на свидетеля ищецът заявява,
че не става дума за показания в противоречие с договора – уговорената неустойка
не ограничава претърпелия вреди от неизпълнение да търси и по-голямо
обезщетение в размер реалните вреди, ако такива вреди в по-голям размер са
настъпили, и тази възможност не е необходимо да е била уговорена в договора.
От доказателствата по делото се
установяват следните факти:
Страните са били в трайни търговски
отношения, като възприетият от тях начин за сключване на договорите е бил
постигане на уговорка по телефона и изпращане от страна на „Белла България“ АД
на готовия текст на договора съобразно уговорките на електронната поща
на“Ултино“ ЕООД (а преди това – и на
други дружества със същия собственик на капитала и управител или със
собственици на капитала и управители – членовете на неговото семейство).
Процесният
договор е с дата 24.07.2018 г. и е бил изпратен на електронния адрес на
ответника на 26.07.2018 г. С него ответникът се задължавал да превози от
Испания до България от 27.07.2018 г. – дата на натоварване, до 31.07.2018 г. –
дата на разтоварване, стока на ищеца – 15 тона охладено свинско контрафиле и 5
тона дълбоко замразено свинско месо срещу
възнаграждение (навло) от 1860 лв. без ДДС. При забава била уговорена неустойка
от 100 евро на ден или прекратяване с обезщетение 50% от стойността на договора
– при забава над 3 дни.
Поради
ненавременното доставяне ищецът на свой ред не успял да изпълни навреме поръчка
на „Билла България“ ЕООД, свързана с предварително обявена от веригата продажба
на свинско контрафиле на намалена цена (6,99 лв. на килограм вместо 10,29 лв.)
през седмицата от 2-ри до 8-ми август 2018 г., и бил задължен да заплати за
това неустойка в размер 23 436 лв.
Изложените
дотук факти не са спорни между страните. От фактическа страна ответникът
оспорва само твърдението на ищеца, че е знаел за това, че част от стоката е
предназначена за промоционална продажба във веригата „Билла“.
Съдът
не намира причина да не кредитира показанията на свидетеля, разпитан в съдебно
заседание, макар и той да е служител на дружеството ищец. От тях се установява,
че представителят на дружеството ответник – А.Д., е знаел за това, че свинското
контрафиле е предназначено за промоция в „Билла“. Не е оспорено по делото, че с
конкретния превоз се е занимавал А.Д. и той е представлявал дружеството
превозвач при договарянето и извършването му, макар управител на дружеството да
е А.Д.. Не се доказва обаче той да е бил изрично уведомен, че при неизпълнение
в срок неговият товародател ще дължи
неустойка в претендирания по делото размер.
Не
става дума за установяване със свидетелски показания на допълнителна уговорка
между страните, несъдържаща се в текста на договора, който е изпратен на
ответника по електронна поща, а за установяване на знание на факт от страна на А.Д..
При така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
От правна страна спорът по делото е
свързан с въпроса дали неустойката, платена на третото лице от ищеца, изпълнява
условията на чл. 82 от ЗЗД – дали представлява пряка и непосредствена и
предвидима вреда.
Съществува голям брой решения на
съдилищата и арбитражите (решение 66 от 22.07.2019 г. по т.д. 132/2019 г. на
Бургаския апелативен съд, решение 1182 от 11.06.2018 г. по т.д. 9258/2016 г. на
СГС и пр.), които приемат, че подобни неустойки са както пряка и
непосредствена, така и предвидима вреда – в търговския оборот е нормално да се
очаква, че търговецът, очакващ доставка на стока или услуга, разчита на нея, за
да изпълни на свой ред свое задължение във връзка с дейността си. В много
случаи не е възможно и оправдано търговецът да държи на разположение резерви,
от които да посрещне задълженията си при забава на неговия контрахент. Така е и
в този случай – ищецът вероятно не би могъл бързо да намери и достави голямо
количество свинско контрафиле в момента, в който е научил, че ще има забава, а
не се очаква непременно и да има на склад друго такова голямо количество, за да
изпълни с него задължението си към „Билла“.
Част от възражението на ответната
страна се основава на невъзможността да се предвиди големият размер на
неустойката, особено като се има предвид размерът на възнаграждението по
договора за превоз. На това ищецът отговаря с позоваване на съдебната практика,
която наистина категорично приема, че не е необходимо да е бил предвидим
точният размер на вредите. В същото време в теорията се сочи, че и това правило
не следва да се прилага напълно неограничено, например според учебника на проф.
Ал. Кожухаров „Облигационно право“: „приема се, че длъжникът отговаря за
вредите в този разумен размер, в който те са могли да бъдат предвидени при пораждане
на задължението“.
Няма причина да се очаква, че
размерът на евентуалната неустойка, която ще дължи ищецът на трето лице при
забава на доставянето на стоката от ответника, би бил съизмерим с цената на
транспорта. Ако има нещо, с което да се съизмерват очакванията за нейния
размер, това е по-скоро цената на превозваната стока, която подлежи на
по-нататъчна препродажба. Ответникът е знаел какъв вид стока превозва и се
очаква да е бил наясно и с приблизителната и стойност, още повече, че
приблизителната цена на килограм свинско месо е общоизвестен дори за нетърговци
факт. Няма данни по какви цени „Белла България“ е продавала на „Билла България“
свинското контрафиле, но изчислена по посочените в брошурата на магазина крайни
цени за потребител от 6,99 лв., цената на 15 т. от него възлиза на 104850 лв.
Неустойката от 23436 лв. е равна на около 22 на сто от тази цена. Въпрос на
търговска практика, която не е общоизвестна и не е известна на съда, са
обичайните граници на неустойката, която бива уговаряна за забава в подобни
случаи (за да се прецени какъв приблизително би бил предвидимият за ответника
разумен размер), но от договора между страните става ясно, че между тях самите
е била уговорена неустойка в размер 50 на сто от цената по договора при забава за
повече от три дни. Предвид това размер от 22 или малко повече процента (с оглед
това, че цената на едро е по-ниска от крайната) върху стойността на договора не
би следвало да се сметне за необичаен и непредвидим.
Затова съдът намира, че искът е
изцяло основателен и следва да се уважи със съответното присъждане на разноски.
Законната лихва е
претендирана от деня на увреждането, но следва да се присъди едва от деня на
постъпването на исковата молба – единствено при вреди от деликт практиката
приема, че те следва да се присъдят от деня на увреждането, във всички други
случаи искането за лихва за забава за времето преди предявяването на иска следва
да се предяви като отделен иск с посочване на размера, а такъв иск тук не е
предявен.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда
ответника „Ултино“ ЕООД – с. Калугерово, общ. Лесичово, ЕИК *********, да
заплати на ищеца „Белла България“ АД – гр. София, ЕИК *********, следните суми:
391,17 лв.,
представляваща неустойка за 2 дни забава на дължимо изпълнение по договор за
превоз от 24.07.2018 г., и 23 044,83 лв., представляваща обезщетение за
претърпяна от ищеца загуба в резултат на същото неизпълнение, изразяваща се в
неустойка, заплатена от ищеца на трето лице, заедно със законната лихва върху сумата, считано
от 14.02.2019 г. до изплащане на сумата.
Осъжда
„Ултино“ ЕООД да заплати на „Белла България“ АД сумата 971 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: