РЕШЕНИЕ
№ 5427
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110167835 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен иск от В. А. Б., ЕГН ********** против М. И. К., ЕГН
**********, с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на мерките относно
упражняване на родителските права спрямо децата на страните – Таня В. Б.а, ЕГН
********** и Ю. В. Б.а, ЕГН **********, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката.
В исковата молба се твърди, че с протоколно Определение № 300563 от 21.12.2017 г.,
постановено от СРС, 117 – ти състав, по гр.д. № 75634 от 2017 г. е утвърдено постигнатото
от тях споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, като с одобреното споразумение упражняването
на родителските права спрямо децата са предоставени на майката, при която е определено и
местоживеенето им, а на бащата е определен режим на лични отношения с децата и същият
е задължен от съда да им изплаща издръжка. Твърди се, че от 22.05.2022 г. двете деца
живеят при него, а ответницата е заминала за Унгария и от тогава не са я виждали. Сочи се,
че единствения контакт които са имали е бил на 17 юли, когато ответницата се е обадила
само за да честити рождения ден на детето Юля. Навеждат се твърдения, че бащата е поел
грижите за отглеждане и възпитание на децата, като обстоятелството че родителските права
са предоставени на майката му създават големи затруднения. С оглед на гореизложеното
счита, че са налице изменени обстоятелства, които налагат изменение на постановените
мерки относно родителската отговорност спрямо детето.
1
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В съдебно
заседание ответницата не се явява и не изразява становище по претенциите.
ДСП-Лозенец в депозирания по делото социален доклад сочи, че към момента на
проучването грижите за детето се полагат само от бащата. Посочва се, че бащата и децата
живеят в апартамент собственост на ищеца. Твърди се, че за децата има осигурено всичко
необходимо съобразно техните нужди и потребности, включително и добри хигиенни
условия. От доклада се установява, че децата имат всички задължителни за възрастта
ваксини и не боледуват често. Детето Таня е споделило, че от много време не е чувала
своята майка, поддържа връзка с баба си по майчина линия, като от нея е разбрала, че майка
й се намира в Испания. Детето споделя, че се чувства много добре с баща си и иска той да
продължи да се грижи за нея, както и да живее с него. От социалния доклад се установи
също така, че има изградена емоционална връзка между бащата и децата.
На основание чл. 15 от ЗЗД е изслушано и детето Т. Заявява, че живее в кв. „Лозенец“
заедно с нейния баща, нейната сестра и приятелката на баща му. Твърди, че й харесва да
живее там. Заявява, че в квартала има приятели. Любимите й предмети в училище са
математика и физическо. Посочва, че не е виждала нейната майка от около две години.
Заявява, че след раздялата на нейните родители, е останала да живее при нейния баща, като е
посещавала майка й всяка събота и неделя. Сочи, че майка й се намира в Испания и не
поддържа връзка с нея.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установява се по делото, че страните имат родени две деца - малолетните Т. В. Б.а, ЕГН
********** и Ю.В. Б.а, ЕГН ********** /л. 5-6 от делото/. По делото се установи, че за
последно ответницата М. е била трудово ангажирана до дата 01.12.2020 г. / л. 24 от делото /.
По делото се установява, че с протоколно Определение № 300563 от 21.12.2017 г.,
постановено от СРС, 117 – ти състав, по гр. д. № 75634 от 2017 г. е утвърдено постигнато от
страните споразумение по реда на чл. 127, ал. 1 СК, като с одобреното от съда споразумение
упражняването на родителските права спрямо децата са предоставени на майката, при която
е определено и местоживеенето им, а на бащата е определен режим на лични отношения с
децата и същият е задължен да им плаща издръжка.
По делото е разпитан доведеният от ищеца свидетел Т.Ж. Б.а, майка на ищеца, показанията
на който свидетел съдът кредитира след като ги прецени по реда на чл. 172 ГПК и им дава
вяра като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства. От нейните показания се установява, че нейния син се грижи изцяло за двете
деца, като тя му помага. Сочи, че ответницата един ден след като оставила малката й внучка
е изчезнала. Сочи, че от тогава не са я виждали. Свидетелката правила безуспешни опити да
се свърже с ответницата. Споделя, че през миналата година не са могли да запишат малката
внучка в държавна детска градина, тъй като децата се водят на адреса на майката в
2
Казанлък. Сочи, че не получават нито детски нито социални помощи от държавата. Споделя,
че ищецът съжителства с друга жена, която има добро отношение към децата. Изтъква, че
децата се чувстват спокойни. Свидетелката твърди, че са водили малката внучка на
психолог, тъй като е била обиждана и бита от ответницата по делото. Сочи, че същото се
потвърждава и от голямата внучка. Споделя, че голямата внучка винаги е живяла с тях,
въпреки че родителските права са били възложени на ответницата. Твърди, че децата не са се
чували с майка им.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно упражняването на родителските права и местоживеенето.
Страните имат родени две малолетни деца – Т. В. Б.а, ЕГН ********** и Ю. В. Б.а, ЕГН
**********, от женски пол. Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства,
постъпилия социален доклад, свидетелските показания, изслушването на детето Таня,
изразеното от бащата изрично желание и липсата на заявено такова от страна на майката и
като взе предвид полаганите до момента от бащата грижи за малолетните деца, съдът
намира, че в интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде възложено
на бащата. При бащата следва да бъде определено и местоживеенето на децата, тъй като по
делото не се установиха важни причини същото да живее отделно от родителя, който ще
упражнява родителските права. По делото безспорно се установи от показанията на
разпитаната свидетелка, че ищецът по делото изцяло полага грижи за малолетните деца.
Въпреки, че родителските права са били предоставени на ответницата с протоколно
Определение № 300563 от 21.12.2017 г., постановено от СРС, 117 – ти състав, по гр. д. №
75634 от 2017 г. с утвърдено постигнато споразумение по реда на чл. 127, ал. 1 СК, същата
се е дезинтересирала от отглеждането на малолетните деца. От показанията на разпитаната
свидетелка се установи, че ответницата е заминала за чужбина и децата не поддържат връзка
с нея. Отделно от това съдът достигна до този извод съобразявайки и констатираната в хода
на социалното проучване емоционална връзка между малолетните деца и техния баща,
полаганите фактически грижи от страна на бащата, включително и заявеното от
малолетното дете Таня. С оглед на гореизложеното родителските права следва да бъдат
възложени на бащата. Местоживеенето на децата също следва да бъде определено при
бащата.
Съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения на децата с
тяхната майка, като съдът взе предвид установените по делото обстоятелства, възрастта на
децата, липсата на силна емоционална връзка между тях и майката, тъй като същата живее в
Испания и не е виждала децата си от две години, като намира за подходящ следния режим:
всяка нечетна седмица от годината /като за първа седмица се счита седмицата, включваща
първия четвъртък от календарната година/, за времето от 10,00 часа до 19,00 часа в събота и
в неделя, без преспиване /така определеният режим на лични отношения не се прилага
единствено в периода 01 юли – 01 септември за период от десет последователни календарни
3
дни, които съвпадат с годишния отпуск на бащата/; десет последователни календарни дни
през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа
на последния ден от периода;
Относно издръжката на детето: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се
установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо
при кого то живее, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от
доходите на лицето, което я дължи и съобразно нуждите на детето. Няма спор, че
задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители
за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на детето, на
подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие. При това
положение съдът, като взе предвид нуждите на децата съобразно възрастта им, липсата на
оспорване от страна на ответницата досежно размера на издръжката, счита, че искът за
издръжка се явява основателен до пълния му предявен размер от по 200,00 лв. месечно за
всяко едно дете.
В случая издръжката следва да бъде присъдена, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, тъй като ищеца не е посочил момента от които претендира издръжка по
отношение на децата. Това е така, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 11 от
3.III.1969 г., ОСГК, „Началният момент на служебно присъжданата издръжка по чл. 28, ал. 1
СК е влизането в сила на решението за развод, а при обжалване за родителските права - от
деня на влизането в сила на решението за предоставяне упражнението на тези права на
единия от родителите.“
Относно разноските: Предвид характера на производството на спорна съдебна
администрация съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани – същите остават
в тежест на страните така, както са направени. Ищците по иск за издръжка са освободени от
държавна такса, поради което съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на СРС държавна такса върху иска по чл. 143, ал. 2 от СК – в общ
размер на 288,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 9 СК определените с протоколно Определение №
300563 от 21.12.2017 г. по гр. д. № 75634.2017 г. по описа на СРС, 117 състав утвърденото
споразумение по чл. 127, ал. 2 от СК, в частта относно упражняването на родителските
права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на децата Т.В. Б.а, ЕГН
********** и Ю. В. Б.а, ЕГН **********, като:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на
децата Т.В. Б.а, ЕГН ********** и Ю. В. Б.а, ЕГН ********** на техния баща В. А. Б., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата Т.В. Б.а, ЕГН ********** и Ю.В. Б.а,
ЕГН ********** при техния баща В. А. Б., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
майката М. И. К., ЕГН ********** и децата Т. В. Б.а, ЕГН ********** и Ю.В. Б.а, ЕГН
********** както следва: всяка нечетна седмица от годината /като за първа седмица се счита
седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за времето от 10,00 часа
до 19,00 часа в събота и в неделя, без преспиване /така определеният режим на лични
отношения не се прилага единствено в периода 01 юли – 01 септември за период от десет
последователни календарни дни, които съвпадат с годишния отпуск на бащата/; десет
последователни календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, за времето от 10,00 часа на
първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден от периода.
ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН ********** да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 вр. на
своето дете Т. В. Б.а, ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител В. А. Б.,
ЕГН ********** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 200,00 лв., считано от влизане в
сила на съдебния акт, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН ********** да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 вр. на
своето дете Ю. В. Б.а, ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител В. А. Б.,
ЕГН ********** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 200,00 лв., считано от влизане в
сила на съдебния акт, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН ********** да заплати в полза на Софийски районен съд
сумата от 288,00 лева представляваща държавна такса върху издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5