№ 59306
гр. София, 09.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело №
20251110118485 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява неравноправността на договорни клаузи,
когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът
не е натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по
дело C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело документи
може да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от
клаузите по договора за кредит.
Съдът намира, че следва да откаже издаването заповед за
изпълнение за всички претендирани вземания по договора, освен за
главницата и законна лихва върху нея.
Неравноправни са клаузите по силата на които се начисляват -
услуга фаст , услуга флекси , такси по тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на
вноска по договора за кредити и такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на договора
за кредит, а на самостоятелно основание – и на отделни клаузи от договора за
него.
1
Съдът счита, че сумата за „допълнителни услуги“, като цената на този
пакет не е включена в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Това,
от своя страна, води до нарушение както на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, така и на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и се получава неоснователно оскъпяване на кредита.
Заплащането на стойността на тези пакети е предвидено предварително -
независимо дали е използвана някоя от услугите или не, което го превръща
фактически в част от кредита, която формално е изведена извън него, но води
до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в ГПР
по кредита. Възнагражденията за допълнителни услуги и таксите за
извънсъдебно събиране на вземането са уговорени при наличие на
предпоставките на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от
ЗПК, които императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони
или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в
сключения договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление, както и събиране на кредита.
Съдът намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с
дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл.
10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на
подобни такси.
Наред с изложеното, клаузите за допълнителните услуги се явяват
нищожни и по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП като неравноправни клаузи в
потребителски договор, тъй като не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съобразени общо като стойност с останалите договорни ангажименти,
дължимите суми за допълнителни услуги са несъразмерно високи спрямо
отпуснатия кредит - видно е, че при отпуснат кредит в размер на 200 лв.,
уговореното възнаграждение за допълнителни услуги е 150 лв., което води до
съществено и неоправдано обременяване на потребителя.
Неравноправна е и сумата, която се търси за такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни за плащане на вноска по договора за кредит.
Предвид изложеното, горепосочените суми са недължими, като
противоречащи на принципите на справедливостта и добрите нрави. Като
уговорени в явен ущърб на икономически по-слабата в облигационното
отношение страна, което на свой ред е нарушение и на принципа на
добросъвестност при сключването и изпълнението на договорите.
Предвид обстоятелството, че договорът се основава на неравноправни
клаузи и съществува обоснована вероятност същият да е недействителен на
основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съдът намира, че по него
се дължи връщане на чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК), а
2
възнаградителна лихва не се дължи.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Следва да се отхвърли съразмерно на отхвърлената част и разноски по
делото.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.35Е, вх.В, общ. Столична, обл. София (столица)
СРЕЩУ -
А. И. К. с ЕГН: **********
, В ЧАСТТА за сумите :
сумата 30,07 лева (тридесет лева и 07 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.06.2022 г. до 15.12.2022 г., сумата 114,81 лева
(сто и четиринадесет лева и 81 стотинки), представляваща друга лихва за
период от 15.12.2022 г. до 27.03.2025 г., 26,03лева (двадесет и шест лева и 03
стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от
15.06.2022 г. до 15.12.2022 г., 70,00лева (седемдесет лева), представляваща
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст за период от
15.12.2022 г. , 90,00лева (деветдесет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси за период от 15.12.2022 г. ,
30,00лева (тридесет лева), представляваща неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за период от 30.06.2022 г. , 100,00лева
(сто лева), представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит за период от 14.09.2022 г. ,
, както и съразмерно на отхвърлената част разноски, държавна такса и
юрк. възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от
внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4