№ 499
гр. София , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503064 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответника Д. А. Г.,
подадена срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-2
състав, постановено на 26.02.2020 г. по гр. дело № 5 558/2018 г., с което съдът е
признал за установено, че жалбоподателят дължи на ищеца „ИНТЕЛЕКТ КОНСУЛТ
ПЛЮС – ЦМ“ ЕООД, следните суми, за които по реда на чл.417 от ГПК е издадена
заповед за изпълнение:
41 000 лева – незаплатена цена на закупени дружествени дялове от търговско
дружество;
2 999,44 лева лихва върху главница от 22 000 лева за периода 01.07.2016 г. –
02.11.2017 г.;
1 936,94 лева лихва върху главница от 01.11.2016 г. – 02.11.2017 г.;
2 718,42 лева разноски за заповедното производство;
3 430,26 лева разноски за исковото производство.
В частта, с която исковите претенции са били частично отхвърлени, решението
не е обжалвано от ищеца.
1
Във въззивната жалба на ответника Д. А. Г. се твърди, че решението е
незаконосъобразно в частта, с която градският съд е приел, че по делото не е доказано,
че жалбоподателят е заплатил сумата 40 000 лева, дължима по договора за продажба на
дружествени дялове. Излагат се съображения, че плащането на сумата 40 000 лева е
удостоверено от продавача в самия договор. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му част и отхвърляне на установителния иск.
Въззиваемият ищец „ИНТЕЛЕКТ КОНСУЛТ ПЛЮС – ЦМ“ ЕООД оспорва
жалбата. В подадения срещу нея отговор се излагат подробни съображения за нейната
неоснователност.
Страните претендират и присъждане на разноски.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и възраженията на
въззиваемия ищец, намира следното:
Видно от договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на
12.04.2016 г., с него продавачът „Интелект консулт плюс – ЦМ“ ЕООД е продал на
купувача Д. А. Г. собствените си 40 дружествени дяла от „Агробиоинженеринг“ ООД,
представляващи 40 % от капитала на дружеството.
В т.2 от договора е записано, че дружествените дялове се продават на цена
81 000 лева.
В т.3 от договора волята на страните, отнасяща се до заплащането на цената на
дяловете, е записана дословно със следните изрази:
„ПРОДАВАЧЪТ заявява, че е получил от КУПУВАЧА сумата по т.2 от
настоящия договор както следва:
3.1. В деня на сключване на настоящия договор – сумата от 40 000 лв
/четиридесет хиляди лева/.
3.2. Сумата от 22 000 лв /двадесет и две хиляди лева/ КУПУВАЧЪТ се
задължава да заплати в срок до 30.06.2016 г.
3.3. Сумата от 19 000 лв /деветнадесет хиляди лева/ КУПУВАЧЪТ се
задължава да заплати в срок до 31.10.2016 г.“
Подписите на управителя на дружеството продавач и на купувача са нотариално
2
заверени на същата дата – 12.04.2016 г.
Към исковата молба е приложена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ, издадена на 07.11.2017 г. по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.
дело № 2376/2017 г. от районен съд – Ловеч. С тази заповед е разпоредено, длъжникът
Д.Г. да заплати на „Интелект консулт плюс – ЦМ“ ЕООД сумата 45 941,25 лева, от
които 41 000 лева главница и 4 941,25 лева лихва върху главницата, както и разноските
по изпълнителното производство. В заповедта е посочено, че вземането произтича от
договора, сключен на 12.04.2016 г. Приложен е и издаденият въз основа на заповедта
изпълнителен лист.
Въпреки че заповедното производство не е приложено в цялост, страните не
спорят, че ответникът Д.Г. своевременно е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК,
както и че установителният иск е предявен при спазване на срока по чл.422, ал.1 от
ГПК.
Ответникът е представил с отговора на исковата молба извлечение от банкова
сметка с титуляр Д.Г., от което е видно, че на 18.04.2016 г. по сметката на „Интелект
консулт плюс – ЦМ“ ЕООД, е преведена сумата 40 000 лева. Като основание за
превода е посочено „закупуване на дялове“.
Основният спорен въпрос по делото е, заплатил ли е купувачът Д.Г. към датата
на подписване на договора /12.04.2016 г./, сумата 40 000 лева, представляваща първата
вноска от разсрочената на три части цена на закупените дялове. При цитираната по-
горе крайно непрецизна формулировка на т.3 от договора, задължение на съда е, да
издири действителната воля на страните, както го задължава чл.20 от ЗЗД. Вярно е, че
изрично писмено доказателство за заплащането на първите 40 000 лева /напр. разписка,
приходен касов ордер, платежно нареждане или друго/, не е представено.
Същевременно обаче е налице извънсъдебно признание, изходящо от управителя на
дружеството продавач, който се е подписал, че в деня на подписване на договора е
„получил“ от купувача сумата 40 000 лева.
Цитираното признание за получено плащане не може да се счита за опровергано,
включително и поради това, че уговорките за следващите две плащания също са
нелогично формулирани: от една страна – че са получени, а от друга – че ще бъдат
заплатени в посочените срокове.
Въззивният съд изхожда от задължението си да тълкува „отделните уговорки в
3
договора във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича
от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността“ – чл.20, изр.2 от ЗЗД, към който препраща и чл.288 от ТЗ. Както е
обичайно в практиката при сключване на договори за продажба, когато страните са се
съгласили, че не цялата цена ще бъде платена наведнъж, то към датата на подписване
на договора се плаща поне част от дължимата от купувача сума.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав приема, че като доказателство за
плащане на сумата 40 000 лева следва да се приеме писменото изявление на
управителя на „Интелект консулт плюс – ЦМ“ ЕООД, че първите 40 000 лева са били
заплатени от купувача Д.Г. на 12.04.2016 г.
И понеже не се оспорва получаването на още 40 000 лева, документирано с
цитираното по-горе извлечение от банкова сметка на ответника, преведени на
18.04.2016 г., следва да се приеме, че купувачът не е погасил само задължение от 1 000
лева, което последният признава.
Що се отнася до събраните от градския съд доказателства за финансовите
възможности на ответника Г. към датата на сключване на договора, за съответствието
на подадените декларации по реда на ЗПИЛЗВДД и действително притежаваното от
него имущество, същите не подлежат на обсъждане в настоящото производство, тъй
като са неотносими към конкретния спор. Соченото нарушение на ЗОПБ – че
процесната сума не е заплатена по банков път, може да обоснове налагане на
административно наказание по реда на чл.5 от същия закон, но не и извод, че сумата
40 000 лева не е била заплатена към датата на подписване на договора.
С оглед на изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че
установителният иск на „Интелект консулт плюс – ЦМ“ ЕООД е неоснователен за
сумите, представляващи разликата над 1 000 лева, за които е издадена заповед за
изпълнение. Поради това решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено – както в частта за главницата, така и за присъдените в заповедното
производство лихви и разноски – над признатото от ответника. В заповедта за
изпълнение лихва върху отделните части от втората и третата вноска от дължимата
продажна цена е начислявана от датата на падежа – така както е записано в договора:
върху сумата 22 000 лева – от 01.07.2016 г. до 02.11.2017 г., а върху сумата от 19 000
лева – от 01.11.2016 г. до 02.11.2017 г.
Въззивният съд намира, че лихва за забава върху дължимата сума от 1 000 лева
4
следва да бъде начислявана от датата, на която е уговорено плащането на сумата
22 000 лева – 01.07.2016 г., до 02.11.2017 г. Изчислена с помощта на програмата
Calculator BG, за този период лихвата възлиза на 136,11 лева и за тази сума
установителният иск е основателен. В останалата му част до присъдените със
заповедта 4 941,25 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съразмерно на отхвърлената част от иска следва да бъдат намалени и разноските за
заповедното производство: до 22,73 лева за държавната такса и до 44,51 лева за
адвокатското възнаграждение – общо до 67,24 лева. Градският съд е присъдил в полза
на ищеца общо разноски за заповедното производство в размер на 2 718, 42 лева. За
разликата над 67,24 лева решението следва да бъде отменено и в тази му част.
Тъй като решението на градския съд не е обжалвано от ответника в частта, с
която е признато за установено, че същият дължи 1 000 лева главница, следва да се
приеме, че същото е влязло в законна сила и относно дължимите спрямо тази главница
лихви и разноски, направени в заповедното производство.
По разноските за исковото производство:
За производството пред СГС дружеството ищец е заплатило 1 112 лева
адвокатско възнаграждение и 400 лева възнаграждение за вещо лице – общо 1 512 лева.
С оглед на уважената част от иска – за общо 1 203, 35 лева /1 000 лева главница+136,11
лева лихва+22,73 лева държавна такса+44,51 лева адвокатско възнаграждение за
заповедното производство/, на ищеца се дължат 39,60 лева. За разликата до
присъдените от СГС 3 430,26 лева разноски решението следва да бъде отменено.
Ответникът Г. е заплатил 1 700 лева адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС. С оглед на отхвърлената част от иска /за 44 727,90 лева/,
на него му се дължат 1 655,47 лева за първоинстанционното производство. СГС е
присъдил 0,37 лева разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. С въззивното решение следва
да му бъдат присъдени още 1 655,10 лева.
За производството пред въззивната инстанция жалбоподателят Г. е заплатил
918,83 лева държавна такса. Разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение не
са документирани. С оглед на основателността на жалбата, разноските за държавна
такса следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-2
състав, постановено на 26.02.2020 г. по гр. дело № 5 558/2018 г. В СЛЕДНИТЕ
НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е признато за установено на осн. чл.415, във връзка с чл.422,
ал.1 от ГПК, че Д. А. Г. дължи на „ИНТЕЛЕКТ КОНСУЛТ ПЛЮС – ЦМ“ ООД
следните суми:
В ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено, че Д. А. Г. дължи на
„ИНТЕЛЕКТ КОНСУЛТ ПЛЮС – ЦМ“ ООД сумата 40 000 /четиридесет хиляди/ лева
на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.318 от ТЗ;
В ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено, че Д. А. Г. дължи на
„ИНТЕЛЕКТ КОНСУЛТ ПЛЮС – ЦМ“ ООД лихва върху главницата за периода
01.07.2016 г. – 02.11.2017 г. над 136,11 /сто тридесет и шест лева и 11 ст./ до
признатите от СГС 2 994,44 лева;
В ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено, че Д. А. Г. дължи на
„ИНТЕЛЕКТ КОНСУЛТ ПЛЮС – ЦМ“ ООД сумата 1 936,94 /хиляда, деветстотин
тридесет и шест лева и 94 ст./, представляваща лихва върху главницата от 19 000 лева
за периода от 01.11.2016 г. до 02.11.2017 г.;
В ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено, че Д. А. Г. дължи на
„ИНТЕЛЕКТ КОНСУЛТ ПЛЮС – ЦМ“ ООД разноски за заповедното производство
над 67,24 /шестдесет и седем лева и 24 ст./ до признатите от СГС 2 718,42 лева
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „ИНТЕЛЕКТ КОНСУЛТ ПЛЮС – ЦМ“ ООД за
установяване на дължимостта на посочените по-горе суми.
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-2
състав, постановено на 26.02.2020 г. по гр. дело № 5 558/2018 г. В ЧАСТТА, с която Д.
А. Г. е осъден да заплати на „ИНТЕЛЕКТ КОНСУЛТ ПЛЮС – ЦМ“ ООД разноски за
производството пред Софийския градски за разликата над 39,60 /тридесет и девет лева
и 60 ст./ до присъдените от СГС 3 430,26 лева.
ОСЪЖДА „ИНТЕЛЕКТ КОНСУЛТ ПЛЮС – ЦМ“ ООД да заплати на Д. А. Г.
още 1 655,10 /хиляда, шестстотин петдесет и пет лева и 10 ст./ разноски за
производството пред Софийския градски съд/.
6
ОСЪЖДА „ИНТЕЛЕКТ КОНСУЛТ ПЛЮС – ЦМ“ ООД да заплати на Д. А. Г.
918,83 /деветстотин и осемнадесет лева и 83 ст./ разноски за производството пред
Софийския апелативен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7