Р Е
Ш Е Н
И Е № ..........
гр.
Павликени, 15.07.2011 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 21.04.2011 година в състав:
Районен
съдия: Цветомил Горчев
при
секретаря Б.Н.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 846 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:
При условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 288 и 327, ал.1 от Търговския закон.
Ищцовата страна - “Мирела
Транс” ЕООД, със седалище гр. В. Т. - излага в исковата си молба, че на ответника предал зърно
пшеница и царевица на обща стойност 23885.04 лв. Ответникът получил стоката, но
не заплатил цената й. Поради това по реда на настоящото производство се
претендира присъждане на сумата от 23885.04 лв., цена на продадената стока,
сумата от 2225 лв., обезщетение за вреди от забава в плащането в размер на
лихвата по чл. 86 от ЗЗД върху стойността на цената за времето от предаване на
стоката до 05.11.2010 година, законната лихва върху главницата от този момент
насетне и разноските по делото.
Ответната страна - “ХАЙПРО БЪЛГАРИЯ” ООД, със седалище гр.
П. – спори исковете с
доводи вземането да било погасено чрез извънсъдебно прихващане, за което ищецът
бил уведомен, като твърди насрещното му вземане да произтичало от договора и
поведението на ищеца, който станал повод да му бъде отказано правото данъчен
кредит в размер на 30522.66 лева. При условията на евентуалност – ако не бъде
възприето горното заявява възражение за съдебно прихващане прихващане със
същата сума и на същото основание.
Ищецът оспорва така заявеното възражение.
Съдът като съобрази наведените
доводи и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства и
приема за установено следното:
Не се спори по делото страните да са
в трайни търговски взаимоотношения. Постигнали съгласие ищецът да доставя,
респективно да прехвърли правото на собственост върху зърно от пшеница и
царевица при цена съобразно издавани между страните фактури – Договор за
продажба от 01.06.2009 година, приложен по делото. В т. 3 от договора уговорили
и своеобразна компенсаторна клауза, а именно ако с действието си и/или
бездействието си продавачът стане причина на продавача да бъде отказано право
на данъчен кредит от органите по приходите с ревизионен акт, то продавача се
задължава да заплати на купувача размера на непризнатия данъчен кредит.
В изпълнение на договора ищецът е фактурирал с три броя
фактури ***** от 14.12.2009 година, ****** от 11.12.2009 година и ***** от 10.12.2009 година и предал на представител на
ответника процесната стока – 86540 кг. зърно пшеница при цена от 0.23 лв за
килограм на обща стойност 19904.20 лв. без ДДС или исковата сума с ДДС.
Последният е подписал издадената фактура на името на
ответника и е приел стоката без забележки относно количеството и качеството й –приемателни
протоколи, кантарни бележки и цитираните фактури, подписани от лицето П. Д., от ищеца и в тежест за плащане издадени на ответника.
Не е спорно по делото, че по тези фактури плащане не е
налично. На 23.02.2010 година ответникът с писмо изх. № ** от 23.02.2010 година на основание чл. 103 от ЗЗД и т. 3
от Договора уведомява ищеца, че извършва прихващане задължението си по
процесните фактури със задължението на ищеца да го обезщети за непризнатия му
данъчен кредит в размер на 30522.66 лева.
Не е спорно по делото и че с Ревизионен акт № ***** от 03.02.2010 година на ТД на НАП, гр. Велико Търново за
горната сума приходните органи отказват признаване на правото на данъчен кредит
на ответника по доставки от ищеца. Ревизионния акт не е обжалван и влязъл в
сила.
Видно от актае, че отказът е мотивиран съждението на НАП,
че доставчик на доставчика на ищеца не е декларирал доставка, а оттам и че
доставчика на ищеца за 300 т. зърно пшеница липсвали материална, техническа и
кадрова обезпеченост, съответно липсвали доказателства за реален произход на
стоката.
Изложената фактическа обстановка, от
съда възприета за безспорна, обосновава извод за основателност на исковете за цена
и обезщетение за вреди от забава. Съдът постановява решение в посочения смисъл,
водим от следните съображения:
По безспорен начин по делото е
установено перфектно, откъм валидност, договорно отношение между страните:
договор за покупко-продажба по чл. 183 и сл. от ЗЗД, търговска по смисъла на
чл. 318 от ТЗ, с оглед на правноорганизационната форма на страните и текста на
чл. 1 ,ал. 2, т.1 от ТЗ, с предмет процесното зърно по цитираните фактури и
цена от 23885.04 лв.
В качеството си на продавач, ищецът
е отделил и предал, на лице, действуващо от името и за сметна на ответника,
процесната стока на посочените във иготвените документи дати. Липсата на
възражения относно количеството й качеството й, както и относно
представителната власт относно получилото я лице - чл. 301 от ТЗ, - аргументира
съда да приеме, че ищецът точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД във връзка с чл.
288 от ТЗ е изпълнил договорните си задължения и се явява изправна по спора
страна.
В качеството си на купувач,
ответникът, чрез свой пълномощник, е приел стоката, но като не я е заплатил в
посочения от чл. 327 от ТЗ момент, а и до настоящия момент е в неизпълнение
основното си задължение за заплащане цена, изпаднал е в забава и дължи
обезщетение за вредите от закъснялото плащане. В този смисъл исковете са
доказани по основание и размер, а предпоставките по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл. 288 от ТЗ за ангажиране на гражданската му отговорност са налице.
В този смисъл настоящият състав цени възражението за
погасяване вземането чрез прихващане – извънсъдебно, алтернативно съдебно – неоснователно.
Не бяха ангажирани обективни доказателства с действията си ищецът да е станал
причина за коментирания по-горе отказ, доста волунтаристичен според настоящия
състав. Липсва реална възможност и съответно власт ищецът да осигури или
провери изрядността на всички доставчици към приходната администрация. От
ревизионния акт се установява пълното му съдействие на НАП при процесните
проверки.
При този изход на делото ответникът
дължи направените по делото разноски, по размер установени на сумата от 2446 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Хайпро България”
ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „******” № *, представлявано от управителя В. Л. Я. Х. Д. М. ДА ЗАПЛАТИ на „Мирела транс” ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „*****” № **, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано управителя С. С. сумата от 23885.04 лв., цена на пшеница зърно по стока по фактури ****** от 14.12.2009 година, ******* от 11.12.2009 година и ****** от 10.12.2009 година, сумата от 2225.88 лв., обезщетение
за вреди от забава в плащането на цената по горните фактури, начислена в
размер на лихвата по чл. 86 от ЗЗД върху цена от общо 23885.04 лева за времето от предаване стоката до
05.11.2010 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2010 година до
окончателното изплащане, както и 2446
лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Вярно
с оригинала!
ВМ