Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ – 9 СЪСТАВ
в открито заседание
на
десети ноември
две хиляди десет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното
от съдия КОМИТОВА търг.дело № 2520 по описа за 2019 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН Е
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 464 ОТ ГПК.
Ищецът
„Ю.Б." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от законните представители П.Н.Д.и Д.Б.Ш., универсален правоприемник на „Б.П.Б.АД, ЕИК *****, представлявано
по пълномощие от Г.С., САК, съдебен адрес: Адвокатско съдружие „Д.и
съдружници”, гр. София, ул. „*****е предявил
на 25.11.2019 г. искова молба срещу Н.Й.Н., ЕГН ********** и
срещу „Х.К.Р” ООД, ЕИК *****.
В исковата
молба се поддържа, че „Б.П.Б.АД
е кредитор на „Х.К.Р” ООД за вземания, произтичащи от Договор за кредит №
020/2006 от 27.03.2006 г., Договор за кредит № 230/2005 от 11.07.2005 г.,
Договор за издаване и обслужване на
международна фирмена кредитна карта PIRAEUS VISA BUSINESS от 17.11.2006 г.,
Договор за кредит № 021/2006 от 20.02.2006 г. и Договор за кредит № 678/2008 от
11.07.2008 г. За дължимите вземания по описаните
договори за кредит Банката се е снабдила с 5 броя изпълнителни листове, както
следва: Изпълнителен лист от 12.06.2019 г. по ЧГД № 31907/2019 г. по описа
на Районен съд - гр. София, 85 състав, Изпълнителен лист от 11 06.2019 г. по ЧГД № 31911/2019 г. по описа
на Районен съд - гр. София 73 състав, Изпълнителен
лист от
12.06.2019 г. по ЧГД № 31912/2019 г. по описа на Районен съд - гр. София, 42
състав, Изпълнителен лист от 11.06.2019 г. по ЧГД № 31909/2019 г. по описа на
Районен съд - гр. София, 165 състав и Изпълнителен лист от 08.08 2019 г. по ЧГД № 32180/2019 г. по описа на
Районен съд - гр. София за сума в общ размер от 2 715 310,45 лева.
За събиране на вземанията си по издадените изпълнителни листове
Банката образувала
изпълнително дело № 2639/2019 г. по описа на ЧСИ М.Б., като изпълнението
било насочено към учредените обезпечения, а именно:
- Ипотекиран в полза на
Банката имот, собственост на втория ответник, а именно – Апартамент № Б-14, находящ се в гр.София, район Витоша, ул. „*****, с площ от 163, 56 кв.м. След
извършена публична продажба на 03.10.2019 г. за купувач е обявен първият
ответник Н.Н., като с Протокол за разпределение от 09.10.2019 г. съдебният изпълнител
е разпределил продажната цена в общ размер от 280 000 лв.
- Урегулиран поземлен имот N II-785, находящ се в гр.
София, бул. Цариградско шосе - 7-ми километър, с ппощ от 8 984 кв м. По
отношение на имота е насрочена втора публична продан в срок до 19.12.2019 г. при начална
цена в размер на 1 296 000 лева с ДДС,
- Нива
с площ от 5 750 дка, находища се в гр София, местност „Герена". По
отношение на имота е насрочена втора пубпична продан в срок до 19.12.2019
г. при начална цена в размер на 157 824 лева с
ДДС.
Като присъединен взискател по делото
(същевременно и купувач на имота) е конституиран първият ответник Н.Й.Н. с
вземане срещу длъжника „Х.К.Р" ООД, съгласно издаден Изпълнителен лист по
тд. 1777/2019 г. от
20.09.2019 г. по описа на СГС, в размер на 173 380 лева -
главница, 52 786,88 лева - лихви и 8 359,17
лева – разноски. Изпълнителният лист е издаден въз основа на
Решение от 03 09.2019 г. на Софийски арбитражен съд при Асоциацията за вътрешен
и международен арбитраж в РБ. Арбитражният съд е
приел, че между двамата ответници има сключен договор за наем на описания
по-горе недвижим имот, като вземането на Н.Н. е претендирано за извършени
подобрения в имота за периода от месец октомври 2007 г. до месец януари 2008 г.
Разглеждайки спора, Арбитражният съд е преквалифицирал заявения иск като
гестия, без да изследва законовите предпоставки за нейното възникване и да
събере доказателства в тази насока. Арбитражният съд, като е приел, че
извършените за три месеца през 2008 год. разходи от 19-годишния
тогава ответник в размер на 173 800 лева са при условията на гестия, е присъдил
същите, като е присъдил и право на задържане, като по този начин е
„осигурил" предимството по чл. 136 ал. 1 т. 4 от ЗЗД спрямо учредените в полза
на Банката ипотеки, описани по-горе. Арбитражното производство е било
образувано по молба на Н.Й.Н. 5 дни, след като другият ответник - „Х.К.Р“ООД е
получил покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Ищецът поддържа, че
за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск, доколкото
удовлетворяването на вземанията му по посочените по- горе изпълнителни листове
е заплашено от присъединеното по изпълнителното дело вземане на първия
ответник, което съобразно правилото по чл. 136 ал. 1, т. 4 от ЗЗД се ползва с
привилегия спрямо ипотеките на ищеца по отношение разпределението от продажбата
на недвижимия имот, описан в т. 1.1 от исковата мопба - Апартамент № Б -14,
находящ се в гр. София, район Витоша, ул. „*****, по изп.д. № 2639/2019 г. като на 03.10.2019 г.
първият ответник Н.Н. е обявен за купувач за сума 280 000 лева.
Поддържа се, че към
настоящия момент Протоколът от разпределението на получената от имота сума е
обжалван от страна на първия ответник със съображения за наличие на привилегия,
основана на право на задържане. В случай че СГС уважи подадената жалба срещу
разпределението, за ищеца ще бъде от съществено значение фактът дали вземането
на присъединения взискател действително съществува или не. При решение в полза
на Н. сумата от продажбата на имота ще бъде прихваната от неговото вземане,
като в този случая привилегията на Банката (ищеца) по чл. 136, т.3 от ЗЗД би
могла да намери приложение само за остатъка от сумата от проданта. Следователно
за ищеца е налице законен интерес от установяване на това, че направените от
ответника Н.Н. разходи за имота не са действително извършени, не представляват
гестия и не е налице законово основание за възникване право на задължане до
удовлетворяването им.
Ищецът счита, че няма да има
възможност да удовлетвори вземанията си по издадените изпълнителни листове само
с реализация на учредените обезпечения, това се потвърждава от обявената втора
по ред публична продан на останалите обезпечения по делото с начална цена от 1
453 824 лева (с повече от един милион по-ниска от размера на общия дълг). След
реализацията на обезпеченията и предвид липсата на друго имущество на
длъжниците, към което може да се насочи изпълнението, вземането на Н.Н. ще се
конкурира с хирографарното вземане на Банката (непогасено от реализираните
обезпечения, учредени в полза на Банката).
Ищецът твърди, че
процесното вземане на Н.Н. от „Х.К.Р“ ООД не съществува по следните съображения:
Проведеният между
ответниците процес пред Арбитражния съд е изцяло симулативен, тъй като ответникът „Х.К.Р“
ООД е осъществил процесуално поведение, насочено към постигане на негативен
резултат в неговата защита. Вторият ответник не се е позовал на липсата на
компетентност на арбитражния съд и на нищожността на арбитражната клауза, тъй
като същата се отнася до договор за наем, а не гестия. Също така ответникът „Х.К.Р“
ООД не е оспорвал и заключенията на допуснатата по делото експертиза за
установяване на стойността на извършените подобрения. Искът е бил предявен за
заплащане на извършени от страна на наемателя (Н.Н.) подобрения в имота в
размер на 173 000 лева. В решението на Арбитражния съд е посочено, че
подобренията били одобрени от наемодателя и чрез сключването на 3 броя анекси
(Анекс от 01.10.2010 г., Анекс от 01.10.2013 г. и Анекс от 01.10.2016 г.), с
които същият е признал извършването им. Въпреки многократното удължаване на
срока на наемния договор, Наемодателят отказвал да заплати на наемателя сумата
от 173 800 лева, потвърдена три пъти чрез цитираните анекси, поради което Наемателят след 10 години от
наемане на имота, отнесъл спора към Арбитражния съд.
Поддържа
се, че Договорът за наем между ответниците няма достоверна дата и не е вписан в АВ. В арбитражното решение не е изследван
въпросът дали наемателят е изправна страна по договора за наем - няма никакви
данни за това каква е била уговорената наемна цена между страните. На следващо
място, ищецът поддържа, че ако договорът за наем действително е бил сключен с
цел да породи правните си последици и ако е била заплащана наемна цена, за
наемателя би било най-разумно да прихване дължимата сума за извършени подобрения
от нея, вместо да предявява иск пред Арбитражния съд. Също така от справка в ТР към АВ няма данни за осчетоводяване на
приходи от договор за наем в счетоводството на „Х.К.Р“ООД.
Искът е предявен за сума в размер на
173 000 лева, като след изготвяне на оценителска експертиза, която не е
оспорена от Наемодателя, „Х.К.Р“ООД, е уважен за обща сума в размер на 226 166,88 лева,
включваща и лихви в размер на
52 786,88 лева.
Недвижимият имот е бил ипотекиран в полза на ищеца като обезпечение на
предоставени кредити съобразно Анекс №2 към Договор за кредит № 20/2006г. и
Анекс № 3 към Договор за кредит № 021/2006г., като за него регулярно са
извършвани оценителски доклади за проверка съответствието на обезпечението с
уговореното покритие на задълженията. От изготвената оценка от 28.03.2012 г. (4
години по-късно спрямо твърдените подобрения) и от снимковия материал към нея
се установява, че в имота няма никакви подобрения, още по-малко такива на
значителна стойност и на практика имотът през 2012 г. не е бил годен за
обитаване и видимо не е имало ползване на апартамента (като мебели и
оборудване). Стойността на пазарната
оценка на недвижимия имот към датата на изготвяне на оценката е в общ размер на
108 000 евро. От горното се установява, че през 2012 г. имотът не е бил
подобрен, още по-малко от 2008 г. и в него няма вложени 173 800 лева, които представляват
83 % от стойността на целия имот, тъй като по това време той е завършен до ниво
паркет и теракот по под, латекс по стени и таван.
Поддържа се също в
исковата молба, че в решението на Арбитражния съд е посочено, че договорът е
прекратен с едностранно месечно предизвестие, което не дава основание да се
предполага, че е налице разумна инвестиция за подобрения в първия месец от
срока на договора, при възможност за прекратяването му с такова предизвестие.
Ищецът поддържа също, че извършването на подобрения в наетия имот не само не е
сред правата на наемателя, но е и негово задължение да не внася промени в
наетата вещ - арг. чл. 233 от ЗЗД. Правната, житейска и икономическа логика
сочат, че съществени подобрения извършва собственикът, а не лице с облигационни
права спрямо чужд имот, които могат да отпаднат по желание на насрещната страна
след едномесечно предизвестие.
Ищецът поддържа, че решението на Арбитражния съд
е нищожно, тъй като първият ответник има качеството на потребител
съгласно ЗЗП, поради което на основание чл. 19, ал. 1 от ГПК за него е
недопустимо да се уговаря приложение на арбитраж за решаване на спорове, по
които е страна. Уговорката в договора за наем, сключен между ответниците,
спорът да е подведомствен на Арбитраж, е направена основно с цел увреждане
интересите на Банката в качеството й на обезпечен кредитор с привилегия върху
имота. Горното се потвърждава и от факта, че искът е входиран в Арбитражния съд
на 15.05.2019 г., а именно 5 дни след като управителят на „Х.К.Р“ ООД е получил
покана от Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 10.05.2019
г.
На 03.10.2019 г.
приключила проданта на процесния апартамент, като на 09.10.2019 г. е
изготвено разпределение от ЧСИ Б.. Протоколът от разпределението на сумата от продажбата
на
имота е обжалван от първия ответник
с
аргументи за наличие на привилегия, основана на право на задържане срещу
неплатените подобрения, признато и присъдено с арбитражното решение. Ищецът отбелязва, че в самото решение на
Арбитражния съд, като правно основание
на
правата на жалбоподателя е била посочена разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗЗД,
която урежда възражение за неизпълнен договор, което е различно по същността си от правото на
задържане по чл. 91 и
правото
на задържане, уредено в ЗС. Правото по чл. 90 от ЗЗД не
се ползва с привилегия по чл. 136. ал. 1. т. 4 от ЗЗД, тъй като то има съвсем
различни функции.
Ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което на
основание чл. 464 ГПК да бъде установено, че вземането на Н.Й.Н. от „Х.К.Р“ ООД
в размер на 173 800лв. – главница, ведно със законната лихва от 14.05.2019г. –
52 786,88лв. и 8 359,17 лева – разноски, дължими като обезщетение за извършени
подобрения в наетия недвижим имот, собственост на „Х.К.Р“ООД НЕ СЪЩЕСТВУВА
спрямо „Ю.Б.“ АД, универсален правоприемник на „Б.П.Б.АД.
С молба на ищеца от 16.12.2019 г. във връзка с
Разпореждане на съда от 27.11.2019 г., с което исковата молба е оставена без
движение, е представен Оригинал на Удостоверение с изх. № 122672/12.12.2019 г.
на ЧСИ М.Б. по ИД № 2639/2019 г., от което е видно, че процесното Разпределение
е предявено на 24.10.2019 г., включително в присъствието на пълномощник на
ищеца (адв. В.В.), както и че сума по него и към настоящия момент не е внесена
от обявения за купувач ответник, респ. и към датата на настоящата искова молба,
а също и към настоящия момент не е превеждана в полза на взискателя (ищецът „Ю.Б.“
АД).
Ответникът
Н.Й.Н., ЕГН **********,***, сграда „*****, е
депозирал на 04.03.2020 г. отговор на исковата молба. В същия той заявява, че оспорва изцяло
основателността на предявения иск, поради следните съображения:
Оспорва твърдението на ищцовата
страна, че арбитражният процес е бил симулативен.
Процесуалното поведение на втория ответник „Х.к.Р” ООД в образуваното срещу
това дружество арбитражно дело №1901/2019 г. по описа на Софийски арбитражен
съд при Асоциацията за вътрешен и международен арбитраж в София не е било
пасивно, а дружеството е преценило всички обстоятелства и факти, които са
налице в дългогодишните отношения на наемодател-наемател
и
сключените договори - договор за наем,
анекси към този договор и документи, приемащи извършените от Н.Н. подобрения.
Ответникът е разбрал
по-късно, след образуване на арб. дело №
1901/2019 г., какво е
действителното финансово положение на „Х.К.Р“ ООД.
Повод за завеждането му е било известието на втория ответник за
прекратяване на скючения между тях договор за наем. Предвид тежката финансова
задлъжнялост на „Х.к.Р” ООД, това не е било учудващо
процесуално поведение. На заседанията управителят идвал сам, без адвокат, тъй
като дружеството нямало финансови средства да покрива задълженията си и
най-вероятно е нямало и средства за адвокат.
Обстоятелството, че след 10 години
наемане на имота спорът е бил отнесен пред Арбитражния съд, не е
свързано със симулативност, каквито твърдения излага ищецът. Ответникът Н.Н.
разчитал през този период, че ще може да закупи апартамента, който той наел от
втория ответник и в който живее и понастоящем, като при закупуването смятал, че
„Х.к.Р” ООД ще отчете направените от него подобрения и ще прихване стойността
на тези подобрения от продажната цена.
Поддържа се, че средствата, които е вложил
в подобрения на апартамента са му били предоставени
от неговите родители - Ц.Г.Н.и Й.Н.Н., като за техните финансови възможности
той ще ангажира съответните доказателства.
В отговора на исковата молба се
оспорва твърдението на ищцовата страна, че сключеният между двамата ответници
договор за наем няма уговорена цена - цената е 300 лв. месечно. По отношение на
неосъщественото прихващане от наема на сумите за направените подобрения ответникът
е разчитал, че при закупуване на имота
от „Х.К.Р“ ООД ще приспадне от продажната цена стойността на подобренията.
По повод твърденията на ищеца, че няма
данни в ТР за осчетоводяване на приходи от договор за наем, заявява, че не е
наясно как „Х.К.Р“ ООД е водил счетоводството си, а освен това от справка е ТР
не може да се установи фактът дали „Х.К.Р“ ООД е осчетоводил приходи от договор
за наем.
Ответникът оспорва
твърдението на ищцовата страна, че имотът, предмет на договора за наем с „Х.к.Р”
ООД, е служил за обезпечение през 2006 г. и в това време регулярно били извършвани
оценителски доклади за проверка на съответствието на обезпечението. Видно от
приложената като доказателство справка-извадка от Имотния регистър, както и от
ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства (два броя нотариални
актове за учредяване на договорна ипотека), за пръв път този имот е бил предмет
на ипотека, респ. е послужил за обезпечение, едва през месец май 2008 г.
Ответникът твърди, че състоянието на апартамента, така както е установено с
оценката от 28.03.2012 г., е в резултат
на извършените от него подобрения. Ответникът не оспорва, че към момента на
извършването на тази оценка в имота
не е имало обзавеждане, но това било така, защото от началото на март 2012 г.
до средата на април 2012 г. той възложил да се направи козметичен ремонт на
жилището и мебелите са били извадени от него. Част от тях подменил с нови, а
останалите е върнал след приключване на ремонта.
В отговора е изразено несъгласие и с
твърденията на ищеца, че чл.233 от ЗЗД забранява на наемателя да прави
подобрения или да внася промени в наетата вещ. Правото му да извършва
подобрения в наетия мен имот е било договорно установено, в резултат на което са
били направени подобренията. Ирелевантни са предположенията на ищцовата страна
кое е разумна инвестиция и кое не, тъй като ответникът е имал желанието да
придобие имота и с разходите за подборения да намали цената му при положение, че вземането е било установено и признато
от „Х.к.Р” ООД. Още повече, че в
предишните години
„Х.к.Р” ООД не е имало финансови затруднения. Това се доказва и от приложените
с исковата молба доказателства
за размера на
взетите от
това дружество
кредити и дългия период (повече от 10 години), през който тези кредити са били
обслужвани.
Ответникът оспорва твърдението
на ищцовата страна, че решението по арбитражно дело №1901/2019 г. по описа на
СОФИЙСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД при Асоциацията за вътрешен и международен арбитраж -
град София е нищожно, поради това, че той имал качеството на потребител в
наемното отношение с втория ответник „Х.к.Р ООД. Той отрича да има такова
качество. Позовава се на легалната дефиниция на термина потребител, съдържаща
се в § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите
съгласно която потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Поддържа, че в
качеството си на физическо лице - наемател по договора за наем, съдържащ
арбитражната клауза, въз основа на която арбитражният съд се е произнесъл по
предявения иск, той няма качеството на потребител, придобиващ стока или услуга
по смисъла на пар. 13, т. 1 ЗЗП, поради което разпоредбите на ЗЗП и
изключението по чл. 19, ал. 1, предл. последно ГПК, са неприложими. Наемният
договор е такъв по ЗЗД, а не договор за
услуга.
В отговора е оспорено и твърдението на
ищеца, че уговарянето на арбитражна клауза е с цел увреждане интересите на
банката. На него не му е било известно кога вторият ответник е получил
от банката уведомление за обявяване на кредита му за предсрочно изискуем. Завел
е дело срещу „Х.к.Р” ООД, защото е получил
уведомление за прекратяване на договора за наем и това дело е имало за цел да
защити интереса му, тъй като „Х.к.Р” ООД му дължи значителна сума за
извършените от него подобрения.
Предвид изложеното
моли да бъде отхвърлена исковата претенция, като неоснователна.
Ответникът „Х.К.Р” ООД с ЕИК *****, адрес: ***, представлявано
от управителите М.М.С.и С.К.К., в предоставения му срок не е депозирал отговор на исковата
молба.
На 13.05.2020 г. ищецът „Ю.Б." АД, ЕИК *****,
представлявано по пълномощие от адв. Г.С., САК, е подал допълнителна
искова молба, с която поддържайки първоначално заявеното, изрязава становище по
твръденията на ответната страна.
На 26.06.2020 г. ответникът Н.Й.Н., ЕГН ********** е
подал допълнителен
отговор на
допълнителната искова молба. В същия той поддържайки твърденията и направените оспорвания,
взема становище по аргументите на ищцовата страна.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е приет като доказателство Изпълнителен лист от 08.08.2019 г. на СРС, 52
с-в по гр. Д. 32180/2019 г., издаден на основание чл. 417 от ГПК, съгласно който съдът е
осъдил длъжника „Х.К.Р“ ООД, ЕИК *****, представляван от С.К.К. и М.М.С., с
адрес гр.София. ул.“******, да заплати на кредитора „Б.П.Б.АД, ЕИК *****,
представляван от Е.А.А., Л.И.П.и Й.К., с адрес гр.София, бул. „******сумата от 29 255,39 лв., представляваща
главница по Договор за издаване и обслужвано на фирмена кредитна карта от 17.11.2016
г. ведно със закон на лихва от 06.06.2019 г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 2 545,41 лв, за периода от
25.01.2019 г. до 22.05.2019 г., наказателна лихва в размер на 400,19 лв. за периода от 25.01.2019 г. до 04.06.2019 г., такса в размер
на 7,20 лв. за периода от 25.01.2019 г. до 04.06.2019г. и 824,16 лв. разноски по делото, а именно: 644,16
лв. държавна
такса и 180 лв. възнаграждение на адвокат.
Видно от Изпълнителен лист от 13.08.2019 г. на СРС, 73 с-в по
гр. д. 31911/2019 г., издаден на основание чл. 417 ГПК, е осъден длъжника „Х.К.Р“
ООД, ЕИК *****, представляван от С.К.К. и М.М.С., с адрес гр.София. ул.“*******и длъжника М.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, и длъжника С.К.К., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплатят солидарно на заявителя „Б.П.Б.АД, ЕИК *****,
представляван от Е.А.А., Л.И.П.и Й.К., с адрес гр.София, бул. „******сумата от 730 343,28 лв., представляваща
главница по Договор за кредит №230/2005 от 11.07.2005 г. и анексите към него,
ведно със законната лихва от 05.06.2019 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 9
145,04 лв. за периода от 30.12.2018 г. до 22.05.2019 г., наказателна лихва в размер на 3 663,28 лв. за периода от 23.05.2019
г. до 04.06.2019 г., нотариални и държавни такси по договора в размер на 1 507,30 лв., разноски за оценка на
обезпечение в размер на 2
816,40 лв., разноски за имуществена застраховка в размер на 415,45 лв., административна такса за разходи по обслужване
на кредита в размер на 4
062,50 лв. за периода от 30.08.2018 г. до 04.06.2019 г., 144 лв. такси по ТТРЗЧСИ за връчени покани за предсрочна изискуемост,
и 15 401,95 лв. разноски по делото, а
именно: 15 041,95 лв. държавна такса и 360 лв. възнаграждение на адвокат.
По делото е представен и Изпълнителен лист от 12.06.2019 г.
на СРС, 85 с-в по гр. д. 31907/2019 г., издаден на основание чл. 417 ГПК, с който е осъден „Х.К.Р“
ООД, ЕИК *****, представляван от С.К.К. и М.М.С., с адрес гр.София. ул.“*******и длъжника М.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, и длъжника С.К.К., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплатят солидарно на заявителя „Б.П.Б.АД, ЕИК *****,
представляван от Е.А.А., Л.И.П.и Й.К., с адрес гр.София, бул. „******сумата 535
000 €, представляваща главница по Договор за кредит №678/2008 от 11.07.2008 г., ведно със закон на лихва от 05.06.2019 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 10 343,33 евро за периода от 30.12.2018 г. до 22.05.2019
г., наказателна лихва в размер на 2 704,72 евро за периода от 23.05.2019 г. до 04.06.2019
г., разноски в размер на 15,85 € за периода от 25.02.2019 г. до 04.06.2019 г.,
такса в размер на 2 173,44 € за периода от до и 21 883,41 лв. разноски по
делото, а именно: 21 523,41 лв. държавна такса и 360 лв. възнаграждение на
адвокат.
Видно от Изпълнителен лист от 11.06.2019 г. на СРС, 42 с-в. по
гр. д. 31912/2019 г., издаден на основание чл. 417 от ГПК, са осъдени „Х.К.Р“ ООД, ЕИК *****, представляван от С.К.К. и М.М.С., с
адрес гр.София. ул.“*******и длъжника
М.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, и длъжника С.К.К., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплатят солидарно на заявителя „Б.П.Б.АД, ЕИК *****,
представляван от Е.А.А., Л.И.П.и Й.К., с адрес гр.София, бул. „******сумата 249
890,64 €, представляваща главница по договор за кредит № 020/2006 от 27.03.2006
г., допълван с анекси А01 до А018, чиято предсрочна изискуемост е обявена
предвид преустановяване на плащанията, за което на длъжниците са връчени
уведомления на 10.05.2019 г. и на 15.05.2019 г., ведно със законната лихва от 05.06.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, лихва в размер на 4 831,21 € за
периода от 30.12.2018 г. до 22.05.2019 г., наказателна лихва в размер на 1 263,34
€ за периода от 23.05.2019 г. до 04.06.2019 г., разноски в размер на 426,7 € за
периода от 19.03.2019 г. до 21.05.2019 г., такса в размер на 1742,29 € за периода от
30.12.2018 г. до 23.05.2019 г. и 10 458,11 лв. разноски по делото, а
именно - 10 098,11 лв. държавна такса и 360 лв. възнаграждение на
адвокат.
По делото е представен Изпълнителен лист от 09.09.2019 г. на
СРС, 165 с-в по гр. д. 31909 /2019г., издаден на основание чл. 417 от ГПК, е осъденл длъжника „Х.К.Р“
ООД, ЕИК *****, представляван от С.К.К. и М.М.С., с адрес гр.София. ул.“****** сумата
от 284301,90 лв., представляваща
главница по Договор за кредит №021/2006 от 20.02,2006 г. ведно със законпа
лихва от 05.06.2019 г, до изплащане на вземането, лихва в размер иа 4734,44 лв. за периода от
31.12.2018 до 22.5.2019 г. наказателна
лихва в размер на 3765,53
лв.
за периода от 31.12.2018 г. до 4.6.2019 г., разноски имуществена застраховка в
размер на 672.16
лв.
за периода ОТ 25.2.2019 г. до 4.6.2019 г., адмпнпсгратнвна такса по обслужване
на кредита в размер на 1625
лв. и
6261,98 лв. разноски по делото, а
именно: 5901,98
лв. държавна
такса и 360
лв. възнаграждение
на адвокат.
Приети като доказателство са и Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 99, том 1, per. № 5440,
дело № 90 от 22.05.2009 г., ведно с молба за подновяване на ипотеката;
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 182, том 1, per. № 4815,
дело № 165 от 13.05.2008г, ведно с молба за подновяване на ипотеката, както и
оценка, извършена от лицензиран оценител – Кирил Ничев. Обект на обезпеченията
са ипотеки - върху следните
недвижими имоти, находящи се в град София, а именно:
1. НИВА от 6 750 дка, шеста категория, местност „Герена“, съставляваща имот
№015139 /петнадесет хиляди сто .тридесет и девет/ по плана за земеразделяне на
с. Бусманци, с ЕКАТТЕ 07106 /седем
хиляди сто и шест/, в Столична община, район „Искър", при граници и
сьссди: имот №015140 /петнадесет
хиляди сто и четиридесет/ - нива на наел. на С.Б.В.имот №015138
/петнадесет хиляди сто тридесет и осем/ - нива на наел. на К.Б.Г.,
имот №000287 /двеста осемдесет и
седем/ - полски път на СО, район „Искър“ и имот №000411
/четиристотин и единадесет/ - полски път на СО, район „Искър“,
върху имота има следните ограничения: електропровод 20 /двадесет/
kV и 10 /десет/
метра от д вете страни до крайните проводници или 11 /единадесет/ метра от оста
на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда
високостеблена растителност.;
2.
АПАРТАМЕНТ „Б“ - 14 /буква „Б“ -
четиринадесета/, находящ се в гр. София, Столична община, район „Витоша“, ул. „К.Б.Г./четири/,
находящ се във вход „Б“ на пететажната жлищна сграда, съгласно одобрени
архитектурни проекти от 08.07.2005г. на ДАГ при СО, на терасовиден етаж, кота
+14,80 м., състоящ се от. дневна с кухненски бокс, три спални, баня - тоалетна,
тоалетна, антре, коридори, четири тераси и складово помещение с площ от 6,13
/шест цяло и тринадесет стотни/ кв.м., със застроена площ без площта на
складовото; помещение от 163,56 /сто шестдесет и три цяло и петдесет
и шест стотни/ кв.м., с площ, включваща идеалните части от общите части на
сградата и от стопанските площи, изразени в квадратни метра 190,53 /сто и
деветдесет цяло и петдесет и три стотни/ кв.м., при съседи: улица, апартамент
№Б-15, асансьор, стълбище и от две'страни двор, заедно с 4,35% /четири цяло и
тридесет и пет стотни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ
от 1445 /хиляда четиристотин четиридесет и пет/ кв.м., отразен на скицата като
парцел IV-458 /четвърти, отреден за имот с
планоснимачен номер четиристотин петдесет и осем/, от квартал 5 /пети/ по плана
на гр. София, местността „ж.к. Карпузица“, при съседи: ул. „Миле Попйорданов“ и
УПИ, отразени като парцели: V-186, VIII-178, VI-179 и III-185.
Към
датата на учредяване на ипотеките гореописаните недвижими имоти са собственост
на „Х.К.Р“
ООД, с ЕИК *****.
Видно от Протокол за разпределение от 09.10.2019 г. на Частен
съдебен изпълнител М.Б., рег. № 838, по образуваното изпълнително дело № 20198380402639 срещу ’’Х.К.Р“ ООД, М.М.С.И С.К., със взискатели: „Б.П.Б.АД
- първоначален взискател – по
изпълнителни листа от 12.06.2019 г.; 11.06.2019 г.; 13.08.2019 г. и 09.09.2019 г.;
Н.Й.Н. – присъединен
взискател - по Изпълнителен лист
от 20.09.2019 по т.д. № 1777/2019 г. по описа на Софийски градски съд, VI-16
състав за сума за главница в размер на 173 380 лв., ведно със законната лихва
от 14.05.2019 г.; НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, ТД СОФИЯ – присъединен
кредитор по право и по реда на чл. 458 от ГПК; СО „ДИРЕКЦИЯ ОБЩИНСКИ ПРИХОДИ
ВИТОША“- присъединен взискател по отношение на вземане за данък недвижим имот,
за купувач на изнесеното за публична продан недвижимо имущество е бил обявен
присъединеният взискател по изпълнителното дело - Н.Й.Н. за сумата в размер на
280 000,00 лв., и на основание чл. 460 от ГПК, във връзка с чл. 495 от ГНК, съдебният изпълнител е разпоредил сумата от 280 000 лв.
по конкретното изпълнително дело, която сума не е достатъчна за цялостно
удовлетворяване на взискателите да бъде разпределена по съразмерност въз
основа на правилата кв чл. 136 и 137 от ЗЗД: На основание чл. 495 от ГПК
взискателят обявен за купувач - Н.Й.Н., в двуседмичен срок oт влизане в сила на
разпределението следва да внесе сумите, които са с предимство пред вземането
му, като по отношение на сумата, разпределена за него се извърши прихващане от
дълга по изпълнителното дело.
Съгласно Удостоверение с изх. № 122672/12.12.2019 г. на ЧСИ М.Б.
по ИД № 2639/2019 г., на 24.10.2019 г. е предявено
изготвеното на 09.10.2019 г.
разпределение във връзка с продажбата на следния недвижим имот, а
именно: АПАРТАМЕНТ „Б“-14,
находящ се в град София, Столична Община, Район Витоша, ул. „*******, находящ
се във вход „Б“, на пет етажна сграда. Разпределението е предявено в присъствието
на адв.В.В.
представител на взискателя - „Ю.Б.“ АД. До
12.12.2019 г. не е била внесена по сметка на съдебния изпълнител сума по
разпределението от обявения за купувач на гореописания имот взискател — Н. Й.Н.,
ЕГН **********, съответно такава не е била
разпределена и преведена на взискателя - „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******.
Междувременно, срещу
така изготвеното разпределение, чрез съдебния изпълнител до Софииски градски
съд е постъпила Жалба на 25.10.2019 г. от страна на Н.Й.Н. с правно
основание чл. 462, ал.2 от ГПК.
Видно от УВЕДОМЛЕНИЕ
за обявена публична продан изх. № 112616/12.11.2019 г. на ЧСИ М.Б. до "Б.П.Б.АД,
за
обектите, предмет на Протокол за опис на недвижими имущества от 17.07.2019 г. е
насрочена продан, като продажбата ще продължи един месец и ще започне от 18.11.2019 г. и ще приключи на
18.12.2019 г., 17.00 часа. Купувачът ще
бъде обявявен на 19.12.2019 г. с начален - час 11.00 часа от ЧСИ в определеното за това място, в сградата Софийски районен съд.
Видно от Решение от 03.09.2019 г. по арб.дело №
1901/2019 г. на Софийски арбитражен съд при Асоциацията за вътрешен и
международен арбитраж в Република България, ответникът „Х.К.Р"
ООД е осъден да заплати на ищеца Н.Й.Н., сумата 226
166,88 лева, от която 173 380 лева - стойността на извършените от Н.Н. подобрения
върху имота, собственост на ответното дружество и представляващ, АПАРТАМЕНТ „Б-14”, находящ се
във вход „Б , на терасовидния етаж, кота +14,80 метра, с обща застроена площ на
апартамента от 163, 56 кв.м. и 52 786.88 лева - лихва за
забава, считано от 14.05.2016 г. до подаването на исковата молба - 14.05.2019 г.,
както и законовата лихва върху вземането за подобрения, считано от датата на подаването на исковата молба - 14.05.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 8 359,17
лева разноски по делото. С решението арбитражния съд е признал на ищеца и право
на задържане на недвижимия имот до пълното заплащане на присъдените суми.
В изпъленение указанията на съда от страна на ответника Н.Й.Н.
е представен Договор за наем на недвижим имот от 01.10.2007 г., сключен между „Х.К.Р” ООД, като наемодател и Н.Й.Н., ЕГН **********
като наемател. Съгласно чл.1 от договора наемодателят предоставя на наемателя
за временно ползване, следния собствен на дружеството недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ „Б-14”, находящ се във вход „Б”, на терасовидния етаж, ведно с
подземен гараж №12, находящ се в сутеренния етаж, с площ включваща идеалните части
от общите части на подземните гаражи от 31,45 кв.м., които имоти се намират в
пететажната жилищна сграда, построена, съгласно одобрени архитектурни проекти
от 08.07.2005 г. на ДАГ при СО върху УПИ IV-458, кв.5 по плана на град София,
местността ж.к. „Карпузица”, район „Витоша” на СО, целият с площ от 1 445 кв.м.
Наемодателят се легитимира като собственик на имота с Нотариален акт за
продажба на право на строеж на недвижим имот с вх.рег.№31981 от 01.06.2006 г.,
акт с №39, том LXXV, дело №19724/2006 г. по описа на СВ при РС-София и
Разрешение за ползване №ДК-07-436 от 05.09.2007г., издадено от Столична РДНСК.
(чл.1, ал.2). Според уговореното в
разпоредбата на чл. 4, ал.1 от Договора наемодателят предава на наемателя
владението на имота на 01.10.2007 г., в следното състояние – груба замазка на
под и стени, ел. и ВиК с изводи за контакти и до тапи. Страните са постигнали
съгласие, че наемателят по собствено усмотрение ще извърши довършителните
работи върху наетия имот, като го приведе в състояние годен за обитаване, а
Наемодателят ще му заплати стойността на извършените подобрения ( чл.4, ал.2). Наемодателят
предоставя имота на наемателя срещу наемна цена в размер на 300 лева месечно,
като наемните вноски се дължат от момента на подписването на настоящият договор
и се плащат до 10-то число на текущия месец. (чл.5). Договорът е сключен за срок от 3 години, считано от датата на
подписването му.(чл.11). Всички спорове, които имат връзка с този същия или
отнасящи се до него, включително споровете за неговото тълкуване,
недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване
на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали
обстоятелства, ще бъдат решавани от Софийския арбитражен съд пред Асоциацията
за вътрешен и международен арбитраж в Република България (чл.14).
Видно от Анекс № 1/01.10.2010 г. към Договор за наем на недвижим имот от
01.10.2007 г. се удължава срока
на сключения между страните Договор за наем от 01.10.2007 г. до 01.10.2013 г. Съгласно
чл. 2 от Анекса - наемодателят, чрез
управителя на дружеството приема, че в изпълнение на чл.4, ал.2 от основния
договор, наемателят е извършил подобрения в размер на 173 380 лв. Останалите клаузи на договора остават
непроменени (чл.3).
Съгласно Анекс № 2/01.10.2013 г. към
Договор за наем на недвижим имот от 01.10.2007 г. се удължава срока на
сключения между страните Договор за наем от 01.10.2007г. до 01.10.2016 г. Според чл. 2 от Анекса наемодателят, чрез
управителя на дружеството приема, че в изпълнение на чл.4, ал.2 от основния
договор, наемателят е извършил подобрения в размер на 173 380 лв..
Останалите клаузи на договора остават непроменени (чл.3).
Видно от Анекс № 3/01.10.2016 г.
сключен към Договор за наем на недвижим имот от 01.10.2007 г. се удължава срока на
сключения Договор за наем от 01.10.2007 г. до 01.10.2019 г. Съгласно чл. 2 от Анекса наемодателят, чрез
управителя на дружеството приема, че в изпълнение на чл.4, ал.2 от основния
договор, наемателят е извършил подобрения в размер на 173 380 лв.
Останалите клаузи на договора остават непроменени (чл.3).
В производството е допусната, изслушана и
приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на която договорът
за наем не подлежи на счетоводно отразяване. В счетоводството на Х.К.Р” ООД са отразявани
издавани данъчни фактури с получател Н.Й.Н. и записано основание - „наем по
договор и индивидуализация на месеца“, за който е начислено вземането от Н.Й.Н.
на наем. За периода от 01.10.2007 г до 01.10.2018 г. на вещото лице не са
предоставени от „Х.К.Р“ ООД извлечения за счетоводно отразени вземания във
връзка с издадени данъчни фактури за начислен наем на процесния имот дължими от
Н.Н. като наемател, както и извлечения за получени плащания от него с основание
издадени фактури за наем. За периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2020 г. -
последно издадената данъчна фактура (Договор за наем на недвижим имот от 01.10.2007
г и анексите към него - последен Анекс № 3 от 01.10.2016 г.), общата стойност на
издадените от „Х.К.Р" ООД фактури за наем и счетоводно отразени в
счетоводните регистри на дружеството възлиза
на 7 500,00
лв. Постъпления от извършени
плащания от страна на Н.Н. при „Х.К.Р“ ООД за издадените му данъчни фактури за
наем и счетоводно отразени вземания въз основа на тях за периода от 01.10.2018
г. до 31.10.2020 г. не са отразени. С дата 28.12.2019 г. е извършено прихващане
на начислени вземания на „Х.К.Р“ ООД от Н.Н. в размер на 4 500,00 лв. С дата
31.11.2020 г. е извършено прихващане на начислени вземания на „Х.К.Р“ ООД от Н.Н.
в размер на 3
000,00 лв или извършено прихващане в размер общо на 7 500,00 лв. Според
експертното заключение на основание Покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ, рег.№ 838, изх.№ 99256/02.10.2019 г., на основание изп.дело
№ 20198380402639 до „Х.К.Р“ ООД и приложен Изпълнителен лист от 20.09.2019 г.,
общият размер на осчетоводеното задължение на „Х.К.Р“ ООД към Н.Й.Н. на
02.10.2019 г по с/ка 499/4 „Други кредитори“, аналитичната партида на Н.Й.Н. възлиза на 241
330,27 лв, в т. ч. -присъдено
задължение за подобрение на имот 173
380,00 лв (оценка на оценител към съда). Установено е също така, че при осчетоводяване на задължението на „Х.К.Р“
ООД към Н.Й.Н.
в размер 173 380,00 лв, въз основа на издадения изпълнителен лист записаното
основание е „Оценка на оценител към съда“. При „Х.К.Р“ ООД няма други
отразявания въз основа на предоставени дружеството разходо-оправдателни
документи от Н.Й.Н.. Видно от експертото заключение от ТД на НАП с отговор изх.
№1494-08-7/1 от 05.03.2021 г. във връзка с издаденото съдебно удостоверение, е
отговорено, че след извършена проверка
в системата на НАП по отношение на Н.Й.Н. за периода от 2008 г.
до 2019 г. няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По делото са събрани и гласни доказатества – чрез разпита на Ц.Г.Н.-
майка на ответника Н.Н..
В ОСЗ от 21.04.2021 г.
свидетелктата Н.заявява, че синът й
живее в момента на в квартал Карпузица,
ул. „Миле поп Йорданов“. Живее там от 15 години като държи апартамента на
основание договор за наем – още от 2006 г. - 2007 г. Тя лично и съпругът й са давали пари на сина си, за да
прави подобрение на имота. Апартаментът е бил нов и недовършен. Имало е и
сериозни течове от покрива. Апартаментът е голям, съответно и разходите са били
големи. Ремонът се е правел в рамките на близо година и половина - две години. Дадени
са над 100-150 000 лева, може би и повече. Парите са били давани кешово,
безвъзмездно, без очакване за връщане. Синът й изцяло се е занимавал с
апаратамента. Не знае дали е ползвал фирма, по-скоро смята, че е ползвал частни
лица. Работело се е на парче за дълъг период от време. Започнали са от
шпакловка, замазки, подове, бани. Ходила е в доста по- късен етап в жилището,
когато било довършено. Имало е и ремонт на покрива. Апартаментът е 4 или 5, не
знае точно как се води, не е на последен етаж. Над тях има мезонет и голяма част
от конструкцията е изнесена. При разпит си свидетелката заявява още, че парите
са искани от сина й, за да ремонтира, да обзавежда, да ги влага в жилището. Самата
тя знаела, че не е негово жилището. Знаела е и за неговите уговорки с
дружеството.
За послужване, в процеса
е приложено в цялост арб.дело № 1901/2019 г.
на Софийски арбитражен съд при Асоциацията за вътрешен и международен арбитраж в
Република България.
Като печатен материал по делото е приложена направената от
съда разпечатка от сайта на Софийски
арбитражен съд и от сайта на търговския
регистър,
от която се установява, че Арбитражният съд е създаден от Асоциация за вътрешен
и международен арбитраж-сдружение в частна полза със седалище:*** и се
представлява от И.В.И.. Последният е и председател на Софийския арбитражен съд.
Съгласно чл. 36, ал.2 от устава на Асоциацията съдът е самостоятелно и
организационно отделен от Асоциацията учреждение. Употребата на израза
учреждение не придава обаче на Арбитражния съд някаква самостоятелна юридическа
правоспособност и той продължава да е орган създаден от юридическото лице -
сдружение с нестопанска цел. Съгласно чл.128 от Устава на Асоциацията
документацията и архивът се съхраняват в седалището на
организацията на ул. „*****, което се отнася и до документацията на Софийския
Арбитражен съд.
Като печетен материал
е приложена и Таблица за количествено-стойностна сметка за извършените
подобрения с описани в нея извършени от ответника – физическо лице CMP-та по
видове и стойности;
След отмяна на дадения ход по същество и в съответствие с
дадени указания по делото са представени заверени преписи от следните документи,
а именно: съдебните актове, постановени в производството по иск с правно
основание чл. 463 ал.2 от ГПК против изготвеното на 09.10.2019 г. Разпределение
по изп.д. № 20198380402639 на ЧСИ М.Б., както и документ, удостоверяващ липсата
на предприети от съдебния изпълнител действия в изпълнение на процесното
Разпределение и на превод на парични суми в полза на взискатели.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с иск
за отричане вземането на присъединен кредитор, в хода на инициирано
индивидуално принудително изпълнение.
Исковата защита е
уредена в чл.464 от ГПК. Самата разпоредбата е ясна и тълкувана систематично
с останалите разпоредби от глава четиридесет и първа на ГПК „Присъединяване на
кредитори и разпределение на събраните суми”, тя дава категоричен и
недвусмислен отговор на въпроса какъв е предметът на уредения в нея специален
отрицателен установителен иск.
Отрицателният
установителен иск по чл.464, ал.1 от ГПК е способ за защита на всеки от
взискателите в изпълнителното производство срещу включване в разпределението по
чл.460 от ГПК на вземане на друг
взискател към длъжника. Предмет на
оспорване по реда на чл.464, ал.1 от ГПК е вземането на взискател, което следва
да е включено в разпределението. Оспорването може да касае както основанието на вземането на
кредитора, така и привилегията, доколкото последната поставя взискателите в
конкуренция при разпределението на получените в изпълнителното производство
суми. Самото
производство се развива при съвместната пасивна процесуална
легитимация на присъединения кредитор и длъжника. Спорът за
съществуване/несъществуване на вземането на присъединения кредитор следва да
бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, за да се установи по несъмнен и
непротиворечив начин между кредиторите и длъжника дали вземането на
присъединения кредитор съществува и дали той ще се конкурира с останалите
кредитори при разпределение на осребрената в изпълнителното производство сума.
Съобразно
установената съдебна практика защитата на взискателя, възниква от момента на
присъединяването, тъй като присъединилият се взискател има същите права в
изпълнителното производство, каквито има първоначалният и извършените до
присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател –
аргумент от чл.547 от ГПК. С присъединяването на взискателя възниква
задължението на съдебния изпълнител да постанови разпределение на постъпленията
по делото съобразно реда на чл.460 от ГПК, поради което с присъединяването
всеки един от първоначалните взискатели има интерес да оспори вземането му.
Разпоредбата на
чл.464 от ГПК визира разпределение, т.е. ситуация, при която събраната в хода
на изпълнението сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели –
т.е. взискателят няма да получи пълно плащане. Това е основанието законът да му
предостави правна възможност да навлезе в чужда правна сфера като оспори вземанията
на другите взискатели, тъй като установяването на техните действителни права ще
рефлектира върху погасяването на неговото вземане, т.е. ще доведе до
по-благоприятен за него имуществен резултат. В случай, че събраната по
изпълнително дело сума е достатъчна за удовлетворяване на всички кредиторине
съществува правен интерес от иск по чл.464 от ГПК.
Искът по чл.464 от ГПК е установителен като сумата от разпределението се задържа по сметка на
съдебния изпълнител. В зависимост от
изхода на делото тя или се предава на на взискателя (при отхвърляне на иска)
или се разпределяена между останалите взискатели (при уважаване на иска). Допустимостта
на предявения иск е поставена в зависимост и от това дали има висящо
изпълнително производство и извършено ли е разпределение по чл. 460 от ГПК, като
предявяването на иска в срок по тази разпоредба следва да бъде отнесен и към
обстоятелството предадена или не е на присъединения взискател сумата по изгответното разпределение.
Безспорно между
страните по делото е, а и това се
установява от обсъдените по-горе писмени доказателства, че по молба
на ищеца и въз основа на следните 5 броя изпълнителни
листове - Изпълнителен лист от 12.06.2019 г. по ЧГД № 31907/2019 г. по описа на Районен съд - гр. София, 85
състав, Изпълнителен лист от 11 06.2019 г. по ЧГД №
31911/2019 г. по описа на Районен
съд - гр. София 73 състав, Изпълнителен лист от
12.06.2019 г. по ЧГД № 31912/2019 г. по описа на Районен съд - гр. София, 42
състав, Изпълнителен лист от 11.06.2019 г. по ЧГД № 31909/2019 г. по описа на
Районен съд - гр. София, 165 състав и Изпълнителен лист от 08.08 2019 г. по ЧГД № 32180/2019 г. по описа на
Районен съд - гр. София,
ищецът се легитимира като кредитор за вземане в общ размер
от 2 715 310,45
лв. Същият е образувал изпълнително
дело № 20198380402639 по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие
СГС, срещу „Х.К.Р“ ООД,
ЕИК *****. Не е спорно, че в изпълнителното производство
на основание чл. 456 от ГПК се е присъединил като взискател и Н.Й.Н..,
въз основа на Изпълнителен лист по т.д. №1777/2019
г. от 20.09.2019 г. по описа на СГС, за вземане срещу длъжника в
изпълнението. Установява се също така, че с
Протокол от 09.10.2019 г. съдебният изпълнител е извършил
разпределение на получените при публичната продан на недвижим имот суми, като
то е предявено на страните на 24.10.2019 г. Искът
е предявен на 25.11.2019 г. От данните по делото, в
частност и събраните след отмяната на хода по същество доказателства, се
установява още, че разпределението е влязло в сила, но до момента няма суми
преведени в полза на присъединения взискател – ответникът Н.Н.. Изложеното обуславя извод за допустимост на процесния иск. Присъединяване в изпълнителното производство на кредитора
– Н.Н. обуславя правният интерес на ищеца от търсената защита, тъй като в
разглежданата хипотеза по реда на чл.464 от ГПК се
оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, който има
същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният
взискател, като в тази връзка се отчита и обстоятелството, че тези
права не
се изчерпват само с участие в разпределението.
В
конкретния случай ищецът твърди, че вземането на първия ответник спрямо
длъжника по изпълнението не съществува – т.е. това е отричаното субективно
материално притезателно право на парично вземане. При отрицателния
установителен иск за разлика от всички останали искове, основанието на иска
(чл.127, ал.1, т.4 ГПК) не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че
оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл да посочи
юридически факт, от който такова право се поражда. При отрицателния установителен иск, след като ищецът изобщо отрича
правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания,
на които то е могло да се породи, т.е. в тежест на ответника Н.Н. е да установи
по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване съществуването на
своето вземане по основание размер.
Правното твърдение на
ответника е за наличие на облигационна връзка с втория ответник – „Х.К.Р“ ООД,
възникнала още през 2007 г. и обективирана в сключен помежду им Договор за
наем, ведно с последващите Анекси към същия. Обект договора е недвижим имот,
собственост на „Х.К.Р" ООД, явявящ се предмет на приключилата на
03.10.2019 г. публична продан, от чиято реализация са предвидени средства за
изготвената на 09.10.2019 Сметка за разпределение. Като основание на своето
вземане към „Х.К.Р" ООД, ответникът
Н.Н. сочи направени от негова страна в качеството му на наемател разноски за
подобрения в имота на наемодателя в периода
месец октомври 2007 г. до месец януари 2008 г. Правото си да извърши подобрения в чужд имот,
ответникът основава на уговорката в чл. 4, ал.2 от договора за наем. В тази връзка е представено влязло в сила решение на арбитражен съд, с което „Х.К.Р" ООД е осъдено да заплати сумата 173 380 лева преставлявяща стойността на извършените от Н.Н.
подобрения върху имота, собственост на ответното дружество и представляващ АПАРТАМЕНТ „Б-14”,
находящ се във вход „Б , на терасовидния етаж, град София, местността жк. „Карпузица”, район „Витоша” на СО, ведно със
сумата от 52 786.88 лева представляваща лихва за забава, считано от 14.05.2016
г. до подаването на исковата молба - 14.05.2019 г., както и законовата лихва
върху вземането за подобрения, считано от датата на подаването на
исковата молба-14.05.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 8 359,17 лева разноски. Така постановеното арбитражно
решение по спора между Н.Н. и „Х.К.Р" ООД обаче не обвързва
ищеца в настоящото производство, доколкото той не е бил страна по арбитражното
дело.
По отношение основанието послужило за издаване на
изпълнителния титул в полза на ответника Н. от страна на ищеца са наведени
изявления за нижощност с оглед разпоредбата чл. 47, ал.2 от ЗМТА. Същите засягат самата арбитражната клауза, договорена от
ответниците и са обсновани през твърдения за качеството потребител за ответника
– физическо лице, съответно – предметът на спора, който не подлежи на
решаване от арбитраж.
Съдът
намира, че така изложените доводи са неоснователни и липсва основание за
преценка наличието на така заявениите пороци, тъй като същите пряко касаят
валидността на арбитражното решение. Редът за проверката им е иницииране на производство
по чл. 48 от ЗМТА, а за провеждането на
такова в случая липсват данни.
Незвисимо
от горното, но в негово допълнение следва да бъде отбелязано, че настоящият
съдебен състав споделя установеното с Решение на ВКС № 270/31.10.2018 г. по
т.д. № 970/2018 г., съгласно което физическо лице - наемател по договор за
наем, съдържащ арбитражна клауза, няма качеството на потребител, придобиващ
стока или услуга по смисъла на пар.13, т.1 ЗЗП. Това е така, тъй като наемният
договор е наименован договор по ЗЗД, а не договор за услуга. По смисъла на
пар.13, т.14 ДР на ЗЗП, услуга е всяка материална или интелектуална дейност,
която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с
основен предмет прехвърляне владение на вещ. Държането на вещта, което изпълва
правомощието на наемателя и предоставянето на което е основен предмет на
договора за наем, е с по-ограничен обем на упражняваната фактическата власт
върху вещта като разликата между него и владението е само в субективния
елемент. Ето защо и разпоредбите на ЗЗП и изключението по чл.19, ал.1,
предл.последно ГПК, в процесния случай са неприложими.
Спорен
за производството се явявя и въпросът с достоверността на датата на процесния договора за наем.
Във
връзка с доводите на ищеца съдът намира следното:
Договорът
за наем е двустранен, консенсуален, неформален и възмезден. С него се
предоставя ползването на определена вещ. Когато е сключен в писмена форма същият
е от категорията на частните диспозитивни документи и е доказателство единствено
досежно това, че съдържащите се в него изявления са направени от лицето, което
го е подписало (арг. от чл. 180 от ГПК). При липса на оспорване на
автентичността на документа, той е доказателство, че изявленията в него
са направени от автора на документа. Но сам по себе си автентичният частен
документ не е доказателство за вписаната в него дата на издаване. Не е
доказателство, че датата, която издателят е написал в документа е вярната
календарна дата на издаването (съставянето) на този документ. За третите лица
написаната от автора на частния документ дата е недостоверна като
той им е непротивопоставим. По отношение на трети лица частният документ има
достоверна дата от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа (чл. 181, ал. 1 от ГПК).
Предвид така изложено и с оглед факта, че по
отношение на процесния документ ищецът се явява трето лице, оспорващо
достоверната датата на неговото съставяване, то с оглед правилата на чл. 154 от ГПК доказването й е изцяло в тежест на ответника. В производството обаче
релевантни доказателства в тази посока не бяха събрани, поради което не може да
се приеме, че наемното правоотношение е възникнало към датата, отразена в
процесния Договор за наем.
Нещо повече. Не само че
възникването, но и самото съществуване на наемното за правоотношение, в периода
месец октомври 2007г. до месец януари
2008 г. (т.е. през периода, през който се твърди, че са извършени подобренията, за чиято стойност
първия ответник участва в принудителното изпълнение), остава неустановено в
процеса. В този смисъл е необходимо да са посочи, че извън приложения Договор
да наем по делото не се сочат други доказателства относно факта, че на
01.10.2007 г., процесният имот е бил предаден за ползване на Н.Й.Н.. Липсват
платежни и/или други документи, доказващи не само пълно и точно, а изобщо
изпълнение на основното задължение на наематаля по наемното правоотношение.
Видно от констатациите, дадани в приетото по делото експертно заключение в
счетоводството на „Х.К.Р“ ООД са отразявани
издавани данъчни фактури с получател Н.Й.Н. и записано основание - „наем по
договор и индивидуализация на месеца“, но тези документи са за периода от
01.10.2017 г до 01.10.2018 г. като на експертизата не са били предоставени от „Х.К.Р“
ООД извлечения за счетоводно отразени вземания във връзка с издадени данъчни
фактури за начислен наем на процесния имот, дължими от Н.Н. като наемател,
както и извлечения за получени плащания от него с основание издадени фактури за
наем. При липсата на първични доказателства издадените от „Х.К.Р“ ООД данъчни фактури не доказват
основанието, възникването и съществуването на претенциите, отразени в
тях. Същевременно, според установеното от експерта за последващо анализирания
период, а именно този от 01.10.2018 г.
до 31.10.2020 г. (последно издадената данъчна фактура по Договор за наем на недвижим имот от 01.10.2007 г
и анексите към него - последен Анекс № 3 от 01.10.2016 г.), общата
стойност на издадените от „Х.К.Р" ООД фактури за наем и счетоводно
отразени в счетоводните регистри на дружеството възлиза на 7 500,00
лв., като постъпления от извършени плащания от страна на Н.Н. при „Х.К.Р“ ООД по
тях не са отразени.
Изясняването
на горните обстоятелства, свързани с възникването и съществуването на наемно правоотношение
за процесния период, се явява от съществено значение, както при определяне
качеството на лицето, упражняващо фактическа власт, така и за предпоставките,
обусляващи правото, възможността и основанието на евентуално възникналите му
претенции за извършвани разноски в чужд имот. Това е така, тъй като лицата,
които упражняват фактическа власт и извършват разноски в чужд имот се
разграничават в качеството си, т.е. дали се касае за владелци или държатели. Разноските, които държателят или владелецът могат
да извършат в един чужд имот са от различен вид и характер – така например
необходими разноски, подобрения, разноски, свързани с
получаването на добиви (плодове) от вещта, луксозни разноски;
Първият вид разноски
са свързани със запазване на вещта от повреждане или погиване са т.нар. необходими разноски, извършването на които е наложително
с оглед запазване на вещта. Ако необходимите разноски не бъдат извършени,
имотът може да бъде повреден или частично или изцяло унищожен, което ще
затрудни или направи невъзможно използването му по предназначение. Това са
разноските, които се правят не за увеличаване, а за предотвратяване
намаляването на стойността на вещта. В същото време, нито владелецът, нито
държателят има задължение да извършва тези разноски. Необходимите разноски
принципно се извършват от собственика на имота и се поемат от него, тъй като рискът
от повреждане и погиване на имота се носи от собственика. При наемните
отношения част от разноските, свързани с дребни ремонти, по закон се поемат и
са за сметка на наемателя. Тези разноски обаче не могат да се дефинират като
необходими, защото те обикновено са незначителни по размер и неизвършването им
не е свързано с погиване или повреждане на вещта.
Т.нар. полезни разноски са разноските, с които са направени
някакви подобрения във вещта, при които в резултат от извършени оценими в пари
разходи или разноски, направени от едно лице – подобрител, с които неговото
имущество е намалява, е увеличена стойността на вещта на друго лице – неин
собственик. В този смисъл подобренията представляват
изменения във вещта, с което се увеличава стойността й. Ако са са извършени
полезни разноски, но до увеличение на стойността на имота да не се стигне, не е
налицеподобрение. Полезните разноски, за разлика от необходимите, не са
свързани със запазване на вещта и тяхното извършване не е наложително.
Принципно,
извършването на полезни разноски и подобрения касае извъндоговорни отношения.
Подобрения в рамките на наемно правоотношение ще са налице тогава, когато страните по
договора за наем не са уговорили нищо в него и наемателят направи някакви
разноски, с които на практика извърши подобрения в имота. Това може да стане
без или със знанието и с или без противопоставяне от страна на наемодателя. В
този случай вече измененията в наетия имот, довели до увеличаване на стойността
му вследствие на извършените строителни и довършителни дейности от наемателя
(какъвто е настоящият случай), могат да
бъдат квалифицирани като подобрения.
Разграничителният
критерии в качеството на лицата, които упражняват фактическа власт и правят
разноски в чужд имот е от съществено значение за определяне основанието, а от
тук и доказването на евентуална претенция при тяхното извършване. В този смисъл, съгласно Тълкувателно решение № 85/1968
г., ОСГК на ВС и Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС, отношенията между
подобрителя на чужд имот и собственика, ако не се уреждат при условията на чл.
72 ЗС или чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС, следва да се разглеждат на
плоскостта на правилата на неоснователното обогатяване.
Горепосоченото разрешение е възприето и от новата съдебна
практика (Решение № 912 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4713/2008 г., I г.
о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК ), съгласно което държателят
на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползва от
разпоредбите на чл. 71 и 72 от ЗС. Неговите отношения със собственика за
добивите, получени от имота, и извършените подобрения се уреждат в съответствие
с договора между тях, а при липса на договор – съобразно правилото на чл. 93 от
ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и
неоснователно обогатяване – за подобренията.
Предвид съображенията изложени по – горе, останалото като
недоказано в производството възникване и съществуване на наемно правоотношение
за процесния период, през който се твърди, че са извърши подобрения в чужд
имот, явно препятства установяване качеството на лицето и реалното упражняване
на фактическа власт от негова страна върху процесния недвижим имот. Това пряко рефлектира
като последица върху поддържаната от ответната страна правна теза, касаеща
основанието на заявената като съществуваща претенция за стойността на
извършените от него подобрения.
На самостоятелно основание, недоказани в настоящото
производство остават и твърденията, че в
периода 2007 г. – 2008 г. ответникът Н.Н. е извършил полезни разноски, с които
се е увеличила стойността на процесния имот.
С Определението от 30.09.2020 г.,
съдържащо проекто-доклада по делото на ответника Н.Й.Н. е даден срок с писмена молба с
препис за останалите страни да уточни какви са подобренията поотделно, които
твърди, че е направил в процесния недвижим имот, техният вид, стойността им
поотделно като посочи кога, как и от кого
са осъществени. В същата молба да се уточни какви средства са му били
предоставени от неговите родители, кога и как е станало това. Указано му е също
така, че носи тежестта на
доказване на обстоятелството, че е осъществил описаните в тази молба –
уточнение дейности, като следва да представи съответните разходо-оправдателни
документи, респ. да ангажира и други доказателства за това, като също така
следва да ангажира доказателства за предоставяне на парични средства от страна
на неговите родители.
Указанията не са
изпълнени в дадения срок, като в съдебно заседание от 03.02.2021 г. срокът за
изпълнение е удължен.
С молба от 14.02.2021 г.
е представена Таблица за количествено-стойностна сметка за извършените
подобрения с описани СМР по видове и стойности. Същата не е подписана от
ответника и представлява печатен материал, и като такава е и приложена по
делото, като съдът приема, че същата не може да служи като доказателство за
спорните обстоятелства в процеса, касаещи осъществуване на подобрения в обекта.
Въпреки дадените указания не бяха
ангажирани други писмени доказателства установяващи вида, стойността и времето
на извършените строително-монтажни дейности, а също така състоянието на обекта
– преди и след евентуално извършените дейности. Не се ангажират и доказателства
по конкретно възлагане, респективно – приемане на възложените дейности. Липсват
разходно-оправдателни документи. Извършването на твърдените от ответника
подобрения не могат да бъдат установени на база събраните по делото гласни
доказателства, отнесени единствено към имащата характер на печатен материал
еднострано изготвена от ползващата се страна – ответникът Н., Таблица за
количествено-стойностна сметка. Що се отнася до
показанията на свидетелката Цветанка Нинова, освен установената родствена
връзка с първия ответник, която в случая сама по себе си подставя под съмнение
обективността на показанията на същата, в допълнение следва да бъде отбелязана
и липсата на яснота, непосредственост и категоричност по отношение фактите,
касаещи периода и действията, чието установяване се цели с предприетото
процесуално действие.
Съгласно чл. 154, ал. 1
от ГПК тежестта да
установи при условията на пълно и главно доказване, че оспореното вземане
съществува, е възложено на ответниците. Основният аргумент на
ответника Н.Н. се основава на представеното
арбитражното решение по спора му с ответника и
длъжник в изпълнителното производство – „Х.К.Р“ ООД. Това решение обаче не обвързва ищеца в настоящото
производство, доколкото той не е бил страна в производството, по което е
постановено.
Настоящата съдебна инстанция намира,
че доводите на ищеца, че решението е постановено по симулативен процес е
основателно, поради което същото се явява нищожно (в този смисъл е ТР на ОСГК на ВС 106/1964 г. по гр.
д. 76/1963 г.). Горният извод се подкрепя от факта, че арбитражното решение е основано
на СТЕ, която е установила общо, на база на твърдения на ищеца (Н.Н.) какви са извършените СМР.
Вещото лице е цитирало изготвена от самия ищец справка за СМР, без да са му били представени каквито и да е писмени доказателства за
момента на извършването им. Експертното заключение е основано на нормативни
данни за цена на строителните услуги към 2008 г. , момент, определен на база
единствено на твърдения на ищеца, без дори да са остойностени поотделно видове
дейности, като е дадена обща стойност, което е недопустимо. А и вещото лице се
е позовало на подписан приемо-предавателен протокол по арбитражното дело, с
който е направено признание за обща стойност на подобрения от „Х.к.Р“ ООД,
който обаче, независимо от дадените указания по настоящото дело, не беше представен
като писмено доказателство.
В подкрепа на горното е и
обстоятелството, че исковата молба за образуване на арбитражно производство е
подадена на 14.05.2019 г. от Н.Й.Н. – само пет дни след като другият ответник -
"Х.К.Р"ООД, е получил покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. По време на на арбитражното производство и до приключването му с
решение, против „Х.К.Р" ООД вече са издадени изпълнителни листове (в
периода м.юни – м.септември 2019 г.) и е образувано изпълнително производство –
т.е. вторият ответник е знаел за претенциите против него. Защитата на ответника
съгласно протоколите от заседанията по арбитражното дело е формална, същият не
е ангажирал каквито и да е доказателства и не е изложил никакви възражения.
Предвид специфичното правно основание на иска за заплащане на подобрения, вторият ответник е допринесъл Н.Н. да получи привилегията да се
удовлетвори предпочитателно от имуществото му - преди хирографарните кредитори, включително и преди ипотекарния кредитор тъй като му е признато право на задържане по чл.90
ал.1 от ЗЗД. Следва да се посочи също така, че ищецът не е поискал това нито с
исковата молба, нито в хода на процеса, поради което остава неясно защо арбитражният
съд се е произнесъл свръх-петитум. Признавайки обаче право на задържане съгласно чл. 136 ал. 1, т. 4 от ЗЗД на Н.Н.,
последният като присъединен кредитор се ползва с привилегия спрямо ипотеките на
ищеца по отношение разпределението от продажбата на недвижимия имот в рамките
на изпълнителното дело, което по мнение на настоящия съдебен състав е било и
намерението на страните в арбитражното производство.
На основание изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че към длъжника „Х.К.Р“ ООД, присъединеният взискател
Н.Й.Н. в производството по изпълнително дело № 20198380402639 на ЧСИ М.Б. НЯМА ВЗЕМАНЕ ЗА УВЕЛИЧЕНАТА СТОЙНОСТ НА
ИМОТА, представляващ АПАРТАМЕНТ „Б-14”,
находящ се във вход „Б , на терасовидния етаж, град София, във връзка с
извършени от него полезни разноски, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 464 от ГПК се явява основателен.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца направените по делото разноски общо в размер на 17 472,
54 лева (седемнадесет хиляди четиристотин седемдесет и два лева и
0,54ст.), от които: 1.) Запллатена държавна такса – 9 397,84 лева.;
2.) Депозит за вещо лице – 600 лв; 3.) възнаграждение за процесуално
представителство и защита – 7 474, 70 лева с ДДС;
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 464 от ГПК, предявен от „Ю.Б."
АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от законните
представители П.Н.Д.и Д.Б.Ш., универсален
правоприемник на „Б.П.Б.АД,
ЕИК
*****, представлявано по
пълномощие от Г.С., САК, съдебен адрес: Адвокатско съдружие „Д.и съдружници”, гр.
София, ул. „*****против Н.Й.Н., ЕГН **********,***, сграда „*****, ПРИСЪЕДИНЕН ВЗИСКАТЕЛ и „Х.К.Р” ООД с ЕИК *****, адрес: ***, представлявано от управителите М.М.С.и С.К.К. – ДЛЪЖНИК по изпълнително дело №
20198380402639 по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС, че за Н.Й.Н., ЕГН ********** НЕ СЪЩЕСТВУВА вземане от „Х.К.Р” ООД, ЕИК ***** за сумите 173 380 (сто
седемдесет и три хиляди триста и осемдесет) лева преставлявяща стойността на
извършените от Н.Й.Н. подобрения върху имот, собственост на ответното дружество
- АПАРТАМЕНТ
„Б“ - 14
/буква „Б“ - четиринадесета/, находящ се в гр. София, Столична община, район
„Витоша“, ул. „К.Б.Г./четири/, находящ се във вход „Б“ на пететажната жлищна
сграда, съгласно одобрени архитектурни проекти от 08.07.2005г. на ДАГ при СО,
на терасовиден етаж, кота +14,80 м., състоящ се от. дневна с кухненски бокс,
три спални, баня - тоалетна, тоалетна, антре, коридори, четири тераси и
складово помещение с площ от 6,13 /шест цяло и тринадесет стотни/ кв.м., със
застроена площ без площта на складовото; помещение от 163,56 /сто
шестдесет и три цяло и петдесет и шест стотни/ кв.м., с площ, включваща
идеалните части от общите части на сградата и от стопанските площи, изразени в
квадратни метра 190,53 /сто и деветдесет цяло и петдесет и три стотни/ кв.м., при
съседи: улица, апартамент №Б-15, асансьор, стълбище и от две'страни двор,
заедно с 4,35% /четири цяло и тридесет и пет стотни върху сто/ идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1445 /хиляда четиристотин четиридесет и пет/
кв.м., отразен на скицата като парцел IV-458 /четвърти, отреден за
имот с планоснимачен номер четиристотин петдесет и осем/, от квартал 5 /пети/
по плана на гр. София, местността „ж.к. Карпузица“, при съседи: ул. „Миле
Попйорданов“ и УПИ, отразени като парцели: V-186, VIII-178, VI-179 и III-185;
52 786.88 лева
(петдесет и две хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и 0,88 ст.),
представляваща лихва за забава, считано от 14.05.2016 г. до подаването на исковата молба-14.05.2019 г.,
както и 8 359,17 лева сторени по делото разноски, нито право на задържане по
чл.90 ал.1 от ЗЗД вр. с привилегията по
136 ал. 1, т. 4 от ЗЗД по отношение разпределението от продажбата на недвижимия
имот, признати с Решение от 03.09.2019 г. по арб.дело № 1901/2019 г. на Софийски
арбитражен съд при Асоциацията за вътрешен и международен арбитраж в Република
България, което вземане е предмет на изпълнително дело №
20198380402639 по описа на ЧСИ М.Б. и с което
ответникът присъединен взискател - Н.Й.Н., ЕГН **********, участва в изготвено от съдебния изпълнител разпределение от
09.10.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.Й.Н., ЕГН **********,***, сграда „***** и „Х.К.Р” ООД, ЕИК *****, адрес: ***,
представлявано от управителите М.М.С.и С.К.К., да заплатят на „Ю.Б." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от законните представители П.Н.Д.и Д.Б.Ш. сумата 17 472, 54 лева (седемнадесет хиляди четиристотин
седемдесет и два лева и 0,54ст.), представляваща направените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: