Определение по дело №1215/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 821
Дата: 17 ноември 2020 г.
Съдия: Снежана Душкова
Дело: 20201000601215
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 82112.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София1-ви наказателен
На 12.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев

Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601215 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена осъдения М. Н. Б. , срещу определение
№370 от 25.09.20г. на ОС- Враца, постановено по ч.н.д. №346/20г. по описа на същия съд, с
което е оставена без уважение молбата на осъдения Б. за предсрочно условно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ в размер 1 /една/ година и
16 /шестнадесет/ дни към датата на постановяване на атакувания съдебен акт.
В частната жалба л.св. Б. изразява своето недоволство от постановеното определение
и заявява искане за отмяна.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Окръжна прокуратура- гр. Враца, с
който депозираната частна жалба се счита за неоснователна. Изразено е становище, че
правилно ОС- Враца е приел, че не са налице изискванията на чл.439а НПК за да се
постанови предсрочно условно освобождаване на осъдения М. Н. Б. от неизтърпяната част
от на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Отправено е искане до въззивната
инстанция за потвърждаване на оспореното определение на първоинстанционния съд.
Софийски апелативен съд, след като разгледа частната жалба, материалите по делото
и служебно провери правилността на атакуваното пределение на ОС- Враца, намери за
установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно
легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Окръжен съд- Враца е бил сезиран от лишения от свобода М. Н. Б. с молба за
постановяване на предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
1
наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Видно от данните по делото по отношение
на М. Н. е допуснат трансфер на осъденото лице от Кралство Швеция в Република България,
а с влязло в сила определение №1323/28.04.20г. по НЧД №969/20г. на СГС, НО, 24 състав е
приета за изпълнение присъда от 13.09.2017г. на РС- Вексьо по дело №Б1560-17 (частично
изменена с решение от 06.12.2017г. на Апелативен съд на Гьота по дело №Б2638-17), с
която му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години и 6
(шест) месеца за престъпление (отвличане и тежко посегателство над личността, съгласно
гл.4, §1, ал.2 от НК на Кралство Швеция), съответстващо на престъплението по чл.142, ал.2,
т.2 от НК на Република България. Приспаднато е времето, през което М. Н. Б. е бил
задържан (от 13.04.2017г. до 08.12.2017г.) и е изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в
Кралство Швеция (считано от 08.12.2017г.), както и времето, през което е бил задържан след
трансфера му в Република България на 13.02.2020г. до влизане в сила на определение
№1323/28.04.20г. по НЧД №969/20г. на СГС.
При съблюдаване на процесуалните правила на производството по чл.437 - чл.440
НПК, ОС- Враца е разгледал подадената от осъдения молба и след като е преценил всички
приложени по делото материали, основателно е счел, че не са налице достатъчно
доказателства за поправянето на М. Б. по смисъла на чл.439а от НПК, за да постанови
исканото условно предсрочно освобождаване.
Правнорелевантните факти по делото са безспорни и са правилно установени от
първоинстанционния съд. От данните по делото и от приложената по делото справка на МП
Затвора- гр. *** (л.29 от първоинстанционното производство) е видно, че безспорно е
налице първата предпоставка по чл.70, ал.1 НК, необходима за постановяване на условно
предсрочно освобождаване. Осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание, а именно към 25.09.2020г. същият е изтърпял ефективно 3г., 5
месеца и 12 дни, от работа 2 дни или всичко 3г., 5 месеца и 14 дни, като неизтърпяния
остатък е 1 (една) г. и 16 (шестнадесет) дни. От друга страна законодателят е изискал и
наличието на доказателства за поправянето на л.св. М. Б. отделно от първата фактическа
предпоставка. Според данните от личното му затворническо досие, след трансфера му от
местата за лишаване от свобода в Кралство Швеция, на 13.02.2020г. е постъпил в Затвора-
гр. ***, а впоследствие на 13.08.2020г. е преведен и постъпил в Затвора- гр. *** за
доизтърпяване на остатъка от наказанието му.
С оглед изясняване наличието на втората кумулативна предпоставка по чл.70, ал.1
НК по делото са постъпили становище на началника на Затвора- гр. ***, доклад по чл.155 от
ЗИНЗС за оценката на риска от рецидив и вреди от инспектор СДВР при Затвора – гр. ***,
индивидуален (първоначален) план на присъдата на лишения от свобода и личното му
затворническо досие.
ОС- Враца е обсъдил детайлно така представените по делото доказателствени
източници, като правилно е отчетено, че периодът при престоя на л.св. Б. в местата за
2
лишаване от свобода в България е изключително недостатъчен и кратък за постигането на
дълбоки промени в модела на мислене на осъденото лице. В гореспоменатите становище и
експертен доклад се изразява отрицателно мнение относно предсрочно условно
освобождаване на М. Б.. Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници
са еднопосочни, кореспондиращи си и покриващи се по смислово съдържание. В тази
насока настоящата въззивна инстанция не намира причина да не се довери на тях (както
правилно по този начин е постъпил и първоинстанционния съд) и изхождайки и от
обстоятелството, че тези документи са съставени от лицата, имащи най- преки впечатления
от състоянието и поведението на осъденото лице, като част от администрацията на
пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието, респ. с процеса
на поправяне на М. Б., следва да им се довери и да ги кредитира.

В настоящия случай са налице източници на информация за осъдения М. Б., които
затвърждават направения от първоинстанционния съд извод, че не може да се приеме, че с
поведението си осъденият Б. е дал доказателства за своето поправяне и превъзпитание,
преди изтичане на неизтърпяната част от срока на наказанието му. Последните се съдържат
както в доклада на ИСДВР при Затвора- гр. ***, така и в първоначалния доклад от 27.07.20г.
на ИСДВР при Затвора- гр. ***, а също и в становището на началника на Затвора- ггр. ***.
В експертните доклади е отчетено, че М. Б. е имал дължимото поведение в контролирана
среда, като не е допуснал нарушения и не е бил наказван. Същевременно в докладите е
констатирано, че въпреки престоя на осъдения Б. в местата за лишаване от свобода се
запазват средните нива на риска от рецидив (41т.), а рискът от вреди за обществото също е
среден и остава непроменен, поради спецификата на извършеното престъпление и липсата
на критично мислене. Посочено е още и че след проведените индивидуални мотивационни
интервюта у осъденото лице не се наблюдава трайна тенденция за позитивна промяна.
Изтъкнато е, че осъденият Б. не приема да има вина за извършеното престъпление и са
налице силни оправдателни нагласи. Обърнато е внимание, че не изразява искрено
съжаление към жертвите и има нагласа да представя себе си за жертва. Констатирано е, че
демонстрираното примерно поведение в контролирана среда не е категоричен индикатор за
наличие на трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите и добрите
нрави. Изложено е, че към момента плана на присъдата и заложените цели и задачи в него
не са изпълнени в своята цялост и обем. Изтъкнато е, че корекционния процес не е завършил
и все още не са налице убедителни резултати по посока позитивна личностна промяна.
Възприето е, че прогнозата за личностова ресоциализация на осъденият не е добра на база
манипулативния и хищнически начин на живот и обкръжението му от криминално проявени
лица. Посочено е също, че осъденият не участва в състава на затворническите самодейни
органи и не проявява активност към организираните спортни турнири, а същевременно по
делото липсват данни М. Б. да е проявил инициатива за участие в образователни
мероприятия или включване в каквито и да било обучения. Изложено е, че индивидуално-
корекционната работа с л.св. М. Б. трябва да продължи в посока промяна в нагласите с оглед
3
формиране на изцяло критично отношение към извършеното престъпление, правилно
формулиране на проблемите и поемане на отговорност за собствените действия.
С оглед на изложеното се налага извода, че през остатъка от време, който лишеният
от свобода следва да пребивава в местата за лишаване от свобода, е необходимо да бъде
повишен корекционния ефект на наказанието, тъй като не са постигнати изцяло целите на
наказанието и в тази насока не е завършил и процеса на поправяне и превъзпитение.
Следва да се отбележи, че неизпълнените цели в плана на присъдата са насочени към
промяна на граничните проблемни зони към момента, а именно: умение за мислене, начин
на живот и обкръжение, отношение към правонарушението, управление на доходи и
финанси, междуличностни проблеми.
Само за пълнота на настоящото изложение е факта, че не е без значение какво е
извършеното от л.св. престъпление при преценката дали да бъде постановено предсрочно
условно наказание на осъдения. В тази насока няма как да не бъде взето предвид, че
извършеното е квалифициран случай на отвличане. Това обстоятелство е било взето предвид
при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което е било наложено на
осъдения М. Б. във връзка с осъщественото престъпление по чл.142, ал.2, т.2 от НК на
РБългария. В тази насока тежестта на извършеното от осъденото лице престъпление го
характеризира като личност със завишена лична степен на обществена опасност, с оглед
което настоящият състав намира, че спрямо осъдения М. Б. следва да бъдат положени
допълнителни усилия в корекционен план за постигането на максимално снижаване на
риска от бъдещо противоправно поведение.
Въззивната инстанция намира, че данните, получени от коментираните доказателства,
са адекватно преценени от решаващия съд до степен, че не са абсолютизирани в приемането
им за категорични доказателства за поправянето на осъдения. Законът в нормата на чл.70,
ал.1 НК указва доказателствата за поправянето на осъденото лице да се търсят в примерното
му поведение и честното отношение към труда, като тези критерии са доразвити в новата
норма на чл.439а от НПК, посочваща всички обстоятелства, признак за положителна
промяна – доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Тези обстоятелства нормата указва да се установят от оценката
за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от с.з. и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
Условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона
на затворници с поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“, а не институт с автоматично приложение при изтърпяване на
определената част от наказанието. Дължимото поведение в затвора и липсата на нарушения
4
на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо
задължително до условно предсрочно освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва
да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение
на критериите за УПО. Не случайно в нормата на чл.70, ал.1 НК, законодателят е употребил
изразите „примерно поведение“ и „честно отношение към труда“.
Изложеното, води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия момент не са
налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за постановяване на
претендираното от осъдения М. Б. условно предсрочно освобождаване. Настоящият съд
споделя констатацията на първоинстанционния съд, че е необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя за пълното постигане целите на наложеното
наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което обжалваното определение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.09.2020 г., постановено по НЧД № 346/2020 г.
по описа на Вр.ОС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5