№ 2413
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Темислав М. Димитров
Членове:Цветелина Ал. Костова
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100501566 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Столична община срещу решение №
21519/27.11.2024 г. по гр.д. № 13506/2024 г. по описа на СРС, 172 състав, с което на
основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати в полза на
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД сумата в размер на 6557,01 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
4700423232332613, образувана при ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
АД, ведно със законната лихва от 08.03.2024 г. до погасяването.
Жалбоподателят - Столична община, твърди, че решението е неправилно.
Твърди, че по делото не е доказан твърдения от ищеца механизъм на ПТП, поради
което счита, че не следва да отговаря за вредите по отношение на застрахованото при
ищеца МПС. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено и искът да бъде
отхвърлен. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД,
оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноските по производството.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД с иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, предявен
срещу Столична община, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца
сумата в размер на 6557,01 лв., представляваща заплатено по застраховка „Каско”
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 12.06.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
08.03.2024 г., до погасяването.
Ищецът – ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, твърди, че в
срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане по
застраховка „Каско” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане
в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно при движение в гр. София по
ул. „Академик Ростислав Каишев“, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования лек автомобил „Ламборджини Урус“ с рег. № ******* на стойност
6557,01 лв. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Столична община като
собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с плащане на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в
размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до погасяването.
С обжалваното решение № 21519/27.11.2024 г. по гр.д. № 13506/2024 г. по описа
на СРС, 172 състав, искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо
процесния автомобил щети, се доказват от събраните гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля В.В. К., от представените по делото в първоинстанционното
2
производство писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза.
Свидетелят В.В. К. сочи, че е претърпяла ПТП с управлявания от него
автомобил – лек автомобил „Ламборджини Урус“ с рег. № *******. Същото е
реализирано в гр. София, като свидетелят К. е преминал с управлявания от него
автомобил през дупка на пътното платно, вследствие на което е била увредена една от
джантите на МПС. Свидетелят сочи, че дупката не е била сигнализирана или
обезопасена, като дупката е била пълна с вода, поради което същата не е била видима.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, механизмът на ПТП е следният: на 12.06.2023 г.
лек автомобил „Ламборджини Урус“ с рег. № ******* се е движил в гр. София по ул.
„Академик Ростислав Каишев“, като е попаднал в несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно, в резултат на което е увредена задна лява джанта на МПС.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, от така
представения маханизъм на ПТП, описан от свидетеля К., сравнението на щетите в
уведомлението за щета и отразените в описа на застрахователя видими увреждания, се
налага извод, че щетите по отношение на лек автомобил „Ламборджини Урус“ с рег. №
******* се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 12.06.2023 г. ПТП в гр.
София.
Според вещото лице, стойността на причинените щети по средни пазарни цени
към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 6569,33 лв.
Ето защо и във връзка с посочените доказателства съдът приема за доказан по
делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 12.06.2023 г. лек автомобил
„Ламборджини Урус“ с рег. № ******* се е движил в гр. София по ул. „Академик
Ростислав Каишев“, като е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, в резултат на което е увредена задна лява джанта на МПС.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП,
реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което е било налице увреждане
на застрахования автомобил), носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер на 6557,01
лв., който е по-малък от размера на действителните вреди – 6569,33 лв. (стойността на
щетите по автомобила по средни пазарни цени, съгласно САТЕ). Налице е основание
за възникване на регресното право.
В тази връзка, правилно първоинстанционният съд в мотивите и диспозитива на
обжалваното решение е стигнал до фактически и правни изводи за наличието на
основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, тъй като ПТП е
настъпило в резултат на попадане в необозначена и необезопасена дупка на пътното
3
платно на път, общинска собственост, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и
чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително - да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на неравността до
премахването е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13
ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни
мотиви в тази насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща изцяло към тях.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 1146,84 лв.,
представляващ разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Същото не е прекомерно, доколкото е в рамките на минималния размер, предвиден в
НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21519/27.11.2024 г. по гр.д. № 13506/2024 г. по
описа на СРС, 172 състав.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да
заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1146,84 лв., представляващ разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5