Р
Е Ш Е
Н И Е № 189
гр.Белоградчик, 14.09.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в
публично съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА
при
участието на секретаря Жанета Еленкова, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НАХ дело № 170 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.И.М. ***, с
ЕГН ********** срещу НП № 450/ 07.06.2018 г. на Директора на РДГ – Берковица, с
което му е наложена „глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от
ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ.
В жалбата на жалбоподателя, се твърди
незаконосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му, предвид
на това, че при издаване на НП са допуснати процесуални нарушения – няма
посочена конкретна нарушена норма от закона, а обща, бланкетна такава. В с.з.
представител на жалбоподателя, подържа жалбата, сочи съществени пропуски при
провеждане на админ.нак.производство – отново не конкретизиране на
изпълнителното деяние, според санкционната норма, недоказана правоспособност на
актосъставителя и свидетеля по акта за извършване на контролна дейност по ЗГ,
несъответствие на АУАН с прехождащият го констативен протокол от проверка, неустановено задължение на жалбоподателя –
да отговаря за района, относно който му се вменява отговорност.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не се представлява в с.з.,в което е разгледано по същество делото,
но изразява становище по казуса в писмени бележки – в които моли да бъде
потвърдено постановлението на директора на РДГ-Берковица, като счита, че е
доказано извършеното нарушение.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Б. М. заема длъжността
“горски надзирател” при ДГС-Миджур”-Чупрене.
На 24.04.2018 г. в землището на с.Г.
Лом, общ.Ч., била натоварена и транспортирана дървесина – 6 пл.куб.м., “бук” в неустановено
по-конкретно по делото МПС, “камион”.
На 24.04.2018 г., свидетелите
Ст.С. и Ив.Н. – гл.специалисти “горски инспектор” при ИАГ, спрели въпросното
МПС за контролна проверка на път в посоченото землище, и установили, че дървата
нямат никаква марка , нито водачът на автомобила – превозен билет. На мястото,
след молба за съдействие към ДГС”Миджур”-Чупрене, в чиито район е землището,
пристигнали служители на това стопанство, с GPS устройство,
вкл. и жалбоподателят. Жалбоподателят – Б.И.М. се представил за “горският
надзирател” към ДГС“Миджур”, отговарящ за района, в който се намирали –
землището на с.Г. Лом, общ.Ч.. Всички констатирали липсата на каквато и да е
марка и превозен билет за дървесината в провереното превозно средство, а
водачът на МПС не отрекъл тези факти, но заявил, че имал разрешение да извършва
почистване на общинска ливада в землището на с.Г. Лом и именно там , в същия
ден бил добил дървата. Заедно с водача, имало и още едно лице в
автомобила. Св.С. и Н. констатирали, че
дървата в камиона били от вида “бук”, прясно отрязани и в количество 6,00
пл.куб.м. дървесина. Лицето, управлявало провереното МПС отвело групата
проверяващи, вкл. Б.М. и св.С., и Н. до мястото, в което били отрязани
дърветата. Свидетелите забелязали съответствие в пъните на отрязаните дървета и
самите дърва, натоварени в автомобила. Но ливадата, от която твърдял, че има
правото да реже дърва с цел почистване водача на автомобила, била гранична само
с горски масив, в който се оказали пъните. С помощта на GPS били установени границите на имота, в
който са рязани дърветата – оказало се , че това е “отдел 70 д” – ДГФ,
стопанисван от ДГС”Миджур”.
Св.Ив. Н. съставил констативен протокол
№ 152017 от същата дата, подписан от Б.М. и колегата на Н. – С., в който отразил, че “Б.М. – горски
надзирател при ДГС”Миджур”, ІІ ГСУ, като длъжностно лице на проверения участък,
е допуснал да се отсекат 15 бр. дървета от вида “бук”, с кубатура 12 пр.
куб.м., в отдел “70 д”, м.”Гъндерица” с.Г. Лом, ДГТ”. В реквизита “препоръки, предписания и разпореждания”
записал - “ да се състави акт за неупражнен контрол по ЗГ.
На същата дата, 24.04.2018 г.
св.С.С. съставил АУАН № 450 на Б.М., за това че в периода 22-23.04.2018 г. в
с.Г. Лом, общ.Ч., в качеството му на длъжностно лице “горски надзирател” при
ДГС-Миджур – ІІ ГСУ, е допуснал да се извърши незаконна сеч в отдел 70 “д”,
ДГТ, на 15 бр. дървета от вида “бук, или 6 пл.кубм., нарушение по чл.257 ал.1
т.1 от ЗГ. Като свидетел на установяване на нарушението и съставяне на акта , в
него се подписал колегата на С. - Ив.Н..
При връчване на АУАН на жалбоподателя, последният е заявил, че е “поради много
задължения и експедиране, нямал възможност да обиколи района”. На 07.06.2018 г.
въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 450/2018 г. на Директора на
РДГ-Берковица.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
При съставянето на акта и при
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ,
които налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление.
Съдът намира, че при провеждането на административно-наказателното
производство са нарушени най-напред разпоредбите на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.
Нормата на чл.257 от ЗГ е банкетна и препращаща, за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на
определено лице съобразно нея, следва да бъдат установени и посочени в акта и
НП, точните норми от ЗГ, подзаконовите актове по прилагането му, както и/или
решения и/или предписания, основани на тях, които конкретния нарушител не е
изпълнил или е изпълнил несвоевременно. Съдът намира, че в конкретният казус
нарушението не е квалифицирано в пълнота, за да бъде ясно в какво точно се
обвинява нарушителя – липсват в АУАН и НП онези норми, които са вменявали
някакво задължение на лицето.
След като това не е сторено, съдът
намира, че съществено е нарушено правото на защита на наказаното лице -
процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което винаги е основание
за отмяна на НП. Изискванията към съдържанието на наказателното постановление
са изчерпателно посочени в чл. 57 от ЗАНН. Нормата е
императивна и в т.6 от посочената разпоредба ясно е посочено, че НП следва да
съдържа законовите разпоредби, които са били виновно нарушени. Неспазването от
страна на административно наказващият орган на изискванията на посочената
по-горе норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление, води освен до
ограничаване на правото на защита, до – невъзможност упражняването на съдебен
контрол за законосъобразност на наказателното постановление. В производството
по обжалване на наказателните постановления, съдът следва да установи
съществуването или несъществуването на описаното в постановлението
административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното
действие или бездействие на посочения като нарушител със съответната законова
норма, регламентираща същото като административно нарушение. Установяването в
хода на съдебното производство на съществуването или не съществуването на
описаното в наказателното постановление административно нарушение предпоставя
индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички
изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Когато е
нарушена тази императивна норма, съдът е възпрепятстван за прецени
законосъобразността на наказателното постановление. Конкретният случай е точно
такъв. Съставът на 257 ал.1 т.1 от ЗГ е приложим
в случаите, когато съответното лице /два вида субекти/ - длъжностно такова или
лице упражняващо лесовъдска практика,
извърши нарушение на разпоредби на ЗГ или подзаконовите актове по
прилагането му. За да може съдът да прецени има ли неизпълнени задължения от –
в случая “длъжностното лице”, следва да бъдат конкретизирани тези разпоредби
както словом , така и цифром. Има се предвид издирването и посочването от
актосъставителя и АНО на онези вменени задължения, които като правила на
поведение то не е спазило.
Посоченото нарушение при издаване
на НП, според съда е достатъчно и самостоятелно основание да бъде отменено НП.
За прецизност съдът отбелязва, и че се
съгласява с довода на представителя на жалбоподателя – за недостатъчна
конкретизация на изпълнителното деяние. Действително чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ
предвижда три изпълнителни деяния, осъществени в бездействие / първата
хипотеза/ или действия – вторите две. Записът на актосъставителя в АУАН,
повторен в НП от АНО, е трудно да бъде определен - като коя от трите хипотези
на законовата разпоредба осъществява.
Още повече, терминът “допуснал”,
означава според съда , че се вменява отговорност за “допустителство”, а в тези
случаи нарушението е с особени субект, субективна страна и участие на трети
лица. Извършител на същото можеше да бъде само лице, съответно оправомощено, но
и длъжно да се противопостави на незаконната сеч, извършвана от другиго. Такива
правомощия може да има само длъжностно лице или работодател. Т.е. между субекта
и другите лица да са налице отношения на власт и подчинение. За да се осъществи
допустителство е необходимо едно или няколко лица да са започнали незаконна
сеч, което е въпрос фактически. Последните вършат нарушение, което подлежи на
установяване и санкциониране. Изпълнителното деяние при допустителството се
осъществява чрез бездействие, като субектът знае, че се извършва незаконна
дейности и въпреки това не упражнява предоставените му от закона правомощия.
В резултат на бездействието възниква едно трайно състояние, което ще трае
непрекъснато до момента, в който деецът упражни своите правомощия или докато
дейността на третите лица бъде прекратена от друго оправомощено лице или от
самите тях. Нарушението ще е довършено с факта на осъщественото бездействие.
Формата на вината при допустителството е пряк умисъл. В този смисъл не
може да се приеме за доказано нарушението – от неговата субективна страна –
няма никакви данни дори жалбоподателят да е знаел, че в отдел “70 д”, земл. на
с.Г. Лом, общ.Ч., на 24.04.2018 г. се осъществява нерегламенирано добиване на
дървесина, и той при това – да е бездействал.
На следващо място няма доказателства
наистина, и че Б.М. е горски надзирател точно в участък, в който попада отдел
“70 д” от землището на с.Г. Лом, общ.Ч. Този факт / за участъка/ се упоменава само в
писмото на ДГС “Миджур”, изпратено до съда, като придружително на депозираната
длъжностна характеристика на М., също и в записа на акта и НП, но това се
оказват твърдения на едната страна по делото – въззиваемата / вкл. и на нейните
свидетели/, а съдът не може да го приеме за безусловно установено - при
условие, че това обстоятелство се оспори на практика от представителя на М..
Съдът констатира, и че в длъжностната
характеристика на Б.М. също не е установено това – за кой участък от
територията на стопанството отговаря лицето, и попада ли там отдел “70 д” / той
отговаря “за територии - държавни или частни гори, с площ на имотите до 20 дка”
според характеристиката/.
Не по-малка тежест има и мотива на
съда за недоказаност по същество на обвинението към Б.М.. Свидетелите С. и Н.
заявиха в с.з., че добива на дървесина е бил осъществен в същия ден – на
проверката им, т.е. 24.04.2018 г., което те са възприели от думите на самия
извършител на незаконното отсичане на дърветата. Необяснимо за съда тогава
остава, защо датата на нарушението , съобразно АУАН и НП е “22-23.04.2018 г” и
как да се свърже с поведение/липса на такова от страна на Б.М., или има
недоказаност на деянието по същество, свързана с момента на извършване на
нарушението.
Предвид сочените по-горе, мотиви,
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63,
ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 450/07.06.2018 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на Б.И.М. ***, с ЕГН
**********, е наложена „глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1
от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: