№ 94
гр. Варна , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Георги Н. Грънчев
Членове:Светослава Н. Колева
Светла В. Даскалова
Секретар:Петранка А. Паскалева
Прокурор:Станислав Дончев Андонов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20203000600278 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид:
С присъда № 15 от 03.07.2020 г. по НОХД № 238/2019г. Силистренският
окръжен съд е признал подсъдимия П.И.П. за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343а, ал.1, б.“б“ вр. с чл.343, ал.1 б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК и на основание
чл.373, ал.2 от НПК във вр. чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ и чл.36 от НК му е
наложил наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а, ал.2 т.1, 2 и 5 НК, а
именно: задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност на явяване и
подписване 2 пъти седмично, за срок от една година и шест месеца; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца;
поправителен труд, с удръжки върху трудовото му възнаграждение в полза на
държавата, в размер на 10%, за срок от две години. На основание чл.343г във вр. чл.37,
ал.1, т.7 от НК подсъдимият П.И.П. е лишен от право да управлява МПС за срок от
една година и шест месеца.
Със същата присъда, подсъдимият е осъден да заплати сумата от 539.76 лв., в
полза на ОС-Силистра, сумата от 4047.12 лв. в полза на ОДМВР -Силистра и сумата от
1638 лв. в полза на ОСлО при СсОП, представляващи направени разноски в
съответните фази на процеса. По реда на чл.306 ал.1, т.4 от НПК е постановено
определение №96 от 07.07.2020г. по НОХД № 238/2019г. при ОС-Силистра на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия П. е осъден да заплати сумата от 60 лева в
полза на ОС-Силистра, представляваща съдебни разноски за явяването в съдебно
1
заседание на вещите лица Л.И.М. и М.Н.С..
Въззивното производство пред Апелативен съд - Варна е образувано по жалба
на подсъдимия П., чрез упълномощения му защитник, в която се навеждат доводи за
явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата се моли съда да измени
присъдата, като определи минимални размери на наложените наказания.
В настоящото производство е депозирано възражение от частните обвинители:
Р. К. В., П. И. И. и Н. И. К., всички представлявани от упълномощен повереник. Моли
се съда да остави без уважение жалбата на подсъдимия П., като неоснователна и да се
потвърди първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият П. се явява лично,
представлява се и от упълномощения си защитник, участвал в разглеждането на
делото пред първостепенния съд. Последният поддържа жалбата и моли за намаляване
на наложените наказания на подзащитния му. Упражнявайки правото си на лична
защита, подсъдимият също моли съда наказанията му да бъдат намалени.
Частните обвинители: Р. К. В., П. И. И. и Н. И. К., редовно призовани не се
явяват, представляват се от повереник. Последният моли съда да остави без уважение
жалбата на подсъдимия П. и да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна
и обоснована.
Представителят на Апелативната прокуратура-Варна счита, че постановената от
първоинстанционния съд присъда е справедлива, с оглед характера и вида на деянието,
настъпилите общественоопасни последици, в това число счита, че съвсем правилно са
отчетени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Пледира същата
да бъде потвърдена.
В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият П. моли да бъде
намалено кумулативно наложеното му наказание – „лишаване от право да управлява
МПС“, като навежда довод, че с изпълнението на това наказание има вероятност да си
загуби работата.
След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на
присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна
констатира следното: въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, като по
същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Съдебното производство пред Окръжен съд -Силистра е проведено по реда на
глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че
признава фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, не желае да се
събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на
надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи
признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъдебното производство, след
което е провел съдебното производство по диференцираната процедура по смисъла на
чл. 371, т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.
2
Въз основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият П. П. е правоспособен водач на МПС, притежаващ различни
категории между които „В,С, А“ и др.
На 17.10.2017 г., около 13:30- 13:40 часа, подсъдимият П. се движел по
бул.“В.Търново" в гр.Силистра, в посока към ул."Тутракан", управлявайки л.а. марка
„Фолксваген“, модел "Шаран" с рег.№ FH 54 FCV. Бил сам в автомобила. По същото
време, по бул.“Велико Търново“ в посока към ул.“Тутракан“ се е движил и велосипед
марка „ХВЗ“, управляван от К.З.Й.. Наближавайки дом № 20 на бул.“В.Търново, П.
забелязал, че криволичейки в неговата лента за движение, попътно се движи
велосипедист. Времето било ясно, слънчево, пътната настилка била суха, като
участъкът от бул.“Велико Търново“, в района пред дом №20, бил прав с надлъжен
наклон при спускане по посока на движение на двете пътни превозни средство (ППС) -
4%. Пътната настилка била дребнозърнест, гладък асфалт, без повреди и неравности по
него, ширината на пътното платно - 12,05 м без видима разделителна линия за лентите
за движение. Движението по бул.“В.Търново“ в участъка около и пред дом № 20 било
двупосочно. Към 17.10.2017 г. встрани от пътното платно и на него нямало
препятствия, които да пречат на видимостта на водачите на пътни превозни средство,
движещи се по бул.“В.Търново“.
Пострадалият К.Й. управлявал велосипеда по средата на платното, а П. го
възприел на разстояние от около 117 метра. П. имал добра видимост, която не била
ограничена от неблагоприятни метеорологични условия, други превозни средства пред
него или друго препятствие, което да ограничава видимостта му. Виждайки
велосипедиста Й., П. задействал спирачната система на управлявания от него
автомобил и го насочил надясно в лентата, по която се движил. Продължил
движението си в нея с по-ниска скорост.
Когато автомобилът на подсъдимия наближил до велосипедиста, пострадалият
Й. се насочил с велосипеда наляво и навлязъл в платното за движение за насрещно
движещите се пътни превозни средства. Скоро след това, Й. рязко свил надясно и
навлязъл в лентата, по която се движил с ниска скорост автомобилът на подсъдимия. За
да избегне удара П. отклонил автомобила вляво и отново задействал спирачната
система. Въпреки това последвал удар между десния край на предната броня на
автомобила, управляван от П. и задния калник, в дясна странична част, на велосипеда,
управляван от пострадалия Й.. Ударът бил страничен, приплъзващ за автомобила
спрямо велосипеда. Сблъсъкът между автомобила и велосипеда станал пред дом №20
на бул.“Велико Търново“, на около 29 м след определената първоначална линия на
огледа и на около 3,85 м вляво от десния край платното за движение по посока на
движението на участниците в пътнотранспортното произшествие - към ул.“Тутракан“.
Непосредствено преди произшествието л.а. „Фолксваген Шаран" с рег.№ FH 54 FCV се
е движил със скорост около 29,9 км/ч, а велосипед „ХВЗ“ - около 12, 5 км/ч.
В резултат на удара велосипедът и Й. паднали на платното за движение.
Велосипедът паднал наляво по посоката на движение, пострадалият - вдясно. При
падането К.Й. - ударил главата си в платното за движение и останал да лежи на него.
След удара П. спрял автомобила. Слязъл от него и отишъл при пострадалия Й.. На
3
място дошли и свидетелите В.В., Р.С. и А.А.. П. позвънил на ЕЕНСП 112 с молба за
лекарска помощ и уведомил оператора за настъпилото пътнотранспортно
произшествие. На мястото на произшествието пристигнал екип на ЦСМП - Силистра, а
също така и служители на сектор „ПП“ при ОД МВР - Силистра. К.Й. бил откаран в
ЦСМП-Силистра, а след това настанен в ХО на МБАЛ-Силистра, където по-късно
същия ден починал. П. останал на местопроизшествието, където бил изпробван за
употреба на алкохол, с техническо средство, който отчел отрицателен резултат. На
място пристигнал дежурен екип, извършен бил оглед. В кръвната проба взета от К.З.Й.
също не се доказало наличие на етилов алкохол.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел след
анализ на гласните и писмени доказателства и доказателствени средства- показанията
на всички разпитани свидетели, свидетелство за съдимост, ДСМПИС, заключения на
експертизите, протоколи за оглед на пътнотранспортни произшествия, скици, протокол
за следствен експеримент, медицинска документация, справки, съобщения и др.
приобщени по реда на чл.283 от НПК. В мотивите си е отделил внимание на
безпротиворечивостта, обвързаността и последователността на съвкупността от
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. Доказателствените
източници са кредитирани изцяло.
Първоинстанционният съд е анализирал събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, съпоставяйки ги със самопризнанията на подсъдимия. По
делото са назначени няколко съдебно-технически експертизи, чиито заключение съдът
е анализирал внимателно. Изложил е аргументи защо не се доверява изцяло на
заключенията на вещите лица по тройна СТЕ, изготвена от вещите лица Ж., Т. и С.,
допълнителната тройна АТЕ, от същите вещи лица, петорна комплексна
автотехническа-съдебномедицинска експертиза/в автотехническата част/ - и защо
приема за обективно, обосновано и доказано заключението на последната съдебно-
техническа експертиза - допълнителна автотехническа експертиза, изготвена от вещите
лица Ж., Д.в и И.. Съдът е съпоставил заключенията на вещите лица със свидетелските
показания, с протокола за оглед и с другите факти, установени по делото и е стигал до
извода, че заключение на първите три съдебнотехническите експертизи не са
достатъчно обосновани. Доверил се е на последната съдебно-техническа експертиза -
допълнителна автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица Ж., Д.в и И.,
защото тя е съобразена с резултатите от извършения следствен експеримент,
допълнителния оглед на местопроизшествието и допълнително събраните
доказателства по делото. Тази експертиза в пълна степен потвърждава приетите за
установени и признати от подсъдимия факти по делото.
Обсъдил е и всички свидетелски показания, имащи отношение към предмета на
делото. Приел е показанията на свидетелите А., С. и Г., че велосипедистът се е движел
по средата на пътното платно, криволичейки пред автомобила на подсъдимия.
Анализирани са и заключенията на съдебномедицинските експертизи. Съдът е
приел заключенията, според които К.Й. е получил черепно-мозъчна травма, довела до
централно-мозъчна дисфункция, поради мозъчна контузия със субдурален и
субарахноидален кръвоизливи, и развитие на тежък общомозъчен оток с челно и
малкомозъчно вклиняване. Уврежданията са от удар с или върху твърди
4
тъпи/тъпоръбести предмети и повърхности и могат да бъдат обяснени с механизма на
пътнотранспортното произшествие. Между произшествието на 17.10.2017 г. и смъртта
на К. Й. същия ден в 19.20 ч. от медицинска гледна точка е налице пряка причинно-
следствена връзка.
Въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство са били
събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите,
подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК
способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на
Окръжен съд - Силистра е приобщил към доказателствения материал по делото и въз
основа на тях е достигнал до фактически изводи, които изцяло се възприемат и от
въззивната инстанция. Първоинстанционният съд е преценил и съобразил, че всички
процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда
и изискванията на НПК. В хода на въззивната проверка не се навеждат възражения, а и
не бяха констатирани нарушения в избора и провеждането на процедурата по
изслушване на изявлението на подсъдимия П..
Съдът е изложил съображения и за правната квалификация на деянието, които
изцяло се споделят от въззивната инстанция. С деянието си, подс.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343а, ал.1, б.“б“ вр. с
чл.343, ал.1 б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на 17.10.2017 г. в град Силистра, при
управление на МПС, е нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 изр.второ от ЗДвП
и по непредпазливост причинил смъртта на К.З.Й., като след деянието направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Подсъдимият П. е управлявал лек автомобил „Фолксваген“, модел "Шаран" с
рег.№ FH 54 FCV по време на пътнотранспортно произшествие. То е настъпило в
резултат на предприетите неправилни действия на подсъдимия, който при управление
на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр.второ от ЗДвП. Обективно той е имал видимост към
пострадалия велосипедист от разстояние 117м. Между него и Й. не имало препятствие,
което да ограничава видимостта му. Възприемайки движението на велосипедиста по
пътното платно, подсъдимият е следвало да прецени, че е възникнала опасност за
движението и да изпълни задължението си по чл.20, ал.2 изр.второ ЗДвП, а именно да
спре движението на автомобила. Според нормата на чл.20 ал.2 изр.второ ЗДвП-
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“. Предприетото намаляване на скоростта в
случая не е било достатъчно за предотвратяването на пътнотранспортното
произшествие. Възникналата опасност за движението – наличието на велосипедист на
пътното платно, в неговата лента за движение, е задължавало подсъдимият да
предприеме незабавно спиране, което не е сторил. Подсъдимият е имал техническата
възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие като при възникнала
опасност незабавно да преустанови движението на автомобила.
Налице е причинно-следствена връзка между допуснатото от подсъдимия
нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в посочената
разпоредба на ЗДвП, довели до пътнотранспортното произшествие и настъпилия
вредоносен резултат. Смъртта на пострадалия К.Й. представлява пряка и
5
непосредствена последица от деянието на подсъдимия. Без допуснатото от подсъдимия
П. нарушение на правилата за движение не би се стигнало да настъпването на
пътнотранспортното произшествие и смъртта на пострадалия.
След транспортната злополука подсъдимият се е обадил незабавно на ЕЕНСП
112 като това действие следва да се приеме за оказана необходима помощ на
пострадалия.
От субективна страна деянието на подсъдимият П. е извършено по
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал.3 от НК, изразила се в небрежност - той не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен с оглед
задължението му да спазва разпоредбите, регламентиращи правилата за движението по
пътищата и е могъл да ги предвиди, за което обективно е имал възможност. Според
заключението на съдебната експертиза - допълнителна автотехническа експертиза,
изготвена от вещите лица Ж., Д.в и И., подсъдимият е имал техническата възможност
да предотврати пътно- транспортното произшествие като възприеме велосипедиста от
разстояние 117 метра и намали скоростта или преустанови движението на автомобила.
Първостепенният съд законосъобразно е определил наказанията, прилагайки
разпоредбата на чл. 58, ал.4 и чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ НК, като заменил наказанието без
специален минимум „до четири години лишаване от свобода“, предвидено в чл. 343а,
ал.1, б. „б“ от НК, с по-леко по вид – „пробация“, като съдът е съобразил изискванията
на чл.42а, ал.4 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност
на явяване и подписване 2 /два/ пъти седмично за срок от една година и шест месеца,
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и
шест месеца и поправителен труд с удръжки от трудовото му възнаграждение в
минималния размер - 10 % - за срок от две години. На основание чл. 343г НК, съдът е
постановил и лишаване от право да управлява МПС към средния, предвиден за това
наказание, размер – една година и шест месеца.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се е съобразил с
императивната норма на чл.373 ал.2 НПК. Внимателно е отчел отегчаващите и
смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващо вината
обстоятелства е приел единствено наличието на едно предходно осъждане. Подробно
са обсъдени смекчаващите обстоятелства. Съдът е отчел, добрите характеристични
данни, проявената загриженост за пострадалия, изразено желание за овъзмездяване на
наследниците за неимуществени вреди, добросъвестно процесуално поведение в хода
на процеса. Като такова обстоятелство е отчетено и съпричиняването от страна
велосипедиста. В нарушение на изискванията на ЗДвП той се е движел по средата на
пътното платно, не се е огледал и е навлязъл в лентата за движение на подсъдимия.
Наказателното производство е продължило близо три години до приключване първа
инстанция. Било е двукратно прекратявано, връщано е поради допуснати нарушения от
съдебно заседание, отлагани са заседания, поради извънредното положение в страната.
Забавянето на наказателния процес, което не се дължи на поведението на подсъдимия
е отчетено от първоинстанционния съд също като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Изброените смекчаващи обстоятелства съдът е приел за многобройни
по смисъла на чл.55 НК. Съпоставил е нормите на чл.58а ал.1 и ал.4 от НК и чл.55 от
НК и е преценил, че чл.55 от НК по-благоприятен за дееца, за да бъде приложен.
Въззивният съд, като взе предвид степента на обществена опасност на деянието,
6
престъпният резултат от което е причинената смърт на пострадалия, въпреки ниската
степен на обществена опасност на дееца и позитивното му поведение след деянието,
обусловило квалификацията по поощрителната норма на чл. 343а от НК, счита, че
първостепенният съд правилно е определил замененото по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК
наказание пробация и е индивидуализирал размерите на трите пробационни мерки
около средния размер. Разпоредбата на чл. 55 от НК ангажира съда да замени
наказанието с по-леко по вид, но не и да фиксира така замененото наказание в
минималния му размер. Повече от достатъчно е, че разпоредбата на чл.55 от НК дава
възможност на съда да определи предвиденото по закон за извършеното престъпление
наказание, като слезе под най-ниския му предел, ако е предвиден такъв, или го замени
с по-леко по вид. В този смисъл, искането, заложено във въззивната жалба - да се слезе
и към минимума на замененото наказание - би означавало да се приложи още веднъж
смекчение за подсъдимия, лежащо на едно и също основание – съгласието му делото да
бъде разгледано по диференцираната процедура на Глава XXVII НПК. При
определянето вида и размера на наказанието съдът се е водил от високата степен на
обществена опасност на извършеното от подс. П. деяние, предвид броят на
извършваните транспортни престъпления на територията на републиката. От
статистическите данни на НСИ и Пътната полиция е известна стабилна тенденция на
висок брой на загиналите и ранените вследствие на ПТП. Извършеното от
подсъдимият деяние е от категорията на общоопасните престъпления. С това деяние се
засягат обществените отношения, в рамките на които се гарантира сигурността при
осъществяване на транспортната дейност и които са свързани със здравето и живота на
неограничен кръг хора и имат необратими вредоносни резултати.
Размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС е опреден по
правилото на чл.49, ал.2 от НК. Този срок на лишаване от правоуправление е
необходим, за да има възможност подсъдимият да осъзнае и осмисли по-задълбочено,
че правилата за движение по пътищата трябва да се спазват, че трябва да бъде
внимателен водач на пътя.
С така наложените наказания въззивната инстанция счита ще се постигнат в
пълна степен целите, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави; да се въздейства
предупредително върху него и се отнеме възможността на дееца да върши други
престъпления. Съдът счита, че тези наказания ще допринесат за поправянето и за
превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат възпитателно и предупредително-
възпиращо и върху останалите членове на обществото.
С оглед на всичко изложено, ревизиращата инстанция прецени, че
първостепенният съд е отчел правилно всички обстоятелства, имащи значение при
индивидуализацията на наказанието. Съдебният въззивен състав достигна до извода, че
жалбата на подсъдимия П. И. П. е неоснователна, а постановената присъда на Окръжен
съд – Силистра е правилна и законосъобразна.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, не се
констатираха нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да
налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
7
Предвид гореизложеното и на основание чл.334, т.6 във вр. чл. 338 от НПК,
Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15 от 03.07.2020 г. по НОХД № 238/2019г. на
Силистренският окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен
съд в петнадесетдневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8