Решение по дело №125/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 458
Дата: 3 юли 2019 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20197150700125
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 458/3.7.2019г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на трети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

 

при секретар

Янка Вукева

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 125 по описа на съда за 2019 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и е образувано по жалбата на „БГ Инвест Ангелов“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Д****“ № **, представлявано от А.А. А., подадена чрез адв. М. *** против Заповед № ФК-10-0340463/10.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – денонощен хранителен магазин, находящ се в гр. Велинград, пл. „***“ № *, стопанисван от „БГ Инвест Ангелов“ ЕООД и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена по подробно изложени съображения в същата.

В съдебно заседание жалбоподателят „БГ Инвест Ангелов“ ЕООД, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. М., който поддържа жалбата. Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна - Началник отдел “Оперативни дейности” гр. Пловдив в ЦУ на НАП се представлява от юрисконсулт К., която оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед и моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

На 06.01.2019 г. е извършена проверка от представители на ЦУ на НАП на търговски обект - денонощен хранителен магазин, находящ се в гр. Велинград, площад „Македония” № 1, стопанисван от „БГ Инвест Ангелов” ЕООД, при която е констатирано, че в обекта са налице две фискални устройства модел „Датекс” FP60KL, първото от които с ИН на ФУ DT351981 регистрирано в НАП на 20.04.2015, а второто ИН на ФУ DT315184 е регистрирано в НАП на 01.11.2012 г.

При извършената проверка е установено, че са отчетени продажби от въведеното, регистрирано и работещо в обекта фискално устройство „Датекс” FP60KL с ИН на ФУ DT351981 и индивидуален номер на фискалната памет 02351981, без функционираща дистанционна връзка с НАП, като последният изпратен дневен отчет от цитираното фискално устройство е от 28.12.2016 г. За извършената проверка е съставен Протокол № 0340643 от 06.01.2019 г.

Предвид констатациите, контролните органи са счели, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. С оглед установените от проверката обстоятелства е издадена и процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-10-0340463/10.01.2019 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – денонощен хранителен магазин, находящ се в гр. Велинград, пл. „***“ № *, стопанисван от „БГ Инвест Ангелов“ ЕООД и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

Заповедта е връчена на 16.01.2019 г. лично на представляващия дружеството като в законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

По делото са разпитани свидетелите Ц.И.К. – извършващ поддръжка на фискалните устройства на жалбоподателя и Б.В.М. – продавач консултант в търговския обект.

Свидетелят К. заяви пред съда, че в конкретния случай не може да каже каква е била причината да не постъпва информацията в сървъра на НАП. Според свидетеля служителят, който работи с фискалното устройство не може да разбере дали се изпраща отчетът или не. Посочва, че най-отдолу в дневния отчет се отбелязва връзката с НАП, тези отчети се отпечатват всеки ден и се съхраняват в книгата за дневните отчети. В конкретния случай е излизал такъв надпис, съответно за правени „Z“ отчети. Ако няма връзка с НАП излиза служебен бон, не излиза фискален и се натрупва информацията. При наличието на фискален бон дневен отчет се нулира в паметта вътре в касовия апарат. Свидетелят посочи, че ако няма връзка с НАП и този касов апарат работи примерно една седмица без връзка с НАП, няма да има дневни отчети, а ще има отчет за седмица, с натрупване. В случая са генерирани са „Z“ отчети от фискалното устройство, които не са изпращани в НАП, за което не е известна причината.

Свидетелката М. от своя страна заяви пред съда, че при извършената проверка са предоставили на проверяващите касовите книги със залепени всеки ден нулирани отчети, водени редовно. Същата посочи, че още по време на проверката са извикали техник, който е дал сведения на проверяващите за фискалното устройство и е взел същото за проверка. Свидетелката посочи, че след като апаратът е върнат в обекта са направени контролни продажби, които също не са били изпратени в НАП, след което устройството е предоставено на отговорно пазене в сервиза и не се използва. Свидетелката заяви, че за периода 2016 г. – 2019 г. в обекта е имало поне 3-4 проверки. Служителите на НАП идвали и проверявали, но никога не са споменавали за проблем с това, че не са получавали дневните финансови отчети в НАП. Поне четири проверки са правени през този период.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира показанията им за достоверни, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № ФК-10-0340463/10.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на основание заповеди № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. /л. 20/ на изпълнителния директор на НАП, в съответната писмена форма и необходимите реквизити, което го прави валиден.

Основанието за налагане на принудителната административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от решаващия орган с това, че с констатираното при извършената проверка неизпълнение на нормативно установеното задължение за подаване на информация към НАП, се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, като и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти, като така извършеното деяние, показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в обекта, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочено е, че неспазването на това задължение от страна на субекта, винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не може да бъде проследено движението на извършените продажби водещо до неправилно определяне на дължимите налози. Изложени са мотиви, че срокът на мярката е обусловен от тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Срокът на мярката е обусловен от извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция и преустановяване на лошите практики в обекта, а също така и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчетната дейност на търговеца.

Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно, заповедта като индивидуален административен акт, следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК. При издаването на заповедта от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. В същата са посочени фактическите и правни основания за издаването й, като в случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. В този смисъл съдът приема, че оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което като е задължено, не използва фискално устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка“. Съгласно чл. 7, ал. 3 изр. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.

Безспорно в случая се установи, че в търговския обект на дружеството-жалбоподател е използвано фискално устройство с ИН на ФУ DT351981, регистрирано в НАП на 20.04.2015 г., което първоначално е имало функционираща дистанционна връзка с НАП от датата на регистрацията до 28.12.2016 г. Считано от посочената дата 28.12.2016 г. до датата на проверката 06.01.2019 г. тази дистанционна връзка е била прекъсната, като причините за това не са изследвани от административния орган и липсват съображения, изложени в тази насока, както в протокола за извършената проверка, така и в издадените АУАН и Заповед за налагане на ПАМ.

Съдът намира за доказано, че  дружеството - жалбоподател редовно е съставяло дневни финансови отчети, като е водило редовно и книга за дневните финансови отчети, съответно за периода от 29.12.2016 г. до 05.01.2019 г. от цитираното фискално устройство са генерирани 751 броя „Z” отчета - дневни финансови отчета, както е отразено и в оспорената заповед. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че са констатирани нарушения и несъответствия при съставянето на дневните финансови отчети, както и при издаването на фискални касови бележки от фискалните устройства.

От представените по делото писмени доказателства, както и от гласните такива, се установи освен това, че дружеството - жалбоподател има сключен договор за абонаментно сервизно обслужване на фискалното устройство от 20.04.2015 г., като обслужващият сервиз редовно е осъществявал проверки и е издавал свидетелства за фискалното устройство. При нито една от тези проверки не е констатирана липсата на дистанционна връзка между фискалното устройство и НАП в търговския обект, стопанисван от дружеството - жалбоподател за периода от 28.12.2016 г. до 06.01.2019 г. Освен това са извършени и редица проверки от страна на НАП, като при нито една от тях не е констатирано обстоятелството, че процесното фискално устройство е с прекъсната дистанционна връзка с НАП.

С оглед на това съдът намира, че дружеството - жалбоподател обективно не е имало възможност да констатира прекъснатата дистанционна връзка с НАП. Предвид обстоятелството, че всеки дневен финансов отчет, т.нар. „Z” отчет, „излиза” със служебен бон, в който е изписано, че е налице GPS регистрация, сигнал, като включително е посочено и процент на осъществената връзка и че операцията е извършена редовно, за работещия с фискалното устройство е практически невъзможно да разбере, че връзката с НАП е прекъсната по някаква причина. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. К., който обясни, че ако липсва изобщо връзка с НАП, то в този случай не се генерират дневни финансови отчети /„Z” отчети/, а би следвало продажбите да бъдат отчетени с натрупване. В конкретния случай обаче, ФУ е издавало редовни ежедневни финансови отчети генерирани в края на всеки ден със съответните отбелязвания, че е налична дистанционна връзка с НАП, поради което за жалбоподателя и за неговите служители е било практически невъзможно да узнаят, че връзката с НАП е прекъсната. За процесния период от 29.12.2016 г. до 05.01.2019 г. по неизяснени, включително и към настоящия момент причини, дневни финансови отчети с нулиране на фискалното устройство за всеки ден не са постъпвали в ИС на НАП независимо, че такива ежедневно са генерирани, респективно залепвани в съответната книга.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не може да се направи извод за извършено нарушение на чл. 7, ал, 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., което да съставлява правопораждащ факт за налагане на ПАМ. При ежедневната работа с фискалното устройство жалбоподателят и/или неговите служители са били в абсолютна невъзможност да установят обстоятелството, че не се изпращат ежедневно генерираните отчети. Това прекъсване на дистанционната връзка очевидно не е резултат на действието или бездействието на адресата на ПАМ.

Независимо от изложеното до тук, обаче, така наложената принудителна административна мярка, следва да бъде отменена и на друго основание. Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с отчитането на извършените продажби, доколкото към датата на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят е предприел своевременно мерки за отстраняване на констатираната техническа неизправност и то още в същия ден. Принудителната мярка в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС не би могла и да предотврати или поправи вредните последици за фиска от евентуалната продажба на неотчетеното, чрез дистанционната връзка със НАП.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС за нарушение на чл. 7, ал. 3 и от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на Министъра на финансите се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане, за присъждане на направените по делото разноски, като ще следва да се осъди ответникът да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 1050 лева, от които 50 лева – държавна такса и 1000 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ФК-10-0340463/10.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – денонощен хранителен магазин, находящ се в гр. Велинград, пл. „**“ №*, стопанисван от „БГ Инвест Ангелов“ ЕООД и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

ОСЪЖДА Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП да заплати на „БГ Инвест Ангелов“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „*** № *, представлявано от А. А. А., направените по делото разноски в размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                    

                                                                    

                                                                          СЪДИЯ: /п/

 

Решение № 9073 от 08.07.2020г. на ВАС - Сфия, Осмо отделение по АД № 1135/2020г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 458/03.07.2019 г., постановено по адм.д. № 125/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на "БГ Инвест Ангелов" ЕООД, с ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „
***“ № **, представлявано от А. А., сумата от 600 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно.