Р Е Ш Е Н И Е
№ 2838
гр. Варна, 12.07.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6558 по описа на ВРС за 2016-та година,
9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК***, искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че Е.Н.П., ЕГН**********, дължи
на дружеството сумата 1596.01лв. –
сбор от неплатени главници за ползвана топлинна енергия за обект, с адрес
***, абонатен
№***, за период м.01.2013г.
– м.03.2015г.; сумата 226.15лв.
– мораторна лихва за забава върху главницата от 1596.01лв. за периода 28.02.2013г. – 03.02.2016г.; сумата 34.56лв. – задължение за дялово
разпределение на топлинна енергия за период м.01.2013г. – м.03.2015г. за същия обект; както и сумата 4.78лв. – мораторна лихва за забава
върху главницата от 34.56лв. за периода 28.02.2013г.
– 03.02.2016г., ведно със законната лихва
върху главниците от подаване на заявлението
– 09.02.2016г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед по ч.гр.д.
№3879 на ВРС за 2016г.
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В
законоустановения срок длъжникът
възразил, поради което за ищеца се
породил правният интерес да предяви
настоящите
искове.
Твърди още, че с
ответника са страни по договор за доставка на топлинна енергия по отношение на
апартамент, находящ се в ***, абонатен №***. Сградата, в която се намира жилището,
била присъединена към топлоснабдителната мрежа още през 90-те години.
За посочените в
исковата молба периоди твърди, че ответникът дължи заплащане на доставената до жилището
му топлинна енергия и заплащане на задължение за дялово разпределение на
топлинна енергия за сградна инсталация, съразмерно с притежаваните от
потребителя идеални части от етажната собственост, в сочените в исковата молба размери.
До момента потребителят не изпълнил задълженията си, с което изпаднал и в
забава, обезщетение за което също се претендира в заявените размери и за
заявените периоди.
По същество се моли за уважаване на исковете и присъждане
на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който не оспорва, че в процесния
период м.01.2013г. – м.03.2015г. е била собственик на исковия обект, част от
присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим
на ЕС. Исковете обаче счита за недопустими, евентуално неоснователни. В тази връзка навежда доводи за липсващо
между страните правоотношение по продажба и доставка на топлинна енергия за
процесните обект и период. Прави множество възражения срещу представените с
исковата молба документи (само част от които в действителност се регламентират
с нормата на чл.193 ГПК, защото са частни). Оспорва да е била доставяна до
имота топлинна енергия в твърдяните количества и стойност, респективно да е
било извършвано дялово разпределение на заявената стойност. Твърди, че че преди спорния период е било преустановено ползването на
топлинна енергия чрез демонтиране на радиаторите още през 2010г. Прави
възражение за изтекла погасителна давност,
оспорва и размера на претендираните вземания.
Евентуално релевира
възражение за прихващане по чл.298, ал.4 ГПК вр.
чл.59 ЗЗД със сумата от 1861.52лв. –
заявена като обезщетение за ползването в периода м.01.2013г. – м.03.2015г., от ищеца, без основание, на собствения
на ответника имот в ***, абонатен №***, за реализиране на търговска печалаба, в размер на същата.
По същество моли за отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.с.”
ЕООД, ЕИК***, с писмена молба изразява становище за извършено надлежно и според
нормативните изисквания дялово разпределение на топлинната енергия в жилищната
сграда, при точност на отчетите и изчисленията на подизпълнителя.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното ч.гр.д. на
ВРС, по същото дело на осн.чл.410 ГПК е издадена в полза на ищеца срещу
ответника заповед за изпълнение за процесните суми.
Между страните няма
спор, че ответницата е била собственик на жилището,
находящо се в ***,
в периода м.01.2013г. – м.03.2015г., което се потвърждава и от приобщения НА №***/***г. на н-с
при СРС, с който обектът е бил продаден на трето лице.
Между страните няма
спор също, като се потвърждава и от неоспорената молба – декларация на л.26 от
делото, че през 1998г., като собственик на горецитирания
самостоятелен жилищен обект в сградата с адрес ***, Е.Н.П. е поискала от праводателя на ищцовото дружество
да й бъде открита индивидуална партида за топлоснабдяване на собствения й
апартамент №** във вече присъединената към разпределителната мрежа жилищна
сграда.
Между страните няма
спор още, че поне след 1998г. и конкретно в периода м.01.2013г. – м.03.2015г.,
жилищната сграда с административен адрес ***, е била присъединена към топлопреносната
мрежа на ответника и е била снабдявана с топлинна енергия и гореща вода (спори
се дали са били ползвани такива услуги от ответника), като това обстоятелство
се потвърждава и от заключението по СТЕ, цитираната справка - декларация и
приложените към исковата молба и от третото лице – помагач писмени
доказателства.
На л.13-19 от
делото са приложени договор, споразумение и протокол на етажните собственици в
сграда в режим на ЕС с адрес ***, за ангажиране на „Т.с.” ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението в сградата и за изчисление на
вътрешното потребление в нея. Тези документи (на л.13-14; л.16 и л.19) са
оспорени по автентичност относно подписите на всяко едно от лицата, сочени като
автори на документите, като доказване на тази автентичност не беше проведена от
задължената за това ищцова страна.
На л.16 от делото е
прието приложение към договор №***/***г., сключен между етажните собственици и
„Т.с.” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението в сградата
и за изчисление на вътрешното потребление в нея. Видно от приложението, същото
е подписано лично от ответницата Е.Н.П. (л.16, ред 20, последна колона). Този
документ също е оспорен по автентичност относно всички подписи. Доказване на
тази неавтентичност - досежно подписа на Е.Н.П. - не беше проведена от
задължената за това ответна страна.
На л.33-36 е
приложен и договор между „Т.С.” ЕАД и „Т.с.” ЕООД за превъзлагане
на последното дружество на дейността по индивидуално измерване на потреблението
и изчисление на вътрешното потребление в процесната жилищна сграда.
На л.28-31 са
представени и Общите условия на „Т.С.” ЕАД за продажба на топлинна енергия на
битови клиенти, които видно от материалите са били публикувани в печатно
издание.
По делото са приети
още справки от ищцовото дружество за задълженията по партидата на жилищния имот
на ответницата, ползвани от вещите лица.
На л.119-126 от
делото са ситуирани документите за извършените от „Т.с.” ЕООД дялови разпределения
и главни отчети за процесната сграда, в периода 2012 – 2015г., ползвани от
вещите лица по СТЕ и ССчЕ.
От приетата СТЕ,
заключението по която съдът кредитира като обективно и обосновано се изяснява,
че през целия процесен период спорната сграда е била с централно
топлоснабдяване, разпределяно към отделните жилища с по няколко двойки
вертикални щрангове, преминаващи през и покарй обектите. Няма данни за прекъсване подаването на
топлинна енергия и гореща вода в сградата в процесния период, а и в предходен
такъв. Топломерът на сградата е бил проверяван периодично през две години за
техническа изправност, съгласно нормативите на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, като е фнкционирал
изправно през исковия период. Изчислени в киловат часове са количествата
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, радиаторите и горещата вода.
Дяловото разпределение на доставената до сградата енергия, е било извършено
правилно съобразно нормативно утвърдената методика по Наредба №16-334/06.04.2007г.
Сумите, дължими от ответника за услугите сградна инсталация, подгряване на
топлоносител и горещо водоснабдяване, изчислени съразмерно с притежаваните от
него идеални части от етажната собственост и съобразно приложимите за всеки подпериод цени на ДКЕВР, са посочени в приложение №2
(л.136), като сумарният им размер по колона 31, ред 5-7, възлиза на 1521.12лв.
– точно колкото са и изчисленията по ССчЕ. В о.с.з. експертът пояснява, че при
преминаване през апартаментите в жилищната сграда, щранговете топлоотдават
независимо от това дали индивидуалните радиатори са отстранени, т.нар.
„топлоенергия от сградната инсталация”.
От приетата ССчЕ,
заключението по която съдът кредитира като обективно и обосновано, се изяснява,
че фактурираната в счетоводството на ищеца стойност на дължимата за спорния
обект топлинна енергия за периода м.01.2013г. – м.03.2015г. възлиза на
1521.12лв., а дяловото разпределение на същата за този период възлиза на
14.71лв. Изчислени са и размерите на законните лихви върху тези две суми за
исковия период 28.02.2013г. – 03.02.2016г., а именно съответно 237.93лв. и
0.71лв.
Показанията на св. Б. Ц. Ц. – син на ответницата, съдът
цени корективно на осн. чл.172 ГПК, но и като
непосредствени в съответна част. От тях се изяснява, че „в края на 1997г.” Е.Н.П.
е придобила собствеността върху апартамент, находящ се в ***. П. обитавала жилището до средата на 1998г., след което се
върнала в имота отново след 2006г. и живяла там до м. март 2015г., когато го
продала. Още през 2010г. отоплителните радиатори в жилището били премахнати, за
което бил съставен протокол. От 2015г. до продажбата на жилището, Е.П. изобщо не
е ползвала топлинна енергия в имота си.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав
на предявените искове се свързва с пълно и главно доказване от ищеца на
наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника, по която е доставил
твърдяното количество топлоенергия от сградната инсталация, топлоподаване и
гореща вода към сградата, в която се намира имота на ответника, стойността на
припадащата се част от която съответства на квотата на ответника в общите части
и е надлежно изчислена, както и изпадането в забава на ответника и размера на исковете.
По облигационната вързка: По този въпрос е налице задължителна за долустоящите
съдилища практика на ВКС на РБ по чл.290 ГПК, обективирана в Решение №35/21.02.2014г.
гр.д. №3184/2013г. на ВКС, 3-то ГО; Решение
№457/01.11.2012д. по дело №1460/2011г.; Решение
№221/11.07.2011г. по т.д.
№5/2010г. на ВКС, 1-во ТО; Решение
№507/22.01.2013г. по гр.д.
№1557/2011г. на
ВКС, ГО, 4-то ГО и други, а също и
актуална практика на Окръжен съд Варна, обективирана в Решение от 05.07.2017г.
по в.т.д. №474/2017г. на ВОС; Решение от 01.07.2016г. по в.т.д. №274/2016г. на
ВОС и много други.
В цитираната трайна
практика на ВКС и ВОС е възприето принципното разбиране, че нормата на чл.153 от
ЗЕ (в редакцията към влизане в сила на закона през 2003г.), както и правилата
на действалия преди нея ЗЕЕЕ (отм.), създават облигационна връзка
между всеки потребител – собственик на обект в сграда,
присъединена към абонатна станция. За закона е ирелевантна
липсата на воля на отделения
собственик, напротив в чл.153,
ал.2 на същия закон в тази редакция,
за да се
осуети доставката е нужно единодушно съгласие на всички
собственици в сградата, присъединена към абонатна станция, за да се
прекъсне снабдяването. Фактическото препятстване на топлоподаването към отоплителните тела в отделни имоти, не може да
обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът остава потребител на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части
на сградата. Това изключение от общия
принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда. Отделно съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
(в приложимата редакция) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал.2 от закона). В случая Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, след са били публикувани. Съответно според нормата
на чл.150, ал.3
от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни,
че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
В настоящия случай не се спори, а
се потвърждава и от приетата СТЕ, че процесната сграда е топлофицирана и топлоснабдителното предприятие доставя енергия в абонатната станция, поради което самата собственост
на ответницата
върху отделен обект
от сградата вече я определя като потребител, независимо от волята да не получава
индивидуална доставка, манифестирана чрез фактическото премахване на радиаторите. И след като липсват
данни за отказ на етажните
собственици от ползване на топлинни
услуги в сградата, при отчитане на
елемента на административно регулиране на разглежданите отношения с правилата на ЗЕ, то
следва да се приеме, че между страните по делото са налице презюмирани
от закона облигационни правоотношения по ползване на топлинна енергия за битови
нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Впрочем
за пълнота следва да се обърне внимание, че с неоспорена молба – декларация (л.26) още през 1998г., като
собственик на горецитирания самостоятелен жилищен
обект в сградата с адрес ***, Е.Н.П. е поискала от праводателя на ищцовото дружество
да й бъде открита индивидуална партида за топлоснабдяване на собствения й
апартамент №** във вече присъединената към разпределителната мрежа жилищна
сграда. С това още тогава П. е изразила и изричната си воля за встъпване в
договорни отношения с ищцовото дружество.
Допълнително за
пълнота – на л.16 от делото е прието
приложение към договор №***/***г., сключен между етажните собственици и „Т.с.”
ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението в сградата и за
изчисление на вътрешното потребление в нея. Видно от приложението, същото е
подписано лично от ответницата Е.Н.П. (л.16, ред 20, последна колона). Този
документ е оспорен по автентичност, но ответницата не ангажира доказателства за
неавтентичността на подписа й, въпреки изричните указания на съда по чл.146 ГПК. Следователно документът я обвързва и разколебава твърдението й за липса на
възлагане от етажните собственици на „Т.с.” ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението в сградата и за изчисление на вътрешното потребление
в нея.
По дължимостта на
исковите вземания е относима
цитираната по – горе задължителна за долустоящите съдилища практика на ВКС на
РБ по чл.290 ГПК, обективирана в Решение №35/21.02.2014г. гр.д.
№3184/2013г. на ВКС, 3-то ГО; Решение №457/01.11.2012д. по
дело №1460/2011г.; Решение
№221/11.07.2011г. по т.д.
№5/2010г. на ВКС, 1-во ТО; Решение
№507/22.01.2013г. по гр.д.
№1557/2011г. на
ВКС, ГО, 4-то ГО и други.
По този въпрос е
налице и обилна, трайна и актуална практика на Окръжен съд - Варна,
обективирана в Решение от 05.07.2017г. по в.т.д. №474/2017г. на ВОС; Решение от
01.07.2016г. по в.т.д. №274/2016г. на ВОС; Решение от24.04.2017г. по в.т.д
№83/2017г. на ВОС; Решение от 01.07.2016г. по в.т.д. №274/2016г. на ВОС;
Решение от 30.11.2012г. по в.т.д. №1880/2012г. на ВОС; Решение от 11.07.2012г.
по в.т.д. №1653/2012г. на ВОС; Решение от м. октомври 2012г. по в.т.д.
№1600/2012г. на ВОС; Решение от 07.03.2013г. по в.т.д. №160 по описа на
ВОС за 2013-та година; Решение
от 5.03.2014г.
по в. т. д. №2317/2013г. на ВОС; Решение от 23.03.2015г. по в.т.д. №183/2015г. на
ВОС; Решение от 15.10.2015г. по в.т.д. №1011/2015г. на ВОС и много други.
В цялата цитирана
практика на ВКС и ВОС е възприето принципното разбиране, че по
силата на чл.153, ал.6 ЗЕ, съответстващ на нормата на чл.108, ал.4 ЗЕЕЕ (отм.), потребителите
в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части
на сградата. В този смисъл възражението,
че ответникът не е ползвал в апартамента си топлинна енергия и вода през процесния период се явява
иррелевантно досежно задълженията
му за заплащане
на услугите сградна инсталация, подгряване на топлоносител и горещо водоснабдяване на сградата, които
са предмет на делото и които
по арг. от чл.113 ЗЕЕЕ (отм.) и
чл.140, ал.3 ЗЕ са задължения
относно общите части на сградата. Ирелевантно към разглеждания дълг е и обстоятелството, дали собственикът или ползвателят живее или не
в имота. От значение за задължението е само качеството му собственик
или ползвател на имот в сграда,
етажна собственост, присъединена към абонатна станция. При наличие на това качество, клиентът дължи
заплащане на топлинната енергия, отдадена от отоплителните
тела в имота му, от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
От приетата СТЕ,
заключението по която съдът кредитира като обективно и обосновано се установи,
че през целия процесен период спорната сграда е била с централно
топлоснабдяване, разпределяно към отделните жилища с по няколко двойки
вертикални щрангове, преминаващи през и покарй обектите. Няма данни за прекъсване подаването на
топлинна енергия и гореща вода в сградата в процесния период, а и в предходен
такъв. Топломерът на сградата е бил проверяван периодично през две години за
техническа изправност, съгласно нормативите на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор, като е фнкционирал изправно през
исковия период. Изчислени в киловат часове са количествата топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация, радиаторите и горещата вода. Дяловото
разпределение на доставената до сградата енергия, е било извършено правилно
съобразно нормативно утвърдената методика по Наредбата за топлоснабдяването
(отм.) и Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването,
за разпределяне на задълженията на етажните собственици съобразно квотите им в
общите части на сградата. Сумите, дължими от ответника за услугите сградна
инсталация, подгряване на топлоносител и горещо водоснабдяване, изчислени
съразмерно с притежаваните от него идеални части от етажната собственост и
съобразно приложимите за всеки подпериод цени на
ДКЕВР, са посочени в СТЕ, като сумарният им размер съвпада с изчисленията и
приетата и кредитирана ССчЕ. Допълнително в о.с.з. експертът поясни, че при
преминаване през апартаментите в жилищната сграда, щранговете топлоотдават
независимо от това дали индивидуалните радиатори са отстранени, с което се
обяснява и ползването на топлоенергия от сградната инсталация. При тези данни и
при актуалната, задължителна и трайна практика на ВКС и ВОС, предявените главни
искове следва да бъдат уважени в размерите, изчислени в СТЕ и ССчЕ, а именно за
доставена енергия за сградна инсталация, подгряване на топлоносител и горещо
водоснабдяване – 1521.12лв. и задяловото
разпределение - 14.71лв., над които суми исковете следва да бъдат отхвърлени.
Възражението за
погасителна давност не може да бъде
споделено, защото съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. №3/2011г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични
по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение
на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално
определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Предвид нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок
започва да тече от момента,
в който вземането е станало изискуемо. Видно от представените
по делото Общи условия за
продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди
в гр.С.,
вземането за заплащане на доставена
топлоенергия става изискуемо в срок до 30
число на месеца, следващ месеца на доставката (раздел 7, чл.32, ал.1 ОУ). В настоящия случай, видно от
представената справка от ищцовото дружество, началния падеж на претендираните
задължения е 28.02.2013г., а заявлението е подадено на 10.02.2016г., поради
което към тази срока давносният срок не е изтекъл.
Възражението за
прихващане съдът преценява като
неоснователно – с оглед подробно мотивираната по – горе правна същност и
специфика на правоотношенията между страните по доставка на топлинна енергия в
сгради в режим на ЕС, то няма как да се приеме, че ответникът „ползва без
основание” жилището на потребителя и извлича без основание търговска печалба от
същото. Ето защо възржението следва да бъде
отхвърлено, съобразно чл.298, ал.4 ГПК.
По акцесорните искове: Предвид
изхода по главните искове на ищеца се следва заплащане и на мораторната лихва
върху главните вземания за заявения период, в изчислените от ССчЕ размери – съответно
237.93лв. (т.е. изцяло) и 0.71лв., над която следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл.86 ЗЗД
главните вземания се следват и със законната лихва от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК.
По разноските: На осн. чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски за
юк хонорар (по актуалната редакция на чл.78, ал.8 ГПК
вр. Наредба към ЗПП – 100лв.), държавна такса и
депозит за СТЕ и депозит за ССчЕ, но съразмерно с уважената част от исковете, а
именно 587.78лв.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.3 ЗАдв на
ответника се следват разноски за процесуален представител, но съразмерно с
отхвърлената част от исковете и с ДДС, съгласно практиката на ВКС и ВОС, а
именно 20.21лв.
На осн. ТР
№4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив
и за разноските в заповедното производство, които следва да се разпределят
съразмерно с изхода по исковете по чл.422 ГПК. Така на заявителя – ищец се
следват разноски за юк хонорар (редакция на чл.78,
ал.8 ГПК към момента на заявлението) и държавна такса, а именно общо 321.46лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.Н.П., ЕГН**********, дължи
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК***, сумата 1521.12лв. – сбор от неплатени главници
за ползвана топлинна енергия за обект, с адрес ***, абонатен
№***, за период м.01.2013г.
– м.03.2015г.; сумата 226.15лв.
– мораторна лихва за забава върху главницата за периода 28.02.2013г. – 03.02.2016г.; сумата 14.71лв. – задължение за дялово разпределение на топлинна енергия
за период м.01.2013г. – м.03.2015г.
за същия обект; както и сумата 0.71лв.
– мораторна лихва за забава върху сумата за разпределение за периода 28.02.2013г. – 03.02.2016г.,
ведно
със законната лихва върху главниците от
подаване на заявлението – 09.02.2016г.
до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликите над 1521.12лв. до 1596.01лв. – сбор от главници за топлинна енергия за обект, с адрес
***, абонатен
№***, за период м.01.2013г. – м.03.2015г.; над 14.71лв. до 34.56лв. –
задължение за дялово разпределение на топлинна енергия за период м.01.2013г. –
м.03.2015г.; над 0.71лв. до 4.78лв.
– мораторна лихва за забава върху главницата от 34.56лв. за периода
28.02.2013г. – 03.02.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от заявлението до изплащането им,
за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№3879
на ВРС за 2016г., на осн.
чл.422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
възражението за прихващане на Е.Н.П., ЕГН**********, срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК***, за сумата
от 1861.52лв. – заявена като
обезщетение за ползването в периода м.01.2013г.
– м.03.2015г., от ищеца, без основание, на собствения на ответника имот в
***, абонатен
№***, за реализиране на търговска печалаба, в размер
на същата, на осн. чл.59 ЗЗД и чл.298, ал.4 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Н.П., ЕГН**********, да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК***, сумата 587.78лв. – разноски
в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК***, да заплати на Е.Н.П., ЕГН**********,
сумата 20.21лв. – разноски в
исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Н.П., ЕГН**********, да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК***, сумата 321.46лв. – разноски
по заповедното производство, на осн. ТР №4/18.06.2014г. и чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца - „Т.с.” ЕООД, ЕИК***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………