Р Е
Ш Е Н
И Е № 260405
14.10.2021 год., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 3117 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „ЛЮБ ОЙЛ 2019“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – **********,
против „КЕЙ ВИ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – **********.
В исковата молба се твърди, че дружеството ищец, съгласно подписано тристранно
споразумение от 01.07.2019г. за прехвърляне на правоотношения, встъпило в
правата и задълженията като партньор по Договор за търговско партньорство №
148/24.01.2019г., сключен с „Линде Газ България“ ЕООД, ЕИК *********. В
предмета на договора били включени продажба от „Линде Газ България“ ЕООД на
бутилирани технически газове, както и отдаване под наем на газови бутилки.
Съгласно клаузите на Договор № 148/24.01.2019г., при доставка на стока и услуги
на клиенти, които са предоставени от „Линде Газ България“ ЕООД, ищецът „ЛЮБ ОЙЛ
2019“ ООД, независимо дали е налице плащане от крайния клиент, дължал заплащане
на равностойността на издадените на името на „Линде Газ България“ ООД фактури в
срок до 20 дни от датата на издаването им. В така издаваните фактури
задължително се включвала и клаузата относно метод на плащане: „В брой Люб Ойл
2019 ООД“. На основание чл.74 от ЗЗД, при плащане на задълженията на
неизрядните клиенти към „Линде Газ България“ ЕООД, ищецът „ЛЮБ ОЙЛ 2019“ ООД
встъпвал в правата на кредитора. Освен това ищецът извършвал и продажба на
горива и смазочни материали на собствено основание при експлоатация на
бензиностанция. През месеците септември и октомври 2019г. на собствено
основание и на основание Договор № 148/24.01.2019г., ищецът доставил на
ответното дружество следните стоки и услуги, за които били съставени и данъчни
фактури, както следва: № **********/ 30.09.2019г. за доставено дизелово гориво
на обща стойност с ДДС - 1586.04 лева; № **********/02.10.2019г. за доставен
пропан-бутан и дизелово гориво на обща стойност с ДДС - 97.59 лева; №
**********/ 19.09.2019г. за доставен кислород и такса волатилност цилиндри на
обща стойност с ДДС - 15.36 лева; № **********/19.09.2019г. за доставен
кислород и наем на бутилка на обща стойност с ДДС - 15.48 лева; №
**********/24.09.2019г. за доставен кислород, такса волатилност цилиндри и наем
на бутилка на обща стойност с ДДС - 46.26 лева; № **********/24.09.2019г. за
доставен кислород, такса волатилност цилиндри и наем на бутилка на обща
стойност с ДДС - 46.22 лева; № **********/25.09.2019г. за доставен кислород,
такса волатилност цилиндри и наем на бутилка на обща стойност с ДДС - 61.48
лева; № **********/02.10.2019г. за доставен кислород, такса волатилност
цилиндри и наем на бутилка на обща стойност с ДДС - 49.93 лева; №
**********/02.10.2019г. за доставен кислород и наем на бутилка на обща стойност
с ДДС - 61.52 лева; № **********/08.10.2019г. за доставен кислород и такса
волатилност цилиндри на обща стойност с ДДС - 33.12 лева. Посочените фактури на
обща стойност за главница в размер на 2013 лева не били платени от ответното
дружество. Ответникът в свое потвърдително писмо за задължения от 12.11.2019г.
признал дължимостта на посочената сума за главница. Отделно от това, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответното дружество дължало и законна лихва върху
главницата от 2013 лева, считано от 17.10.2019г. /датата, следваща последния
падеж за плащане по Фактура № **********/02.10.2019г./ до датата на предявяване
на иска - 01.09.2020г., в размер на 179.49 лева. Направен бил още един опит за
доброволно плащане с изпращане на покана до ответника с препоръчано писмо от
27.12.2019г. с обратна разписка, но същият не пожелал да получи поканата и тя
била върната на 20.01.2020г. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2013 лева с
ДДС за доставени през периода 19.09.2019г. - 08.10.2019г., но неплатени стоки и
услуги по посочените по-горе фактури, както и лихва за забава в размер на
179.49 лева върху главницата от 2013 лева за периода от 17.10.2019г. до
01.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 2013 лева, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, в който е направил единствено
възражение за местна неподсъдност на делото пред Районен съд-Карлово, където
първоначално е била депозирана исковата молба. В съдебно заседание не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 01.07.2019г. е подписано Тристранно споразумение за прехвърляне на правоотношения по Договор за търговско
партньорство № 148 от 24.01.2019г. и Договор за транспортни услуги № 149 от
24.01.2019г., по силата на което споразумение ищецът „Люб Ойл 2019“ ООД е встъпил в правата и задълженията като партньор по Договор за търговско
партньорство № 148/24.01.2019г., сключен с „Линде Газ България“ ЕООД, ЕИК
*********. Предмет на договора
за търговско партньорство е била продажбата от „Линде Газ България“ ЕООД на бутилирани технически газове, както и отдаване
под наем на газови бутилки. Съгласно чл.6, т.6 от Договор № 148/24.01.2019г., при доставка на стока на клиенти, които са
предоставени от „Линде Газ България“ ЕООД, ищецът, независимо дали е налице плащане от крайния клиент, дължи заплащане на равностойността на издадените от името на „Линде Газ България“ ООД фактури в срок до 20 дни от датата на
издаването им.
Не се
спори също така по делото, че ищецът е извършвал
и продажба на горива и смазочни материали на собствено основание при
експлоатация на бензиностанция. През месеците септември и октомври 2019г. ищецът,
на собствено основание и на основание Договор № 148/24.01.2019г., доставил на
ответника стоки и услуги, като били издадени следните фактури: **********/ 30.09.2019г. за доставено дизелово гориво на обща стойност с
ДДС - 1586.04 лева; № **********/02.10.2019г. за доставен пропан-бутан и
дизелово гориво на обща стойност с ДДС - 97.59 лева; № **********/ 19.09.2019г.
за доставен кислород и такса волатилност цилиндри на обща стойност с ДДС -
15.36 лева; № **********/19.09.2019г. за доставен кислород и наем на бутилка на
обща стойност с ДДС - 15.48 лева; № **********/24.09.2019г. за доставен
кислород, такса волатилност цилиндри и наем на бутилка на обща стойност с ДДС -
46.26 лева; № **********/24.09.2019г. за доставен кислород, такса волатилност
цилиндри и наем на бутилка на обща стойност с ДДС - 46.22 лева; №
**********/25.09.2019г. за доставен кислород, такса волатилност цилиндри и наем
на бутилка на обща стойност с ДДС - 61.48 лева; № **********/02.10.2019г. за
доставен кислород, такса волатилност цилиндри и наем на бутилка на обща
стойност с ДДС - 49.93 лева; № **********/02.10.2019г. за доставен кислород и
наем на бутилка на обща стойност с ДДС - 61.52 лева; № **********/08.10.2019г.
за доставен кислород и такса волатилност цилиндри на обща стойност с ДДС -
33.12 лева – всички на обща стойност 2013 лева.
Представи се по делото и Потвърдително писмо
за задължения от 12.11.2019г. на „Кей Ви Джи„ ЕООД към „Люб Ойл 2019“ ООД, с
което ответникът признава дължимостта на сумата от 2013 лева към ищеца.
За цялостното
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно и
обективно изготвено. От същото се установява, че процесните 10 бр. фактури са
включени в Днениците за покупки при ответника „Кей Ви Джи“ ЕООД – Хасково,
както и в Справките – декларации по ДДС. Ответникът „Кей Ви Джи“ ЕООД – Хасково
е упражнил правото си на данъчен кредит по въпросните 10 бр. фактури, като по
тях няма плащане. Задължението по същите е в размер на 2013 лева.
С оглед всичко изложено, ще
следва иска с правно основание чл.79 от ЗЗД да бъде уважен в пълния предявен
размер от 2013 лева. Безспорно се установиха съществуващите между страните по
делото облигационни правоотношения, като съдът
счита, че от събраните писмени доказателства се установи категорично, че ищецът
е бил изправна страна в тези търговски отношения. Доставил е на ответника стоки
и услуги през месеците септември и октомври 2019г., за което е издал и фактури
/2 бр. на обща стойност 1683.63 лева/. Другите 8 бр. фактури, подробно описани
по-горе, са платени от ищеца „Люб Ойл 2019“ ЕООД на „Линде Газ България“ по
силата на тристранното споразумение, но сумите по тях са дължими от ответника,
на основание чл.74 от ЗЗД. От своя страна ответникът не ангажира доказателства
за недължимост на исковата сума, като изпратеното от него до ищеца
Потвърдително писмо за задължения от 12.11.2019г. по своято същност
представлява признание на иска. Ето защо, съдът прави своите правни изводи за
наличие на неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, изразяващи
се в неплащане на цената на доставени стоки и услуги в общ размер от 2013 лева.
С неплащане на сумата за
главница, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за същата, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата от 2013 лева. Периодът, за който се дължи, е от 17.10.2019г. /датата, следваща последния падеж за плащане по Фактура №
**********/02.10.2019г./ до датата на предявяване на иска - 01.09.2020г. Съдът изчисли размера й с
помощта на общодостъпна програма, който възлиза на сумата от 179.49 лева.
Предвид изложеното, съдът намира
предявените искове за доказани, както по
основание, така и по размер, поради което ще следва същите да се уважат изцяло.
С оглед изхода на делото на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 630.52 лева,
произтичащи от платена държавна такса в размер на 130.52 лева; 350 лева – възнаграждение
на адвокат и 150 лева – възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “КЕЙ ВИ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - **********, да
заплати на „ЛЮБ ОЙЛ 2019“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – с****, сумата от 2013 лева с ДДС за
доставени през периода 19.09.2019г. - 08.10.2019г. стоки и услуги по фактури: № **********/
30.09.2019г.;№**********/02.10.2019г.;№**********/19.09.2019г.;№**********/19.09.2019г.;№**********/24.09.2019г.;№**********/24.09.2019г.;№**********/25.09.2019г.;№**********/02.10.2019г.;№**********/02.10.2019г.;№**********/08.10.2019г., както и лихва за забава в размер на 179.49 лева за периода от
17.10.2019г. до 01.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска - 01.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 630.52 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Г.А.!