Р Е Ш Е Н И Е №67
гр. Габрово,
10.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
дванадесети юли ................. през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и
в присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №101 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по жалба на ЕТ“***********- М. Й.“ гр. Севлиево против Решение по жалба срещу действия на публичен
изпълнител №58/28.04.2022г. на и.д.Директор на ТД на НАП В. Търново, с което
е оставена без уважение жалба вх. №8283/15.04.2022г. и потвърдено с него
разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително
изпълнение съгл. Чл. 225 от ДОПК изх. №С220007-035-0074707/06.04.2022г. по
ИД№**********/2012г. в частта относно непризнатите за погасени лихви.
В жалбата се
твърди, че оспореното решение било
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с нормите на ДОПК и
административно производствените правила и в противоречие с института на
давността. Според жалбоподателя неправилно административният орган бил приел,
че дължимите суми по посоченото изп. дело били погасени чрез плащането им, като
в нито един момент ЗЛ не било предприело действия по плащането на главницата.
Непризнатите за погасени лихви представлявали доначислени лихви за погасените
гравници и включени в РА.
Неоснователно било прието, че когато
вземането е погасено чрез плащане вземането за лихви се погасява за в бъдеще,
поради пкоето не следва да се приемат за погасени по давност всички лихви, а
само тези които са били дължими преди изтичане на давностния срок по чл. 171 от ДОПК, т.е. в случаите на доброволно платени публични задължения след изтичане
на давностния срок лицето дължи лихва за периодите, за които срокът по чл. 171
от ДОПК не е изтекъл до датата на плащане на главницата. Неправилно с
обжалваното Решение било прието, че след като вземането/главницата била
погасена, то вземането за лихви се погасява за в бъдеще, поради което не следва
да се приемат за погасени по давност всички лихви, а само тези, които са били
дължими преди изтичане на давностния срок по чл. 171 от ДОПК.
В жалбата се излага също, че лихвите върху
вземания за данъци съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК са публични държавни
вземания, като същите имат акцесорен характер, установяват се по реда,
предвиден за главните задължения, а именно с ревизионен акт и за тях е
приложима давността за главницата на установените публични вземания.
Следователно и за тях следвала да намери приложение разпоредбата на чл. 171,
ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Според жалбоподателя от анализ на посочените
в жалбата законови разпоредби на ДОПК се налагал извод че лихвите като
акцесорно вземане следват главното задължение и след като то е погасено по
давност, то погасено по давност е и акцесорното задължение за лихвите. В случая
безспорно било установено, а и така било прието в оспореното решение,
главницата предмет на РА била погасена по давност, след изтичане на давностния
срок, то и начислените върху главницата лихви имали същия правен режим, като
вземанията по главницата, т.е. и лихвите били погасени по давност. Общ принцип
в института по прилагане на погасителната давност бил че с погасяването на едно
вземане по давност отпадал не дълга, а възможноста за неговото принудително
събиране. Предявяването на възражение за изтекла погасителна давност е право на
длъжника, което той може и да не упражни, а да изплати доброволно погасеното по
давност задължение.
По изложените съображения ЕТ“**********- М. Й.“ гр. Севлиево моли съдът да отмени обжалваното решение на и.д. Директор на ТД на НАП В. Търново като незаконосъобразно. Претендира се присъждане
на разноски.
Ответната страна- и.д.Директор на ТД на НАП В. Търново чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Моли съдът да отхвърли жалбата, ведно със закононите
последици включително присъждане на разноски- възнаграждение за юрисконсулт.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа на доводите и възраженията на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна при
наличие на правен интерес от обжалването, поради което е допустима за
разглеждане.
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че за събиране на изискуеми и неплатени в срок задължения на
жалбоподателя в ТД на НАП В. Търново, офис Габрово било образувано изп. дело
№**********/2012г. В хода на ревизионното производство с постановление за
налагане на обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх.
№1071/18.02.2011г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми в размер на
49295, 19 лева по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително съдържанието на касетите, като и суми предоставени за доверително
управление на задълженото лице, находящи се в **********“АД гр. София, ТБ ******гр. София и ТБ“*****************“АД гр. София, както и
запор върху два броя МПС, собственост на „ЕТ“*************- М. Й.“ гр. Севлиево.
С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. №1680-4/15.04.2011г. наложените предварителни обезпечителни мерки
са продължени до размера на установените с РА задължения.
По изпълнителното дело са разпределени
постъпили по сметка на НАП суми, с които са погасени изцяло или частично
главниците на задълженията, установе с РА №*********/16.03.2011г. на ТД на НАП
В. Търново, както следва:
-
С
Разпореждане за разпределение №0715/2012/000020/30.05.2013г. по изпълнителното
дело е разпределена сума в размер на 300 лева, постъпила на 30.04.2013г.
-
С
Разпореждане за разпределение №0715/2012/000022/03.07.2013г. по изпълнителното
дело е разпределена сума в размер на 300 лева, постъпила на 01.07.2013г.
-
С
Разпореждане за разпределение №0715/2012/000025/25.10.2013г. по изпълнителното
дело е разпределена сума в размер на 300 лева, постъпила на 27.08.2013г.
-
С
Разпореждане за разпределение №0715/2012/000026/25.10.2013г. по изпълнителното
дело е разпределена сума в размер на 300 лева, постъпила на 24.10.2013г.
-
С
Разпореждане за разпределение №0715/2012/000031/03.07.2014г. по изпълнителното
дело е разпределена сума в размер на 100 лева, постъпила на 16.06.2014г.
-
С
Разпореждане за разпределение №0715/2012/000040/24.11.2014г. по изпълнителното
дело е разпределена сума в размер на 258,26 лева, постъпила на 04.11.2014г.
-
С
Разпореждане за разпределение №0715/2012/000041/24.11.2014г. по изпълнителното
дело е разпределена сума в размер на 1182 лева, постъпила на 06.11.2014г.
-
С
Разпореждане за разпределение №0715/2012/000048/08.09.2015г. по изпълнителното
дело е разпределена сума в размер на 101, 49 лева, постъпила на 21.08.2015г.
-
С
Разпореждане за разпределение №С160007-125-0181206/29.11.2016г. по
изпълнителното дело е разпределена сума в размер на 50 лева, постъпила на
04.10.2016г.
-
С
Разпореждане за разпределение №С160007-125-0181205/29.11.2016г. по
изпълнителното дело е разпределена сума в размер на 50 лева, постъпила на
31.05.2016г.
-
С
Разпореждане за разпределение №С160007-125-0181203/29.11.2016г. по
изпълнителното дело е разпределена сума в размер на 50 лева, постъпила на
25.03.2016г.
-
С
Разпореждане за разпределение №С170007-125-0076194/10.03.2017г. по
изпълнителното дело е разпределена сума в размер на 50 лева, постъпила на
09.12.2016г.
-
С
Разпореждане за разпределение №С170007-125-0076194/10.03.2017г. по
изпълнителното дело е разпределена сума в размер на 50 лева, постъпила на
09.12.2016г.
-
С
Разпореждане за разпределение №С170007-125-0118781/27.04.2017г. по
изпълнителното дело е разпределена сума в размер на 30 лева, постъпила на
16.03.2017г
С Постановление за налагане на обезпечителни
меркиизх. №0715/2012/000050/24.09.2015г. е наложен запор върху налични и
постъпващи суми в размер на 86463, 44 лева по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управленеие на задълженото лице ЕТ, находящи се във
всички търговски банки и запор върху ценните книжа, регистрирани в Централния
депозитар.
С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. №С170007-022-0032412/06.06.2017г. е наложена възбрана на недвижим
имот, представляващ земя и сграда, УПИ ********* в кв. ** по плана на с. *********, общ. Севлиево с площ
498кв.м. придобит с НА№****, т. **, рег. №****, нот. дело №************.
С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. №С190007-022-0009171/19.02.2019г. е наложен запор на банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление на задълженото
лице, находящи се в ******* АД и ТБ ************* АД за обезпечаване на
задълженията по изпълнителното дело в размер на 109 744, 00 лева, от които
лихва 54823, 52 лева и главница 54920, 48 лева.
С Възражение
№С220007-000-0132177/22.03.2022г. до публичния изпълнител по изпълнителното
дело ЕТ“***********- М. Й.“ е поискал погасяване по
давност на задължения по изпълнителното дело за ДДС за период 01.07.2007г. до
31.12.2009г., задължения за данък върху доходите на физическите лица и годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2007г., 2008г. и 2009г. установени с
РА№*********/16.03.2011г. на ТД на НАП.
С Разпореждане за частично
прекратяванена производството по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК с изх. №С220007-035-0074707/06.04.2022г. компетентния публичен изпълнител
се е произнесъл по така заявеното възражение, като е прекратил частично
събирането на задължения по изпълнителното дело.
Така постановеното Разпореждане е обжалвано
от ЕТ, като с Решение №58/28.04.2022г. и.д. директор ан ТД на НАП В. Търново е оставена
без уважение като неоснователна жалба с вх. №8283/15.04.2022г. от ЕТ“********* М. Й.“ и е потвърдено оспореното
Разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, офис Габрово.
Предмет на оспорване е потвърденото с Решение
№58/28.04.2022г. Разпореждане №С220007-035-0074707/06.04.2022г.
Предмет на преценка във връзка с така
заявеното оспорване по делото е изтекла ли е погасителната давност по чл. 171
от ДОПК по отношение на всички дължими лихви.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В разпоредбата на ал. 2 от
същия член е предвидено че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността, освен в случаите, когато:
1. задължението е отсрочено или разсрочено;
2. вземането е предявено в производство по
несъстоятелност;
3. е образувано наказателно производство, от
изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;
4. изпълнението е спряно по искане на длъжника;
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК
публични държавни вземания са лихвите
за вземанията по т. 1 – 8, като по отношение
погасяването на задълженията за лихви върху публични вземания е приложим реда
по ДОПК. Лихвите за забава се начисляват за всеки изминал ден от датата, на
която главното задължение е станало изискуемо до погасяване на главницата.
Следователно по отношение на лихвите като вид публично вземане давността започва
да тече от 1 януари на съответната година следваща годината, през която е
следвало да се плати акцесорното задължение.
Давността е материално правен институт, взаимстван от
гражданското право, като по отношение на акцесорните вземания, каквито са лихвите
по неплатени в срок главници на задължения за ДДС, данък върху доходите на
физическите лица и годишния и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, задължителни
осигурително вноски за фонд ДОО, ЗО и УПФ, каквито са и установените задължения
в настоящия случай с РА№*********/16.03.2011г. на ТД на НАП, разпоредбата на
чл. 119 от ЗЗД указва, че с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него дапълнителни вземания, въпреки че давността да не е
изтекла. Посочената разпоредба на чл. 119 от ЗЗД има предвид погасяване на
главницата по данвост. Следователно при условие, че главницата се погасява чрез
плащане, какъвто е и настоящия случай предвид посочените погасявания въз основа
на разпореждания за постипили суми, изброени по- горе, то при това положенеие
лихвите имат особен режим на погасяване съобразно ДОПК. Неоснователно е
тъврдението в жалбата, че ЕТ не бил предприел действия по плащане на
посомчените по- горе суми, част от главницата. Същите са постъпили за
погасяване на задълженията въз основа на предприети действия от данъчната
администрация, като в този случай погасяването не е въз основа на изтекла
погасителна давност. В тази връзка се налага извода, че вземането за лихви се
погасява за в бъдеще, поради което правилно е преценено в оспореното Разпореждане,
потвърдено с Решение №58/28.04.2022г., че не следва да се приемат за погасени
по давност всички лихви, а само тези които са били дължими преди изтичане на
давностния срок по чл. 171 от ДОПК. В случаите на платени публични задължения
след изтичане на давностния срок, задълженото лице дължи лихви за периодите, за
които срокът по чл. 171 от ДОПК не е изтекъл до датата на плащане на
главницата. Давността спира в изрично посочените и по- горе в настоящото
решение случаи, изчерпатено изброени в чл. 172, ал. 1 от ДОПК и се прекъсва с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане, както и с
предприемането на действия по принудително изпълнение съобразно чл. 172,
ал.2 от ДОПК.
В разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК е предвидено, че
след образуване на изпълнителното дело публичните вземания се погасяват в
следната последователност- разноски, главница, лихви. При преценка на
посочените по- горе Разпореждания за постъпили суми част от главницата е
погасена чрез плащане частично, друга част изцяло, като плащането на главницата
при това условие и начин изключва приложенеието на чл. 119 от ЗЗД по отношение
на така формираните лихви.
При условие, че са налице наложени обезпечителни мерки,
който факт не се оспорва от ЕТ, давността е спряна на осн. чл. 172, ал. 1, т. 5
от ДОПК, като при подобни случаи задълженията се погасяват с изтичане на
абсолютната 10 годишна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Правилно в оспореното
разпореждане при така установените факти е преценено, че по отношение на остатъка
от главниците, отнасящи се за периода 2008г.- 2009г. давността е изтекла и
същете са погасени изцяло, а по отношение на лихвите върху главницата давността
започва да тече от 1 януари на съответната година, следваща годината, през
която е следвало да се плати акцесорното задължение, като след спиране на
давността с налагане на обезпечителните мерки, приложима е давността по чл.
171, ал. 2 от ДОПК, която е изтекла само по отношение на лихвите, начислени за
периода от датата, на която главното вземане е станало изискуемо. По отношение
на частта от лихвите начислени от 01.01.2012г. до датата на погасяване на
главницата, давността не е изтекла.
При така изложените доводи, настоящият състав намира, че
постановеното Разпореждане, потвърдено с Решение №58/28.04.2022г. на и.д.
директор на ТД на НАП В. Търново е правилно и законосъобразно. Постановено при
изяснена и неоспорена от страните фактическа обстановка, при правилно
приложение на материалния закон и спазване на относимите прецесуални правила.
Оспорения акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в
предвидената от закона форма.
Доводите с които жалбоподателят оспорва така
постановеното Разпореждане, потвърдено с Решение №58/28.04.2022г. на и.д.
директор на ТД на НАП В. Търново не намират опора в посочените законови
разпоредби на ДОПК и ЗЗД, като не се споделят от настоящия съдебен състав на АС
Габрово, поради което заявеното оспорване по жалба на ЕТ“***********- М. Й.“ гр. Севлиево следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Предвид изхода от оспорването, а именно неговото
отхвърляне основателно се явява искането на пр. представител на ответника за
присъждане на разноски,
представляващи възнаграждение за юрисконсулт. С оглед преценка за фактическата и правна
сложност на делото разноските- възнаграждение за юрисконсулт се определят на основание чл.
143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78,
ал. 8 от ГПК в размер на 100 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалба на ЕТ“**********- М. Й.“ гр. Севлиево против Решение по жалба срещу действия на публичен
изпълнител №58/28.04.2022г. на и.д.Директор на ТД на НАП В. Търново, с което
е оставена без уважение жалба вх. №8283/15.04.2022г. и потвърдено с него
разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително
изпълнение съгл. Чл. 225 от ДОПК изх. №С220007-035-0074707/06.04.2022г. по
ИД№**********/2012г. в частта относно непризнатите за погасени лихви.
ОСЪЖДА на ЕТ“**********- М. Й.“ гр. Севлиево да заплати
на ТД на НАП сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски по
делото- възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението му на страните пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :