Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 26.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И. Д. като разгледа докладваното от председателя АНД № 99/2018 г. по описа на съда
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б. Ц. Д.“ ООД - гр. Луковит срещу
Наказателно постановление № *********/30.01.2018 г., издадено от И.Д. –
началник на сектор „О. д.“ – В.Т. в ЦУ на НАП, с което на дружеството
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева на
основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
В жалбата се правят оплаквания, че
АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, е
съставен от некомпетентен орган поради липса на териториална компетентност,
затова бил нищожен, а това водело до нищожност и на наказателното постановление
и в тази връзка се иска да бъде прогласена нищожността на обжалваното
постановление. Счита, че инспекторите по приходите, назначени в ЦУ на НАП, не
разполагат с териториална кометентност да извършват проверки по реда на ДОПК на
територията на цялата страна, като се позовава на чл. 8 от ДОПК. На следващо
място се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се иска неговата отмяна, тъй като твърдяното нарушение не било
извършено. Разликата в касовата наличност се дължала на бакшишите, получени от
сервитьорите.
Дружеството
жалбоподател взема участие в съдебното производство чрез пълномощника си адв. Б.
Л., която поддържа жалбата на изложените в нея
основания, навежда съображения за наличие на релевираните пороци на
наказателното постановление и моли за обявяване на нищожността му, алтернативно
за неговата отмяна.
Административнонаказващият
орган взема участие в съдебното заседание чрез юрисконсулт Ц.Г., който оспорва
жалбата, навежда доводи за законосъобразност на наказателното постановление и
моли за потвърждаването му.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:
На 16.12.2017 г., за времето от
12.48 ч. до 15.10 ч., е извършена проверка от Ф.И.Н. - гавен инспектор по
приходите в ЦУ на НАП и св. П.Б.Б. - инспектор по приходите в ЦУ на НАП, в
търовски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - ресторант "Д. п.",
находящ се в гр. Л., ул. "Г." № *, стопанисван от дружеството
жалбоподател "Б.ц.Д." ООД с ЕИК 1*******.
Преди легитимирането си контролните
органи са извършили контролна покупка на 1 бр. изворна вода
"Балдаран" на стойност 1,20 лева, за което не им бил издаден фискален
касов бон.
След легитимирането си, установили,
че в обекта се намира инсталирано фискално устройство /ФУ/ модел Датекс 550-05 DV с ИН на ФУ
DT 330696 и ИН на ФП 02669024. При
извършеното фактическо засичане на касовата наличност в проверявания обект в
момента на проверката в касата е установена сума в брой в размер на 135,77
лева, за която служител на обекта /св. Ц. И. Л. - сервитьор/ е съставил и
подписал опис, а разчетеният оборот от инсталираното в обекта ФУ, към момента
на проверката, съгласно отпечатания и иззет като доказателство дневен финансов
отчет /ДФО/ бил в размер на 113,40 лева. Установено е, че ФУ в обекта притежава функциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми за регистриране на
извършената промяна в касовата наличност /видно и от разпечатания ДФО/. По този начин е установена
положителна разлика в касовата наличност в размер на 22,37 лева, която сума
представлява въведени пари в касата, които не са отразени във ФУ с функцията
"служебно въведени" суми.
За осъществените действия на място е
изготвен протокол за извършена проверка № 0239671 от 16.12.2017 г., с който
проверяващите иззели документи – междинен отчет сервитьори, контролна лента,
разпечатания ДФО, направения опис на фактическата касова наличност. Протоколът
е съставен в присъствието на служители в обекта – Ц. И. Л. на длъжност
сервитьор и Т. В. М. на длъжност администратор. В протокола Ц. Л. вписала, че неравнението на касовата
наличност се дължи на бакшиши от доволни гости от предходната вечер.
Административнонаказателното
производство е образувано със съставяне на АУАН № F367624/20.12.2017 г. от Ф.И.Н.,
участвала в проверката, за това,
че "Б.ц.Д." не е изпълнил
задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми, като установената промяна в касовата наличност е в размер
на 22,37 лв. и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на
фискалното устройство в момента на извършването й с точност до минута.
Нарушението е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 33, ал.1
Наредба № Н-18. Актът е съставен в присъствието и връчен на упълномощено от управителя на на дружеството лице, който
го подписал с възражения, че сумата от 22,37 лв. не е служебно въведена в
касата, тъй като това не са неотчетени приходи на дружеството, а е бакшиш на
сервитьора. Писмени възражения в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН постъпили от
дружеството жалбоподател в същия смисъл - че разликата от 22,37 лв. в касата не
е резултат от неотчетени продажби в обекта, а произтича от пари, оставени от
клиенти на сервитьорите като бакшиши.
Въз основа на така съставения АУАН,
при идентично описание на нарушението, обстоятелствата, при които е установено
и посочване на правната му квалификация, на 30.01.2018 г. е издадено
атакуваното НП от началника на сектор "Оперативни дейности" - В.
Търново в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 500.00 лв. на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. Отразено е,
че нарушението е извършено за първи път, както и постъпилото възражение, което
е прието за неоснователно.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства: АУАН № F367624 от 20.12.2017 г., протокол за извършена
проверка № 0239671 от 16.12.2017 г., ведно с опис на паричните средства в
касата и дневен финансов отчет, декларации от Т. В. М.и Ц. И. Л., заповед № ЗЦУ
- 1582/23.12.2015 г. на изпълнителния директор на НАП и др., свидетелските показания на участвалия в
проверката инспектор по приходите П.Б.Б. /свидетел по установяване на
нарушението и съставянето на акта/ и св. Ц. И. Л., които съдът кредитира като
непротиворечиви, логични, последователни и кореспондиращи с писмените
доказателства. Св. Л. в показанията си посочи, че сумата, представляваща
разлика във фактическата касова наличност и тази, според данните на ФУ, е сума,
оставена като бакшиши от доволни клиенти предишната вечер, когато в обекта е
имало парти. Свидетелката обясни,
че практиката в обекта е сумите, които
клиентите оставят като бакшиши, сервитьорите
да оставят в касата на обекта. След приключване на работния ден се
разпечатва отчетът от фискалното устройство и сумата в повече /т. нар. бакшиши/
се разделя между сервитьора и работещите в кухнята. Св. Л. потвърди, че
установената в деня на проверката сума, представляваща разлика във фактическата
касова наличност и тази, според данните на ФУ, са бакшиши, оставени от клиенти
предишната вечер, когато в ресторанта е имало парти и която сума тя е
пропуснала да отдели. Съдът
кредитира изцяло показанията на този
свидетел, като няма основание да се съмнява в тях, тъй като същите
кореспондират с останалите писмени и
гласни доказателства.
Страните по делото
не оспорват така установената фактическа обстановка, като възраженията на
жалбоподателя са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена в преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено
атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния
съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- началник сектор "Оперативни дейности "
– Велико Търново в ЦУ на НАП съгласно т.1.1 б."г" от заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е
съставен от компетентно лице - главен инспектор по приходите в ЦУ на НАП
съгласно т.2.1 от цитираната заповед, ЗДДС и НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства /в редакцията, действала към датата на нарушението/. В чл. 60 от
цитираната наредба е посочено, че контролът за спазване на наредбата се
осъществява от органите на НАП. Отделно от това в чл. 193, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че установяването на нарушенията на този
закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването
и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда
на ЗАНН, а съгласно ал. 2 на чл.
193 актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая АУАН е съставен
от орган по приходите, който съгласно чл. 193, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДДС е компетентен да установява нарушения на нормативни актове по
приложението на ЗДДС, какъвто е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Нито
цитираната законова норма /чл.193 ал.2 от ЗДДС/, нито представената изрична
заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г.
на Изпълнителния директор на НАП въвеждат някаква специална териториална
компетентност на длъжностните лица, които са оправомощени да съставят актове за
нарушения по ЗДДС и затова съдът намира за неоснователно направеното от
жалбоподателя възражение за липса на териториална компетентност на
актосъставителя. Обстоятелството, че
актосъставителят Ф.И.Н. към датата на съставяне на акта е изпълнявала
длъжността "главен инспектор по приходите" в ЦУ на НАП не се оспорва,
а и това се установява от писмените доказателства /протокол за проверка, АУАН,
НП/, в които е отбелязано това й качество, които кореспондират с представения
по делото болничен лист, както и с показанията на св. П.Б.Б..
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от
ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване
на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание
на съда да отмени оспореното НП.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 185, ал.2 вр.
чл. 185, ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите.
В конкретния случай администативното
нарушение се изразява в неотразяване в електронната касова памет на наличния в
обекта ЕКАФП на въведена сума от 22,37 лева, чрез опцията "служебно
въвеждане", тъй като фискалното устройство има функция за служебно
въвеждане и извеждане на суми, което е нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ, а съгласно същата разпоредба в редакцията й към момента на
проверката /ДВ, бр. 76 от 19.09.2017 г./
законодателят е предвидил извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми.
В съответствие с предвиденото в
чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. правило нормата на чл. 185, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДДС въвежда санкция за лицата, които нарушат реда за въвеждане,
извеждане, респ. отчитане на документи, издавани от/във връзка с фискалните
устройства.
Първата алинея на тази норма
предвижда налагане на глоба в размер от 100 до 500 лв. за физическите лица,
които не са търговци и имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. - за
юридическите лица и едноличните търговци, в случаите, когато лицето не издаде
документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС (фискален или системен бон,
регистриращ и отчитащ извършените доставки/продажби в търговски обект).
Втората алинея на чл. 185 ЗДДС се прилага, когато лицето, извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 (извън случаите на чл. 118, ал. 1)
или на нормативен акт по неговото прилагане. Предвидените санкции са глоба - за
физическите лица, които не са търговци от 300 до 1000 лева или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци от 3000 до 10000 лв.
Предвидена е и привилегирована разпоредба, приложима в случаите, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, като тогава се налагат по –
ниските по размер санкции - тези по ал.
1.
Безспорно е установено по делото, че
на описаните в АУАН и НП дата и място, дружеството – жалбоподател не е
изпълнило задължението си в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., като извън
случай на продажба не е регистрирало във ФУ промяна в касовата наличност -
въвеждането на пари в касата на дружеството, чрез операцията "служебно
въведени" суми. Горното е безспорно
установено и от ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства - показанията
на св. Ц. Л.. Чрез показанията на тази
свидетелка е установено, че
констатираната разлика в касовата наличност не се дължи на приходи, а е
резултат от служебно въведени в касата суми от бакшиши.
Доколкото по делото безспорно е
установено, че разликата в касата се дължи на получени бакшиши, които не
се явяват приход на дружеството, а съответно допълнително възнаграждение за
персонала от клиентите, то тяхното внасяне в касата в обекта е следвало да се
отрази чрез посочената операция "служебно въведени" суми. От изложеното
съдът намира, че от обективна страна
е налице неизпълнение на задължението в
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо търговско дружество – юридическо лице и е
обективна и безвиновна, поради което субективната страна не следва да се
обсъжда.
В конкретния случай наказващият орган законосъобразно е приел, че се касае за суми, които не са
приход на дружеството /в каквато посока са и доказателствата по делото/, но не
са надлежно отразени и именно поради това
е санкционирал жалбоподателя
по чл. 185, ал.2 от ЗДДС ( ненадлежна отчетност на ФУ), но с
по - лека санкция, предвидена в чл. 185, ал. 1,
поради липсата на неотразени приходи и е наложил минималното по размер и
предвидено по вид наказание - "имуществена санкция" от 500
(петстотин) лева, като същото не подлежи на намаляване (арг. чл. 27, ал. 5
от ЗАНН/.
Съдът намира, че в
случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е
налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи
на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път
не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че
нарушителят не е наказван за други подобни нарушения има решаващо значение за
индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на
деянието. Обстоятелството, че
нарушението не води до неотразяване на приходи няма как сам по себе си
да обуслови извод за маловажност, защото именно този факт е
предпоставка за налагане на санкция по по-леко наказуемия състав на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, а не по основния
на чл. 185, ал.2 от същия закон. Важността на обществените отношения,
регламентирани с разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и необходимостта
от стриктно спазване на изискванията за регистрация и отчетност при
осъществяване на търговските операции е
взето предвид и от законодателя с оглед фиксирания минимум на наказанието и то
в не малък размер, поради което и за да бъде приложена нормата на чл. 28
от ЗАНН за конкретното нарушение следва да са налице някакви изключителни
обстоятелства, отличаващи го от всички останали нарушения от този род, а такива
по делото не са установени.
Воден от горното и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ********/30.01.2018
г., издадено от И. Д. – началник на сектор „О. д.“ – В. Т. в ЦУ на НАП, с което
на „Б. Ц. Д.“ ООД - гр. Л. е наложена имуществена санкция в размер на 500.00
лева на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от
деня на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: