РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Варна, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500135 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 135/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на М. Д. Р. против решение №
16/09.02.2022 г., постановено по гр.д. № 107/2021 г. по описа на
Силистренския окръжен съд, с което М. Д. Р. е осъдена да заплати на Д. Б.
ЕХЛ. сумата от 29 265 лева, представляваща задатък по разваления
предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от
28.05.2020 г., сключен от Д. Б. ЕХЛ., чрез пълномощник неговата майка Н. Е.
Б., с М. Д. Р. пред нотариус с рег. № 315 на НК А. Р. и район на действие
Тутракански районен съд, съгласно който са се договорили да сключат
окончателен договор, с който Д. Б. ЕХЛ. да закупи имот, собственост на М. Д.
Р., придобит с НА за дарение № 272, т. II, 7;. № 602/97 г. и представляващ
апартамент, находящ се в град Тутракан ул Беласица, № 7, вх. А, ет.З, ап. № 8
в сграда с идентификатор 73496.501.1911.3 и с решението М. Д. Р. е осъдена
да заплати на Д. Б. ЕХЛ. направените от него разноски по делото в размер на
2 576, 60 лв.
1
Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното решение е неправилно
- постановено в нарушение на процесуалните правила, в противоречие с
материалния закон и е необосновано, като е молила за отмяната му и за
отхвърляне на иска. Изложила е, че: - било нарушено правото й на участие в
съдебното производство, предвид липсата на редовно призоваване за съдебно
заседание; - установената от окръжния съд фактическа обстановка
противоречала на доказателствата по делото, на клаузите в сключения от
страните предварителен договор и на уговорките за изповядването на
окончателен договор в 30 дневен срок от заплащането на пълната покупна
цена от купувача; - съдът неправилно кредитирал показанията на
свидетелката - пълномощник на ищеца за готовността им да заплатят
остатъка от цената; - при липсата на изправност на купувача, неправилно
приел наличие на предпоставките по чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора
от ищеца;- съдът достигнал до погрешен извод, че ответницата е неизправна
страна предвид укриване на обстоятелството за вписана върху имота възбрана
от 2010 г., доколкото по делото липсвали доказателства тя да е била
уведомена за възбраната и съзнателно да е укрила това обстоятелство, както и
предвид молбата й от 21.07.2020 г. за заличаване на възбраната.
Въззиваемият Д.Б. И., чрез адв. Н., е подал писмен отговор на жалбата,
с който е оспорил същата и по съображения за неоснователрността на
оплакванията и за правилността на обжалваното решение, е молил за
потвърждаването му. Посочил е, че ответницата е редовно призована, тя е
подала отговор на исковата молба, а при отлагането на делото е била длъжна
сама да следи. Върху имота била наложена възбрана заради дължими от нея
суми по дела за измами и въпреки молбата й от 21.07.2020 г. за заличаване,
възбраната не била вдигната, а самото подаване на молбата показвало знание
за възбраната, което тя отричала.
С определение № 191 от 06.04.2022 г., съдът се е произнесъл по
доказателствените искания.
С депозираните преди съдебното заседание молби, всяка от страните е
изразила становище по същество на спора, като е поддържала съответно
възивницата - въззивната жалба, а въззиваемият - отговора, като последният е
претендирал за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение
2
за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания
и след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба
на Д. Б. ЕХЛ., с която срещу М. Д. Р. е предявен осъдителен иск по чл. 55,
ал.3 ЗЗД за връщане на сумата от 29 265 лв., дадена по развален
предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен между
страните на 28.05.20 г. Ищецът е твърдял, че с предварителния договор от
28.05.2020 г., сключен чрез пълномощника му - неговата майка, се договорил
с ответницата да закупи, а тя - да му продаде собствения си имот - апартамент
в гр.Тутракан ул. Беласица, № 7, вх. А, ет.З, ап. № 8 в сграда с идентификатор
73496.501.1911.3, придобит по дарение. По предварителния договор ищецът
заплатил 29 265 лева, а останалата сума следвало да плати по банков път или
в брой при изготвяне на нотариалния акт. На 14.08.2020 г. страните
подписали анекс, касаещ сроковете за плащане на цената и сключването на
окончателния договор по нотариален ред. Ищецът бил готов да плати цената,
но не успял да стори това, тъй като продавачката „изчезнала“ и не отговаряла
на обажданията му. Впоследствие установил, че върху имота още на
10.08.2010 г. била наложена възбрана от Районна прокуратура Тутракан,
който факт ответницата прикрила. Настоявал е, че това противоречи на
клаузите в глава II от договора, с които продавачката е гарантирала, че към
имота няма претенции или ограничения и се задължава да не извършва
действия, с които могат да се създадат такива. Заявил е, че е налице
неизпълнение на договора от ответницата и предвид развалянето му,
претендира връщане на даденото.
Ответницата е подала писмен отговор, с който е оспорила иска и е
молила за отхвърлянето му. Изложила е, че ищецът не е изпълнил
задължението си да плати цялата продажна цена в уговорения срок, в 30
дневен срок от който възниква задължението й за сключване на окончателния
договор, като не доказал и заплащането на претендираната сума от 29 265 лв.,
поради което и не бил изправна страна.
Установена със събраните по делото доказателства е следната
фактическа обстановка:
На 28.05.2020 г. между ищеца от една страна като купувач, чрез
пълномощник неговата майка, и ответницата – от друга като продавач, е бил
3
сключен предварителен договор, с който ответницата обещала да продаде, а
ищецът да закупи за сумата от 60 000 лв. собствения й недвижим имот,
представляващ апартамент в град Тутракан, ул. Беласица, № 7, вх. А, ет.З, ап.
№ 8 в сграда с идентификатор 73496.501.1911.3, придобит по дарение с
нотариален акт № 272, т. II, дело № 602/97 г. на нотариуса при ТРС. В
съответствие с уговорката по чл. 7, ал.1 от предварителния договор за
плащане при подписването му на задатък в размер на сумата от 29 265 лв.,
ищецът – купувач е изпълнил задължението си и заплатил сумата. Това е
удостоверено от ответницата с изявлението й в същия текст на договора и с
посочване на платежния документ № ********* от 28.05.2020 г. Този факт е
доказан и с приложеното по делото преводно нареждане за сумата от 29 265
лв., поради което възраженията на ответницата за липсата на плащане от
ищеца е неоснователно. С предварителния договор, страните предвидили
плащането на остатъка от продажната цена да стане в срок до 15.08.2020 г.
(така чл. 7, ал.2 от предварителния договор), а сключването на окончателния
договор – в 30 –дневен срок от плащането от купувача на цялата продажна
цена (чл. 1, ал. 4 от договора). С анекс от 14.08.2020 г. страните продължили
срока по чл. 1, ал.4 от договора за плащане на остатъка от продажната цена -
до 16.11.2020 г. Няма спор, че в този срок ищецът не е платил остатъка от
цената. В раздел II, чл.2, ал.1 от договора, ответницата като продавач е
гарантирала, че притежава изцяло и в пълен обем правото на собственост
върху имота и че по отношение на него не съществуват каквито и да било
вещни, облигационни или други права или задължения, тежести, спорове,
претенции, както и каквито и да било други обстоятелства, които да
ограничат правото на собственост, държането или ползването в пълен обем на
имота, или да доведат до пълно или частично съдебно отстраняване на
купувача от имота. Установено, с приложената справка от Агенцията по
вписванията изготвена към дата 29.07.2020 г. е, че върху продавания имот е
била налице възбрана, наложена на 02.09.2010 г. по молба на Районна
прокуратура Тутракан. В тази насока са и показанията на свидетелката Б.
(майка на ищеца и негов пълномощник по договора), която е изнесла пред
съда, че възбраната е установена от нотариуса при подготовка на документите
за изповядване на сделката. Именно в тази връзка е било препоръчано на
продавачката да поиска заличаването й (така св. Б.), което Р. сторила с молба
до съда, входирана на 21.07.2020 г. – обстоятелство заявено във въззивната й
4
жалба. В този смисъл, съдът кредитира показанията на свидетелката Бекир,
тъй като те напълно кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства (за наложената възбрана и готовността на ищеца да изпълни
задължението си) и се подкрепят от изявлението на самата ответница –
продавач по договора (подаване на молба в същия период за заличаване на
възбраната). Няма спор по делото, а и в тази насока са признанията на
ответницата, че възбраната не е заличена и към момента. Затова без значение
е обстоятелството дали продавачката не е знаела за възбраната при сключване
на договора, както и че сама е предприела действия за заличаването й, щом
възбраната не е заличена и продължава да съществува.
Доколкото по делото няма доказателства преди датата на подаване на
исковата молба ищецът да е отправил до ответницата покана за изпълнение с
предупреждение за разваляне на договора, за такава покана следва да се счита
исковата молба, с която той претендира последиците от развалянето на
договора – връщане на дадената сума.
Т.е. предвид наличието на възбрана върху имота, включително и
понастоящем, е доказано неизпълнението на задължението на ответницата по
чл. 2, ал.1 от договора да осигури продавания имот чист от права на трети
лица. В този случай и предвид готовността на длъжника – купувач да изпълни
в срок задължението си да плати остатъка от уговорената сума при
изправност на продавача и заличаване на възбраната, се налага извода че той
е изправна страна и с подаване на настоящата искова молба е упражнил
правото си по чл. 87, ал.1 ЗЗД да развали предварителния договор. В този
смисъл неоснователно е оплакването на въззивницата за неизправността на
купувача заради неплащане в срока на окончателната цена по договора.
Претенцията е по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и гласи, че който е получил
нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне. Както бе посочено и по-
горе, ищецът е доказал (с вписването в договора на стореното плащане и със
самия преводен документ), че е заплатил на ответницата 29 265 лв. (задатък)
по предварителния договор, както и че предварителният договор е развален
от него на осн. чл. 87, ал.1 ЗЗД. Това налага извода, че е отпаднало
основанието за даване на сумата и същата подлежи на връщане. Искът по чл.
55, ал.1, пр.3 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен като ответницата
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 29 265 лв..
5
Като е достигнал до идентичен извод и по подобни съображения,
окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от
визираните във въззивната жалба пороци и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора, отговорността за разноските за първата
инстанция не се променя, а за въззивната - ответницата следва да заплати на
ищеца сумата от 1250 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16/09.02.2022 г., постановено по гр.д. №
107/2021 г. по описа на Силистренския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Д. Р. от гр. София, ЕГН **********, да заплати на Д. Б.
ЕХЛ., ЕГН **********, от с. Търновци, обл. Силистренска сумата от 1250
лв., представляваща сторените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6