№ 1098
гр. София, 23.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК. Образувано е по частна жалба,
подадена от осъдения А. Т. Ч., чрез защитника адв.М.П., против определение
№24198/11.11.2022г., постановено по чнд №4634/2022г. по описа на СГС, с
което е оставена без уважение молбата на осъдения за предсрочно условно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от
свобода“.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо, тъй като към настоящия момент са
налице условията за прилагане на института на условното предсрочно
освобождаване, осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказание и е дал доказателства за поправянето си. Обстоятелството, че е бил
задържан под стража за срок от 4 години, 10 месеца и 25 дни, го поставя в по-
неблагоприятно положение спрямо другите затворници, срокът на това
задържане изпълнява първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК, а също и
предопределя единствения довод против освобождаването му, тъй като той се
явява непознат в СЦЗ. Ч. е работил, не е наказван, не е обърнато внимание и
на влошеното му здравословно състояние, той се нуждае от две операции,
които са несъвместими с престой в затвор. Според жалбата, целите на
наказанието биха могли да се изпълнят много по-ефективно при условно
предсрочно освобождаване, дори с налагане на пробационни мерки по време
1
на изпитателния срок, поради което се иска отмяна на обжалваното
определение и постановяване на условно предсрочно освобождаване.
САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени
в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното
определение, намери за установено следното:
Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с
активна процесуална легитимация за това, не се налага насрочване на открито
съдебно заседание за разглеждането на искането за отмяна на определението,
с което е отказано условно предсрочно освобождаване, не се налага и
събиране на нови доказателства.
По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
А. Т. Ч. е постъпил в СЦЗ на 23.02.2022г. за изтърпяване на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ години, наложено му по нохд
№2351/2017г. на ОС Пловдив за престъпление по чл.116, 216, 339 от НК.
Предварителният арест е за срок от 4 г., 10 м. и 14 дни, за времето от
09.06.2022г. до 08.10.2022г. той не е пребивавал в затвора, тъй като
изпълнението на наказанието е било прекъснато. Към 31.10.2022г. остатъкът
от наказанието е бил 3 години, 5 месеца и 26 дни. След влизане в сила на
присъдата е било приспаднато времето, през което осъденият е търпял мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ за срок от 4 години, 10 месеца и 14
дни, фактически времето на пребиваване в затвора, през което
администрацията на затвора е работила с него за изпълнение на целите в
плана на присъдата, е по-малко от четири месеца / от февруари до май 2022г/.
Производството пред СГС е било образувано по молба на Ч. да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване, искането е поддържано в
съдебно заседание по съображения, че осъденият фактически е изтърпял
повече от 1/2 от размера на наложеното наказание, през което време е дал
доказателства за поправянето си, а същевременно здравословното му
състояние е влошено. Прокурорът е приел, че молбата е основателна и е
пледирал тя да бъде уважена. В експертния доклад на инспектор социална
дейност и възпитателна работа е посочено, че оценката на риска от рецидив и
вреди е констатирала средни стойности – 56 точки, тези стойности не са били
занижени по времето на престоя на осъдения в затвора, отношението към
правонарушението също е проблемно, доколкото той не приема
2
отговорността за поведението си, не признава вредата, която е причинил, не
приема присъдата за справедлива, не приема необходимите ограничения
върху личната свобода. Има забележки и относно начин на живот и
обкръжение, начинът на живот у манипулативен, използва другите, има
безразсъдно и рисково поведение, враждебни и дискриминационни нагласи,
има проблем с овладяването на гнева, липсва способност за разпознаване на
проблемите, не осъзнава всички последствия от действията си. Като
гранични зони са определени настоящото правонарушение и емоционални
проблеми. Прогнозата за личността предвид краткия престой в затвора не
може да бъде за трайна и стабилна личностна и поведенческа промяна, затова
корекционната работа следва да продължи до постигане на целите на
наказанието по чл.36 от НК. Предвид този доклад, представителят на
администрацията на ЦСЗ е дал отрицателно становище по молбата.
При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния
съд, настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното
предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно,
тъй като към момента осъденият не е дал достатъчно доказателства за трайна
промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. При
наличието на непроменени стойности на риска от рецидив и на риска от
вреди, както и при липса на доказателства за поведение, сочещо на трайна
промяна, не може да се приеме, че по време на престоя в затвора Ч. е
коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени
изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение. Предпоставката да е
изтърпял повече от една втора от размера на наказанието не е достатъчна, за
да бъде уважено предложението за УПО, след като по отношение на осъдения
по времето, през което фактически е пребивавал в затвора, по-малко от шест
месеца към момента, не са реализирани целите, набелязани в плана на
присъдата. Затова настоящият състав намира, че правилно е прието от
първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за
освобождаване. Доводите в жалбата, свързани с прекомерност на срока на
предварително задържане и здравословни проблеми, не могат да са основание
за отмяна на определението, единствено могат да мотивират осъдения към
бъдещо поведение, обективиращо позитивна промяна и сочещо реализиране
на целите по чл.36 от НК, което съответно да бъде отчетено от
затворническата администрация. По отношение на неговото здравословно
3
състояние правилно е прието, че не е пречка да пребивава в пенитенциарно
заведение, където то може да се контролира, да се провежда необходимото
лечение, включително ако се налага, в болница, предвид и предприетото
прекъсване на изпълнението на наказанието. По отношение на дългия срок на
задържането под стража съдът правилно е посочил, че това не е основание,
което да може да се отчете в полза на осъдения в хода на настоящото
производство. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че след като
рискът от рецидив и вреди не е променен, не може да се приемат за
постигнати целите по чл.36 от НК, възможна предпоставка за това е краткият
фактически престой в затвора, тъй като с осъдения не е работено по
изпълнение на набелязаните в плана на присъдата цели. По време на остатъка
от наказанието, този срок би следвало да се използва за поправянето на
подсъдимия, което все още не е трайно, каквото е изискването в това
производство. Това е напълно достатъчно основание да се приеме, че
мотивите на първоинстацинонния съд да откаже уважаване на молбата са
обосновани и са изложени след анализ на всички събрани доказателства,
съдържащи се в затворническото досие. Затова настоящият състав също
приема, че се действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да
продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива нагласа за
законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на затвора.
Изложените доводи в жалбата не се различават от обсъдените в мотивите,
чиито пълен и детайлен анализ сочи именно на необходимост работата на
затворническата администрация с осъдения да продължи за изпълнение на
индивидуалния план на присъдата му.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че
атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва
да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №24198/11.11.2022г., постановено по
чнд №4634/2022г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата
на осъдения за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, 5 месеца
и 24 дни /три години, пет месеца и двадесет и четири дни/ по нохд
4
№2351/2017г. на ОС Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5