РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 16.01.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на единадесети декември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 14392/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 149041/21.11.2016г., предявена от
С.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******.
Ищецът С.П.С. твърди, че на 29.04.2009 г., с постановление по досъдебно
производство (ДП) № 82/2008 г. по описа на ГД „Национална полиция” - МВР, пр.
пр. № 6782/2008 г. по описа на СГП, е бил привлечен като обвиняем за това, че
като председател на Съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД, в съучастие
с други длъжностни лица, също членове на Съвета на директорите, през 2003 г., в
условията на продължавано престъпление, въпреки задълженията си, не е упражнил
достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението,
разпореждането или отчитането на обществено имущество и от това са последвали
значителни щети за „Софийски имоти“ ЕАД в размер на 56 334 лева, като деянията са извършени умишлено,
причинената щета е в особено големи размери, а престъплението представлява
особено тежък случай - престъпление по чл. 219, ал. 4, вр.
ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
Ищецът твърди, че на 09.06.2010
г., Софийска градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт срещу него и
останалите обвиняеми, и било образувано
НОХД № 2730/2010 г. по описа на СГС. На 21.07.2010 г., делото било прекратено и върнато на СГП за
отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 02.05.2011 г., в СГС
отново бил внесен обвинителен акт, но на 14.07.2011 г., образуваното НОХД № 1897/2011
г. отново било върнато на СГП. След ново внасяне на обвинителен акт било
образувано НОХД № 2159/2012г. по описа на СГС, което с разпореждане от 09.07.2012
г. отново било върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения.
Ищецът сочи, че с постановление
от 07.08.2014 г., досъдебното производство е било прекратено, като ищецът бил
уведомен за прекратяването на 03.02.2015 г. Постановлението
било потвърдено от Софийска апелативна прокуратура.
Ищецът твърди, че привличането му като обвиняем за
тежко престъпление, налагането на мярка за неотклонение „подписка“, неколкократното внасяне на обвинителен акт в съда, създали
у него и у семейството му изключителен психологически дискомфорт.
През цялото време докато траело образуваното досъдебно производство, ищецът
изпитвал стрес и се опасявал, че може да бъде осъден за престъпление, което не
е извършил. С.С. заявява, че воденото срещу него
наказателно производство имало изключително неблагоприятно въздействие върху
него и семейството му. Тревогите и напрежението се отразили на здравето му и
ищецът се разболял от диабет, а съпругата на ищеца се разболяла от рак и била
оперирана.
Освен това, ищецът твърди, че поради
предявеното обвинение за извършено тежко престъпление, е загубил правото си да притежава и държи ловно
оръжие и е бил принуден да го продаде, което го лишило от възможността да
упражнява дейност като ловец.
Образуваното досъдебно
производство, затруднило съществено и политическата кариера на ищеца.
Предвид
изложеното, С.П.С. моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева – главница, представляваща
обезщетение от претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2014 г. до окончателното й изплащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.на Р.Б. е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Заявява, че твърдените от ищеца вреди от
повдигнатото обвинение са недоказани, както и че през същия период от време срещу С.С. били водени и други наказателни производства, от които ищецът
претендирал да са настъпили същите вреди, за чието обезщетяване е било
образувано настоящото дело. В тази връзка, ответникът сочи, че при определяне
размера на обезщетението по настоящото дело, следва да се вземе предвид дали
търпените вреди не са предмет на обезщетение по друго, заведено от ищеца
гражданско дело по ЗОДОВ, с оглед размера на глобално дължимото обезщетение.
Във връзка с размера на вредите,
ответникът заявява, че претендираното обезщетение не съответства на понятието
за справедливост и на съдебната практика. Излага съображения, че срещу ищеца е била взета най-леката мярка
за неотклонение, която не му е причинила вреди.
Ответникът възразява и срещу
началния момент на претендираната лихва. Сочи, че
такава се дължи от 11.02.2015 г., когато
постановлението за прекратяване е станало окончателно.
Съдът
приема следното от фактическа страна:
С
постановление от 29.04.2009 г.
(предявено на 30.04.2009 г.) за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение по ДП № 82/2008
г. по описа на ГД „ДП” - МВР, пр. пр. № 6782/2008 г. на СГП, докладвано на
прокурор от СГП, С.П.С. е бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК – умишлена безстопанственост,
извършена от длъжностни лица от „Софийски имоти“ ЕАД, изразяваща се в това, че през
2003 г., в условията на продължавано престъпление, въпреки задълженията си, не
е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено
управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество и от това са
последвали значителни щети за „Софийски имоти“ ЕАД, като деянията са извършени умишлено,
причинената щета е в особено големи размери, а престъплението представлява
особено тежък случай
Видно
от Постановлението, спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
На 09.06.2010 г., Софийска
градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт срещу С.П.С. и другите 10 лица за престъпленията, за които са им повдигнати обвинения
и е било образувано НОХД № 2730/2010 г. по описа на СГС. С разпореждане на
съдията-докладчик от 21.07.2010 г., съдебното производство е прекратено и
делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, касаещи пропуски и противоречия в обвинителния акт.
На 02.05.2011 г., СГП отново е
внесла в СГС обвинителен акт срещу С.П.С. и другите 10 лица, по който е било образувано
НОХД № 1897/2011 г. по описа на СГС, което с разпореждане от 14.07.2011 г. е
прекратено и делото е върнато на СГП за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На 03.05.2012 г., СГП отново е внесла в СГС
обвинителен акт срещу С.П.С. и е било образувано НОХД № 2159/2012г. по описа
на СГС, което с разпореждане от 09.07.2012 г. отново е било върнато на СГП за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
С
постановление от 07.08.2014 г. на прокурор от СГП, наказателното производство
по ДП № 82/2008 г. по описа на ГД „НП”
- МВР, пр. пр. № 6782/2008 г. на СГП, е прекратено по отношение на С.П.С. (и всички
обвиняеми), поради липса на извършени престъпления.
Установява
се от известие за доставяне (обратна разписка), че постановлението за
прекратяване на наказателното производство е било съобщено на ищеца, на
03.02.2015 г. Същото не е обжалвано от
ищеца и спрямо него е влязло в сила на 11.02.2015 г.
С
постановление от 12.03.2015г на прокурор от Софийска апелативна прокуратура,
постановлението от 07.08.2014 г. на СГП за прекратяване на наказателното
производство е потвърдено.
Ищецът е предявил искове за присъждане на
обезщетения за претърпени неимуществени вреди и от повдигнатите му обвинения за
извършени престъпления по пр.пр. № 9378/2008 г. на
СГП, по пр.пр. № 6715/2008 г. на СГП, по ДП №
257/2010 г. по описа на ГД „НП“-МВР, пр.пр. №
7319/2010 г. на СГП, по ДП № 99/2008 г. по описа на ГД „ДП“-МВР, пр.пр. № 9387/2008 г. на СГП, по ДП № 66/2009 г. по описа на
ГД „НП“-МВР, пр.пр. № 4972/2009 г. на СГП, пр.пр. № 4972/2009 г. на СГП, по ДП № 37/2008 г. по описа на
ГД „ПООРП“-МВР, пр.пр. № 3054/2008 г. на СГП, и по ДП № 82/2008 г. по описа на ГД „НП“-МВР,
пр.пр. № 6782/2008 г. на СГП, като някои от
наказателните производство са били прекратени, а по други ищецът е бил
оправдан.
Въз основа на предявените от ищеца искови молби, в
Софийски градски съд са били образувани 7 граждански дела.
За всички тези факти страните не спорят и същите се
установяват от материалите по пр. пр. № 6782/2008 г. на СГП, вкл. постановление за привличане на обвиняем
по ДП № 82/2008 г. по описа на ГД „ДП”
- МВР, пр. пр. № 6782/2008 г. на СГП, постановлението за прекратяване, искови
молби до СГС, предявени от ищеца в настоящото производство и съобщения до
ответника, решение от 01.12.2016 г. по гр.д. № 9557/2016 г. по описа на СГС,
І-22 състав, без отбелязване за влизането му в сила.
Видно
от справка от СГП, в периода от 29.04.2009 г. до 03.02.2015 г., С.П.С. е бил привлечен н качеството на
обвиняем по още 8 (осем) досъдебни производства, всички - за извършени
престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20 НК.
Представена
е и справка за съдимост, издадена на 01.2017 г., в която е посочено, че С.П.С.
не е осъждан.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.П.Б.. Свидетелят заявява, че с ищеца са
близки приятели, от 15 години. През този период, свидетелят бил адвокат на
ищеца по търговски, фирмени и „лични“ дела. Свидетелят сочи, че знае, че срещу
ищеца са водени около 10 наказателни дела, някои от които свидетелят е чел.
Производствата по тези дела продължили по 7-8 години Ищецът не само се
разстроил от наказателните дела, но и претърпял здравословни проблеми. Едно от
заболяванията било диабет, от което бил болен от 5-6 години. Свидетелят не може
да каже от кое дело какви вреди е претърпял ищецът, тъй като производствата
„вървели“ паралелно. Като цяло, ищецът се притеснявал от изхода на всички дела.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
второ от ЗОДОВ.
Отговорността
на П.на Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 НПК и
чл. 52, ал. 3 НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за
престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно П.на Р.Б.
(като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да
отговаря по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и
по разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на
държавното учреждение, в чиито персонален състав е
било включено лицето, повдигнало незаконосъобразното обвинение и ръководело
разследването срещу ищеца (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК) и същевременно
осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на
досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно,
основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: спрямо ищеца да е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; наказателното
производство срещу него да е прекратено поради това, че деянието не е извършено
или че извършеното не съставлява престъпление; да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени
вреди и
между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка. Посочените елементи
от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно
длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди,
пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от
незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители. Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което означава, че не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно
т. 7 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС,
отговорността на правозащитните органи на Държавата в лицето на П.се пораждат и
при прекратяване на наказателното производството било защото извършеното не
съставлява престъпление, било защото обвинението е недоказано.
В
настоящия случай, по делото се установи,
че с постановление от 29.04.2009 г. за привличане на
обвиняем по ДП № 82/2008 г. по описа на
ГД „ДП” - МВР, пр. пр. № 6782/2008 г. на СГП, С.П.С. е бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление
по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр.
ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Безспорно
се установи също така, че с постановление от 07.08.2014 г. на прокурор от СГП,
наказателното производство по ДП № 82/2008
г. по описа на ГД „НП” - МВР, пр. пр. № 6782/2008 г. на СГП, е било прекратено
по отношение на С.П.С. – поради липса на извършени престъпления.
При
това положение съдът приема, че са налице първите две от посочените по-горе
предпоставки за уважаване на исковете чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде
ангажиране на отговорността на ответника, остава да бъде установено наличието
на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и
обвинението в престъпления, за които ищецът е бил оправдан.
Съдът
приема, че от събраните по делото гласни доказателства се установи, че
провежданото наказателно производство срещу ищеца му се е отразило
неблагоприятно. Свидетелят В.П.Б. сочи, че ищецът се е разстроил от
наказателните дела, водени срещу него и се притеснявал от изхода им. Действително,
свидетелят Б. не може да разграничи вредите от отделните обвинения по
известните му 10 наказателни дела, казва че не може да каже от кое дело какви
вреди е претърпял ищецът, тъй като производствата „вървели“ паралелно.
Съдът
приема, обаче, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено
в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената
спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от 29.04.2009 г. - привличането на ищеца
към наказателна отговорност (от който момент е налице „обвинение в извършване
на престъпление“) до прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца,
последният е имал неблагоприятни
психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране
от държавата.
В
практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като
е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
С решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна практика на ВКС
по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т. 1, ТР № 1/2009г., е прието, че
доказването на релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални
действия на съда и страните, насочени към разкриване на обективната истина.
Предмет на доказване са фактите от обективната действителност и връзките между
тях /т. нар. опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива на
житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и
техниката, се разкриват връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от
гласни или писмени доказателства, посредством един логически извод се разкриват
явления от действителността. Ето защо, при наличие на едно прекратено
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищецът не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер
и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент,
както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009
г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр.
решение от 02.02. 2006г. на Европейския съд по правата на човека, Първо отделение, по делото Й.срещу Б.(I. v. B.),
образувано по жалба № 41211/98г., в
което е посочено, че имайки предвид предмета на иска, предявен от
жалбоподателя, този подход - да се изискват отделни доказателства за
неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя, изглежда необосновано формалистичен и позволяващ
голям брой искове, подобни на този на жалбоподателя, където фактите не могат да
бъдат обективно, външно доказани … да
бъдат отхвърляни като неоснователни.
От
друга страна, недоказани са твърденията на ищеца, че се е разболял от диабет именно от воденото срещу него производство по пр.пр. № 6782/2008 г. на СГП. В тази връзка, по делото не са
ангажирани доказателства (епикризи, изследвания и
т.н.), поради което и съдът не кредитира показанията на свидетеля Б., че от наказателните
дела ищецът е „претърпял“ диабет.
Не
са доказани и твърденията на ищеца, че именно във връзка с воденото срещу него
наказателно производство пр.пр. № 6782/2008 г. на СГП е загубил правото си да притежава
ловно оръжие и е бил принуден да го продаде, което го лишило от възможността да
упражнява дейност като ловец. На първо място не е доказано ищецът да е притежавал
такова разрешително. В тази връзка не са ангажирани каквито и да е
доказателства.На следващо място, съгласно чл. 155 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, „издаденото
разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението“. Такова решение
за отнемане на разрешението, което ищецът евентуално е притежавал, не е
представено по делото. Не се установява и евентуално притежаваното от ищеца
разрешително за носене на оръжие да е отнето именно във връзка с воденото срещу
него наказателно производство по процесната пр.пр.
Съдът
не приема за доказана и причинната връзка между наказателното производство и
„затрудняването“ на политическата кариера на ищеца. На първо място, по делото
липсват данни С. да е бил член на политическа партия и да е бил изключен от
нея, или да е подал молба за членство, което да му е отказано при това във
връзка с образуваното срещу него наказателно производство, или каквото и да е
било друго затруднение, което е във връзка с образуваното наказателно
производство.
Твърденията за влошеното здравословно състояние на
съпругата на ищеца са неотносими към предмета на делото - предмет на
разглеждане са претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото му обвинение и воденото
срещу него наказателно производство, а не претърпени вреди от трети лица.
С
оглед на горното искът е доказан по основание по отношение на неимуществените
вреди, които съдът установи, че ищецът е търпял във връзка с образуваното срещу
него наказателно производство, а именно: негативни емоции, чувството на стрес,
тревога.
Възраженията
на ответника за липсата на каквато и да
била връзка между обвинението против ищеца и претърпените от него неимуществени
вреди са неоснователни.
При
това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинените вследствие на
незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди и в
полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, производството по което е
било прекратено поради недоказаност на обвинението.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът намира
следното: Съгласно чл. 52 ЗЗД, приложим
предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието
„справедливост” като морално-етично понятие включва „съотношението между
деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване,
правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на
причинената неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на
живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта.
Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за справедливост на обезщетение
съдът следва да отчете и конкретните обстоятелства, включително характер на
увреждането, състоянието, причинителят и др.
Т.е. критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
ищеца, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Р.Б..
Съдът,
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението,
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение
на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки
за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение
(решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение
№356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК). В решение №
480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о., ВКС, е подчертано, че
обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане
на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически
терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото.
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да
служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има
ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на
обогатяване за пострадалия.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази, че процесното наказателно
производство е продължило над 5 години, че производството е образувано срещу
ищеца за тежко престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от 3 до 12 години, както и, че процесуалната принуда срещу
ищеца се изразява във вземане на мярка за неотклонение „подписка“. Съдът
съобрази още и възрастта на С.С. към момента на
образуване на досъдебното производство – 52 г., в която възраст човек е трудоспособен и
социално активен, както и обстоятелството, че повдигането и поддържането на
обвинение за такъв тип престъпление естествено води до накърняване честта и
доброто име на личността, като последиците на това отзвучават дълго. В същото
време не е установено по наказателното производство да са извършвани каквито и
да е действия с участието на ищеца. Липсват и доказателства срещу ищеца да са
извършвани много на брой и/или интензивни процесуално– следствени действия или
да е вземана тежка мярка за неотклонение. Следва да се отчетат и другите
наказателни производства, водени срещу ищеца за идентични престъпления, за част
от които има висящи дела за обезщетения по ЗОДОВ. Без съмнение неблагоприятните
последствия, настъпили в патримониума на ищеца, са общ резултат от всички
наказателни преследвания, проведени срещу него, без да могат да се поставят
ясни граници от кои производства какви вреди са настъпили.
При
отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в
размер на 5 000 лева. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е
съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана
в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия
състав приема, че сумата от 5 000 лева в пълна степен отговаря на така
посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищеца
неимуществени вреди.
Предвид
изложените съображения настоящата инстанция намира за справедливо обезщетение в
размер на 5 000 лева, до който
предявеният иск е основателен и доказан, а за разликата до пълния
предявен размер от 30000 лева, искът е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По
отношение на претенцията за законна лихва:
Съгласно
т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, „При незаконни актове на правозащитни органи
началният момент на забавата и съответно на дължимостта
на мораторната лихва и началния момент на
погасителната давност възниква: от влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство“. В практиката си ВКС приема, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство не е предвидено
между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила (така решение № 197
от 17.05.11 г. по гр. д. № 1211/10 г., на ВКС, ІІІ г.о.).
Според
чл. 243, ал. 10 (Доп. - ДВ, бр. 71 от
2013 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.)
НПК - постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е
обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от
ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано,
определенията на съда по чл. 243, ал. 6, т. 1 и т. 2 (предишна ал. 5 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.)
НПК подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета „възобновяване на
наказателни дела” (чл. 419, ал. 1 НПК).
От
цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на
наказателното производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички
засегнати лица по чл. 243, ал. 4 (предишна
ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) НПК, защото може
служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор,
ако не е обжалван пред съд. В редакцията на текста на чл. 243, ал. 10 (предишна ал. 9 - ДВ, бр. 63 от 2017 г.)
от НПК, с допълнение - ДВ, бр. 71 от
2013 г., е предвидено, че отмяната може да се извърши в срок до две години,
когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една
година - в останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване
на наказателното производство. В изключителни случаи Главният прокурор може да
отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след
изтичането на този срок.
Следователно,
разрешението на дадения въпрос в цитираното решение на ВКС по гр. д. № 1211/10
г., ІІІ г.о., е приложимо и след допълнението на чл. 243, ал. 10 (предишна ал. 9 - ДВ, бр. 63 от 2017 г.)
НПК, предвид възможността Главният прокурор да отмени постановлението за
прекратяване на наказателното производство и след изтичането на предвидените
срокове (в този смисъл и решения на Върховния касационен съд, като решение №
184 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 7127/2014 г., Г. К., ІV Г. О.; решение № 191
от 20.05.2015 г. по гр. д. № 6686/2014 г., Г. К., ІV Г. О.). От значение за
преценката е дали постановлението за прекратяване е съобщено на лицето, което
претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, дали то е поискало
наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда,
респ. дали има постановено постановление за отмяна на постановлението за
прекратяване от прокурор от по-горна прокуратура. В решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., Г. К., ІV Г. О.
на ВКС е прието, че постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство поражда действие от момента на постановяването му и
от този момент се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за вреди по
чл. 2, ал. 1, т. 3. Прокурорският акт за прекратяване на наказателното
производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по
чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по- горестоящ прокурор, ако не е обжалван. В този смисъл
относно началния момент на мораторна лихва са и решение
№ 184/26.05.2015 г. по гр. дело № 7127/2014 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС;
решение
№ 539/09.08.2010 г. по гр. дело № 1747/2009 г. на ІІІ Г.О. на ВКС и решение №
25/11.02.2014 г. по гр. дело № 5302/2013 г. на
ІІІ Г.О. на ВКС. В настоящия
случай, постановление за прекратяване
на досъдебното производство е постановено на 07.08.2014 г. и именно това е моментът, от който следва да
се начислява законната лихва за забава.
Относно
разноските: При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10, ал. 3, изр.
ІІ ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъди сумата от 170 лева – адвокатско възнаграждение. Ищецът е представил
доказателства и за платена държавна такса в размер на 10 лева, която, на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ,
ответникът му дължи изцяло.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******, да
заплати на С.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, адв.
Р.Г. САК, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от
5000 лева – главница, представляваща обезщетение за неимуществените вреди,
причинени на ищеца от незаконното му обвинение в извършване на престъпление
по ДП № 82/2008 г. на ГД „НП“-МВР, пр.
пр. № 6782/2008 г. на СГП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 07.08.2014 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, сумата от 170 лева – адвокатско възнаграждение,
както и на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, сумата от 10 лева – държавна такса, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5 000 лева до
пълния предявен размер от 30 000 лева, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: