Р Е Ш Е Н И Е
номер
..../08.05.2012 г., град
Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на 20 април
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при
участието на секретар М. Кацарска
разгледа докладваното от съдия
М. Кацарска
гражданско
дело номер 2777 по описа за 2011 год.
Предявен
е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД.
В исковата си молба ищцата Е.К.А. твърди, че е в
качеството си на дарителка е изпаднала в трайна нужда от издръжка, канила е
надарения Д. Г.А. да дава такава, но същият отказал.
Отправеното до съда искане е за отмяна на договор за дарение, обективиран в нот.
акт № **, том ***, дело ***. на ВН с предмет
на разпоредителната сделка апартамент № **, находящ се в гр. **, кв. „***” , бл. **, вх. **, ет. ** със застроена
площ от ** кв.м. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът Д.
Г.А. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло претенциията като недопустима и неоснователна. Твърди
се, че надарения посещава ищцата в дома й, заплаща всички необходими лекарства
за лечението й, данък сгради за имота, в който живее майка му, както и
разходите за телефон, ел. енергия и вода. Оспорва обстоятелството, че е бил
канен да дава издръжка на ищцата и да е отказвал да предоставя такава.
Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С нот. акт № ***, том ***, дело ** г. на ВН /лист 3 и 4/ Е.К.А. дарява на Д. Г.А. апартамент № **, находящ се в гр. **, кв. „**” , бл. 68, вх. **, ет. ** със застроена площ от *** кв.м., състоящ се от стая, кухня, баня-тоалет и входно антре, при граници: зелени площи, стълбищен коридор и сушилня, ап. **, зелени площи, ап. **, ап. **, заедно с прилежащото избено помещение **, при граници:изба на ап. **, изба на ап. **, изби от вход І, избен коридор, жилища, както и *** ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, попадащо в ІІІ м.р. по плана на комплекса.
Представена е покана от Е.К.А. до Д.Г.А. за заплащане на сумата от 300 лева месечно в седмодневен срок, считано от връчване на настоящата покана, като в известието за доставяне от *** г. е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя /листи 8 и 9/.
От представените по делото искова молба на Е.К.А. против Д. Г.А. с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за отмяна на договор за дарение, обективиран в нот. акт № **, том **, дело ** г. на ВН с предмет на разпоредителната сделка апартамент № **, находящ се в гр. **, кв. „**” , бл. **, вх. **, ет. ** със застроена площ от *** кв.м., по която е образувано гр.д. № ** г. по описа на ВРС, ** състав и Определение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на ВРС, ** състав се установява, че производството по делото е прекратено поради отказ от иска на ищцата на основание чл. 233 от ГПК, като прекратителното определение е влязло в законна сила на **
Представени са от ответника касови бонове за
закупени лекарства за периода от ** г. до ** г., както и приходна квитанция за
заплатени местни данъци и такси за
Представен е фискален бон за изпратен на ** г. телеграфен запис с подател Д. Г.А. и получател Е.К.А. за сумата от 800 лева.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СМЕ, кредетирано
като обективно и компетентно дадено се установява, че Е.К.А. боледува
от пемфигоид, двустранни глаукома, сенилна катаракта на дясно око, артериална
хипертония, мозъчно съдова болест. Заболяванията от които страда ищцата се
нуждаят от системен контрол и ежедневен прием на изписани лекарства. В
зависимост от тежестта и проявите на мозъчно съдовата болест и катарактата е
добре за нея да се оказват ежедневни общи грижи. За посочените заболявания няма
специализиран хранителен режим.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда ССЕ, кредетирано
като обективно и компетентно дадено се установява, че общия размер на
необходимите ежемесечни средства, с които ищцата може да води нормален режим са
в размер на 280.06 лева, като приходите на А. от пенсията й възлизат на 183.71
лева.
По
искане на страните, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани
свидетелите Г. С. И. /без родство със страните/ и Г. Д. А. /син на ответника/,
чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат
на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и
гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
За да са налице условията на чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД е необходимо, от една страна, да се установи по несъмнен
начини, че дарителят е изпаднал в нужда от издръжка, която не може да си
осигури сам, и от друга страна, такава да е поискана от надарения и последният
да е отказал да я даде.
В настоящото производство на
разглеждане подлежат единствено обстоятелствата, обосноваващи предпоставките на
чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, възникнали след влизане в сила на Определение № *** г. по гр.д. № ** г. по
описа на ВРС, ** състав, с което е прекратено поради отказ от иск по реда на чл.
233 от ГПК производството по исковата молба на Е.К.А. против Д. Г.А. с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за отмяна на договор
за дарение, обективиран в нот. акт № **, том ***, дело *** г.
на ВН с предмет на разпоредителната сделка апартамент № **, находящ се в гр. **, кв.
„**” , бл. ** вх. **, ет. ** със застроена площ от ** кв.м. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 18.10.2010 г.
Дарението е едностранна, безвъзмездна
сделка и не създава за надарения никакви задължения за издръжка или помощ на
дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен към последния за
стореното дарение. Моралното задължение се трансформира в правно задължение за
даване на издръжка при настъпване на определени в закона обстоятелства, а
именно изпадане на дарителя в нужда и отправено от негова страна до надарения
искане последният да му дава издръжка. До момента, до който дарителят не поиска
издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава,
задължението на надарения остава само морално.Видно от данните по делото,
включително и съдържанието на свидетелските показания, напълно недоказано остава изискването, предвидено в разпоредбата на закона,
предпоставящо основателност на заявената претенция, а именно това обстоятелство
от нуждата от издръжка за дарителя, да е достигнало до знанието на надарения, в
случая ответника по иска, сина
на ищцата и да са налице доказателства, че последният е отказал да даде така необходимата за дарителката
издръжка.
В конкретния случай не се установи за
периода след влизане в сила на Определение № **
г. по гр.д. № ** г. по описа на ВРС, ХХVІ състав /** г./ до подаване на настоящата искова молба ищцата да
е търсила издръжка от надарения и да е отправяла искане към него за такава. Представената
покана до А. на ** г., видно
от приложената по
делото разписка, не е получена от него. Ако се приеме, че исковата
молба съдържа искане за издръжка от надарения, което следва да се вземе предвид съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. З от ГПК, то и последният следва да се счита, че е изпълнил задължението си да предостави такава. Ответникът е престирал на ищцата
на ** г. сумата от 800 лева, представляваща разликата
между доходите на майка му и действителния размер на нуждите й за 8 месеца,
съобразно приетата по делото ССЕ, считано от датата на получаване на поканата, а именно преписът от исковата молба – *** г.
От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че ответникът лично или чрез трето лице – своя син, е посещавал ищцата, закупувал е нужните й лекарства,
заплащал е консумативите й за ток, вода, телефон. От
показанията на св. А. се установява още, че
неизвестно кога А. е споделила с ответника,
че има необходимост някой да бъде близо до нея, при което последният е предложил да се наеме външен човек – гледачка, но
ищцата се отказала от това, като предпочела грижите на дъщеря си. Предвид показанията на св. И., че
дъщерята на ищцата полага грижи за нея от около 2 – 3 години, настоящата
инстанция приема, че разговорът между майка и син се е състоял преди
образуването на гр.д. № ** г. по описа на ВРС, **
състав. Отказът на А. за нея да полага грижи външен за семейството човек,
на който да заплаща сина й, не
е продиктуван от липсата на грижи от надарения, поради което обстоятелството,
че от ** г. до ** г. той не й
дава издръжка, включително и чрез грижи и гледане, не съставлява неизпълнение
на морално задължение, което да се санкционира по реда на чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД.
В тази хипотеза е без значение дали дарителката
след посочената дата се е нуждаел от издръжка, нито какво е било здравословното
й и финансово състояние. В случая,
отношенията не се уреждат подобно на договора, по който приобретателят дължи
като насрещна престация гледане и издръжка. Договорът за дарение е бъзвъзмезден
и, както съдът вече изясни, за надарения има задължение да даде издръжка, само,
ако дарителят е изпаднал в трайна нужда и е поискал такава и ако има желание да я получава.
С оглед
изложеното съдът намира, че искът на Е.К.А. против
Д. Г.А. с
правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД се явява неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
При
този изход на спора формулираното искане от ответната страна с правно основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски се явява
основателно, поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 850
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Е.К.А., ЕГН **********,*** против Д. Г.А., ЕГН **********,***
с правно основание чл. чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД за отмяна на договор
за дарение, обективиран в нот. акт № **, том **, дело ** г. на ВН с
предмет на разпоредителната сделка апартамент № **, находящ се в
гр. **,
кв. „**”
, бл. **, вх. **, ет. ** със застроена
площ от ** кв.м., поради отказ на надарения да даде на
дарителя издръжка, от която той се нуждае, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.К.А., ЕГН **********,***
да заплати на Д.Г.А., ЕГН **********,*** сумата в размер на 850 /осемстотин
и петдесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: