№ 422
гр. Плевен, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20224430200728 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 13 от 10.03.2022 година на
***, с което на ***, представлявано от ВЛ. КР. Д. - *** е наложено
административно наказание на основание чл. 135 ал. І т. 1 от ЗУО -
имуществена санкция в размер на 2 000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 44 ал. І и ал. ІІ от ЗУО и чл. 10 ал. 1 и 3 от Наредба по чл. 48
ал. І от ЗУО, а именно: Наредба № 1 от 04.06.2014 година за реда и образците,
по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и
реда за водене на публични регистри във вр. чл. 135 ал. 1 т. 1 от Закон за
управление на отпадъците.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от пълномощник в лицето на ***. Като се
позовава на представено в съдебно заседание изричното пълномощно, което е
било представено на органите на РИОСВ, от което е видно, че ***я *** е
имал правомощия да получава и актове за нарушения счита, че акта за
нарушение и неговото съдържание са били представени на лицето,
упълномощено да получава тези актове и същият се е запознал със
съдържанието му, въпреки последвалият отказ за получаването му. Ето защо
1
моли съда да приеме, че актът за установяване на административно
нарушение е бил надлежно връчен на 21.09.2021 година. От този момент до
издаване на наказателното постановление са изминали общо 7 месеца, поради
което и на основание чл. 34 ал. 3 ЗАНН *** е следвало да прекрати
административнонаказателното производство, а не да издаде обжалваното
наказателно постановление. *** моли съда да постанови решение, с което за
отмени изцяло наказателното постановление като издадено в нарушение на
материалния закон като присъди но доверителя и направените по делото
разноски така, както са представени по списък и доказателства за платените
хонорари.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата - редовно призован, се представлява от ***.
Последната моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана
и да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. В писмени бележки ангажира становище, че са спазени
всички изисквания на материалния е процесуалния закон, в това число и и
разпоредбата на чл. 34 ал. 3 ЗАНН. Позовава се на събраните по делото
доказателства за надлежно спиране на административно наказателното
производство след двукратно отправени покани до представляващият
дружеството да се яви за връчване на акт като по време на спряното
производство са спрели да текат всички срокове до отпадането на
основанието за спиране. В случая това е станало на 20.01.2022 година,
наказателното постановление е издадено на 10.03.2022 година в рамките на
срока по чл. 34 ал. 3 ЗАНН. *** моли съда да постанови решение, с което да
потвърди изцяло наказателното постановление.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. По силата на чл. 157 ал. 4 ат Закона за управление на
отпадъците, на Директора на съответната РИОСВ е предоставена
компетентност да издава наказателни постановления за извършени
2
нарушения по ЗУО.
*** притежава Разрешение за извършване на дейности по третиране с
излязло от употреба електрическо и електронно оборудване отпадъци/
ИУЕЕО/, вписана със съответния код в Решение № 08-ДО-282-01/01.02.2018
година на ***.
На 10.02.2020 година, ***и на РИОСВ - Плевен, съвместно с такива от
СПИП ОД на МВР - Плевен и ТДНС - Плевен извършили проверка на в
обект, стопанисван от ***, находящ се в поземлен имот с идентификатори ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***. В хода на същата
било установено, че дружеството има заверена от РИОСВ - Плевен отчетна
книга № 1271 за отпадъците по приложение № 4 на Наредба № 1. В нея обаче
бил установен само един запис от 03.10.2019 година. Едновременно с това по
време на проверката са представени договори от които било установено, че
дружеството е приемало ИУЕЕО на 16.10.2019 година, на 21.11.2019 година и
на 27.11.2019 година като записи за нито една от тези дейности не били
отразени в отчетната книга. Тези констатации били отразени в нарочен
констативен протокол.
На 19.02.2020 година, РИОСВ - Плевен изпратила на представляващият
*** покана с писмо с обратна разписка да се яви на 10.03.2020 година в
сградата на Дирекцията за съставяне и връчване на акт за установено
нарушение по чл. 44 ал. І и ал. ІІ от ЗУО и чл. 10 ал. ІІІ и чл. 7 т. 5 от Наредба
по чл. 48 ал. І от ЗУО - Наредба № 1 от 04.06.2014 година за реда и образците,
по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и
реда за водене на публични регистри. Изпратената покана била получена от
лице ***, установено на адреса на управление на фирмата в *** ***.
На 10.03.2020 година, представител на *** не се явил в сградата на
РИОСВ за довършване на проверката, поради което бил съставен акт при
условията на чл. 40 ал. 2 ЗАНН – в отсъствие на нарушителя.
За връчването на акта за установяване на административно нарушение,
на 25.03.2020 година *** потърсила съдействие от отдел „ ***“ при ***.
На 13.04.2020 година от отдел „ ***“ при *** била изпратена покана до
В.Д., в качеството му на представляващ *** да се яви в сградата на *** за
връчване на АУАН от ***. Поканата за връчване на АУАН била връчена чрез
***и на отдел „ ***“ при *** на *** в дружеството ***, който бил намерен на
3
седалището и адреса на управление на дружеството в ***, ***.
Представляващият дружеството В.Д. не се явил в *** за връчване и
подписване на АУАН. На същият било изпратено второ писмо чрез „
Български пощи“ с писмо с обратна разписка, получено от лице ***, което
приело уведомлението като упълномощено такова. В.Д. не откликнал и на
тази покана.
На 11.05.2020 година с писмо изх. № ОРС – 92-115-31 по регистъра на
Община *** в РИОСВ – Плевен бил върнат оригиналът от съставеният АУАН
№ 013/2020/10.03.2020 година, невръчен на представляващ *** ***.
С резолюция от 18.05.2020 година на *** и на основание чл. 43 ал. 6
ЗАНН, административно наказателното производство по АУАН №
013/2020/10.03.2020 година било спряно, тъй като нарушителят не бил
намерен след щателно издирване.
Със Заповед № РД 0460/21.09.2021 година на *** било разпоредено на
*** да връчи АУАН № 013/2020/10.03.2020 година.
На 21.09.2021 година, в изпълнение на горната заповед *** и ***, също
*** на *** посетили седалището на *** *** в ***, *** с цел връчване на
АУАН № 013/2020/10.03.2020 година. На място били посрещнати от *** на
дружеството ***, който представил пълномощно, с което удостоверил, че има
право да приема книжа и документи. На *** бил представен съставеният
АУАН № 013/2020/10.03.2020 година, но същият отказал да го подпише и
приеме от името на ***я на фирмата. Отказът на *** бил удостоверен с
подписа на свидетеля ***. По – късно в същия ден бил осъществен телефонен
разговор между *** и В.Д. – *** на ***. След пореден телефонен разговор и
молба да се яви в *** за ръчване на акт, Д. обяснил, че ще направи
консултация с юрист и тогава щял да реши какво ще предприеме. Последвали
още няколко опита за връзка с представляващият дружеството по телефона,
но повече такава не било възможно да се осъществи. За горните
обстоятелство бил изготвен доклад с вх. № 5751/30.09.2021 година, надлежно
представен на ***.
На 18.01.2022 година *** изпратила до *** писмо с молба да бъде
извършено връчване на АУАН № 013/2020/10.03.2020 година на
представляващ *** Плевен. Преписката била разпределена на *** *** ***, в
чиито район се намирало седалището и адреса на управление на дружеството.
4
На 20.01.2022 година, *** *** *** потърсил контакт с В.Д. по телефона,
тъй като лично го познавал.В присъствието на свой колега – свидетелят ***
провел с Д. разговор на високоговорител, в който го уведомил, че следва да се
яви в ***, находяща се в квартал „ ***“ в същия град за връчване на съставен
му акт от 10.03.2020 година на ***. В.Д., който потвърдил самоличността си в
телефонният разговор заявил, че знае за какво става въпрос, имал акт от
извършената проверка, но отказва да го получи и нито той, нито негов колега
няма да се яви в приемната за връчване на акта. *** *** *** го уведомил, че
ще върне акта с надлежна докладна, в която ще отрази неговият отказ. В.Д. се
съгласил. Впоследствие АУАН № 013/2020/10.03.2020 година бил върнат на
*** ведно с уведомление по чл. 43 ал. 5 ЗАНН с оформен с подписа на
свидетеля М. Г. отказ от страна на представляващият дружеството да получи
същия.
На 10.03.2022 година е издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление, с което на ***, представлявано от
ВЛ. КР. Д. - *** е наложено административно наказание на основание чл. 135
ал. І т. 1 от ЗУО - имуществена санкция в размер на 2 000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 44 ал. І и ал. ІІ от ЗУО и чл. 10 ал. 1 и 3 от
Наредба по чл. 48 ал. І от ЗУО, а именно: Наредба № 1 от 04.06.2014 година
за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по
отпадъците, както и реда за водене на публични регистри във вр. чл. 135 ал. 1
т. 1 от Закон за управление на отпадъците.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: наказателно постановление
№ 13 от 10.03.2022 година на ***; акт за установяване на административно
нарушение № 13 от 10.03.2020 година на *** в ***; известие за доставяне от
13.05.2022 година;; уведомление по чл. 43 ал. V от ЗАНН; известие за
доставяне от 19.01.2022 година; писмо с изходящ № 1703/3/ от 18.01.2022
година от *** до *** с приложен акт за установяване на административно
нарушение № 13 от 10.03.2020 година; известие за доставяне от
20.01.2022 година; писмо с изходящ № 1703/4/ от 19.01.2022 година от *** до
*** с приложено уведомление по чл. 43 ал. V от ЗАНН; доклад от *** - *** в
*** относно изпълнение на Заповед № РД 0460 от 21.09.2021 година на *** с
входящ № 5751 от 30.09.2021 година на РИОСВ - Плевен; Заповед № РД 0460
от 21.09.2021 година на ***; доклад от *** до *** с входящ № 5287 от
5
07.09.2021 година в заверено копие; писмо от *** при *** до *** с приложени
невръчен акт за установяване на административно нарушение № 13 от
10.03.2020 година, покани, известие за доставяне и докладна записка с
входящ № 1704/2/ от 14.05.2020 година; писмо от *** до Кмета на *** с
изходящ № 1704/1/ от 15.03.2020 година, ведно с известие за доставяне от
25.03.2020 година с отбелязване на датата на получаването му - 27.03.2020
година; покана за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение с изходящ № 1163 от 19.02.2020 година до ВЛ. КР. Д. - *** на ***,
ведно с известие за доставяне от 21.02.2020 година; констативен протокол №
УО-СС-09 от 10.02.2020 година на РИОСВ – Плевен; заверено копие от
Заповед № РД 0427/19 от 19.08.2019 година на ***; заверено копие от Заповед
№ РД 0425/19 от 19.08.2019 година на ***; заверено копие от Заповед № РД-
131 от 31.02.2020 година на Министъра на околната среда и водите; заверено
копие от трудов договор № ***, сключен между Министъра на околната среда
и водите и ***; заверено копие от трудов договор № 1***, сключен между
Министъра на околната среда и водите и ***.
В подкрепа на възприетите от съда по-горе факти са и гласните
доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите ***, И.Х., Н.Д.,
***, Л.П. и С.М., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съдът прие, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати нарушения на процесуалните правила. Спазени са всички
изисквания на процесуалния закон по установяването на нарушението,
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
неговото връчване. Като неоснователни съдът възприе възраженията на
процесуалният представител на жалбоподателя за наличието на допуснато
нарушение по чл. 34 ал. 3 ЗАНН. Представените и приобщени към
доказателствата по делото многобройни писмени документи, във връзка с
проведеното щателно издирване на представителя на санкционираното
дружество установяват по категоричен начин, че официален отказ на ВЛ. КР.
Д. да му бъде връчен акта за установяване на административно нарушение е
осъществен на 20.01.2022 година чрез органите на полицията. В подкрепа на
този извод са представения писмен отказ по чл. 43 ал. 5 ЗАНН, удостоверен с
6
подписа на свидетеля ***, както и показанията на последния. Съдът не
възприе доводите на процесуалният представител на жалбоподателя, че
фактическо и легално връчване по смисъла на чл. 43 ал. 1 ЗАНН на
съставеният на 10.03.2020 година АУАН било осъществено на 21.09.2021
година в лицето на ***, който имал качеството на пълномощник на
представляващият *** ***. Внимателният прочит на представеното по делото
заверено копие от пълномощно на същото лице с рег. № *** на *** с район на
действие РС Плевен, действително предоставя на пълномощника *** широк
кръг от правомощия във връзка с представителство пред редица държавни
органи и учреждения, но не и конкретно упълномощаване за
представителство пред органите на РИОСВ и получаване на АУАН. Ето защо
съдът прие, че в процедурата по връчване на акт за установяване на
административно нарушение № 13 от 10.03.2020 година на *** в ***,
наказващият орган е спазил установената процедура в съответствие с
разпоредбата на чл. 43 ал. 4 ЗАНН, при наличието на безспорни факти за
невъзможността да бъде намерен представляващият дружеството е спрял
производството при условията на чл. 43 ал. 6 ЗАНН, впоследствие след
надлежно оформен отказ по чл. 43 ал. 5 ЗАНН от страна на В.Д. да получи
АУАН е издал и крайният санкционен акт, обжалван в настоящото
производство. Съдът прие, че официализирането на отказ от страна на
представляващият дружеството да получи акта за установяване на
административно нарушение е осъществен на 20.01.2022 година, поради
което и наказателно постановление № 13 от 10.03.2022 година на *** е
издадено в рамките на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 34 ал. 3 ЗАНН.
По отношение приложението на материалния закон съдът прие за
установено следното:
***, представлявано от ВЛ. КР. Д. притежава документ по чл. 35 ал. ІІІ
от ЗУО, издаден от ***. Същото е задължено лице по чл. 7 т. 5 във вр. с чл. 5
ал. І т. 1 от Наредба № 1 във вр. с чл. 44 ал. І от ЗУО за обект, находящ се в
поземлен имот с идентификатори *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***.
По силата на чл. 44 ал. І от ЗУО дружеството следва да води отчетност
за отпадъците, като вписва в отчетни книги по приложение № 4 хронологична
информация за количеството, естеството и произхода на приетите отпадъци,
7
като отразява всяка дейност по дати. В случаите на липса на извършвани
дейности с отпадъци, респективно с конкретен отпадък през календарния
месец или период, то това обстоятелство също следва бъде отразявано в
отчетната книга, като еднократно се записва „не извършва дейност с
отпадъци за месец/период от месец“ и се посочват месеца или периода от
месеца, през който не е извършвана дейност с отпадъци.
Легалното определение на „водене на отчетност“ е посочено в §1, т.1. от
Допълнителните разпоредби на Наредба 1/2014 г. на МОСВ и представлява
дейност по попълване на отчетни книги, идентификационни документи и
отчети, определени с тази наредба. Съгласно чл.8, ал.2 от ЗУО притежателите
на отпадъци са длъжни: т.6. да водят отчетност за отпадъците по реда,
определен с този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Съответно разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗУО сочи, че лицата, чиято
дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране
на производствени и/или опасни отпадъци, както и лицата, притежаващи
разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по
чл.35 и извършващи дейности по събиране и транспортиране и/или третиране
на битови и/или строителни отпадъци, са длъжни да водят отчетни книги,
заверени от компетентния орган за издаване на разрешението или
регистрационния документ, а лицата, притежаващи комплексно разрешително
- от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършва дейността.
Търговците и брокерите на отпадъци са длъжни да водят отчетни книги,
заверени от директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището им, а за
чуждестранните лица - от директора на РИОСВ - София.
Събраните в хода на административното и въззивното съдебно
производство доказателства установяват по категоричен начин нарушаването
на горната законова разпоредба, с което е осъществен състава на нарушение
по чл. 44 ал. І и ал. ІІ от ЗУО и чл. 10 ал. 1 и 3 от Наредба по чл. 48 ал. І от
ЗУО, а именно: Наредба № 1 от 04.06.2014 година за реда и образците, по
които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда
за водене на публични регистри във вр. чл. 135 ал. 1 т. 1 от Закон за
управление на отпадъците, по които се предоставя информация за дейностите
по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, което и такова
на формално извършване. Същото не бележи признаците на „ маловажен
случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН предвид значимостта охраняваните от ЗУО
8
обществени отношения, свързани с опазване на околната среда и качеството
на санкционирания субект - лице, което извършва такава дейност по занятие.
Със Закона за управление на отпадъците е предвиден засилен контрол за
нарушенията по същия закон, като с него е определена по-висока степен на
обществена опасност при нарушаване на разпоредбите му. Задължение на
дружеството е да води съответните отчетни книги още със започването на
дейността по събиране и транспортиране на отпадъците от посочения вид.
Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения,
поради което случаят не може да се определи като маловажен.
Предвид горното съдът прие, че правилно е приложен и материалния
закон като констатираните факти правилно са подведени под правната норма
на закона и квалифицирани като нарушение по чл. 44 ал. І и ал. ІІ от ЗУО и
чл. 10 ал. 1 и 3 от Наредба по чл. 48 ал. І от ЗУО, а именно: Наредба № 1 от
04.06.2014 година за реда и образците, по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри във
вр. чл. 135 ал. 1 т. 1 от Закон за управление на отпадъците.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че Наказателно постановление № 13 от 10.03.2022 година на ***, с което на
***, представлявано от ВЛ. КР. Д. - *** е наложено административно
наказание на основание чл. 135 ал. І т. 1 от ЗУО - имуществена санкция в
размер на 2 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 44 ал. І
и ал. ІІ от ЗУО и чл. 10 ал. 1 и 3 от Наредба по чл. 48 ал. І от ЗУО, а именно:
Наредба № 1 от 04.06.2014 година за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри във вр. чл. 135 ал. 1 т. 1 от Закон за управление на отпадъците е
законосъобразно и обосновано. Същото е издадено от компетентен по
материя, място и степен орган, в съответствие с материалния и процесуалния
закон. При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради
което не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление: същите са издадени от компетентни органи, сдържат
конкретна дата на установяване на нарушението, пълно описание на самото
нарушение с всички негови съставомерни признаци и обстоятелствата, при
9
които е извършено, както и правилно е посочена съответстващата им правна
квалификация. При реализирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството и до отмяна на
наказателното постановление.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание -
имуществена санкция е към предвидения в закона минимален размер, а
именно 2 000 лева при съобразяване конкретната тежест на засягане на
охраняваните от ЗУО обществени отношения. Наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН
съдът намери искането на процесуалният представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски в размер на 480 лева за неоснователно, поради което
и следва бъде отхвърлено като такова.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13 от 10.03.2022
година на ***, с което на ***, представлявано от ВЛ. КР. Д. - *** е наложено
административно наказание на основание чл. 135 ал. І т. 1 от ЗУО -
имуществена санкция в размер на 2 000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 44 ал. І и ал. ІІ от ЗУО и чл. 10 ал. 1 и 3 от Наредба по чл. 48
ал. І от ЗУО, а именно: Наредба № 1 от 04.06.2014 година за реда и образците,
по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и
реда за водене на публични регистри във вр. чл. 135 ал. 1 т. 1 от Закон за
управление на отпадъците.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на *** да бъдат присъдени в
полза ***, представлявано от ВЛ. КР. Д. от същия град направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, съгласно
приложен по делото списък на разноските.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
10
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11