Р Е
Ш Е Н
И Е № 24/12.2.2021 г.
Гр.
Ямбол, 12.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и втори
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ СТОЯНОВА
при
секретаря В. Митева, разгледа докладваното от председателя адм.
д. № 250 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е образувано по жалба на „Спарум“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул*,
представлявано от Р.Г.Х.-управител против заповед № ТУ/04-00006/19.08.2020г.
издадена от Зам. кмет на Община Ямбол /съгл. Заповед №
РД/02-00960/17.12.2019г. на кмета на
община Ямбол/, с която на
основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено да се премахне изградената от него
„Сграда1“ с размери 8.10/6.60м. в съсобствен имот с
идентификатор 87374.510.135 по КК на гр.Ямбол, с адрес бул.*, УПИ VІІІ-7089,
кв. 142, Промишлена зона в 60 дневен срок от влизане в сила на настоящата
заповед.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се отмяната
й, както и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният
представител на оспорващото дружество адвокат М. Х. поддържа жалбата изцяло на основанията,
изложени в същата. Представя подробни писмени бележки, в които излага
съображенията си, че процесния обект е преместваемо съоръжение, а не строеж.
Ответната страна-зам.кмет на община
Ямбол, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание. В постъпилия писмен отговор с вх. №2101/16.10.2020 г. жалбата се
оспорва изцяло, като се излагат твърдения, че процесната
постройка не представлява преместваем обект по
смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, нито
пък е търпим строеж и поради липсата на строителни книжа се явява незаконна и
подлежи на премахване. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани и приложени по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото не се спори, а и от Нотариален
акт № 99, том. VI, рег. № 7742, дело №
736/24.07.2006 г. се установява,
че оспорващото дружество „Спарум“ ЕООД – * е придобило правото на собственост върху
532/4710 идеални части от дворно място, находящо се в
гр. *, цялото с площ от 4 710 кв. м.,
заедно с гараж № 3 със застроена
площ от 54 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
87374.510.135.1.6.
По повод получена молба за проверка от
„Дениз 89“ ЕООД – * до Община
Ямбол (вх. № 2801-09557/24.04.2020 г.)
за извършено строителството от „Спарум“ ЕООД – *, с
Писмо изх. № 2801-11355/22.05.2020 г. оспорващото дружество било уведомено, че
при извършена на 19.05.2020 г. проверка е установено, че в имот с идентификатор
87374.510.135 освен изградената масивна сграда с идентификатор 87374.510.135.1,
в югоизточната част на имота са изградени и други постройки, а именно: сграда
1 с размери 8.10/6.60 м и височина 2.80 м; сграда 2 с размери 3.80/1.45 м и височина 2.80 м, която е долепена
до северната стена на сграда 1, използва се за склад и е павилионен
тип, с конструкция от стоманена скара с пълнеж от термопанели;
сграда 3, долепена до северната
стена на сграда 2, с размери 3.60/4.90 м и височина 2.50 м, която се използва
за съблекалня и тоалетна за персонала. Посочено е, че тези три сгради са собственост и се ползват от „Спарум“ ЕООД – *, като по заявление на собственика,
сградите са построени през 2014 г. Писмото е получено от съпругата на
представителя на последното дружество на 19.06.2020 г., като със същото е
уведомен, че за изясняване на законността на горните постройки, в 7 – дневен
срок от получаването му, следва да бъдат представени в Община Ямбол строителни
книжа и документи, доказващи законността на горепосочените постройки.
С писмо вх. № 2801-13735/25.06.2020 г.
от „Спарум“ ЕООД е поискано удължаване на 7 – дневния
срок за представяне на строителни книжа, като с писмо изх. №
2801-14177/02.07.2020 г. на зам. Кмета на Община Ямбол дружеството е уведомено,
че основания за удължаване на определения срок не са налице.
На 19.05.2020 г., в присъствието на Р.Г.Х.
– управител на „Спарум“ ЕООД била извършена проверка от служители на
Община Ямбол във връзка с получена молба с вх. № 2801-09557/23.04.2020 г., за
която бил съставен Констативен протокол № 67/19.05.2020 г. и при която било
констатирано, че освен масивната сграда с идентификатор 87374.510.135.1, в
югоизточната част на имот с идентификатор 87374.510.135 има и други постройки, които се ползват от „Спарум“ ЕООД – *, изградени през 2014 година, а именно:
-
сграда
1 с правилна форма, която е съставена от две части, с размери в план за цялата
сграда 8.10 м/6.60 м и височина
2.80 м,
която сграда се използва за магазин за резервни части и склад;
-
сграда
2, която е долепена до северната стена на сграда 1, с размери 3.80 м/1.45 м и се използва за
склад. Същата е павилионен тип с конструкция от стоманена скара и пълнеж
от термопанели, височина до ниво долен ръб покривна
плоскост – 2.80 м.
-
сграда
3, долепена до северната стена на сграда 2, с размери 3.60/4.90 м и височина
2.50 м., която се използва за съблекалня и тоалетна на персонала.
Въз основа на
горния констативен протокол бил съставен Констативен акт № 06/30.06.2020 г., в
който било посочено, че сграда 1, е с правилна форма, съставена е от две части,
с размери в план за цялата сграда 8.10/6.60. м
и височина до ниво долен ръб покривна плоскост 2.80м. Южната част на
сградата е постройка павилионен тип, състояща с от
едно помещение. Конструкцията й е изпълнена
от стоманена скара с пълнеж от термопанели.
Вътрешното й разпределение осигурява преминаването от помещението в южната част
на сградата, през врата с размери 1.00/2.00м., към помещенията в северната част
на сградата. Тези помещения са с размери 3.00/3.00м и 5.10/3.00м, свързани
помежду си с врата 1.00/2.00м.
Констативният
акт, видно от отбелязването върху същия, е връчен на управителя на дружеството
– жалбоподател на 30.06.2020 г.
На 07.07.2020 г. постъпило
възражение от „Спарум“ ЕООД против
съставения Констативен акт № 06/30.06.2020
г., като е посочено, че обекта, за който е съставен същият, не представлява
сграда по смисъла на ЗУТ.
Със Заповед №
ТУ/04-00006 от 19.08.2020 г., на осн. чл. 225а, ал. 1
от ЗУТ Зам. кметът на Община Ямбол наредил на „Спарум“
ЕООД – * да премахне изградената от него сграда1, с размери 8.10/6.60м. в съсобствен имот с идентификатор 87374.510.135 по КК на гр.*,
с адрес бул.*, УПИ VІІІ-7089, кв. 142, в 60 (шестдесет) – дневен срок от
датата на влизане в сила на заповедта. Същата е връчена на представителя на „Спарум“ ЕООД – * на 02.09.2020 г. и именно тя е предмет на
жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, заключението по която вещото лице поддържа и в съдебно заседание и съобразно което, процесната „Сграда 1“ включва две независими една от друга части. Едната част представлява строителен фургон на шейна и като такъв сам по себе си представлява преместваем обект.
Втората част, която е изградена на място със стоманена конструкция и е павилионен тип, се характеризира с твърда, рамкова, неразглобяема връзка между отделните елементи на конструкцията. Според вещото лице, образуваният от елементите пространствен скелет позволява, след отделяне от повърхността, върху която е поставена конструкцията и от мрежите и техническата инфраструктура, да бъде преместена в пространството в цялост, без да губи своята индивидуализация и възможност за използване на друго място. Не се налага демонтаж на стенните или покривните панели. При това, премахването няма да промени субстанцията и начина на ползване на земята. Според вещото лице изградената „основа“ е изцяло над терена, без да е вкопана в него и относително лесно може да бъде разчистена. Тази „основа“ конструктивно не е пригодена да се ползва за изграждане на друг строеж.
Изводът е, че габаритите на процесната
„Сграда 1“ и теглото й са такива, че лесно може да бъде демонтирана като едно
цяло и преместена при ползване на подходяща техника. Заключението на вещото лице, е следното: Процесната „Сграда
1“ представлява преместваем обект по смисъла на §5,
т.80 от ДР на ЗУТ.
Вещото
лице е категорично, че в случая става дума за изцяло надземен обект. Този обект
не е свързан трайно със земната основа. Не е изменена субстанцията и начина на
ползване на земята. Двете части на постройката не са закрепена трайно към
бетоновата основа, поради което Заключението е, че Процесният
обект не представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Отделно от писменото изложение, вещото лице посочи, че основният
аргумент, за да направи заключението е, че сградата не е трайно прикрепена към
терена. Едната част от сградата, която представлява строителен фургон на шейна,
няма как да се квалифицира като сграда. Посочва още, че даже в констативния
протокол на община Ямбол точно е обозначено, става дума за строителен фургон.
Този строителен фургон е пуснат върху предварително подготвената бетонова
площадка, която не е вкопана в терена, а е излята върху съществуваща стара
бетонова настилка в поземления имот, т.е. не е променена субстанцията на терена.
Процесния обект представлява фургон на шейна. Вещото
лице посочи още, че това, че по двете къси страни на фургона допълнително е
положена изолация и мазилка, не променя същността му, че е преместваем
обект.
Заключението на вещото лице, което съдът възприема като обективно, всестранно и пълно, е неоспорено от страните.
По делото в качеството на свидетел е разпитан
Х.М.Й., който заяви, че познава Р.Х. -
управителя на „Спарум“, ЕООД, а самия Й. има фирма ЕТ „Гарант-Х.Й.“ и работи с
автокранове. Преди 5-6 години преместил два фургона, от който единия е от
големите, стар модел, голям, на шейна. Единият е голям, стар модел, на шейна
отдолу. Другият е по-малък. Два фургона са. Постоянно ходил на място където се
намират фургоните и те в момента били на същото място. Правил си при „Спарум“ ЕООД маркучи, т.к. неговите машини били с хидравлични маркучи. В единия фургон „Спарум“ карбова маркучи. Свидетелят
посочи още, че ако сега го повикат може да премести фургоните.
Съдът
предяви на свидетеля страница 25 от делото, където се намира Схема 1
„Постройки, изградени в югоизточната част на съсобствен
имот с адрес: бул.*, за да посочи свидетеля местоположението фургоните. Свидетелят
заяви, че големият фургон е под № 1, а
другият е под № 3.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона срок и е допустима. Разгледана по същество, тя
се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията
за това са следните:
Предмет на оспорване в настоящото
производство, както вече бе посочено по-горе, е заповед № ТУ/04-00006/19.08.2020г. издадена от Зам.
кмет на Община Ямбол, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено да
се премахне изградената от него „Сграда1“ с размери 8.10/6.60м. в съсобствен имот с идентификатор 87374.510.135 по КК на гр.*,
с адрес бул.*, УПИ VІІІ-7089, кв. 142, Промишлена зона в 60 дневен срок от
влизане в сила на настоящата заповед.
Съгласно чл. 168
от АПК, във вр. с чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от
оспорващия.
За да е
законосъобразен един административен акт е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи
на материалноправните
разпоредби и да съответства на целта на закона. Липсата на която и да е
от тези предпоставки обуславя незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отмяната му.
Оспорената
заповед № ТУ/04-00006/19.08.2020г.
издадена от Зам. кмет на Община Ямбол е в писмена форма от надлежен орган, в
кръга на неговата компетентност/видно от заповед №
РД/02-00960/17.12.2019г. на кмета на
община Ямбол/. Заповедта е издадена въз основа на констативния акт, съставен от
служителите за контрол по строителството в администрацията на общината, които
по силата на чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ са компетентни да констатират
незаконни строежи.
При проверка на
законосъобразността, в резултат на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът констатира, че оспорената заповед е
материално незаконосъобразна. Съображенията на
съда са следните:
По делото е
безспорно, че „Спарум“ ЕООД е собственик на обекта,
чието премахване е разпоредено с оспорената заповед.
Видно от мотивите на заповедта констатирано е, че югоизточната част на съсобствен имот с идентификатор 87374.510.135 по КК на
Ямбол е изграден обект-сграда 1/съгласно схема 1 приложена към КП №
67/19.05.2020г./. Посочено е още в оспорения акт, че по заявление на
собственика през 2007г. в описания имот е монтиран фургон, с метална конструкция.
В заповедта се твърди,
че през 2014г. е извършено закрепване за терена, измазване и покриване с общ
покрив, превръщайки помещение тип“фургон“ в част от цяла „сграда 1“, с обща
функция.
Спорният между
страните въпрос се свежда до това представлява ли процесния обект,
наречена „Сграда 1“ по смисъла на т. 30 от § 5 от ЗУТ или е преместваем
обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.
Видно от
разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съображения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението. Строежите, съобразно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.
В § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ е дадено легалното
определение на понятието „преместваем обект“
- обект, предназначен за
увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и
възможност да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение
на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му
и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на
земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. От
тази законова дефиниция става ясно, че за да се приеме, че един обект е преместваем, е необходимо не само същият да може да бъде
отделен от повърхността и преместен в пространството без да губи своята
индивидуализация, но и да бъде предназначен за увеселителна, търговска или
друга обслужваща дейност. Това тълкуване е в съответствие и с разпоредбата на
чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която върху поземлени имоти могат да се поставят
преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности – павилиони, кабини, маси, зарядни колонки
за електрически превозни средства, както и други елементи на градското
обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела,
съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), като за
тези обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредбата на
общинския съвет, а за държавни и общински имоти – и въз основа на схема,
одобрена от главния архитект.
В конкретния случай, видно от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
обектът – предмет на оспорената заповед, по техническите си характеристики
напълно съответства на изискванията на т. 80 от § 5 от ДР на ЗУТ – може да бъде
отделена от повърхността и преместена в
пространството без да губи своята индивидуализация и възможността да бъде използвана
на друго място със същото или подобно предназначение. Освен това според
изискването на закона следва да бъде предназначен за увеселителна, търговска
или друга обслужваща дейност. Видно от заключението на вещото лице „сграда 1“
се използва за магазин за резервни части и склад, т.е. за търговска дейност. Съдът приема изготвеното заключение по СТЕ като кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.
По делото разпитания
свидетел Й.,
управител на ЕТ „Гарант-Х.Й.“ посочи, че
преди около 6 години с автокран преместил два фургона, от който единия е от
големите, стар модел, голям, на шейна. Единият е голям, стар модел, на шейна
отдолу/процесния/. Другият - по-малък. Ходил на място
където се намират фургоните и посочи, че и сега може да премести фургоните. На
страница 25 от делото, на Схема 1 „Постройки, изградени в югоизточната част на съсобствен имот с адрес: бул.*, свидетеля посочи пред съда
местоположението фургоните. Свидетелят заяви, че големият фургон е под № 1/процесния/,
а другият е под № 3, както и че ако сега
го повикат може да премести фургоните.
Поради изложеното,
единствения извод, който може да се направи е, че въпросната „сграда 1“ представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ЗУТ. Същата не
представлява строеж по смисъла т. 38 от § 5 от ДР на.
По делото не се
спори, че първоначално 2007г. по заявление на „Спарум“
ЕООД е поставен фургона. Така е описано и в оспорената заповед. Не се сочи нито
в оспорения адм. акт, нито има в данни в преписката
да е издадено разрешение за поставяне на преместваем
обект, но категорично от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства не може да се направи обоснован и категоричен извод, че процесната „сграда 1“ е строеж по смисъла на т.
30 от § 5 от ЗУТ. Следователно не са и налице материално правните предпоставки
за издаване на заповедта по реда на чл. чл.
225а ал. 1 от ЗУТ. Производствата по премахване на
незаконни строежи и на преместваеми обекти се
подчиняват на различни правни процедури,подробно разписани в разпоредбите на
чл.225а и чл.57 от ЗУТ и смесването на същите съществено затруднява адресата на
заповедта да извлече действителната воля на издателя на акта, респективно да
организира и упражни в пълен обем защитата си. На следващо място съдът счита, че
обжалваната заповед е постановена в противоречие с материалния закон. Спорният момент в настоящото производство е относно характера на процесния търговски обект - преместваем обект или строеж. Според
административния орган той е строеж, тъй като е трайно
свързан към терена посредством стоманобетоновата площадка, върху която е изградено
и за изграждането му
няма издадено разрешение за строеж или одобрени инвестиционни проекти. Съдът
обаче в настоящия съдебен състав счита, че заключението по назначената СТЕ, изцяло обори констатациите на
адм. орган в констативния акт, пренесени и в
оспорената заповед. Вещото лице по неоспорената
от страните СТЕ заяви, че фургонът е
монтиран директно върху бетоновата настилка, без видимо трайно закрепване на
шейната към бетона. В случая става дума за изцяло надземен обект. Този обект
не е свързан трайно със земната основа. Не е изменена субстанцията и начина на
ползване на земята. Двете части на постройката не са закрепена трайно към
бетоновата основа.
За изясняване на спорния въпрос дали обектът е преместваем следва да се изхожда
от неговите характеристики, вида на използваните материали за неговото
изпълнение и начина на свързване с терена.При изследване на релевантни факти
по случая следва да се
съобрази безспорно установения факт от заключението на СТЕ, че спецификата на конструкцията на фургоните, характеризираща
се с твърда, рамкова, неразглобяема връзка между гредите и колоните позволява
след отделянето им от повърхността върху която са поставени и от мрежите на
техническата инфраструктура да бъдат премествани в пространството, без да губят
своята индивидуализация и възможност за
използване на друго място. Според константната
съдебна практика на ВАС преместваем обект е този, който може
да се отдели от постамента без да се разруши
и да се премести
на друго място. Както се посочи, по делото се събраха доказателства за липсата на трайно свързване на обекта към терена, възможност за демонтиране,
без да се нарушава субстанцията на терена. Не на последно място обектът служи
за търговска дейност. В заключение посочените характеристики
определят обекта като сглобяема конструкция, която може да се
премахне по обратния на монтирането
й ред, без да се
разруши и да се премести на
друго място. Следователно по делото
не се събраха безспорни доказателства, че процесния
обект е строеж. В този смисъл съдът намира, че оспорената заповед е немотивиран
адм. акт.
В случай, че процесния обект отговаря на изискванията
за преместваеми съоражения,
които се подчиняват на друг правен режим, следва и материалната незаконосъобразност
на оспорената заповед, тъй като не може да се приложи
разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ по премахване на
незаконни строежи. Гореизложените доводи и
съображения обосновават извода, че ответната страна, като не е приложила относимия за случая материален закон е постановила незаконосъобразен административен акт, който следва да
се отмени .
С оглед
изложеното съдът намира, че оспорената Заповед № ТУ/04-00006/19.08.2020 г. на Зам.кмета
на Община Ямбол/съгл.
заповед №
РД/02-00960/17.12.2019г. на кмета на
община Ямбол/ е незаконосъобразна. Подадената против нея жалба е основателна и
като такава, следва да бъде уважена.
При този изход
на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
оспорващото дружество направените по делото разноски в
размер на 850лева/ от които 50 лева държавна такса, 200 лева-възнаграждение за вещо
лице и 600 лева договорено и внесено адвокатско възнаграждение/.
Водим от
горното, Ямболският административен съд, четвърти състав
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на „Спарум“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. *, ул*,
представлявано от Р.Г.Х.-управител против заповед № ТУ/04-00006/19.08.2020г.
издадена от зам. кмет на Община Ямбол/съгл. Заповед №
РД/02-00960/17.12.2019г. на кмета на
община Ямбол/, с която на
основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено да се премахне изградената от него
„Сграда 1“ с размери 8.10/6.60м. в съсобствен имот с
идентификатор 87374.510.135 по КК на гр.*, с адрес бул.*, УПИ VІІІ-7089,
кв. 142, Промишлена зона в 60 дневен срок от влизане в сила на заповедта.
ОСЪЖДА
Община
Ямбол да заплати на „Спарум“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. *, ул*,
представлявано от Р.Г.Х. направените по делото разноски в общ
размер на 850/осемстотин и петдесет/ лева.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване през
Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете