МОТИВИ към Присъда № 507/21.10.2019г. постановена по НОХД № 549/2019г.
по описа на РС- Разград.
Обвинението
против подсъдимия А.М.С. *** е за
това, че: на 01.01.2019год. в с.Побит камък, обл.Разград, в условията на продължавано
престъпление- с две деяния, и повторност, след предварителен сговор като съизвършител
с Ж.Й.Н. *** /също извършител/, като случаят не е маловажен, отнел чужди движими
вещи на обща стойност 1755.00лева от владението на собственика Х.Г.Д. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен
надзор и макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си, а именно:
1. на 01.01.2019год.
в с.Побит камък, обл.Разград, направил опит да отнеме чужда движима вещ - лек автомобил
„Хюндай Акцент“ с рег.№ *** на стойност 1550 лева, собственост на Х.Г.Д. ***, като
деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини и
2. на същата дата и място
отнел флаш памет марка „Тошиба“- 4 GB, на стойност 5.00 лева и паричната сума в
размер на 200.00 лева, вещи на обща стойност 205.00 лева
- престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.5 и т.7 вр. чл.194,
ал.1 вр. с чл. 28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Обвинението против подсъдимия Ж.Й.Н. *** е за това, че: на
01.01.2019год. в с.Побит камък, обл.Разград, в условията на продължавано престъпление-
с две деяния, и повторност, след предварителен сговор като съизвършител с А.М.С.
*** /също извършител/, като случаят не е маловажен, отнел чужди движими вещи на
обща стойност 1755.00лева от владението на собственика Х.Г.Д. ***, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен надзор
и макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си, а именно:
1. на 01.01.2019год.
в с.Побит камък, обл.Разград, направил опит да отнеме чужда движима вещ - лек автомобил
„Хюндай Акцент“ с рег.№ *** на стойност 1550 лева, собственост на Х.Г.Д. ***, като
деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини и
2. на същата дата и място
отнел флаш памет марка „Тошиба“- 4 GB, на стойност 5.00 лева и паричната сума в
размер на 200.00 лева, вещи на обща стойност 205.00 лева
- престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.5 и т.7 вр. чл.194,
ал.1 вр. с чл. 28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Съдебното производство срещу подсъдимите е проведено по
реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, направено
по тяхно искане и на защитниците им в проведеното разпоредително заседание. При
предварителното изслушване същите са признали фактите, посочени в обвинителния акт,
поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието им, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът на подс.С.- адв.М.П. пледира относно
наказанието, като счита , че същото
следва да бъде определено при условията на чл.58а от НК, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Навежда доводи, че наказанието може
да бъде определено и при условията на чл.55 от НК.
Защитникът на подс.Й.- адв.Н.М. пледира за наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства- младата възраст, осъзнаване
на извършеното, разкаянието и оказаното съдействие още на ДП, възстановяване от
негова страна на сумата от 100 лв., като споделя исканото от прокурора
наказание- пробация.
Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с
оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното
производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни
по така повдигнатите им обвинения, като по отношение на подс.С. му се наложи
наказание лишаване от свобода при условията на чл.58а, ал.1 от НК в размер на 1
година, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим, а по
отношение на подс.Й.- пробация за срок от 1 година.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият А.М.С. е роден на ***г. в гр.Б., с постоянен адрес:***,
настанен на 11.02.2015г. във ВУИ „Н.Й.Вапцаров“ - гр.Завет, понастоящем- изтърпява
наказание лишаване от свобода в Поправителен дом към Затвора - Враца. Осъждан два
пъти:
1/ по НОХД № 1651/2016г. по описа на PC-Пловдив, с Присъда
№ 101/2017г., влязла в сила на 14.04.2017г., за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 НК му е определено наказание пробация
включващо пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.4 НК за срок от една година,
заменено с Определение по НЧД № 90/2018г. на РОС, в сила от 12.04.2018г. с наказание
лишаване от свобода за срок от 4 месеца и 1 ден, отложено на основание чл.66, ал.
1 НК с изпитателен срок от 2 години и
2/ по НОХД № 234/2018г. по описа на PC-Исперих, с Присъда
№ 27/2018г., влязла в сила на 04.12.2018г., за извършено на 09/10.07.2018г. престъпление
по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 НК му е определено наказание лишаване от свобода
за срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Със същия съдебен
акт е приведено в изпълнение отчасти отложеното наказание лишаване от свобода, а
именно в размер на 2 месеца, което също да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Подсъдимият Ж.Й.Н. е роден на ***г***, с постоянен адрес:***,
настанен на 10.05.2018г. във ВУИ „Н.Й.Вапцаров“ - гр.Завет. Осъждан два пъти:
1/ по НОХД № 1506/2018г. по описа на PC- Ямбол, с Присъда
№ 33/2018г., влязла в сила на 16.03.2018г. за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 НК му е определено
наказание пробация включващо пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК за
срок от шест месеца и
НОХД № 457/2018г. по описа на PC- Ямбол, с Присъда №
129/2018г., влязла в сила на 19.10.2018г. за извършено престъпление по чл.195, ал.1,
т.З вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 НК му
е определено наказание пробация, включващо пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.
1 и т.2 НК за срок от една година.
С Определение № 780/2018г. по ЧНД № 1079/2018г. на основание
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК му е определено общо наказание, а именно - пробация,
включващо пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК за срок от една година.
Изтърпяно- на 01.11.2018г.
2/ по НОХД № 234/2018г. по описа на PC-Исперих, с Присъда
№ 27/2018г., влязла в сила на 04.12.2018г. за извършено на 09/10.07.2018г. престъпление
по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 НК му е определено наказание лишаване от свобода
за срок от 6 месеца, което на основание чл.66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен
срок от 1 година.
Към 01.01.2019г. подсъдимите А.М.С. и Ж.Й.Н. били настанени
като ученици във ВУИ „Н.Й.Вапцаров“ - гр.Завет. Именно в този ден около 18.30 часа
двамата решили да избягат от училището и тръгнали пеша от гр.Завет за гр.Разград.
Около 22.00часа на 01.01.2019г. двамата вървели през с. Побит
камък, общ.Разград, когато на ул.“-** видели паркиран л.а. „Хюндай Акцент“ с рег.№
***. Той бил собственост на св.Х.Г.Д. ***, който около час и половина по- рано го
бил паркирал там- пред дома на своята приятелка св. Й. С.С., и бил влязъл в къщата
на този адрес. Автомобилът не бил заключен, т.к. св.Д. имал технически проблем с
централното заключване.
Когато подс.С. и подс.Н. видели автомобила да пробват да
влязат в него и да видят какво има вътре. Приближили се до него и установили, че
е отключен. Подс. Н. седнал отпред вляво /на мястото на шофьора/, а подс. С. до
него- на предна дясна седалка. Двамата започнали да търсят какво да откраднат. В
този момент от къщата излезли св.Д. и св.С.. Те видели двете момчета, които седейки
в автомобила продължавали да ровят. С. се развикала. Тогава стреснати двамата подсъдими
взели кой каквото можал, а именно- подс.Н. грабнал флаш паметта марка „Тошиба“
/4 гигабайта/ поставена на си ди плейъра, а подс.С. сумата от 200лева /4 бр.банкноти
по 50лева/ от жапката на автомобила и двамата заедно избягали, като се отдалечили
бързо в посока центъра на селото /гр.Разград/. Същата вечер двамата подсъдими преспали
в изоставена къща в селото, а на следващия ден, стигайки до гр.Разград се разделили
като подс.С. отпътувал с автобус за гр.Варна, а подс.Н. ***.
В хода на образуваното по случая досъдебно производство били
изготвени оценъчни експертизи, които установили, че пазарна стойност на флаш памет
„Тошиба“- 4 гигабайта е 5 лева, а на лекия автомобил „Хюндай“- 1 550 лева.
Заключението по изготвената комплексна съдебно-психиатрична
и психологическа експертиза отношение на подс.А.С. установява, че: той не страда
от психично заболяване,което да възпрепятства способността му да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, страда от социализирано
разстройство в поведението, което се характеризира с повтарящ се и устойчив модел
на асоциално, агресивно и предизвикателно поведение, за което са характерни чести
кражби, бягства от дома и училище, подчертан стремеж към конфликт, лъжи и нехайство;
интелектуалния потенциал, липсата на психотична патология и нивото на социален опит
му позволяват да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях ако желае, като се има предвид, че при обясненията му могат да
се включват изграждане на защитни механизми; липсват основания да се приеме, че
непълнолетния обвиняем е извършил описаните деяния поради лекомислие или увлечение.
Заключението по изготвената комплексна съдебно-психиатрична
и психологическа експертиза отношение на подс.Ж.Н. установява, че: той не страда
от психично заболяване,което да възпрепятства способността му да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, страда от социализирано
разстройство в поведението, което се характеризира с повтарящ се и устойчив модел
на асоциално, агресивно и предизвикателно поведение; независимо от ниския когнитивен
и социален капацитет степента на развитие му позволява да възприема фактите, които
имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, като се има предвид,
че при обясненията за случилото се могат да се включват изграждане на защитни механизми;
липсват основания да се приеме, че непълнолетния обвиняем е извършил описаните деяния
поради лекомислие или увлечение.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимите и предвид
разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Тяхното
самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство
доказателства, а именно- показанията на свидетелите, оценъчна експертиза, характеристика,
справка за съдимост и др. Съдът не кредитира показанията на полицейския
служител- св.В. относно намерението на двамата подсъдими „да откраднат колата“,
тъй като твърдението му, че в дадените обяснения подс.А.С. му бил заявил тези
обстоятелства, не се подкрепят от материалите по ДП. В последните липсват снети
обяснения от този подсъдими по съответния ред- няма изготвени такива по реда на
предварителната проверка, а след повдигане на обвинение същият е отказал да
дава обяснения. В обясненията дадени по надлежния ред единствено подс.Ж.Й. сочи
какви са били намеренията им- „..да видим дали има нещо за вземане от колата“.
В тази връзка съдът съобрази и показанията на св.Х.Д. и Й.С., които именно
сочат, че двамата подсъдими нещо са „тършували“ в автомобила, като след
развикването на св.С. са избягали, вземайки сумата от 200 лв. и флаш паметта.
По делото липсват каквито и да е доказателства, че някой от подсъдимите маже да
управлява МПС, тъй като очевидно същите нямат шофьорски книжки. Този факт е
особено съществен, тъй като управлението на автомобил изисква специални умения
и ако нито един от подсъдимите не може да управлява такъв, то няма как да
осъществят деянието, тъй като не могат да приведат автомобила в движение.
Ето защо съдът приема, че на инкриминираната дата
01.01.2019г. в с.Побит камък двамата подсъдими в условията на повторност, като случаят
не е маловажен, в съучастие като съизвършители помежду си са отнели флаш памет марка
„Тошиба“- 4 GB, на стойност 5.00 лева и паричната сума в размер на 200.00 лева,
вещи на обща стойност 205.00 лева от владението на Х.Г.Д. ***, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвоят, като вещите не са били под постоянен
надзор и макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното
и са могли да ръководят постъпките си. С деянието си същите са извършили квалифицирана
кражба по чл.195, ал.1, т.2 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл. 28, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК за всеки един от тях.
Кражбата, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК се
определя като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без
съгласието на владелеца и с намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена
от дееца. Настъпилият обективно за пострадалия резултат- липсата на вещите,
сочи правото на собственост като непосредствен обект на престъпно
посегателство. Подсъдимите са прекратили фактическата власт на собственика
върху вещите и са установили своя такава. Налице е и другият елемент от
обективна страна, а именно липсата на съгласие от страна на владелеца подсъдимите
да установят своя фактическа власт върху вещите.
Касае се за квалифицирана кражба по смисъла на чл.195,
ал.1, т.2 и 7 от НК. Предвид факта, че вещите, предмет на престъплението са се
намирали в незаключен автомобил, от обективна страна е налице квалифициращия
признак, че същите са били без постоянен надзор, а предвид предходните
осъждания и на двамата, настоящото деяние се явява извършено в условията на
повторност.
Безспорно се установява, че именно двамата подсъдими са автори
на кражбата.
От субективна страна и двамата са действали при пряк
умисъл, съзнавайки, че лишават от фактическата власт владелеца на една чужда
вещ.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на
подсъдимите за това престъпление /кражба/, съдът отчете наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства- тежкото семейно и
материално положение на подсъдимите, обуславящи мотивите за извършване на
престъплението, ниската стойност на предмета на престъпление /общата стойност
на отнетото имущество е 205лв. много под МРЗ за страната/, младата възраст,
възстановяване на половината от причинените вреди, направените самопризнания и
оказаното съдействие още на досъдебното производство, поради което им наложи
наказания при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК, а ПРОБАЦИЯ, включваща
първите две задължителни пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 1 /една/ година и 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/
година, за всеки един от тях. По този начин съдът намира, че целите на
наказанието ще бъдат реализирани в най-пълна степен.
По отношение обвинението, че по същото време са направили
опит да отнемат лек автомобил Хюндай Акцент на стойност 1550 лв., както и че
деянието е извършено след предварителен сговор помежду им, съдът намира, че
подсъдимите следва да бъдат признати за невинни и оправдани по първоначално
предявеното им обвинение в този смисъл. Липсват каквито и да било
доказателства, че намерението им е било именно такова. От обективните им действия
и обясненията на подс.Й. се установява по несъмнен начин, че намерението им е
било да откраднат нещо, каквото и да е от автомобила, но не и самия автомобил,
още повече, че липсват доказателства, че същите могат да го управляват, за да
може опитът да бъде годен или изобщо да бъде възможно извършването на такава
кражба. Ето защо обвинението е несъставомерно и недоказано. Относно обвинението
за предварителен сговор отново липсват обективни доказателства за това-
решението за извършване на кражбата е възникнало спонтанно, след като случайно
са видели автомобила. Липсва предварително вземане на решение в спокойна
обстановка, разпределение на ролите и т.н. за да може да се говори, че е налице
„предварителен сговор“ по смисъла на чл.195, ал.1, т.5 от НК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: