РЕШЕНИЕ
№ 10.08.2020 г. Град П.
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На десети юли, две хиляди и
двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка
Миладинова
Като разгледа докладваното от
Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №4270 по описа за
2019 година.
Депозирана е искова молба от „Х.“АД,
ЕИК-..., със седалище и адрес на управление- гр. П., ул. „Х. К.“№5, обл. П.,
представлявано от изпълнителния директор
М. Я. Ф., срещу Н.И.Б., ЕГН-********** ***.
Съгласно изложеното в исковата
молба, въз основа на трудов договор № 58
от 31.12.2018г. е възникнало трудово правоотношение между ищцовото дружество „Х.“
АД и Н.И.Б. по чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ. Твърди се, че
с оглед на подписания договор същият е заемал длъжността автомонтьор /КИД
4939/, като работното време е било определено на 8 часов работен ден, пет дни в
седмицата. Основното месечно трудово възнаграждение е било определено в размер
на 600лв., с периодичност на изплащане - ежемесечно. Договорът е бил сключен
със срок на изпитване от шест месеца, който е бил уговорен в полза на
работодателя, съгласно чл. 70, ал. 1 от 02.01.2019г. Срокът на предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение, е бил определен на 60 календарни дни
и е бил еднакъв и за двете страни.
Сочи се, че с предизвестие № 242
от 01.04.2019г. Н.Б. е известил, че след изтичането на 60 дневен срок,
трудовото му правоотношение следва да се счита за прекратено, считано от
02.06.2019г. Видно от Докладна от 12.04.2019г. изготвена от Г. И., заемащ
длъжността началник автопарк в „Х." АД, Н.Б. не се е явил на работа още на
следващия ден, след подаването на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение. Твърди се, че от 02.04.2019г. до 12.04.2019г. не е било
представен нито болничен лист, нито молба за отпуск, като същевременно не е
можело да се осъществи контакт с работника, тъй като не си вдигал телефона.
Сочи се, че е изготвено писмо-искане
на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, работника Б. да представи в срок до
17.04.2019г. писмени обяснения за причинете, за неявяването му на работа, което
той е получил на 15.04.2019г. видно от товарителница № 823242.
Сочи се, че със Заявление от №
283 от 15.04.2019 г. Н.Б. излага своето становище относно прекратяване на
трудовото правоотношение преди да е изтекъл срокът на предизвестието. Със Заповед № 9 от 15.04.2019г., на основание чл. 326, ал. 2 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение между „Х." АД и Н.И.Б.,
като основание за това обстоятелство е било отбелязано - отправено предизвестие
от работник до работодател.
Сочи се, че в заповедта е
отбелязано, че на лицето следва да се заплатят обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван годишен отпуск в размер на 1 ден, както и че работника дължи
обезщетение на работодателя за неспазения срок на предизвестие, в размер на
брутно трудово възнаграждение за 59 дни. Видно от покана от 19.04.2019г. е било
изпратено писмо с обратна разписка, с товарителница № 827908 на Н.Б., на
23.04.2019г. Заявление от № 283 от 15.04.2019г., както и Заповед № 9 от
15.04.2019г., като му е било предоставен тридневен срок, считано от датата на
получаването и, за да си получи трудовата книжка. Освен това е отбелязано, че
следва да бъде върнато предоставеното му работно облекло. Видно от известие за
доставяне от 21.05.2019г. Н.И.Б. е получил Заповед № 271 от 03.05.2019г., с
която е разпоредено на лицето да бъде удържана сумата от 1 625. 53лв.,
представляваща: неспазен срок за прекратяване на трудовото правоотношение за 59
дни - сумата от 1492.70лв. невърнато работно облекло - сумата от 132.83лв. Твърди се, че при прекратяването на трудовото
му правоотношение на лицето Б. е била направена удръжка за сумата от 227.24лв.,
което е видно от извлечение за възнаграждение сер. № 3905 за трудовото му
възнаграждение за м. март, както и 50.84лв. от трудовото му възнаграждение за
м. април.
Сочи се, че въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение съгласно разпоредбата на чл. 410
от ГПК, с Заповед от 16.07.2019г. е образувано ЧГД № 2888/2019г. по описа на
Районен съд - П., с заявител „Х." АД и длъжник Н.И.Б.. В законоустановения
срок длъжникът е направил възражение, че не дължи претендираната от заявителя
сума в размер на 1347, 45 лв., представляваща обезщетение в размер на брутно
трудово възнаграждение за неспазване срока на предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение. Въз основа на Определение № 2749 от 25.09.2019г. е
указано, че в едномесечен срок следва да бъде предявен иск относно
претендираното вземане от „Х." АД, срещу Н.И.Б..
Моли се съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че Н.И.Б., ЕГН **********,***, дължи
на ищеца „Х.“ АД, с ЕИК ...., гр. П., ул. „Х. К.“ № 5, сумата в размер на
1347.45 лв., представляваща обезщетение в размер на брутно трудово
възнаграждение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудово
правоотношение за 59 дни, както и законната лихва върху исканата сума, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират
се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита исковата молба за
недопустима. Сочи, че претенцията е по съществото си такава за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудов договор, а не за вреда, която е
причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите ми задължения, поради което разпоредбата на чл.210, ал.5 от КТ е
неприложима. Твърди, че исковата молба, подадена от „Х." АД е
неоснователна. Оспорва предявения иск по основание и размер. Не се оспорва
наличието на трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 58 от
31.12.2018г. Твърди се, че действително на 01.04.2019г. ответникът подал
предизвестие за прекратяване на трудовия му договор в ищцовото дружество. В
него не е изписал числото „60" в следния абзац „уговорения срок от 60
дни" и числото 6 в абзаца „прекратявам трудовото правоотношение от
02.06.19г.", както и датата отдолу - 01.04.19г. Причината да поиска да
прекрати трудовото правоотношение били лошите условия на труд - отворено хале,
в което е много студено, работил в канал при отворени врати, задимено от
изгорели газове от работещи автомобили. Имало и заварчици, които като
заварявали пак се отделяли газове. Започнал да вдига кръвно и не се чувствал
добре здравословно. Тъй като получил покана от ищеца да се яви в предприятието
и да даде обяснения за неявяването му на работа, на 15.04.2019г. поканил
работодателя си да прекратят трудовия договор по взаимно съгласие, в какъвто
смисъл е подаденото от него заявление, тоест променил първоначалното си намерение за
прекратяване на договора по чл.326, ал.1 от КТ. Това заявление е обръщение към
работодателя, предложение, с очакване последния да удовлетвори желанието му.
Въпреки това на същата дата представляващия ищцовото дружество е издал Заповед
№ 9/15.04.2019г., с която прекратява трудовия му договор на основание чл.326,
ал.2 от КТ. Дори срокът, който работодателят му дал за даване на писмени обяснения
от него страна в Писмо-искане е до 17.04.2019г. и не е изтекъл към датата на
издаване на заповедта за прекратяване на трудовия му договор.
Сочи се, че дори да се приеме, че
е прекратил трудовия договор, това е станало в шестмесечния срок за изпитване и
от клаузите на трудовия договор чл.4 и 5, се налага извод че не са настъпили
предвидените в договора условия за дължимо от служителя обезщетение за
неспазено предизвестие, тъй като тези условия са да изтече срокът за изпитване
и в този срок никоя от страните да не е прекратила договора. Освен това срокът
на уговореното в договора предизвестие не е изтекъл, поради издаването преди
това на заповед за прекратяване на трудовото м, правоотношение, поради което е
бил лишен от възможността да изпълнявам задълженията си по договора и да
престирам труд. Твърди се, че трудовият договор със срок за изпитване не е
срочен трудов договор или трудов договор за неопределено време, а самостоятелен
вид трудов договор. Сочи се, че ищецът
нямал право на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, защото този текст е неотносим
към основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.70, ал.1 от КТ.
Прави възражение, че предявения
иск е погасен по давност на основание чл.358, ал.1, т.1 от КТ. Моли се съдът да
отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски. Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната
фактическа обстановка:
Не е спорно между страните , а и
от приетите по делото доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало
по силата на сключен между страните трудов договор № 58/31.12.2018г. с правно основание чл.70, ал.1 от КТ и чл.67,
ал.1, т.1 от КТ /приложен по делото/. Съгласно
посоченият трудов договор, „Х.“АД,
ЕИК-..., в качеството му на „Работодател“ възложило, а ответника Б. приел да
изпълнява длъжността „автомонтьор“ в предприятието на ищеца. По същия договор
страните уговорили ответникът да
получава основно трудово възнаграждение в размер на 600.00лева. както и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 0,6% за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия. Договорът бил сключен при условията на шестмесечен
срок за изпитване в полза на работодателя. Срокът на предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение е определен на 60 календарни дни и е еднакъв за всяка една от страните по договора.
Видно от приетите
по делото доказателства, на 01.04.2019 г. ответникът Б. подал молба
/Предизвестие вх.№ 242/01.04.2019г./, с която желаел да прекрати трудовото правоотношение
с работодателя, считано от 02.06.2019г. С
посоченото предизвестие № 242 от 01.04.2019г. /приложено по делото/ Н.Б. е
известил, че след изтичането на 60 дневен срок, трудовото му правоотношение
следва да се счита за прекратено, считано от 02.06.2019г
На 12.04.2019г., с
Докладна от 12.04.2019г., ищецът бил уведомен от прекия ръководител на
ответника /Г. И.И.- началник автопарк в ищцовото дружество/, че Б. не се е
явявал на работа за периода от 02.04.2019г. до 12.04.2019г., като няма
представен болничен лист или отпуска за тези дни, освен един ден платен годишен
отпуск, считано за 05.04.2019г.
Стартирала процедура по чл.193 от КТ, като било изготвено писмо-искане на основание чл. 193, ал. 1 от КТ,
работникът Б. да представи в срок до 17.04.2019г. писмени обяснения за
причините за неявяването му на работа,
което той е получил на 15.04.2019г. видно от товарителница № 823242.
В хода на процедурата, ответникът
изразил писмено становище, че поради лошите условия на труд в предприятието, желае
да прекрати трудовото си правоотношение.
Със Заповед № 9 от 15.04.2019г.,
на основание чл. 326, ал. 2 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение
между „Х." АД и Н.И.Б., като основание за това обстоятелство е било
отбелязано - отправено предизвестие от работник до работодател. В приложената
по делото заповед е отбелязано, че на лицето следва да се
заплатят обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван годишен отпуск в
размер на 1 ден, както и че работникът дължи обезщетение на работодателя за неспазения
срок на предизвестие в размер на брутно
трудово възнаграждение за 59 дни.
Видно от покана от 19.04.2019г.,
на посочената дата е било изпратено
писмо с обратна разписка, с товарителница № 827908 на Н.Б., получена на
23.04.2019г.
Със Заповед №271 от 03.05.2019г.,
, издадена от изпълнителният директор на ищцовото дружество, било разпоредено,
на ответника Н.И.Б. да бъде удържана
сумата от 1 625.53лв., представляваща неспазен срок за прекратяване на
трудовото правоотношение за 59 дни - сумата от 1492.70лв. ; както и за невърнато работно облекло - сумата от
132.83лв. Видно от приложената по делото
заповед, на ответника Б. е била
направена удръжка за сумата от 227.24лв. от трудовото му възнаграждение за
месец март и 50.84 лв. от трудовото му
възнаграждение за месец април.
По делото са били
представени и приети фишове за заплати
на Б. за месеците февруари, март и април , 2019г.
От приетите по
делото материали по ч.гр. дело №2888/2019г. по описа на РС- П. се установява,
че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение съгласно
разпоредбата на чл. 410 от ГПК, с Заповед от 16.07.2019г. е било образувано ЧГД
№ 2888/2019г. по описа на Районен съд - П., с заявител „Х." АД и длъжник Н.И.Б..
По горепосоченото дело е била
издадена Заповед №1637 от 16.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, която е била връчена на Б. на 18.09.2019г., като в
законоустановения срок длъжникът е направил възражение, че не дължи претендираната
от заявителя сума в размер на 1347, 45 лв., представляваща обезщетение в размер
на брутно трудово възнаграждение за неспазване срока на предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение. С Определение № 2749 от 25.09.2019г.,
съдът е указал на ищеца, че в
едномесечен срок следва да бъде предявен иск относно претендираното вземане от
„Х." АД, срещу Н.И.Б., което е било сторено
В хода на
производството по делото е било допуснато извършването на съдебно-счетоводна
експертиза, видно от заключението на която,
общата сума на дължимото обезщетение за периода от 02.04.2019г. до
01.06.2019г. за 59 календарни дни от които 38
работни дни, е в размер на 1895.44лв. Общата сума на полученото работно
облекло е 126.50 лв., като сумата за невърнато работно облекло , дължима от Б.
е 110.69 лв.Общодължимата сума от ответника за неспазено предизвестие и
невърнато работно облекло е 2006.13лв., а общо удържаната сума е 278.08лв. при
подписване на заповедта за освобождаване. Общата сума за дължимото обезщетение
от ответника след направените удръжки за месеците март и април,2019г. за
неспазен срок на предизвестие е в размер на 1728.05лв.
По делото е била
извършена и съдебно-почеркова експертиза /Протокол №32/, от заключението на
която се установява, че цифровият текст „60“, показващ уговореният срок на
предизвестието, и двете дати на
прекратяването му „02.06.2019г.“ и на подаване на предизвестието „01.04.2019г.“
са били изписани от ответника Н.Б..
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица, същите
са обосновани, правилни и
компетентно изготвени.
По делото е била
разпитана в качеството си на свидетел Й. Т. Т. /служител на ищцовото дружество/, от
показанията на която се установява, че
последният ден, в който ответникът се явил на работа, бил 01.04.2019г.
Впоследствие Б. подал предизвестие , което предал лично на Т. , по което не
били внасяни корекции от служителите на фирмата.
От показанията на
св.Г. Иванова се установява, че
последният ден, на който Б. се е явил на работното си място бил
01.04.2019г., след което напуснал по свое собствено желание.Ответникът не
изпълнил задълженията си да отработи съответните дни на предизвестието.
По делото е
разпитан в качеството си на свидетел Г. А. , съгласно показанията на
когото, ответникът Б. напуснал работа,
тъй като имал здравословни проблеми- имал високо кръвно налягане, често му
прилошавало. Условията на труд в халетата, където работил Б., били незадоволителни-
било студено, вътре миришело на изгорели газове.
Предвид
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск:
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице
правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от
предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; подадено възражение от страна на длъжника по
чл.414 от ГПК и спазване на срока по чл.
415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на
вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването
на вземането към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на
този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и
осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея
вземане /чл. 416 ГПК/. Налице е съществуването на правен интерес за заявителя
от предявения иск.
По отношение основателността на предявеният иск:
Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се
предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на
ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните
доказателства. Касае е се за специален установителен иск за установяване на
вземането , за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането
относно,което е подадено заявление по реда на заповедното производство
съществува. Искът следва да се счита за предявен от момента на подаване на
заявлението.
Предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения срок,и е основателен, по следните съображения:
Претенциите на ищеца са свързани със заплащане
на обезщетение за неотработено предизвестие
по чл.220 от КТ. Съгласно посочената разпоредба, страната, която има
право да прекрати трудовото правоотношение
с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок
на предизвестието.
В конкретният случай, ответникът Б.
е решил да прекрати трудовото си правоотношение с работодателя, като с предизвестие № 242 от 01.04.2019г. Н.Б. е известил, че
след изтичането на 60 дневен срок, трудовото му правоотношение следва да се
счита за прекратено, считано от 02.06.2019г. Видно от Докладна от 12.04.2019г.
изготвена от Г. И., заемащ длъжността началник автопарк в „Х." АД, Н.Б. не
се е явил на работа още на следващия ден, след подаването на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Правото
на едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или
служителя с предизвестие е уредено с разпоредбата на чл.326, ал.1 от КТ. Касае
се за субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на
работника или служителя, независимо каква е причината за прекратяване на
трудовия договор на това основание. Работникът или служителят не е длъжен да
мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че
едностранно прекратява трудовия договор на основание чл.326, ал.1 от КТ. При
прекратяване на трудовия договор по чл.326, ал.1 от КТ работникът или
служителят отправя писмено предизвестие до работодателя и по отправеното
писмено предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие.
Трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане на срока на
предизвестието – чл.335, ал.2, т.1 от КТ, освен ако той или работодателят
пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл.220
от КТ законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия договор
възможността да не се спази срока на предизвестие, като заплати на другата
страна обезщетение с определен в закона размер – брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Касае се за заместване на първоначално дължимата престация, а именно спазване
на срока на предизвестие чрез отработването му с друга престация, а именно:
плащане на определената в закона сума. За да произведе действие разпоредбата на
чл.220 от КТ, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се заплати. Ако
сумата по чл.220 от КТ не се заплати, прекратяване на трудовия договор не
настъпва и срокът за предизвестие трябва
реално да се отработи. В този случай,
ако в рамките на срока на предизвестие, работникът или служителят извърши
нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят да го уволни дисциплинарно,
прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание наложено
дисциплинарно уволнение (В този смисъл решение №34/24.03.2017г. та ІV Г.О.
постановено по чл.290 от ГПК).
В настоящият казус са налице всички предпоставки за уважаване на исковите
претенции на ищеца- работодател с правно основание чл.220,ал.1 от КТ. От
установената по делото фактическа обстановка е видно, че ответникът Б. е подал молба /Предизвестие вх.№
242/01.04.2019г./, с която желаел да прекрати трудовото правоотношение с
работодателя, считано от 02.06.2019г. С
посоченото предизвестие № 242 от 01.04.2019г. /приложено по делото/ Н.Б. е
известил, че след изтичането на 60 дневен срок, трудовото му правоотношение
следва да се счита за прекратено, считано от 02.06.2019г.
Установено е също
така от приетите по делото доказателства, вкл. от свидетелските показания на
св. И. и св. Т. , че ответникът Б. не се е явявал на работа за периода от
02.04.2019г. до 12.04.2019г., като няма представен болничен лист или отпуска за
тези дни. Последният ден, на който Б. се е явил на работното си място бил
01.04.2019г., след което напуснал по свое собствено желание. Ответникът не е
изпълнил задълженията си да отработи съответните дни на предизвестието, което
не се оспорва от ответната страна.
При това положение
и съгласно разпоредбата на чл.220,ал.1 от КТ, работникът дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Размерът на дължимото
от работника обезщетение се установява от заключението на приетата по делото
съдебно- счетоводна експертиза, видно от което, общата сума на дължимото
обезщетение за периода от 02.04.2019г. до 01.06.2019г. за 59 календарни дни от
които 38 работни дни, е в размер на
1895.44лв. Общо удържаната сума на работника от работодателя е 278.08лв. при подписване на заповедта за
освобождаване. Предвид изложеното, общата сума за дължимото обезщетение от
ответника след направените удръжки за месеците март и април,2019г. за неспазен
срок на предизвестие е в размер на 1617.36лв. В тази сума не следва да се
включват дължимото от работника за
невърнато работно облекло, тъй като тези претенции на ищеца не са предмет на
настоящото дело и съдът не счита за необходимо да ги обсъжда.
От приетите по
делото доказателства се установява, че ответникът Б. дължи на работодателя
обезщетение в размер на 1617.36 лв. на основание чл.220,ал.1 от КТ. Претенциите
на ищцовото дружество се разпростират по размер до сумата от 1347.45 лв., поради
което тези претенции следва да бъдат уважени в пълният им размер, така, както
са предявени.
В подаденият писмен отговор, ответникът Б. е
оспорил обстоятелството, че в подаденото от него предизвестие за прекратяване
на трудовият договор, е изписал числото „60“ в следният абзац „утговореният
срок от 60 дни“. Тези твърдения на ответника бяха категорично опровергани от
приетото по делото експертно заключение по
съдебно-почерковата експертиза /Протокол №32/, от заключението на която
се установява, че цифровият текст „60“, показващ уговореният срок на
предизвестието, и двете дати на
прекратяването му „02.06.2019г.“ и на подаване на предизвестието „01.04.2019г.“
са били изписани собственоръчно от ответника Н.Б..
Неоснователно е и
възражението на ответника, свързано с характера на сключеният между страните
трудов договор 58/31.12.2018г. Безспорно, сключеният между страните трудов
договор е с правно основание чл.70, ал.1 от КТ , но
видно от съдържанието на самият договор,
същият е бил сключен при условията на шестмесечен срок за изпитване в
полза на работодателя. Срокът на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение е определен на 60
календарни дни и е еднакъв за всяка една
от страните по договора, което е видно
от раздел І, т.4 и т.5 от трудовия
договор. Видно от представените писмени доказателства,трудовият договор е бил
сключен със срок на изпитване от 6 месеца, считано от 02.01.2019г., като този
срок е уговорен в полза на работодателя. Съгласно разпоредбата на чл.70,ал.3 от КТ, през време на изпитването , страните имат всички права и задължения, както при окончателен трудов
договор, поради което следва да се приеме, че ответникът е бил длъжен да спази предвиденият срок. Обстоятелството,
че сключеният между страните трудов договор има характера на такъв със срок на
изпитване, не освобождава работникът от задълженията му, които са били поети
със същият договор.
От приетите по
делото доказателства се установява, че ответникът Б. е решил да прекрати
трудовото правоотношение между страните по собствена инициатива, като след
подаването на посоченото предизвестие № 242 от 01.04.2019г. /приложено по
делото/ , ответникът е спрял да ходи на работа. Нито в посоченото Предизвестие,
нито в други документи, ответникът не е посочил причините за решението си да
прекрати трудовото правоотношение. Твърденията на ответника, че същият има
здравословни проблеми, свързани с лошите условия на труд, което го е мотивирало
да подаде процесното предизвестие, останаха недоказани в хода на производството.
В подкрепа на изложеното от ответника са единствено свидетелските показания на
св.А. , които не се подкрепят от останалите приети по делото доказателства. Не
са налице каквито и да е медицински документи, от които да се установява, че
ответникът страда от определени здравословни проблеми, още по.-малко такива,
породени от условията на труд, които ищцовото дружество е предоставило на
работника.
Неоснователни и
недоказани се явяват и възраженията на ответника, съгласно които, последният е
бил лишен от възможността да изпълнява задълженията си по договора и да
престира труд. Такава обективна невъзможност за работника да изпълнява
служебните си задължения, каквато се твърди от ответната страна, не беше
доказана в хода на производството по делото. Напротив, от показанията на св.И.
се установява, че Б. многократно е бил търсен по телефона от прекия си
ръководител и канен да се яви на работното си място, въпреки което, работникът
не е изпълнил задълженията си, вменени му с подписаният между страните трудов
договор.
Ирелевантни за настоящото
производство са причините, поради които ответникът Б. не
се е явил на работа в периода от 02.04.2019г. до 12.04.2019г., като твърденията
на ответника, съгласно които последният е имал здравословни проблеми, пряко
свързани с условията на труд, останаха
недоказани в хода на процеса, респ. не бяха ангажирани каквито и да е
доказателства в тази насока.
Ето защо
съдът намира, че са налице предпоставките на чл.220, ал.1 от КТ и ответникът дължи
на ищеца обезщетение за неспазеният срок на предизвестието . Предназначението
на обезщетението по чл. 220 ал, 1 КТ е
да се репарират вредите, които работодателят търпи вследствие неизпълнение на
задълженията по сключеният трудов договор от страна на работника.
Предвид
изложеното, предявеният иск с правно основание чл.220,ал.1 от КТ се явява доказан по своето основание,както и
по своя размер, което се установява от приетите по делото доказателства. Ето защо претенцията на ищцовото дружество
е изцяло основателна и ще бъде уважена в своята цялост,ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда .
По отношение на разноските : При този
изход на делото, на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски, от които : 26.13 лв. държавна такса по ч. гр.дело №2888/2019г. по
описа на РС-П.; както и присъденото адвокатско
възнаграждение по частното гражданско дело в размер на 150.00лв. Следва да се
присъдят и сторените в настоящото исково
производство разноски за държавна такса в размер от 30,00 лв. – държавна такса, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00лв. Ответникът следва да заплати на ищецът и
сторените разноски за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на
200.00лв.
Ответникът
по предявеният иск следва да заплати и 183.00лв. възнаграждение за вещото лице по извършената по делото основна съдебно-почеркова
експертиза /възнаграждението на вещото
лице в размер на 183.00 лв. е било изплатено първоначално от бюджета на съда/
Воден от
горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е Ш
И :
По предявеният иск
от „Х.“АД, ЕИК-..., със седалище
и адрес на управление- гр. П., ул. „Х. К.“№5, обл. П., срещу Н.И.Б., ЕГН-**********
***, с цена на иска – 1347.45 лева
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на ответника Н.И.Б., ЕГН-********** ***, че дължи на „Х.“АД, ЕИК-...,
със седалище и адрес на управление- гр. П., ул. „Х. К.“№5, обл. П.,
представлявано от изпълнителния директор
М. Я. Ф., сумата в
размер на 1347.45 лв., /хиляда
триста четиридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки /, представляваща обезщетение
в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения
срок на предизвестието на основание чл.220,ал.1 от КТ; ведно със законна лихва
върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 15.07.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №1637 от 16.07.2019г. по ч. гр.дело №2888/2019г. по описа на РС-П.
ОСЪЖДА Н.И.Б., ЕГН-********** ***, да
заплати на „Х.“АД, ЕИК-..., със седалище
и адрес на управление- гр. П., ул. „Х. К.“№5, обл. П., представлявано от изпълнителния директор М. Я. Ф., сумата от 806.13лв.
/осемстотин и шест лева и тринадесет стотинки/, които
представляват сторени от ищеца такси и разноски по гражданско дело №4270/2019г.
по описа на РС-П. и по ч.гр.дело №2888/2019г. по описа на РС-П., на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА Н.И.Б.,
ЕГН-********** ***, да заплати в полза на РС-П.
сумата от 183.00лв. – изплатено
възнаграждение от бюджета на съда на
вещото лице по изслушаната съдебно-почеркова експертиза
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: