ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1618
гр.Плевен, 03.12.2021 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в
закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
като разгледа докладваното от съдията административно дело №879/2021 г. по
описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
В Административен съд Плевен е подадена жалба от л.св.М.С.С.,
изтърпяващ наказание в затвора Плевен, чрез пълномощник адв.С.Г. от САК, против
писмо изх.№3078/16.11.21г. издадено от ИД началник на затвора Плевен, в което според
оспорващия е обективиран отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация.
В жалбата се твърди, че в затвора Плевен лишените от
свобода, които са напълно здрави и нямат симптоми на Ковид-19 се изолират, като
изолацията е същата както при налагане на наказание по чл.111 от ЗИНЗС –
изолиране в наказателна килия. Сочи се, че е депозирано искане по реда на ЗДОИ
за предоставяне на препис от заповед, на основание на която лишените от свобода
се изолират. Твърди се, че в отговор на искането е получено писмо, с което се
отказва достъп с правен аргумент чл.3 от ЗДОИ – началникът на затвора не е
орган легитимиран по ЗДОИ. Твърди се, че това писмо е индивидуален
административен акт, който не е издаден в предвидената по ЗДОИ форма и няма
мотиви, като не е съобразен и с целта на закона. Твърди се, че в нито един
затвор в страната няма изолиране на лишени от свобода, които са здрави и нямат
признаци на Ковид-19, нито на такива лишени от свобода, които са конвоирани от
и между различни градове. Счита се, че отказът е незаконосъобразен и поради
несъответствие с материалния закон, тъй като изрично в чл.3 ал.1 изр. 1 предл.2
от ЗДОИ е записано, че законът се прилага за достъп до обществена информация,
която се създава или се съхранява от държавните органи и техните териториалните
звена. В заключение се моли за отмяна на отказа и началника на затвора Плевен
да бъде задължен да предостави достъп до поисканата обществена информация.
Претендират се разноски.
От ответника, чрез процесуален представител, е
депозирана административната преписка ведно с писмен отговор по жалбата, с
доводи за нейната недопустимост, алтернативно неоснователност. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и съобрази законовите разпоредби, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От административната преписка се установява, че със заявление
за достъп до обществена информация вх.№В8340/12.11.2021г., подадено по
електронен път до Изп.длъжността Началник на затвора Плевен – Н. К., от адв.С.Г.
от САК в качеството си на адвокат и в качеството си на представител на лишени
от свобода в затвора Плевен, е поискано в т.1 по реда на ЗДОИ в писмен вид да
получи информация за правната основа и рамка, на основание на които в затвора
Плевен с мотив за карантиниране се изолират здрави лишени от свобода, както и да
получи в писмен вид препис от заповедите, разпорежданията или другите актове,
на основание на които е разпоредено да се извършва изолирането /карантинирането
на лишените от свобода; и в т.2 да получи на хартиен носител разпореждане,
заповед или друг вид писмен документ, на основание на който в затвора Плевен се
извършва изолиране с мотив за карантиниране.
Към заявлението не е приложено пълномощно, от което да
се установява на кои лишени от свобода лица адв.Г. е пълномощник.
С писмо изх.№3078/16.11.2021г., подписано на основание
Заповед №Л-2749/22.10.2021г. „За началник на затвора Плевен“ от главен
инспектор Н. К., адв.Г. е уведомена, че Главният директор на ГДИН е орган по
смисъла на чл.3 ал.1 от ЗДОИ и се произнася по заявления за достъп до
информация, като главен инспектор К., изпълняващ функциите на началник на
затвора Плевен не е упълномощен от Главният директор на ГДИН и няма материална
компетентност да се произнася по заявления за достъп до обществена информация.
Именно това писмо е предмет на обжалване в настоящето
съдебно производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира жалбата с така формулирания предмет за недопустима за разглеждане, по
следните съображения:
Механизмът за
достъп до обществена информация е способ за предоставяне на вече създадена и
съхранявана у органа обществена информация по смисъла на чл.2 ал.1 от
ЗДОИ. Нормите на ЗДОИ сочат,
че за да се осигури достъп до обществена информация е необходимо тя фактически
да съществува, като е материализирана върху обичайните за целта носители -
хартиен такъв, снимков или филмов материал и др. подобни и да е налична при
сезирания административен орган. Достъп до искана обществена информация не може
да бъде предоставен, ако задълженият субект обективно не разполага с нея. Когато исканата
информация не е налична при органа, той не е задължен субект по чл. 3, ал. 1
от ЗДОИ и уведомлението, че не разполага с информацията не носи белезите
на административен акт и не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол за
законосъобразност в производството, развиващо се на основание чл.40 от ЗДОИ
във вр. чл. 145 и сл.
от АПК, подлежи решението за предоставяне на достъп до обществена
информация, постановено на основание чл. 34
във вр. чл. 28, ал.2
от ЗДОИ, както и отказът за предоставяне на обществена информация,
издаден на правно основание чл. 38 от
ЗДОИ. Разпоредбата
на чл. 37, ал.1
от ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ – всички те се
отнасят за информация, която е налична, но която не може да бъде предоставена,
тъй като попада във визираните в разпоредбата хипотези. В конкретния случай не е налице изричен отказ за предоставяне на достъп
до обществена информация, а уведомително писмо, с което адв.Г. е уведомена, че задължен субект по чл.3 ал.1 от
ЗДОИ е Главният директор на ГДИН, като началникът на затвора Плевен не е
упълномощен и няма материална компетентност да се произнася по заявления за
достъп до обществена информация. Липсата на изричен отказ означава липса на
подлежащ на оспорване акт, т. е. липса на предмет на твърдяното право на
оспорване. Липсата на подлежащ на оспорване акт е абсолютна процесуална пречка
за допустимост на съдебното производство и основание за неговото прекратяване.
С оглед на това подадената жалба е процесуално недопустима поради липса на
годен предмет за обжалване и на основание чл.159 т.1 от АПК следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
На следващо място
жалбата на л.св.С. е недопустима и предвид факта, че същият не е подател на
процесното заявление за достъп до обществена информация. Заявител е адв.С.Г. в
качеството си на адвокат и в качеството си на представител на лишени от свобода
в затвора Плевен. За да е представител на лишени от свобода в затвора Плевен,
обаче, адв.Г. следва да е представила пълномощно за съответния лишен от
свобода, каквото в конкретния случай не е приложено към заявлението, което се
установява както от представената административна преписка, така и от писменото
становище на процесуален представител на ответника. Л.св.С., респ. негов
пълномощник не е депозирал заявление по реда на ЗДОИ, поради което същият няма
правен интерес от обжалване на оспореното писмо, което е с адресат адв.Г..
Жалбата на л.св.С. е недопустима и на основание чл.159 т.4 от АПК.
При този изход на делото е основателно искането на
ответника за присъждане на разноски. Доколкото упълномощеният юрисконсулт е
представил писмено становище, следва да се присъдят разноски в размер на 50
лева – минимално юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на писмено становище съгласно чл.25а, ал.3 на Наредба за заплащането на правната помощ, вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК. За разликата до 100лева искането следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на л.св.М.С.С., изтърпяващ наказание в затвора Плевен,
чрез пълномощник адв.С.Г. от САК, против писмо изх.№3078/16.11.21г. издадено от
ИД началник на затвора Плевен, в което според оспорващия е обективиран отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №879 по описа за 2021 г. на Административен съд-Плевен.
ОСЪЖДА М.С.С., понастоящем изтърпяващ наказание в
затвора Плевен, с ЕГН:**********, да заплати по сметка на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“-София разноски в размер на 50лева /петдесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуален
представител на ответника за присъждане на разноски за разликата до 100лева
/сто лева/.
Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок
от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:
/п/