Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 23.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на петнадесети юни две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 488 по описа за 2021г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявен от „П.К.2.“ ООД срещу „П.6.“ ЕООД частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗПД за сумата
2 000,00 лв. (при заявен общ размер на вземането от 10 000,00 лв.) –
обезщетение за имуществени вреди от нарушение на правата на ищеца върху промишлен
дизайн на Общността с рег. №*********-0001/14.01.2020г. чрез производство и
разпространение от ответника на стоки с дизайн в обхвата на закрила в периода
от 14.01.2020г. до 22.03.2021г.
Ответникът оспорва иска с възражения, че дизайнът на използваните в
търговската му дейност изделия не е идентичен или сходен с дизайна, регистриран
от ищеца. Заявява и оспорване на изискванията за новост и оригиналност на регистрирания
дизайн на ищеца.
Регистрацията и правата на ищеца върху процесния дизайн на Общността с рег.
№*********-0001/14.01.2020г. за продукт „Заключващи устройства“ от клас 08.07
от Локарнската класификация се установява от сертификата от Службата на ЕС за
интелектуална собственост, представен с исковата молба и приет като писмено
доказателство по делото.
Съгласно чл. 85 от Регламент (ЕО) №6/2002г. в производството по искове за
защита на правата върху регистриран промишлен дизайн действителността на регистрацията
на дизайна (в това число наличието на изискуемите за регистирацията изисквания
за новост и оригиналност на дизайна) се презюмира, а презумпцията може да бъде
опровергана само с насрещен иск за обявяване на недействителност на
регистрацията на дизайна (какъвто не е предявен от ответника) или с
установяване на обстоятелства по чл. 25, пар. 1, б. „г“ от Регламент (ЕО)
№6/2002г. (каквито не се доказват, а не се и твърдят от ответника).
Производството и разпространението от ответника на стоки от клас 08.07 от
Локарнската класификация в периода от 14.01.2020г. до 22.03.2021г. не се
оспорва от ответника, а характеристиките на самите стоки (заключващи копчета)
се установяват от представените от ответника като веществени доказателства
екземпляри от тях.
От заключението на изслушаната съдебна експертиза по делото се установява,
че регистрираният дизайн на ищеца и използваният от ответника дизайн не са
идентични, но цялостното впечатление които двата дизайна създават у
информирания потребител не се различава.
Съгласно чл. 10, пар. 1 от Регламент (ЕО) №6/2002г. (така и чл. 18 ЗПД)
обхватът на закрилата на регистрирания промишлен дизайн се разпростира върху
всеки дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно
възприятие, което предпоставя, че предявеният осъдителен иск се явява доказан
по основание – използваният в търговската дейност на ответника дизайн нарушава
правата на ищеца върху регистрирания промишлен дизайн по чл. 19, ал. 1 ЗПД,
поради което и съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3, вр. чл. 57а, ал. 1 ЗПД за ищеца
възниква право на обезщетение на вредите, включително пропуснатите ползи, които
са пряка и непосредствена последица от нарушението.
С исковата молба са представени издадени от ответника фактура и касов бон
за продажбата на 30 броя заключващи копчета на обща стойност 18,00 лв. с
включен ДДС.
Други доказателства за конкретните обстоятелства, при които е осъществявана
дейността на ответника по производство и разпространение на стоки с дизайн в
обхвата на закрила на дизайна на ищеца в процесния период от 14.01.2020г. до
22.03.2021г., включително за обема на тази дейност и приходите от нея в същия
период, не са събрани в производството по делото.
В приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК
и специалните разпоредби на чл. 57б, ал. 1, т. 1, вр. чл. 57а, ал. 2 и 3 ЗПД
съдът приема, че размерът на дължимото от ответника обезщетение за
имуществените вреди на ищеца от нарушението на правата му върху процесния
дизайн възлиза на минималния размер, предвиден в чл. 57б, ал. 1, т. 1 ЗЗД, а
именно на сумата от 500,00 лв.
Предявеният частичен осъдителен иск следва да бъде уважен до посочения
размер, а за разликата до пълния му предявен размер от 2 000,00 лв.
подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
е да възстанови и част от разноските, които ищецът е направил за предявения
иск, съразмерна на уважената част от иска.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.6.“ ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „П.К.2.“ ООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗПД
сумата 500,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди от нарушение на правата
върху промишлен дизайн на Общността с рег. №*********-0001/14.01.2020г.,
осъществено чрез производство и разпространение на стоки с дизайн в обхвата на
закрила в периода от 14.01.2020г. до 22.03.2021г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 670,00 лв. – разноски за съдебното производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 ЗПД за разликата над 500,00 лв. до сумата 2 000,00 лв., за
която е предявен като частичен.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: