РЕШЕНИЕ
№ 868
гр. София , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000503742 по описа за 2020 година
Софийският апелативен съд, четиринадесети граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ася
Събева
Членове :
Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретар Т.Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Тахчиева гр.дело
№ 3742 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.04.2020г по гр.д. № 16647/2017г на Софийски градски съд 1-3 състав
1
е отхвърлен предявеният от Корпоративна търговска банка АД – в несъстоятелност иск
против Г. П. Г. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че
дължи на сумата от 549 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.05.2017 г. до окончателното изплащане.
Решението е обжалвано от ищеца Корпоративна търговска банка АД – в
несъстоятелност /КТБ/ чрез пълномощник гл.ю.к. Б. с оплаквания за неправилност, поради
нарушение на материалния и процесуален закон и поради необоснованост. Конкретните
доводи са против изводите на съда, че процесният запис на заповед не е бил предявен за
плащане на посочената в него дата /25.05.2014г/. Не се оспорват фактическите изводи на
съда относно каузалното правоотношение, и че е издаден в обезпечение на договор за
кредит от 21.05.2014г., но били пренебрегнати фактите, че след отпускане на кредита по
него не са извършвани плащания и именно поради това били подписани общо 11 на брой
анекси към договора, с които са били предоговорени непогасените задължения. Неправилно
поради това, било прието, че към 22.05.2014г. за банката не е било налице валидно
основание да пристъпи към реализация на предоставените в нейна полза обезпечения. На
следващо място и да се възприемат изводите, че на посочената дата не е настъпила
изискуемостта на обезпеченото вземане, то тази изискуемост е следвало да бъде съобразена
към приключване на устните състезания пред първата инстанция съгласно задължителните
разяснения в ТР № 8/2.04.2019г. по тълк.дело № 8/2017г на ОСТГК, ВКС. Твърди се и
процесуално нарушение на съда, изразяващо се в необсъждане на всички представени
доказателства във връзка приетите вземания в производството по несъстоятелност,
включително счетоводната експертиза по делото, потвърждаваща изцяло непогасяването на
дълга от страна на кредитополучателя в посочения размер. Иска се отмяна на обжалваното
решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи искът по чл.
422 ГПК.
В срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител адв.
Х., с който се поддържат подробни възражения против оплакванията в жалбата,
акцентиращи, че разясненията в ТР № 8/2.04.2019г. по тълк.дело № 8/2017г на ОСТГК, ВКС
не са неотносими за случая, защото вземането произтича от запис на заповед, независимо,
че е издаден в обезпечение на договора за кредит. Поддържа се, че е константна по този
въпрос съдебната практика, че в производство чл.422 ал.1 ГПК за съществуването на
подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед, изискуемостта на задължението на
издателя по каузалното правоотношение, би могла да е от значение, ако записът на заповед е
издаден за обезпечение изпълнението на конкретното задължение по каузалното
правоотношение, чийто падеж съвпада с падежа на ценната книга.
Въззивният състав при служебна проверка по чл.269 от ГПК приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по отношение
на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
2
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
Предмет на разглеждане от първата инстанция е иск Корпоративна търговска банка
/КТБ /в несъстоятелност против Г. П. Г. по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата 549 000 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане, за която е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 30101/2017 г. на СРС, 32–ри с-в на 18.05.2017
г. Като правопораждащи факти в исковата молба ищецът е посочил издаденият в негова
полза запис на заповед за сумата 549 000 лв., който авалиран от ответника, и че последният е
подал възражение в срока по чл.414 ГПК, с което обосновава интереса си от водене на
установителен иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК.
В срок е постъпил отговор от ответника Г. П. Г. чрез особен представител адв.С. Х., с
който се оспорва иска по основание и размер. Излагат се съображения, че каузалното
правоотношение, за обезпечение на което е издаден записа на заповед е договор за кредит от
21.05.2008г. между КТБ /н./ и „Генимекс Инвест“ЕАД за сумата от 600евра, който е
предоговорен с няколко допълнителни анекси в периода 2011-2014, като във връзка с всеки
един от тях е издаван запис на заповед, за това всяка промяна в погасителния план и размера
на дълга предполага връщане на вече издадения запис на заповед, което не било сторено и
представлявало злоупотреба с права. Поддържа се, че не е налице валидно поето
поръчителство от страна на ответника в лично качество, а не като законен представител на
дружеството- кредитополучател, респ. че записът на заповед не е предявен за плащане на
посочената дата и съответно вземането по него не е изискуемо, и евентуално, че към датата
на предявяване на записа на заповед, договорът за кредит не е бил предсрочно изискуем.
С оглед на доводите и възраженията на страните от фактическа страна не се
установява като спорно обстоятелството, че каузалното правоотношение в обезпечение на
което е издаден процесният запис на заповед от 24.02.2014г, е договор за кредит от
21.05.2008г, сключен между ищеца Корпоративна търговска банка /КТБ/- в несъстоятелност
и „Генимекс Инвест“ЕАД за сумата от 600 000евра, чието изпълнение видно от
приложените доказателства се гарантира от няколко реални обезпечения, и от записа на
заповед, издаден за сума 549 000евра, с който „Генимекс Инвест“ЕАД, действащ чрез
законния си представител Г. П. Г. се е задължил неотменимо и безусловно да заплати при
предявяване на записа на заповед посочената сума, ведно с годишна лихва върху нея в
размер на 9% от датата на издаване до датата на издължаване на главницата. Безспорно от
съдържанието на менителничния ефект се установява, че задължението по него е авалирано
от ответника Г. П. Г. като законен представител на „Генимекс Ойл“ЕАД и в лично качество
като физическо лице, при условията при които е издаден. Записът на заповед е платим на
предявяване и според отразеното в него предявен за плащане на 22.05.2014г.
От представените многобройни писмени доказателства по повод възраженията на
3
ответника се установява, и този факт не се очертава като спорен, че между страните по
договора за кредит са сключвани допълнителни анекси, включително има данни и за други
менителнични ефекти в обезпечение на същото каузално правоотношение, имащи
отношение към предходен период. В тази връзка се установява, че в обезпечение на
задълженията по договора е издаден запис на заповед от 31.07.2013г за сума от 549 000евра
и по заявление на кредитора заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
28281/2016г на СРС, 41 състав. По повод възражение на ответника е образувано исково
производство по чл.422 ГПК по гр.д. № 11300/2016г. на СГС, 1-6 състав, което към момента
не е приключило. Независимо от това служебната справка установява, че в постановено по
гр.д. № 11300/2016г. на СГС решение /което не е влязло в сила/ е разгледан действалият
Анекс №10 към датата на предявяване на записа на заповед 16.05.2014г и е прието, че са
дължими общо падежирали вноски в размер на 377 569,04, съответно е отречена
изискуемостта към посочения момент на останалите две вноски от по 85 714 евра, дължими
на 15.06.2014г и 15.07.2014г.
Видно от приложените с отговора анекси общо 11 на брой, последните два № 10 и №
11 пряко относими към въпросния период на предявяване на записа на заповед е, че
размерът на дълга, предоговорен с анекси № 10/14.01.2013г и анекс № 11/25.05.2008г е в
размер на 548 997,04 евра.По съдебен ред е реализирано обезпечението в полза на банката
/запис на заповед издаден от кредитополучателя „ Генимекс Инвест“ЕАД и авалиран от
ответника Г. П. Г. като законен представител на „Генимекс Ойл“ЕАД и в лично качество
като физическо лице, платим на предявяване и предявен за плащане на 16.05.2014/ за
падежиралите вноски по непогасената и дължима от кредитополучателя главница към
16.05.2014г.
Пред първата инстанция е изслушана счетоводна експертиза, имаща за задача да
изчисли размерът на непогасените задължения към „КТБ” АД (н) на „Генимекс
Инвест“ЕАД, с ново наименование „Ди Енд Ди Джи Инвест“ЕАД – в несъстоятелност по
договор за банков кредит от 21.05.2008 г. и 11 броя анекси към него, като се посочи
поотделно главница, лихва, неустойка и други вземания по кредитната сделка към следните
дати: 12.05.2017 г . – датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК в СРС; 22.05.2014 г.
– датата на предявяване на записа на заповед.
От извършената проверка на извлечения от партидите за присъдена главница,
присъдени лихви, просрочена главница, просрочена лихва върху редовна главница,
просрочена лихва върху просрочена главница, текуща лихва върху просрочена главница към
21.05.2017 г. и 14.01.2020 г., както и за главница и текуща лихва върху редовна главница
към 22.05.2014 г., се установява следното: По договор за банков кредит от 21.05.2008 г. КТБ
АД /н./ е предоставил на кредитополучателя „Генимекс Инвест“ ЕАД кредит в размер на 600
000 евро. От записванията в извлечения по партидите за главница - ********** „Заемна
сметка“, просрочена лихва върху редовна главница - ********** „Сметка за просрочени
лихви“ и текуща лихва върху редовна главница - ********** „Начислени лихви“, и след
4
анализиране на наличните данни вещото лице е посочило, че към датата на предявяване на
записа на заповед – 22.05.2014 г. общият размер на осчетоводените и непогасени
задължения е 557 589,99 евро, от които:548 997,04 евра – редовна главница, 4 114,91 евра –
просрочени лихви върху редовна главница, текущи лихви върху редовна главница
3 705,73евра, неустойка върху просрочени лихви 772,13евра.
Непогасените по договора задължения, осчетоводени от банката- ищец са по съответните
цитирани партиди са в размер на 729 039,01 евро, от които:
дължимата законна лихва върху главница, отразена по сметка 9821 978 093060 04, в размер
на 291 855,04 евро, съгласно ИЛ от 03.07.2015 г., за периода от 01.07.2015 г. до 12.05.2017 г.,
е 55 334,91 евро.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че към датата на предявяване на
процесния запис на заповед няма осчетоводяване на просрочена главница по договора.
Изяснено от писмените доказателства е, че в резултат на предоговаряне на
погасителния план по кредита с Анекс № 10 от 13.01.2013 г. и при отчитане на извършените
от кредитополучателя плащания по него, изпълнението на задълженията по кредитния
договор е обезпечено със запис на заповед за сума от 549 000 евро, издаден на 31.07.2013 г.
/предмет на посоченото гр.д. № 11300/2016г. на СГС/, към който момент актуалният размер
на дълга е бил 548 997,04 евра, а съгласно цитираният анекс крайният срок за погасяване на
кредита 15.01.2014г. Следващото предоговаряне на погасителния план по договора за
кредит с Анекс № 11 от 14.01.2014 г. е станало непосредствено преди издаване на процесния
запис на заповед от 24.02.2014г, с който е прието, че размерът на дълга е 548 997,04евра и
ще следва да бъде погасен на 7 броя погасителни вноски, първата от които в размер на
34 713,04 евра до 15.01.2015г., а останалите 6 вноски в размер на 85 714 евра ежемесечно на
всяко 15-то число, считано от 15.02.2015г. до 15.07.2015г.
От писмените доказателства във връзка с предявяване на вземанията на ищеца КТБ /н./
на основание чл. 685, ал.1 ТЗ против „Ди Енд Ди Джи Инвест“ЕАД /н./ с предишно
наименование „Генимекс Инвест“ЕАД /л.47- 64/ се установява, че последното плащане по
кредита е направено на 31.05.2014г, а предсрочната изискуемост обявена на 03.07.2015г.
Въз основа на същите идентично установени факти настоящият състав достига до
извод за неоснователност на жалбата, по следните съображения:
Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че към твърдяната дата
на предявяване на процесния запис на заповед- 22.05.2014 г., задължението на издателя
по кредитния договор, което е обезпечено с процесния запис на заповед и менителничното
поръчителство не е изискуемо. Към 22.05.2014 г. е налице договорен между
кредитополучателя и Банката погасителен план (Анекс № 11 към кредитния договор),
съгласно който първата погасителна вноска по непогасената главница падежира на
5
15.01.2015 г., което значи, че към датата на предявяване на записа на заповед за банката-
ищец не е налице валидно основание да пристъпи към реализация па предоставените в
нейна полза обезпечения и конкретно по издадения запис на заповед. Този извод се
подкрепя от представените писмени доказателства, установяващи, че към момента, когато
банката е предявила вземанията си към кредитополучателя-издател на процесния запис на
заповед в откритото спрямо него производство по несъстоятелност, последното плащане по
кредита от 21.05.2008 г. е направено на 31.05.2014 г. (няколко дни след твърдяната дата на
предявяване на записа на заповед), като предсрочната изискуемост на кредита била обявена
на 03.07.2015г. – повече от година след твърдяното предявяване на процесния запис на
заповед за плащане. В подкрепа на същия извод е и приетата пред първата инстанция
счетоводна експертиза, която в констативната си част /по т. 1/ е направила констатация,
потвърдена от вещото лице в съдебно заседание, че към датата на предявяване на процесния
запис на заповед, не е налице просрочена главница по обезпечения с последния анекс
договор за банков кредит, като от счетоводни записвания на банката към момента на
предявяваме на записа на заповед, главницата по кредитния договор е със статус „редовна“.
Последователна е съдебната практика /решение № 162/2.11.2012г по т.д. № 1126/2011г
ВКС, 2 търг. отд./, че когато запис на заповед е с падеж на предявяване, той трябва да бъде
предявен на издателя, като необходимо условие за определяне падежа на задължението и
настъпване на изискуемостта му за плащане. Задължението по записа на заповед с падеж на
предявяване възниква със самото му подписване, но не и изискуемостта му; издателят
отлага изпълнението на задължението си до момента, в който записът на заповед не му бъде
предявен за плащане, което се отнася и за редовното предявяване на менителничния ефект и
по отношение на авалистите. В производството по установителния иск, предявен по реда чл.
422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект -
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
Преценката за изискуемостта на вземането, произтичащо от запис на заповед е неразривно
свързано с каузалното кредитно правоотношение между издателя и банката-кредитор и се
състои в обезпечителната функция на записа на заповед по отношение на вземанията по
договора за кредит.
Записът на заповед от 24.02.2014 г. е издаден с падеж "на предявяване" /чл. 486, ал. 1,
т. 1 ТЗ, вр. чл. 537 ТЗ/, като издателят е определил на основание чл. 487, ал. 1 изр. 2 ТЗ вр.
чл. 537 ТЗ срок за предявяването му за плащане- 30.12.2016 г., а самият срок на предявяване
е съобразен със срока за погасяване на дължимата главница по кредита, уговорен с
подписания между страните Анекс № 11 от 14.01.2014 г. –до 15.07.2015 г. Безспорно се
установява, че процесният запис на заповед е предявен за плащане на 22.05.2014 г., от който
момент е настъпил и падежа на записа на заповед.
По въпроса относно значението на падежа на записа на заповед, признат от страните
по спора като имащ обезпечителна функция по каузално правоотношение, по отношение на
6
задълженията, обезпечими със същия, и дали това са изискуемите до падежа на записа на
заповед задължения по конкретното каузално правоотношение или и такива, чиято
изискуемост е настъпила след тази дата, е формирана постоянна съдебна практика - решение
№ 108 от 22.07.2014 г. по т. д. 2418/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 171 от 11.11.2014
г. по т. д. № 2913/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 249 от 2.02.2015 г. по т. д. №
4224/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. Решение № 252 от 21.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 951/2017
г., II т. о., ТК. Прието е, че записът на заповед установява изискуемост на вземането към
датата на падежа, посочен в ценната книга. Ако записът на заповед обезпечава каузално
правоотношение между издателя и поемателя, то за реализиране вземането по записа
на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното
правоотношение, изискуемо към същия момент, тъй като в противен случай би се
постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на
записа на заповед. При доказана обезпечителна функция на записа на заповед вземането на
основание ценната книга следва да бъде изпълнимо към падежа й и съгласно условията на
каузалното правоотношение. Поради изложеното са неоснователни оплакванията в жалбата
на ищеца за процесуално нарушение на съда, който е следвало, но не е взел предвид и
обсъдил настъпване на изискуемостта на вноските по задължението към момента на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК, респ. към приключване на устните състезания пред
първата инстанция.
В конкретния случай е доказана обезпечителната функция на записа на заповед по
отношение на непогасената и дължима от кредитополучателя главница към датата на
подписване на Анекс № 11, а именно-14.01.2014г., но към датата на падежа на записа на
заповед 22.05.2014г. няма падежирали и дължими вноски, извън тези по предходния Анекс
№ 10, за които обаче кредиторът е реализирал вече обезпечението си чрез снабдяване с
извънсъдебно изпълнително основание по силата на записа на заповед от 31.07.2013г. за
сумата от 342 856 евра към 16.05.2014 г. Съобразно уговореното в Анекс № 10 за
останалите две вноски от 85 714 евро /дължими на 15.06.2014 г. и 15.07.2014г./, както и за
вноските по Анекс № 11 /седем на брой, първата от които платима на 15.01.2015г/ техните
падежи, респ. изискуемостта на задълженията по тях не е настъпила към датата на
предявяване на записа на заповед от 16.05.2014г. Следователно за тези обезпечени вземания,
които не са били изискуеми към датата на падежа на записа на заповед на 16.05.2014г. не е
налице подлежащо на изпълнение вземане по ценната книга.
В обобщение крайните изводите на двете инстанции напълно съвпадат, поради което
обжалваното решение ще подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора няма основание да се изменят присъдените пред първата
инстанция, нито да се присъждат разноски на въззивника- ищец, поради неоснователността
на жалбата.
Ръководен от гореизложеното, САС
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.04.2020г по гр.д. № 16647/2017г на Софийски
градски съд 1-3 състав.
Решението, подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8