№ 8213
гр. София, 19.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА
и прокурора Ал. Пл. П.
Сложи за разглеждане докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Частно
наказателно дело № 20221110206097 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 16:00 часа се явиха:
СЪДЪТ отбелязва за протокола, че съдебното заседание е насрочено за
16:00ч но започва в 16:55ч., поради закъснение на предходно насроченото
НЧД6227/2022г.
На основание чл.311 ал. 3 НПК съдът разпорежда провеждане на
звукозапис на съдебното заседание.
На вниманието на всички присъстващи в съдебната зала е включен
контролен монитор.
ОБВИНЯЕМИЯТ К. Щ. М. - редовно призован, доведен от ареста на
бул. Г.М Димитров, се явява.
В залата се явява адв. Н., упълномощен защитник на М. на ДП.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на обвиняемия:
К. Щ. М. - роден на 04.10.1971г. в гр. София, българин, български
гражданин, женен, с основно образование, безработен, осъждан, с посочен
като настоящ адрес: гр.София, ж.к.Люлин, бл.22, вх.Б, ет.5, ап.35, ЕГН:
**********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в настоящото производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си, които ми разясни съда. Нямам
искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания по чл.274 и чл.275 от НПК. Няма да
сочим други доказателства.
АДВ.Н. - Нямам искания по за отводи и за доказателства освен
незаверени копия на 2 бр. Разпореждане – от 17.01.2022г. и 24.03.2022г. на
СРС 89 състав по Г.Д.72985/2021г., удостоверяващи, че подзащитния ми е в
процес на развод.
ПРОКУРОРЪТ - да се приемат.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молбата от адв.Н.- защитник
на обвиняемия М..
/Прочете се./
АДВ.Н.: Поддържам молбата.
2
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам молбата. Признавам се за виновен и
съжалявам. Ще сключа споразумение. Искам да се събера със семейството си
след като съм задържан не мога. Разговарял съм със сина ми и дъщеря ми за
това. Моля да ми се даде шанс при срок един два месеца, после ще сключа
споразумение.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства. Няма да сочим други
доказателства.
СЪДЪТ на основание чл.283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото, както и
днес представените от адв. Н. 2 бр. Разпореждане .
НАМИРА същото за изяснено от фактическа страна.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ.Н.: Моля да уважите молбата, и да измените МНО в по лека.
Действително на подзащитния ми е повдигнато обвинение, за което се
предвижда наказание ЛОС и от събраните по делото доказателства може да
се направи обосновано предположение за авторството. Вярно е че М. е
осъждан, но той съжалява за извършеното и желае настоящето производство
да приключи със споразумение. Желае МНО да бъде изменена, което да му
даде възможност да подобри отношенията със съпругата си. Подзащитният
ми е със установена самоличност. По ДП са извършени всички процесуални
действия. Т.к защитавам М. повече от 15 години твърдя, че той никога не се е
укривал по делата, водени срещу него. Считам че в срока на настоящето му
задържане значително е намаляла опасността от извършване на ново
3
престъпление. Още повече че при приключване на делото със споразумение в
кратък срок за напред при изтърпяване на наложеното наказание отново ще
бъде ограничена възможността за свободното му придвижване.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Ако трябва още днес мога да подпиша споразумение
само за да мога да се събера със семейството си. Признавам се за виновен и
съжалявам.
ПРОКУРОРЪТ: Считам молбата за изменение на МНО на обв. М. от
„Задържане под стража“ в по-лека за неоснователна. Към настоящият момент
МНО продължава да има своята функция в производството и не е изтекъл
максималния срок за задържане. Не е налице промяна на обстоятелствата, при
които е определена настоящата му МНО. По ДП събраните доказателства
водят до обосновано предположение за авторството на деянието което не е
само не е разколебано, но е и затвърдено от последващо извършените
действия. Предвид съдебното минало на М. не е налице промяна и в
наличието на реална опасност той да извърши престъпление. Разследването
по делото не е забавено, то е в заключителната фаза и предстои
преминаването му в съдебна фаза. Настоящите семейни отношения на
обвиняемия са ирелевантни за това производство. По тези съображения
считам че не са налице законовите условия МНО на М. да бъде изменена в по
– лека поради което и молбата за това моля да оставите без уважение.
СЪДЪТ ДАВА последна дума на обвиняемия – Моля съда да ми даде
шанс да се събера със семейството си.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
Съдът, след съвещание, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65,ал.1 от НПК, във връзка с молба от
09.05.2022 г. от адв.Н. – упълномощен защитник на К. Щ. М. – обвиняем по
досъдебно производство №279/2022 г., по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр.
№3271/2022 г., по описа на СРП, относно мярката му за неотклонение
„Задържане под стража”, която, заедно с досъдебното производство, е
4
изпратена от СРП в СРС на 12.05.2022 г., и на 17.05.2022 г. е образувано
настоящето НЧД.
С молбата се иска мярката за неотклонение да бъде изменена в по-лека,
тъй като адв.Н. е посочил, че счита, че към момента е разколебано
обоснованото предположение М. да е извършил престъплението, в което е
обвинен, той е с установена самоличност и адрес, не е правил опит да избяга
при задържането му, а в следствие на задържането му в значителна степен е
намаляла опасността да извърши ново престъпление.
В съдебно заседание адв.Н. поддържа молбата, като във връзка с нея
излага посочените в същата съображения, които допълва с доводи, че по-лека
мярка за неотклонение би дала възможност на М. да подобри отношенията
със съпругата си. Отбелязва, че по досъдебното производство са извършени
всички процесуални действия, като то може да приключи със споразумение.
В съдебно заседание обвиняемият М. поддържа молбата с искане за
изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража” в по-
лека, като моли по този начин да му бъде дадена възможност да се събере със
семейството си. Той се признава за виновен и изразява съжаление за
извършеното.
Представителят на СРП счита молбата за неоснователна, тъй като
намира, че и към настоящия момент тази МНО продължава да има своята
функция в производството, и не е изтекъл максималния срок за задържане;
няма и промяна на обстоятелствата, при които е определена на М. мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ МНО - събраните доказателства водят
до обосновано предположение за авторството на деянието, което не е
разколебано; с оглед съдебното минало на М. не е налице промяна и в
наличието на реална опасност той да извърши престъпление. Прокурорът
преценява настоящите семейни отношения на обвиняемия за ирелевантни по
това производство. С оглед на така посоченото и тъй като не намира, че са
налице законови основания МНО на М. да бъде изменена в по – лека,
прокурорът пледира молбата за това я да бъде оставена без уважение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становището
на страните и въз основа на Закона намира за установено от фактическа и
5
правна страна следното:
Досъдебно производство №279/2022 г., по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр.
№3271/2022 г., по описа на СРП, е започнало на 17.02.2022 г., по реда на
чл.212,ал.2 от НПК, за извършено на същата дата престъпление по
чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1 от НК.
На 17.02.2022 г. К. Щ. М. е задържан за срок до 24 часа по ЗМВР. На
18.02.2022 г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ
характер по чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1, вр.чл.18,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.“а“ и
б.“б“ от НК, и от предявяване на постановлението за привличането му като
обвиняем, с постановление на СРП от 18.02.2022 г., той е задържан за срок до
72 часа, на основание чл.64,ал.2 от НПК.
С определение на СРС-НО-19 състав по НЧД №2254/2022 г., от
20.02.2022 г. на К. Щ. М. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, потвърдено с определение на СГС-НО-17 въззивен състав от
24.02.2022г. по ВНЧД №660/2022 г.
Съдът в настоящето производство следва да прецени всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането. И в това
производство по чл.65 от НПК, както в производството по чл.64 от НПК, е
достатъчно наличието само на обосновано предположение обвиняемият да е
извършил престъплението, за което е привлечен в това качество и не е
необходимо обвинението да е доказано по несъмнен, безспорен и категоричен
начин. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните до сега
доказателства, за които са спазени разпоредбите на НПК, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, може да се направи обосновано
предположение за това, че К. Щ. М. е извършител на престъпното деяние, за
което е привлечен като обвиняем, като в днешното съдебно заседание той
заявява, че се признава за виновен. В тази насока съдът взе предвид
извършените действия по разследване: протокол за оглед на
местопроизшествие, който всъщност е за оглед на лекия автомобил,
собственост на пострадалото лице; протокол за обиск и изземване, при което
процесуално-следствено действие са намерени у обвиняемия и иззети от него
инкриминираните вещи; протоколи за оглед на веществени доказателства;
оценителна, техническа и видеотехническа експертизи; разпитите на
свидетелите, на които този съдебен състав дава вяра – пострадалия Ст. Б.З.,
6
М.Мл.Г., полицейските служители Р.В.Е. и И.М.Й. - при изпълнение на
служебните си задължения водили наблюдение на паркинга на магазина,
където е извършено престъпното деяние и като свидетели-очевидци
възприели осъществяването на същото, а малко след това задържали
извършителя К. Щ. М., у когото били инкриминираните вещи, М.О.А.в
извършил преглед на записа от камерите за видеонаблюдение на магазина,
допринасящи за преценката за обосновано предположение за
съпричастността на М. към престъпното деяние. Показания на посочените
свидетели имат своята обстоятелствена конкретност, те са ясни, логични,
непротиворечиви – собствено/вътрешно и по между си, взаимно
кореспондиращи и подкрепящи се.
За престъплението, за което К. Щ. М. е привлечен като обвиняем, което
е умишлено, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 2 до 10
години, т.е. то е тежко, по смисъла на чл.93,т.7 от НК.
Според настоящия съдебен състав формално може да се направи извод
за наличието на реална опасност от укриване на М., независимо, че той е с
установена самоличност и известен адрес в гр.София, на който живее,
доколкото според показанията на свидетелите-полицейски служители - Е. и
Й., при задържането на М. той е оказал съпротива, което наложило
използването на физическа сила и помощни средства спрямо него. Съдът
намира и че и към настоящия момент съществува реална, а не на хипотетична
опасност обвиняемият да извърши занапред престъпление, интензитетът на
която не може да се счете за съществено намалял през трите месеца на
задържането на М., тъй като от справката му за съдимост се установява, че
той е осъждан многократно – и като непълнолетен, и като пълнолетен, за
различни престъпления по НК, в т.ч. и за кражби, каквото е и настоящето му
обвинение. Последното му осъждане, в сила от 05.06.2019 г., е за
квалифицирана кражба, а на 27.10.2020 г. е постановено УПО. От това съдът
прави извода, че наложените му до момента наказания не са изиграли
превъзпитаваща и възпираща роля спрямо него, както и че той е лице със
завишена степен на обществена опасност, каквато степен на обществена
опасност показва и престъплението, за което той е привлечен като обвиняем
7
по това дело, извършено при опасен рецидив, а също и че е лице с установени
престъпни навици. Следва да бъде посочено, че при извършения му обиск у
него е открито техническо устройство, заглушаващо алармените сигнали,
което предполага, че устройството се намира у него с нагласа за използването
му.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че мярката за неотклонение
„Задържане под стража” се взема само и единствено когато са налице
предвидените в НПК основания, а с оглед продължителността на задържането
на К. Щ. М., което предвид повдигнатото му обвинение може да продължи до
осем месеца, съгласно нормата на чл.63,ал.4 от НПК, то не може да се
прецени като незаконосъобразно и необосновано, имайки предвид, че до
момента взетата му мярка за неотклонение е продължила три месеца. Вярно е,
че има доказателства, за образувано гражданско дело по СК, което не може да
бъде разгледано като новонастъпило обстоятелство, налагащо преоценка на
настоящата мярка за неотклонение. Още повече, че няма житейска логика
семейните отношения на М. да се скрепят трайно, ако той не е задържан Под
стража като обвиняем, след като заявява, че желае да сключи споразумение,
при което свободата на придвижването му и възможността да бъде със
семейството си биха се препятствали с оглед предвиденото наказание,
съгласно НК. Т.е. не са налице и обстоятелства, определящи задържането
като обективно ненужно, предвид всички изложени вече съображения. Не се
нуждае от специално отбелязване, че съгласно НПК, в досъдебната фаза в
правомощията и задълженията на прокурора е да прецени кога, с кого и какви
процесуално-следствени действия да бъдат извършени, за осигуряване на
правилно, законосъобразно, пълно и срочно провеждане на разследването,
при съобразяване, в конкретния случай, на нормата на чл.22,ал.3 от НПК.
Прави впечатление, че повдигнатото до момента за М. обвинение на
18.02.2022 г. е по чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1, вр.чл.18,ал.1,вр.чл.29,ал.1,
б.“а“ и б.“б“ от НК, и въпреки, че съдът отчита, че то е първоначално, което
предполага последващо прецизирано, отбелязва, че настоящето такова е
текстово и/или като цифрова правна квалификация непрецизно, защото
словесно е изписано „е отнел чужди движими вещи“ и едновременно с това –
че „деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини“,
отделно от това не са включени конкретни фактически обстоятелства във
връзка с опасния рецидив.
8
Съдът отбелязва, че в производството по чл.64 от НПК, както е отразил
и предходния съдебен състав на СРС, императивната норма на чл.63,ал.2,т.1
от НПК предвижда, че ако от доказателствата по делото не се установява
противното, при първоначално вземане на мярката за неотклонение
задържане под стража, реалната опасност по ал.1 /да се укрие или да извърши
престъпление/ е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за
престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив,
както е в настоящия случай.
Предвид изложеното до тук и с оглед характера на производството по
чл.65 от НПК, имащ за предмет проверка и оценка на обстоятелствата,
свързани със законността на задържането след постановяване на мярката за
неотклонение „Задържане под стража”, в т.ч. и с оглед обстоятелството, че в
настоящето производство не бяха представени доказателства във връзка с
настъпили нови обстоятелства, налагащи изменение на така взетата му мярка
за неотклонение в по-лека мярка за неотклонение, съдът намира, че не е
налице промяна на обстоятелствата, при които е била постановена мярката за
неотклонение „Задържане под стража” и тази мярка продължава да се явява
адекватна и законосъобразна спрямо К. Щ. М. и да изпълнява целите на
мерките за неотклонение, съгласно чл.57 от НПК.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата адв.Н., по реда на чл.65 от НПК,
по досъдебно производство №279/2022 г., по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр.
№3271/2022 г., по описа на СРП, за изменение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража” на обвиняемия К. Щ. М. ЕГН ********** в по-лека
мярка за неотклонение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от
днес пред СГС.
9
В случай на жалба или протест насрочвам делото пред СГС за
26.05.2022 г. от 10 часа, за когато страните уведомени от днес.
Препис от настоящия протокол да се изпрати веднага по факс на
началник ареста на бул.”Г.М.Димитров” №42, за сведение и изпълнение.
Протоколът изготвен в с.з. което приключи в 18,00 часа.
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10