Р Е Ш Е Н И Е № 19
гр. Сливен, 12.02.2020
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и девети януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Радостина Желева и с участието на
прокурора Х.
Куков като разгледа
докладваното от
председателя КАНД № 206 по описа за 2019 година, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 106/30.10.2019 г. по АНД № 259/2019 г. на Районен съд Нова Загора е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1111671, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на М.Г.П., ЕГН ********** ***, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател ОД на МВР - Сливен, който го обжалва в срок. В жалбата се развиват съображения, че решението на РС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че по делото е установена фактическата обстановка и нарушението е безспорно доказано, но съдът неправилно е отменил електронния фиш. Счита, че абсолютната давност, изклюваща наказателното преследване не е изтекла. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение, а електронният фиш да бъде потвърден.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. Представено е писмено становище от процесуален представител – гл. юрисконсулт К. Б., която поддържа жалбата
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, се явява лично и с адв. Х., който моли касационната жалба да не бъде уважавана, тъй като е изтекла давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, с оглед мотивите за изтекла погасителна давност.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:
Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.
Разгледана по съществото си, същата е неоснователна.
Районен съд – Нова Загора е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена, се базира на тях. Административния съд я споделя и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото решение.
Установено е, че на 21.12.2015 г. в 15:56 часа в гр. Нова Загора, по ул. „П. Евтимий“ срещу бензиностанция „Лукойл“ в посока гр. Стара Загора, при ограничение за населено място 50 км/ч. въведено с пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс от – 3 км/ч. е установено нарушение с АТС „SITRAFFIC Lynx speed-ERS400 с МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****. Нарушението е заснето с АТС № 003059047В92, а скоростта на движение е 86 км/ч и превишение от 36 км/ч. Последвало издаването на Електронен фиш за налагане на глоба за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1 т. 4 от ЗДвП, в размер на 200.00 лева. ЕФ е издаден въз основа на извлечения снимков материал.
Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, първоинстанционният съд е стигнал до правилни правни изводи като с решението си е отменил електронния фиш.
Касационната инстанция споделя доводите на съда, че конкретното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е несъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден процесния фиш, не са ангажирани, а приетите и събрани от РС са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението.
Правилно е прието от районния съд обаче, че е налице изтичане на давността за извършеното нарушение. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по т. д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност, и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава девета от НК. В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната давност, при която административно-наказателното преследване се изключва, независимо че електронния фиш, с който е наложено наказанието, не е влязъл в сила, т. е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК. Настоящият състав счита, че следва да разгледа приложимостта на тази разпоредба, с оглед изричното препращане визирано в чл. 11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи, само когато се установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл. 80, ал. 1 от НК.
В конкретния случай, деянието е извършено на 21.12.2015 г. Чл. 81, ал. 1 и 2 от НК сочат, че давността спира и се прекъсва с всяко действие предприето срещу лицето. Давността е прекъсната с издаването на ЕФ, което е последното осъществено действие от АНО по наказателно преследване – 08.01.2016 г. Няма никакви доказателства, че след тази дата АНО е извършил действия, с които да спре или прекъсне давността. С оглед изложеното и според настоящият съд са налице предпоставките за прекратяване на административно-наказателното производство, посочени в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като от датата на издаване на Електронния фиш 08.01.2016 г., до датата на връчването му на наказаното лице – 13.06.2019 г., е изтекъл срок, по-голям от 3-годишния, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, а в този период не са предприети действия от надлежните органи спрямо лицето, срещу което е насочен акта, т. е. относителната погасителна давност за административно -наказателно преследване е изтекла.
С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват неоснователни, поради което и решението на РС Нова Загора следва да бъде оставено в сила.
Искания за присъждане на разноски не са правени.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 106/30.10.2019 г. постановено по АНД № 259/2019 г. по описа на Районен съд Нова
Загора.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.