Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №413
гр. ВРАЦА,30.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд
,гражданско отделение, в
публичното заседание на 08.11.2019г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
Мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар Г.Емилова,
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N` 568 по
описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 02.05.2019г.,подадена от ЗД“Евроинс“ АД гр.София, срещу решение на РС
гр.Мездра от 01.04.2019г.,постановено по гр.д.№ 476/2018г.,в частта,в която е
отхвърлен предявения от дружеството – жалбоподател иск за установяване
дължимостта на суми,представляващи мораторна лихва в р-р на 2128,78 лв.за
периода 11.09.2015г.-31.01.2018г.,както и в частта относно разноските,което
вземане е предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 152/2018г.по
описа на РС Мездра.Поддържа се във въззивната жалба,че решението в обжалваните
части е необосновано и неправилно –
постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Навеждат
се доводи за допуснати процесуални нарушения при докладване на делото - не била
разпределена правилно доказателствената тежест за всяка от страните,като на
жалбоподателя не било указано за кои факти и обстоятелства не сочи доказателства.Излагат
се подробни доводи и съображения.Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо
него постановяване на друго,с което отхвърлената претенция се уважи
.Претендират се разноски за двете инстанции.
Противната страна оспорва
въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира
въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е
в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и
интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на
чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява основателна.
Пред първоинстанционния съд
въззивникът е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.274
ал.1 т.1 КЗ/отм./ и чл.86 вр.чл.84 ЗЗД.
Поддържа се в исковата
молба,че на 08.01.2015г.в района на гр.Мездра,на път Е-79,между гр.Мездра и
гр.Ботевград настъпило ПТП,причинено от ответника - водач на МПС
м.”Мерцедес”,модел Е-290,рег.№ Вр 55 51 АТ,в следствие на което са нанесени
щети на МПС м.”Мерцедес”,модел „Актрос”,с рег.№ СА 23 59 НК,собственост на
„Спиди” АД гр.София.Виновен за настъпилото ПТП бил водача на първия автомобил и
ответник в настоящето производство,тъй като управлявал л.а.под въздействие на
алкохол – 1,2 промила,за което му е съставен акт за административно
нарушение.Между ЗД”Евроинс” АД гр.София – ищеца и виновния водач – ответника
имало сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” от
04.06.2014г.,валиден към датата на настъпилото ПТП.Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие застрахователят на увреденото МПС по застраховка
„Каско” – „ЗАД Булстрад Виена Иншурънд груп” АД гр.София предявило към ищеца
регресна претенция за възстановяване на сумата,изплатена от негова страна в
полза на увредения автомобил по имуществената застраховка в размер на 8750,93
лв.На 18.08.2015г.ищецът изплатил в пълен размер претендираната сума в размер
на 8750,93 лв.,поради което за него възникнало правото да получи на основание
чл.274 ал.1 т.1 КЗ/отм./,приложим към момента на настъпване на ПТП-то
изплатеното от негова страна застрахователно обезщетение от застрахования,тъй
като при настъпване на ПТП-то той управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата.С регресна покана,получена на 03.09.2015г./според
изложеното/,ищецът поканил ответника да заплати изплатеното от ищеца,но плащане
и до настоящия момент не било постъпило,което обосновава правния интерес на
ищеца от предявяване на иск за заплащане на горната сума.За ищеца според
изложеното в исковата молба било възникнало и правото за получаване на
законната лихва върху размера на дължимото за възстановяване обезщетение по
застраховка „ГО”.Длъжникът бил изпаднал в забава от деня,следващ този,в който е
изтекъл срока за доброволно изпълнение до датата на подаване на заявлението в
съда,като размерът на дължимото обезщетение за посочения
период/11.09.2015г.-31.01.2018г./ възлиза на 2128,78 лв.,който също се
претендира в настоящето производство.
Ответникът чрез назначения му
особен представител адв.Г.П. от ВрАК оспорва исковете и приложените към
исковата молба писмени доказателства.
По делото са събирани писмени доказателства.Назначена
е и изслушана специализирана автотехническа експертиза.Приложено е ч.гр.д.№
152/2018г.по описа на РС Мездра.
Установено е по категоричен начин по делото
от писмените доказателства изложеното в исковата молба - че на 08.01.2015г.в
района на гр.Мездра,на път Е-79,между гр.Мездра и гр.Ботевград настъпило
ПТП,причинено от ответника - водач на МПС м.”Мерцедес”,модел Е-290,рег.№ Вр 55
51 АТ,в следствие на което са нанесени щети на МПС м.”Мерцедес”,модел
„Актрос”,с рег.№ СА 23 59 НК,собственост на „Спиди” АД гр.София,и,че виновен за
настъпилото ПТП е водача на първия автомобил и ответник в настоящето
производство,тъй като управлявал л.а.под въздействие на алкохол – 1,2
промила,за което му е съставен акт за административно нарушение.Между
ЗД”Евроинс” АД гр.София – ищеца и виновния водач – ответника има сключен
застрахователен договор за задължителна застраховк „ГО” от 04.06.2014г.,валиден
към датата на настъпилото ПТП.Във връзка с настъпилото застрахователно събитие
застрахователят на увреденото МПС по застраховка „Каско” – „ЗАД Булстрад Виена
Иншурънд груп” АД предявило към ищеца регресна претенция за възстановяване на
сумата,изплатена от негова страна в полза на увредения автомобил по
имуществената застраховка в размер на 8750,93 лв.На 18.08.2015г.ищецът изплатил
в пълен размер претендираната сума в размер на 8750,93 лв.,поради което за него
възникнало правото да получи на основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ/отм./,приложим към
момента на настъпване на ПТП-то изплатеното от негова страна застрахователно
обезщетение от застрахования,тъй като при настъпване на ПТП-то той управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата.С регресна
покана,получена на 03.09.2015г.ищецът поканил ответника да заплати изплатеното
от ищеца,но плащане и до настоящия момент не било постъпило,което обосновава
правния интерес на ищеца от предявяване на иск за заплащане на горната сума.От
заключението на автотехническата експертиза,неоспорено от страните,което се
възприема и от съда ,се установява размера на нанесените щети на увредения
автомобил,който съвпада с изплатеното от ищеца на застрахователя на увредения
автомобил,както и,че виновен за станалото ПТП е ответника.
При така изяснената фактическа
обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения иск
за главница за основателен и доказан и го уважил изцяло.В частта относно
претендираното обезщетение на основание чл.84 ал.1 вр.чл.86 ЗЗД приел
предявеният иск за неоснвателен и недоказан и го отхвърлил,излагайки,че
задължението на деликвентна към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение,при което не може да се приложи разпоредбата на чл.84 ал.3 ЗЗД.Моментът на плащане според изложеното от съда е ирелевантен,тъй като има
значение само за възникване на регресното право,но не и за поставяне на
длъжника в забава.Тъй като по делото липсвали доказателства ответникът да е
поканен,респ.да е получил поканата за плащане на стр.7 от делото,то претенцията
за обезщетение в размер на законната лихва се явява неоснователна и следва да
се отхвърли.Решението в частта относно претендираната главница не е обжалвано и
е влязло в законна сила.Обжалва се само в частта относно претендираното
обезщетение за забава.
Изложените от
първоинстанционния съд мотиви са правилни,но в конкретния случай въззивният съд
е приел,че при докладване на делото съдът е допуснал процесуално нарушение,като
не е указал на ищеца-настоящ въззивник за кои обстоятелства не сочи
доказателства.С въззивната жалба е представено известие за доставяне / обратна
разписка/ за получаване на документ рег.№ РК-014-6060 2/25.08.2015г.,получен
лично от ответника на 03.09.2015г.Предвид констатираното процесуално нарушение
и на основание чл.266 ал.3 ГПК въззивната инстанция е приела като ново
доказателство представената обратна разписка.Както се посочи обратната разписка
е за получаване на документ с посочения в нея рег.номер,а това е номера на
поканата до ответника на стр.7 от делто.Т.е.ответникът е получил
поканата,поканен е да заплати,при което е изпаднал в забава от деня на
поканата,при което претенцията по чл.86 вр.чл.84 ал.2 ЗЗД се явява основателна
и като такава следва да се уважи.
При така изяснената фактическа
обстановка с оглед изложеното въззивната жалба се явява основателна.Като такава
следва да се уважи,като първоинстанционното решение в обжалваната му част се
отмени и вместо него се постанови друго,с което претенцията се уважи.
При този изход та делото
въззиваемият следва да дозаплати на въззивника разноски по делото пред първата
инстанция в размер на 307,72 лева,и следва да заплати на същия разноски за въззивната
инстанция в размер на 948,98 лева.
Водим от горното,ВрОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението на РС Мездра
от 01.04.2019г.,постановено по гр.д.№ 476/2018г.в обжалваната му част,и вместо
него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните съществуването на вземане на ЗД”Евроинс” АД гр.София
против Д. Л. Л. *** за сумата 2128,78
лв.-лихва за забава върху главницата за периода 11.09.2015г.-31.01.2018г.,за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 152/2018г.по описа на РС
Мездра.
В останалата му част решението
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д. Левчов Л. *** да дозаплати на ЗД”Евроинс”
АД гр.София сумата 307,72 разноски по делото в заповедното производство и пред
първа инстанция.
ОСЪЖДА
Д. Левчов Л. *** да заплати на ЗД”Евроинс” АД гр.София сумата 948,98
разноски по делото пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........