Решение по дело №3798/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3406
Дата: 17 юли 2023 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20231110203798
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3406
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110203798 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от К. П. В., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к.***, чрез адв.С. П. от АК-Пловдив, против електронен фиш,
Серия К, №6553349, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като неправилен и
незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна.
Навежда доводи, че при издаване на ел.фиш е нарушен материалния
закон. Счита, че не е приложена съответната санкционна разпоредба, тъй като
липсва съответната привръзка на нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, запълваща
бланкета й – на чл.182, ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП. Позовава се на
Тълкувателно решение №8/2021 г. в смисъл, че съдът не може да упражни
правомощието си да преквалифицира деянието, доколкото в случая не е
налице неправилно посочена квалификация, а липса на приложим закон,
който да подлежи на проверка и изменение, чрез прилагане на закон за
1
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. С оглед
на горното твърди, че изначално не е бил наясно, въз основа на коя
разпоредба е санкциониран с ел.фиш, а липсата на посочване в ел.фиш на
приложимия закон е съществено процесуално нарушение, което се отразява
върху адекватното упражняване на правото на защита на санкционираното
лице.
Навежда доводи, че ел.фиш е издаден въз основа на документи –
снимков материал, но без приложена справка за собственост, както и че
нарушението е констатирано от служители на СДВР, т.е. в тяхно присъствие,
но на посоченото място е общоизвестно, че няма монтирано устройство за
видеозаснемане, нито е обозначено със знак, че има видеоконтрол на
правилата за движение. Оспорва техническата годност на използваното
АТСС, към момента на отчитане на скоростта.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.С. П. от АК-Пловдив, в своевременно представено
писмено становище, моли съда да отмени процесния ел.фиш на аналогични на
изложените основания в жалбата. Претендира присъждане на направените
разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева.
Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния
ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени
писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк.Х. Х.в, моли съда да потвърди обжалвания ел.фиш, като
правилно и законосъобразно издаден, за което излага подробни аргументи по
същество на правния спор. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен на жалбоподателя на
17.02.2023 г., съгласно справка АИС-АНД, а жалбата е изпратена по пощата
2
до съда на 28.02.2023 г., съгласно отразената дата на пощенското клеймо, т.е.
в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във
вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№6553349, за това, че на 11.11.2022 г., в 10:05 часа, в гр.София, бул.“Черни
връх“ до №26, с посока на движение от бул.“Арсеналски“ към бул.“Джеймс
Баучер“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, е
извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „***“, с рег.№***,
установено и заснето с АТСС - ARH CAM S1, след приспаднат толеранс от -
3%, извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в
сила на ел.фиш, Серия К, №2366281, като разрешената стойност на скоростта
е 50 км/ч, установената стойност на скоростта е 65 км/ч, а превишената
стойност на скоростта е 15 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя К. П. В., в качеството му на
регистриран собственик на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, Серия К, №6553349; ел.фиш, Серия К, №2366281; клип със снимков
материал и един брой снимков материал на позиционираното АТСС на
процесния пътен участък; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 на БИМ; Протокол от проверка №13-СГ-
ИСИС/29.03.2022 г. на БИМ; Протокол за използване на АТСС; ежедневна
форма на отчет; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, ведно с утвърден образец на ел.фиш; два броя справки
АИС-АНД; справка АИС „Първоначална регистрация на МПС и
собственици“; справка картон на водача.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
3
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният ел.фиш е издаден от компетенетен орган и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №11743f0, за която
от приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка, и двата на БИМ, се
установява, че използваното на 11.11.2022 г. АТСС е удостоверено като
одобрен тип на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., както и
последваща метрологична проверка на 29.03.2023 г., при която е установено
съответствие с одобрения тип и същото е годно за експлоатация до 29.03.2023
г., включително и към датата на установяване на нарушението. В процесния
ел.фиш, използваното АТСС е правилно индивидуализирано по тип,
доколкото същото изцяло съответства на описаното в представените
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
последваща проверка, и двете на БИМ. Видът и фабричния номер на
използваното АТСС са посочени в съставения протокол за използване на
АТСС на 11.11.2022 г., а първата част от номера на снимковия материал на
заснетия с това техническо средство видеоклип се съдържа фабричния номер
на описаното по тип техническо средство в ел.фиш.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 11.11.2022 г., часа – 10:05 часа, мястото на извършване на
нарушението – гр.София, бул.“Черни връх“ до №26, посоката на движение –
от бул.“Арсеналски“ към бул.“Джеймс Баучер“; разпознатото от АТСС
превозно средство, извършило нарушения за скорост – лек автомобил с ясно
различим регистрационен номер - рег.№***, измерената скорост на движение
– 68 км/ч, ограничението на скоростта на движение в този пътен участък – 50
км/ч; номер на снимка №11743f0/0300510, съдържащ данните за фабричния
номер на използваното АТСС.
4
Приложен е и снимков материал на поставеното преносимо АТСС,
непосредствено до пътното платно на процесния пътен участък. Видно от
приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че на 11.11.2022 г.
е използвано такова с фабричен №11743f0, разположено до пътното платно и
настроено, съгласно изискванията за обслужване от производителя и
нормативните предписания, с посочен срок на годност за експлоатация – до
29.03.2023 г., в интервал от време от 08:00 часа до 11:00 часа, броя на
установените с него нарушения, номера на първото и последното статично
изображение, при стационарен режим на измерване с място на контрол –
гр.София, бул.“Черни връх“ до №26, с посока на движение на контролираните
МПС – от бул.“Арсеналски“ към бул.“Джеймс Баучер“, с посока на
задействане – приближаващи се МПС. Съгласно отразеното в протокола,
общото ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч в
населено място, което не е обозначено с поставен пътен знак, като е посочено,
че са установени 9 броя нарушения, автоматично прехвърлени чрез 3G/4G от
СПУКС. Описаната в ежедневната форма на отчет от състава на наряда от
дата 11.11.2022 г., в графа извършена дейност, касаеща установяване на
нарушения за скорост с използване на АТСС - ARH CAM S1, на посочените в
ел.фиш дата, час и място, напълно съответства на отразените данни в
съставения протокол за използване на АТСС от същия този наряд на
процесните дата, час и място.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От приложената справка „Първоначална
регистрация и собственици на МПС“ безспорно се установява, че към датата
на нарушението – 11.11.2022 г., собственик на заснетия лек автомобил е
физическо лице – К. П. В.. Жалбоподателят не е посочил лице, на което е
предоставил собственото си МПС на посочените дата, час и място, в писмена
декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което и от гледна точка
на субекта на нарушението, ел.фиш правилно и законосъобразно е издаден на
физическото лице, което в качеството си на собственик на МПС към датата на
нарушението, дължи заплащане на глобата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
5
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В настоящия случай, в ел.фиш е прието, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е повторно, поради което санкцията е наложена на
основание чл.182, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП.
Според разпоредбата на §.6, т.33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите на чл.174, ал.2 от ЗДвП – в
двегодишен срок от влизане в сила на НП, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е наложено като нов водач. Следователно, следва да бъде
доказано, че коментираното нарушение е извършено в едногодишен срок от
влизане в законна сила на наказателно постановление или ел.фиш, по
аргумент от чл.189, ал.11 от ЗДвП, с който на лицето е била наложена глоба
за същото нарушение. Видно от справката картон на водач К. П. В., че с
приложения ел.фиш, Серия К, №2366281, издаден от ОДМВР-Шумен, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2 от
ЗДвП, като е отбелязано, че същият е влязъл в сила. От приложената справка
АИС-АНД се установява датата на връчването му – на 05.05.2022 г., както и
точната дата на влизането му в законна сила, а именно: на 20.05.2022 г. С
оглед датата на влизането му в сила – на 20.05.2022 г., нарушението на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, предмет на обжалвания ел.фиш, извършено на 11.11.2022 г. от
жалбоподателя, несъмнено е извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на ел.фиш, Серия К, №2366281, т.е. налице е квалифициращия признак
„повторност“ по смисъла на чл.182, ал.4 от ЗДвП. В случая е наложен
двойният размер на глобата по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП – в размер на 50 лева
за превишаване от 11 до 20 км/ч, съобразно установената стойност на
превишението от 15 км/ч. С оглед на това обстоятелство, по отношение на
жалбоподателя е наложена глоба в двоен размер от 100 лева, на основание
санкционната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Налице е абсолютно
определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по
вид и размер, с оглед на което съдът констатира, че материалният закон е
правилно приложен. Съдът не споделя релевираните възражения в жалбата,
че е налице неяснота в правната квалификация на нарушението, равняващо се
на липса на такава, тъй като не била посочена препращащата разпоредбата
6
към другите алинеи на чл.182, ал.4 от ЗДвП. В процесния ел.фиш изрично е
посочената привръзката на тази разпоредба с тази на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП,
като така посочената санкционна разпоредба е правилно приложена, с оглед
наличието на квалифициращия признак „повторност“. Безспорно,
жалбоподателят е бил запознат с фактите, въз основа на които е вменена
вината му и е имал възможност да се защитава по тях, а правилно
приложената санкционна разпоредба не е от естество да доведе до неяснота
относно приложимия закон, въз основа на който е санкциониран.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваният ел.фиш е
правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски
има ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: СДВР-
МВР. Присъждане на юрисконсултско възнаграждение се претендира
своевременно от ответната страна по жалбата в представените писмени
бележки по делото. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото /въззивно/
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, делото не
представлява фактическа и правна сложност, поради което справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който
съответства на минималния предвиден размер в Наредбата. Разноските следва
да се присъдят в полза на СДВР, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
7
ал.1, във вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К,
№6553349, издаден от СДВР-МВР, с който на К. П. В., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к.***, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във
вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, К. П. В., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к.***, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляваща направени разноски за процесуално представителство в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от К. П. В., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к.***, чрез адв.С. П. от АК-Пловдив, против електронен фиш,
Серия К, №6553349, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като неправилен и
незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна.
Навежда доводи, че при издаване на ел.фиш е нарушен материалния
закон. Счита, че не е приложена съответната санкционна разпоредба, тъй като
липсва съответната привръзка на нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, запълваща
бланкета й – на чл.182, ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП. Позовава се на
Тълкувателно решение №8/2021 г. в смисъл, че съдът не може да упражни
правомощието си да преквалифицира деянието, доколкото в случая не е
налице неправилно посочена квалификация, а липса на приложим закон,
който да подлежи на проверка и изменение, чрез прилагане на закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. С оглед
на горното твърди, че изначално не е бил наясно, въз основа на коя
разпоредба е санкциониран с ел.фиш, а липсата на посочване в ел.фиш на
приложимия закон е съществено процесуално нарушение, което се отразява
върху адекватното упражняване на правото на защита на санкционираното
лице.
Навежда доводи, че ел.фиш е издаден въз основа на документи –
снимков материал, но без приложена справка за собственост, както и че
нарушението е констатирано от служители на СДВР, т.е. в тяхно присъствие,
но на посоченото място е общоизвестно, че няма монтирано устройство за
видеозаснемане, нито е обозначено със знак, че има видеоконтрол на
правилата за движение. Оспорва техническата годност на използваното
АТСС, към момента на отчитане на скоростта.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.С. П. от АК-Пловдив, в своевременно представено
писмено становище, моли съда да отмени процесния ел.фиш на аналогични на
изложените основания в жалбата. Претендира присъждане на направените
разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева.
Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния
ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени
писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк.Х. Х., моли съда да потвърди обжалвания ел.фиш, като
правилно и законосъобразно издаден, за което излага подробни аргументи по
същество на правния спор. Претендира присъждане на разноски за
1
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен на жалбоподателя на
17.02.2023 г., съгласно справка АИС-АНД, а жалбата е изпратена по пощата
до съда на 28.02.2023 г., съгласно отразената дата на пощенското клеймо, т.е.
в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във
вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№6553349, за това, че на 11.11.2022 г., в 10:05 часа, в гр.София, бул.“Черни
връх“ до №26, с посока на движение от бул.“Арсеналски“ към бул.“Джеймс
Баучер“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, е
извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „***“, с рег.№***,
установено и заснето с АТСС - ARH CAM S1, след приспаднат толеранс от -
3%, извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в
сила на ел.фиш, Серия К, №2366281, като разрешената стойност на скоростта
е 50 км/ч, установената стойност на скоростта е 65 км/ч, а превишената
стойност на скоростта е 15 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя К. П. В., в качеството му на
регистриран собственик на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, Серия К, №6553349; ел.фиш, Серия К, №2366281; клип със снимков
материал и един брой снимков материал на позиционираното АТСС на
процесния пътен участък; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 на БИМ; Протокол от проверка №13-СГ-
ИСИС/29.03.2022 г. на БИМ; Протокол за използване на АТСС; ежедневна
форма на отчет; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, ведно с утвърден образец на ел.фиш; два броя справки
АИС-АНД; справка АИС „Първоначална регистрация на МПС и
собственици“; справка картон на водача.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
2
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният ел.фиш е издаден от компетенетен орган и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №11743f0, за която
от приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка, и двата на БИМ, се
установява, че използваното на 11.11.2022 г. АТСС е удостоверено като
одобрен тип на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., както и
последваща метрологична проверка на 29.03.2023 г., при която е установено
съответствие с одобрения тип и същото е годно за експлоатация до 29.03.2023
г., включително и към датата на установяване на нарушението. В процесния
ел.фиш, използваното АТСС е правилно индивидуализирано по тип,
доколкото същото изцяло съответства на описаното в представените
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
последваща проверка, и двете на БИМ. Видът и фабричния номер на
използваното АТСС са посочени в съставения протокол за използване на
АТСС на 11.11.2022 г., а първата част от номера на снимковия материал на
заснетия с това техническо средство видеоклип се съдържа фабричния номер
на описаното по тип техническо средство в ел.фиш.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 11.11.2022 г., часа – 10:05 часа, мястото на извършване на
нарушението – гр.София, бул.“Черни връх“ до №26, посоката на движение –
от бул.“Арсеналски“ към бул.“Джеймс Баучер“; разпознатото от АТСС
превозно средство, извършило нарушения за скорост – лек автомобил с ясно
различим регистрационен номер - рег.№***, измерената скорост на движение
– 68 км/ч, ограничението на скоростта на движение в този пътен участък – 50
км/ч; номер на снимка №11743f0/0300510, съдържащ данните за фабричния
номер на използваното АТСС.
Приложен е и снимков материал на поставеното преносимо АТСС,
непосредствено до пътното платно на процесния пътен участък. Видно от
приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че на 11.11.2022 г.
е използвано такова с фабричен №11743f0, разположено до пътното платно и
настроено, съгласно изискванията за обслужване от производителя и
нормативните предписания, с посочен срок на годност за експлоатация – до
29.03.2023 г., в интервал от време от 08:00 часа до 11:00 часа, броя на
установените с него нарушения, номера на първото и последното статично
3
изображение, при стационарен режим на измерване с място на контрол –
гр.София, бул.“Черни връх“ до №26, с посока на движение на контролираните
МПС – от бул.“Арсеналски“ към бул.“Джеймс Баучер“, с посока на
задействане – приближаващи се МПС. Съгласно отразеното в протокола,
общото ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч в
населено място, което не е обозначено с поставен пътен знак, като е посочено,
че са установени 9 броя нарушения, автоматично прехвърлени чрез 3G/4G от
СПУКС. Описаната в ежедневната форма на отчет от състава на наряда от
дата 11.11.2022 г., в графа извършена дейност, касаеща установяване на
нарушения за скорост с използване на АТСС - ARH CAM S1, на посочените в
ел.фиш дата, час и място, напълно съответства на отразените данни в
съставения протокол за използване на АТСС от същия този наряд на
процесните дата, час и място.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От приложената справка „Първоначална
регистрация и собственици на МПС“ безспорно се установява, че към датата
на нарушението – 11.11.2022 г., собственик на заснетия лек автомобил е
физическо лице – К. П. В.. Жалбоподателят не е посочил лице, на което е
предоставил собственото си МПС на посочените дата, час и място, в писмена
декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което и от гледна точка
на субекта на нарушението, ел.фиш правилно и законосъобразно е издаден на
физическото лице, което в качеството си на собственик на МПС към датата на
нарушението, дължи заплащане на глобата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В настоящия случай, в ел.фиш е прието, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е повторно, поради което санкцията е наложена на
основание чл.182, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП.
Според разпоредбата на §.6, т.33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите на чл.174, ал.2 от ЗДвП – в
двегодишен срок от влизане в сила на НП, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е наложено като нов водач. Следователно, следва да бъде
доказано, че коментираното нарушение е извършено в едногодишен срок от
влизане в законна сила на наказателно постановление или ел.фиш, по
аргумент от чл.189, ал.11 от ЗДвП, с който на лицето е била наложена глоба
за същото нарушение. Видно от справката картон на водач К. П. В., че с
приложения ел.фиш, Серия К, №2366281, издаден от ОДМВР-Шумен, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2 от
4
ЗДвП, като е отбелязано, че същият е влязъл в сила. От приложената справка
АИС-АНД се установява датата на връчването му – на 05.05.2022 г., както и
точната дата на влизането му в законна сила, а именно: на 20.05.2022 г. С
оглед датата на влизането му в сила – на 20.05.2022 г., нарушението на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, предмет на обжалвания ел.фиш, извършено на 11.11.2022 г. от
жалбоподателя, несъмнено е извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на ел.фиш, Серия К, №2366281, т.е. налице е квалифициращия признак
„повторност“ по смисъла на чл.182, ал.4 от ЗДвП. В случая е наложен
двойният размер на глобата по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП – в размер на 50 лева
за превишаване от 11 до 20 км/ч, съобразно установената стойност на
превишението от 15 км/ч. С оглед на това обстоятелство, по отношение на
жалбоподателя е наложена глоба в двоен размер от 100 лева, на основание
санкционната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Налице е абсолютно
определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по
вид и размер, с оглед на което съдът констатира, че материалният закон е
правилно приложен. Съдът не споделя релевираните възражения в жалбата,
че е налице неяснота в правната квалификация на нарушението, равняващо се
на липса на такава, тъй като не била посочена препращащата разпоредбата
към другите алинеи на чл.182, ал.4 от ЗДвП. В процесния ел.фиш изрично е
посочената привръзката на тази разпоредба с тази на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП,
като така посочената санкционна разпоредба е правилно приложена, с оглед
наличието на квалифициращия признак „повторност“. Безспорно,
жалбоподателят е бил запознат с фактите, въз основа на които е вменена
вината му и е имал възможност да се защитава по тях, а правилно
приложената санкционна разпоредба не е от естество да доведе до неяснота
относно приложимия закон, въз основа на който е санкциониран.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваният ел.фиш е
правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски
има ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: СДВР-
МВР. Присъждане на юрисконсултско възнаграждение се претендира
своевременно от ответната страна по жалбата в представените писмени
бележки по делото. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото /въззивно/
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, делото не
5
представлява фактическа и правна сложност, поради което справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който
съответства на минималния предвиден размер в Наредбата. Разноските следва
да се присъдят в полза на СДВР, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
6